Не знам дали "Марвел" някога са подозирали какъв ще е ефектът от тяхното мелодраматично, епично и блокбастърно кино върху крехките политически умове в затънтените краища на Европа. Идеята за супергероите, които се събират в отбор, за да громят космическото зло и свръхзлодеите е прекрасна, когато я консумират тийнеджъри в безкрайни поредици от комикси, но звучи карикатурно и сюрреалистично, когато я видим в лексиката на бивш премиер, пък бил той и ходеща икона на умните и красивите. Точно такъв филм е "Отмъстителите" - хора с невероятни способности, въпреки своите различия, успяват да се обединят и да спрат космическо нашествие, след това атака от алтернативни измерения и какво ли още не. Всеки, който се е топвал във вселената на "Марвел" знае едно - винаги има напрежение, винаги има як екшън, винаги има по някой и друг "бог на машината" като пътуване във времето например и винаги има някаква форма на горчиво-сладък хепиенд.
Според мен точно това се опита да каже в края на миналата седмица бившият премиер Кирил Петков, който беше официален гост на Националното съвещание на ДСБ. Пред делегатите от сектата, пардон, от партията той холивудски обяви:"Днес ще видите първата стъпка на един процес, който се казва обединението на добрите сили". А после разясни комиксът в главата си - започвало голямото събиране на "всички демократични общности, партии, хора с каузи". Всичко това беше опаковано като "Голямото обединение", което както и да го погледнете просто се убило да бъде заглавие на екшън-филм със супергерои или поне на еротична пародия на такъв блокбастър. Така всъщност Петков потвърди нещо за което започна да се говори от десетина дни насам - че на следващите избори на 2 април ПП и Демократична България ще се явят с общи листи. Защото нека да не се лъжем, това е единствената възможна комбинация за обединение, а всички допълнения са просто шум за медиите и опит процесът да бъде описан като мащабен, без да е наистина чак толкова голям. Виждам и какво се изсипва като очакване от тази политическа сватба поне от феновете на годежа - че обединението ще успее да спечели парламентарните избори и след това да реализира някакво управление. Сами знаете какво постоянно дърдорят десните - в техните фантазии само те могат да правят реформи, да излекуват институциите, да установят ред и правила. В повечето случаи могат да раздуват тези балони докато получават дарения от криптопирамиди, но при градското дясно абсолютно винаги е важало само едно правило - важно е какво говорят, а какво точно са направили никой не помни. Най-вече техните почитатели, които биха простили на Христо Иванов дори и да хванат над намушкан труп с окървавен нож в ръката, стига преди това да е дръпнал добра реч срещу Путин в парламента.
Проблемът е, че в политиката 2 плюс 2 много рядко прави четири. Понякога резултатът е 6, но в повечето случаи е едно. Защото самото влизане на ПП в орбитата на сектантска групировка като ДБ моментално ще прогони меката периферия от хора, които можеха да приемат Кирил Петков и Асен Василев, но комбинацията Христо Иванов и Атанас Атанасов им предизвиква силни стомашни киселини. И заради това подготвяният съюз е пълен с капани, мини и препятствия, които във всеки един момент могат да разрушат този красив въздушен замък. Има политическа логика в това ПП и ДБ да търсят съвместно явяване на изборите. Това е отчайващ опит за продължение на досегашната им политическа линия. Те се опитват да се позиционират като единствена алтернатива на ГЕРБ, като политическите формации, които ще бъдат безпощадни докрай и никога няма да направят компромис със своите намерения, политика и действия. Тоест и на тези избори ПП и ДБ няма да говорят за това какъв е изхода от политическата и икономическата криза, а ще телевизионно ще рекетират избирателите да им дадат повече гласове, за да могат те да получат първия мандат и от позициите на силата да преговарят за правителство. Разбира се, този наратив трябва да бъде приет с космическо доверие, защото всички си спомняме колко знаково само преди няколко седмици Христо Иванов твърдеше, че е възможно правителство с третия мандат, ако ПП и ГЕРБ се договорят и седнат на преговори, както и, че е време да се изостави конфронтационната политика. Тоест той нямаше нищо против да даде индулгенция на ГЕРБ, стига разбира се, неговата да партия да бъде част от властовата конфигурация в бъдеще.
Има опасност обаче обединението да е скок в пропастта и то без парашут. След три години безкраен изборен водовъртеж голямата тема на следващия вот ще е как да се излезе от кризата и кой какво предлага да се прави в управлението. Това съвсем не означава, че някой някъде е дал индулгенция на ГЕРБ или пък е подготвил коварно почвата за тяхното завръщане във властта. Просто, когато партиите застанат през избирателите този път ще бъдат питани защо няма правителство, какво се случи във виновно краткия живот на 48-ото Народно събрание и защо, по дяволите, отново трябва да се ходи пред урните след като е ясно, че мнозинството от хората са ядосани, отвратени, вбесени и отчаяни. Заради това опитите на "Голямото обединение" да продължат по старому могат да се окажат твърде рисков залог. И без това кратък полет през социалните мрежи ще покаже, че хората не са забравили как ПП торпилираха втория мандат като имитираха преговори, без наистина да водят реални разговори за управление. И, да, знам, болезнено е. Защото в такава политическа ситуация в която парламентарният процес е зациклил си личи коя партия има държавническо мислене и коя съществува само като телевизионен проект за носене на бързи ползи. Между другото ПП имаха реален шанс да получат широко място на политическата сцена, но те избраха да се придвижат в крайнодясно, където буквално попадат в най-гъсто населената ниша. Там ври от партийки, проектчета и индивидуални маргинали и заради това красиво звучащата фраза "обединение" съвсем скоро ще се сблъска с мрачната реалност, която царува в този край на политическата система. А само си представете и какво ще стане, когато трябва да се редят листи. Защото прекрасните фрази като суперотбора на доброто много често биват разгромявани точно от техническите проблеми като това кой къде да води, кои да са хората на втори позиции и много други дребни камъчета, които както знаем преобръщат колата. Но големият проблем е в това, че ПП практически се отказват от своя предишен образ на партията със социална политика, която чува хората и знае, че съвременна държава без социална политика не може. Компанията на ДБ винаги е като венерическо заболяване. Точно ПП буквално торпилираха идеята за по-висока миниминална работна заплата, въпреки, че по време на цялата си кампания го обещаваха. Което трябва да ни подскаже, че обединението всъщност е една мимикрия, политически начин на две партии да направят пореден опит да се докопат до властта, без да знаят какво точно искат да правят с нея. Да, знам, във филмите на "Марвел" е обратното. Там супергероите триумфират и Земята винаги е спасена, макар и в последния момент. Само че в българската политика тези, които се представят за супергерои винаги най-накрая се оказват злодеите. Така беше с Бойко Борисов. Така ще стане и с Кирил Петков и Христо Иванов. В България голямата промяна винаги е идвала с упорит и ежедневен труд, а не с телевизионно и супергеройско чудо.
Може би е крайно време да почнем да осъзнаваме това.
No comments:
Post a Comment