Основната задача на всяко служебно правителство е да осигури честни избори и тяхната перфектна организация. Точно това са имали предвид авторите на конституцията създавайки тази интересна и като цяло екзотична "институция". И като цяло идеята им е добра. В ситуация на политическа криза наистина е необходим арбитър, който да успокои ситуацията, да внесе ред и да се опита да направи така, че българите да отидат при урните и отново да станат господари на собствения си живот и управление. И близо 30 години този модел, дори и със скърцане, работеше сравнително добре. Най-вече, защото досега не сме имали президент, който да се стреми към служебния кабинет, а следователно и към цялата изпълнителна власт. Нито Желю Желев с правителството на Ренета Инджова, нито Петър Стоянов с кабинета на Стефан Софиянски, нито дори, боже мой, Росен Плевнелиев с министрите на Марин Райков са искали нещо повече от това изборите да определят кой наистина да поеме държавата и да прокара своята политика. Тук трябва да споменем и Георги Първанов, който, ако имаше желание можеше да вкара България в спиралата на безкрайна криза и да управлява като недостижимо политическо божество години наред. Вместо това в негово лице видяхме президент, който наистина положи огромни усилия за осъществяването на реално управление на страната. Нека да ви припомня - през 2005 година първият мандат в ръцете на БСП изгърмя след като Сергей Станишев беше избран за премиер, но след това гласовете не стигнаха за изборът на правителство. Вторият мандат в ръцете на НДСВ не беше реализиран. И тогава Първанов отложи връчването на третия в продължение на месец и половина докато течаха напрегнати преговори между БСП, НДСВ и ДПС. Всички знаеха, че президентът е основният арбитър в тях, но той така и не поиска властта в своите ръце. Защото прекрасно осъзнаваше, че смисълът на конституционния текст не е държавният глава да е едноличен господар на държавата, а и управление, което се осъществява през дупките в основния закон няма как да е легитимно, подредено и смислено. В края на краищата преговорите минаха успешно и така се роди правителството на Тройната коалиция, медийно бичувано в достатъчна степен, но пък с резултати, които скоро няма как да бъдат надминати поради много причини. По дяволите, дори през 2017 година Румен Радев, едва в началото на мандата си, посочи правителството на Огнян Герджиков с идеята изборите да идват по-бързо и държавата да попадне в ръцете на легитимно управление. Дори тогава Радев беше обвиняван, че правителството му е беззъбо, то така и не направи истинска ревизия на втория кабинет на Бойко Борисов и това до голяма степен предопредели новата победа на ГЕРБ, които след това затънаха в плаващите пясъци на безкрайната корупция, схемите, далаверите, парламентарните простотии и телевизионната вакханалия.
Последните три служебни правителства обаче - двете на Стефан Янев и това на Гълъб Донев показват съвсем различен и при това доста плашещ стил на управление. Първият кабинет на Янев буквално имплантира в политическия живот фигурите на Кирил Петков и Асен Василев, които като новите любимци на страната плуваха в медиен розов вятър, безкрайни хвалби и геополитически адреналин в крилата. След това с този прелят авторитет те си създадоха политическа партия и буквално за една нощ станаха първа политическа сила, демонстрирайки, че България с плашещи стъпки върви към някакъв модел в който за всички нови избори ще се създават нови политически сили и така до безкрай. И сега стигаме до последното служебно правителство. Нека да припомним - неговата свръхзадача е да осигури честните избори. Да, то има правомощията на всяка друга власт, но е много спорно дали хора, които не са избирани от никого имат правото на кардинални промени и безкрайни чистки. Но се случи точно това. Вече две седмици от началото на кабинета основните новини, които идват от върховете на властта са за поголовни уволнения, кадрови чистки и безкрайна поредица от съмнителни назначения. При това, ако човек се вгледа внимателно ще види ще види, че основната мишена е една - БСП. Кадрите на БСП из страната буквално бяха пометени от политическата метла на служебния кабинет и то напук на твърденията, че "по-ляво правителство" никога досега не е имало в последните 15 години. И не, това не е заблуда, атака към президентската институция или още някоя от любимите дъвки на редовно страдащите за левицата любими гости на телевизионните студиа. Човек трябва да е луд, за да си затвори очите пред очевидните факти. Основна мишена на реваншизма са социалистите по страната. Това не е разчистване на сметките с предишното управление. Например във Велико Търново в областната управа беше уволнен човекът на БСП, за да бъде сменен с ярък кадър на ИТН. Тоест никой не може да твърди, че това е възмездие за грешките на предишните. Това издава целенасочен план за поставянето на БСП на колене. Точно заради това например Корнелия Нинова като министър на икономиката беше сменена с шефа на ВМЗ, уволнен от нея. Това не е просто специално отношение, това си е чиста саморазправа. В Смолян два пъти шефката на щаба на Радев Рабие Кьосева беше уволнена като шеф на бюрото по труда, въпреки, че е спечелила конкурс за мястото и трудно може да бъде наречена политически парашутист. Тези примери могат да бъдат увеличени по сто. Навсякъде из страната водената от БСП политика се заличава систематично и организирано. И най-лошото е, че в този кадрови разгул участват и членове на партията. Не знам точно какво ги води в тази мисия, но никога не съм си представял, че служебно правителство може да има такива правомащия и такъв размах на метлата. И заради това много хора започнаха да се питат - кой е истинският враг ГЕРБ или БСП? Защото, ако гледаме действията на правителството - на мушката е БСП. Което сигурно е нормално - БСП е последната истинска партия на политическия хоризонт, последното пристанище на политическа нормалност, последната реална политическа институция, която има програма и може да бъде схваната с инструментите на здравия разум.
От толкова политически пиратки обаче настрани остават няколко важни неща, които станаха кристално ясни през последните седмици. Така и никой не извади доказателства за износ за оръжия за Украйна. Дори напротив - точно служебното правителство пусна тази възможност. Поредният политически балон се пукна с гръмотевичен трясък. Служебното правителство срещу което беше организиран т.нар. "протест на некъпаните" така и не започна преговори с "Газпром", за да бъдат спокойни българските потребители и индустрия. Това трябва да го сложим в списъка на розовите обещания и очаквания. Точно обратното - оказа се, че никой няма намерение да прави това. Вместо действия за успокояване на хората видяхме амбиции за нова 8 самолета F-16, които за пореден път ще бръкнат дълбоко в джоба на българите, а като капак на всичко България клекна и за разполагането на американски войски у нас. Това са теми срещу които се е съпротивлявала единствено и само БСП. В другите партии цари безкрайно евроатлантическо одобрение. Дори и в президентската институция. В тази ситуация дори кресливите клоуни от "Възраждане" изчезнаха от хоризонта. Може би точно в това беше целият смисъл на атаката срещу социалистите. Защото някой си представя България изчистена от системни партии. Това ще е едно голо поле на което всякакви геополитически желания и заповеди моментално ще се превръщат в национална политика. Ето това е новото като си говорим за служебни правителства. Оказа се, че това е безконтролна власт, която може да бъде безкрайно реваншистка, когато реши да осъществява всякакви политически стратегии, амбиции и кадрови разгул. И, да, наясно съм, че към момента нищо не може да се промени, но осъзнаването на проблема е първата стъпка към неговото решаване.
No comments:
Post a Comment