И така - случи се това, което всички знаехме, че ще стане още на 2 октомври вечерта. България отива на пети предсрочни избори в рамките на две години. Тази въртележка от постоянно гласуване обаче съвсем нямаше пречистващия ефект, който сценаристите на Слави Трифонов си въобразяваха, че ще разтърси обществото. Вероятно точно поради тази причина телевизионната партия на шоуто потъна в канализацията на историята и няма да излезе от там освен като спомен за неясен политически махмурлук.
Невероятният Жозе Сарамаго беше казал: "Всички дни са еднакви и нито един не прилича на другите".
Можем да съотнесем това и към изборите у нас. Всички те си приличат и същевременно нито един от тях не се повтори с останалите. При всяко ново отиване до урните имаше нови политически обстоятелства, нови играчи, ново разположение на силите, нова ерозия и нов ужас. Три месеца българският политически живот беше затворен в някаква черна дупка на театрална постановка в която изглеждаше, че все едно компромис може да бъде намерен и правителство все пак да бъде създадено. Днес виждаме, че това е било само димна завеса, кратка отсрочка преди новата политическа битка, защото разпарчетосания парламент и диктатурата на аритметиката ясно подсказваха, че успешна формула просто не е възможна. В този спектакъл чухме всякакви лъжи и политически димки. По някое време анализаторите се бяха самоубедили, че Демократична България може да създаде евроатлантическо управление. Но и пред скандала "Нексо" това беше мисия невъзможна. Всички крехки надежди бяха част от арсенала на ГЕРБ, които още от 2 октомври са в предизборна кампания и всичките им действия - от предлагането на проф. Николай Габровски за премиер до изцепките на Борисов, че би подкрепил Христо Иванов за министър-председател. Това беше част от късането на нерви, от позиционната война за това кой ще отнесе големите ритници заради факта, че пореден парламент потъва в небитието без да е излъчил редовно управление. Всъщност от всички партии БСП имаше най-голям шанс да създаде правителство и точно така трябва да си обясним отсъствието на ПП и ДБ от лидерската среща. Един ден това ще бъде оценено като стратегическа грешка от тяхна страна. Тази лидерска среща беше възможност да демонстрират диалогичност, идеи за управление и все пак да се разграничат принципно от това, което не харесват. Те не го направиха и капанът щракна, защото българската политическа душа днес е драматично разполовена. От една страна средностатистическия избирател мрази компромисите и иска врагът да бъде натикан в миша дупка, от друга обаче всички се измориха от това България постоянно да е на полусъединител и да плува в блатото на безкрайно безвремие. И кампанията за следващите избори отново ще е като игра за това в чии ръце остава горещия картоф и кой поема отговорността за поредния провал на Народното събрание. Проблемът не е в БСП. Проблемът е, че ГЕРБ и ПП така и не проведоха качествени преговори за управление и подписаха смъртната присъда на парламента.
Но понеже вече сме в предизборна ситуация е време да опишем позициите на всяка от големите партии преди новите избори, както и по какво следващия вот ще се отличава принципно от всички останали, които преживяхме.
ГЕРБ постигнаха нещо, което е много трудно. Стабилизираха се в окото на голямата буря. Партията понесе доста щети и удари, сви се наполовина, но все пак остана първа политическа сила. Това е феномен, който тепърва трябва да бъде анализиран. Има техническо обяснение за това - партията на Борисов сериозно се окопала в местната власт, а това винаги е допълнителен адреналин и сила. Когато БСП беше пометена от власт през 1997 година, именно силното присъствие на левицата в общините помогна на социалистите не просто да оцелеят, а само четири години по-късно да изберат своя лидер за президент на страната. Но едва ли това е единствената причина. Всъщност ГЕРБ и тяхното възвръщане начело на политическата система е функция от политическите грешки, слабост, маневри и глупости на "Продължаваме промяната". Асен Василев и Кирил Петков получиха неочакван мандат за големи промени, те бяха като свръхнова звезда, която засиява в надеждите на хората за промяна. Те обаче се оплетоха в маневри, геополитически грешки и успяха да се задържат на власт само седем месеца. Честно казано дори и толкова нямаше да останат, ако не беше стабилизиращата роля на БСП в правителството, което ги спаси от скоростна политическа смърт. Но ПП така и не разбраха, че тяхната сила не е в това да бъдат поредното евроатлантическо ГМО, което се чуди как да се хареса на западните посланици, а в това, че обърнаха пирамидата - на власт дойдоха десни хора, които осъзнаха, че социалната политика е основен елемент в стабилизацията на едно общество. Само, че започна войната в Украйна и всички добри намерения, идеи и реализирани политики отидоха по дяволите. ПП плътно се доближиха до Демократична България и резултатът от тази алхимична реакция ще го наблюдаваме допълнително. Само че България не се нуждае от още една политическа секта, която да се капсулира и самоизолира от външния свят. Именно това съживи ГЕРБ. Те никога няма да се върнат на нивата от най-добрите си години, но е факт, че надживяха кризата. А мандатът на ПП беше в пълното разграждане на модела "Бойко Борисов". Те не го постигнаха. ИТН платиха цената за своя грандиозен провал. Сега предстои да видим дали ПП ще може да надживее това огромно обществено разочарование, което винаги ще им тежи като корабна котва.
Голямата загадка на предстоящите избори е дали ПП и ДБ ще се опитат да се явят заедно. Много хора предричат и предвещават точно такова развитие. Уравнението обаче има достатъчно неизвестни. Това може да се окаже успешна инициатива, но много по-вероятно е цялото упражнение да се провали. Градското дясно е суперкапсулирано и с поведението си отдавна дразни много хора. ДБ не само не е фактор за привличането на нови избиратели, а със сигурност действа като пургатив на всички нормално мислещи хора. Тоест обединяването на двете формации може да се окаже скок в бездната.
БСП определено не е в най-добрата си кондиция, най-малкото, защото неспирните атаки и опити за раздробяването на лявото пространство продължават. Последователно Мая Манолова, ИТН и ПП се опитваха да паразитират върху левите избиратели и то с активното съдействие на президентската институция. Сега процесът продължава, макар и като фарс, защото виждаме, че се създава нова формация - "Левицата!" (точно така с удивителна е, може ли някъде, където участва Мая Манолова да няма удивителна, а?), което подсказва, че БСП отново ще е разтърсвана отвътре. От друга страна левицата излезе от голямата си шизофрения, което е стабилизиращ процас. Защото само допреди година БСП се разкъсваше между симпатиите на левите избиратели към президента и безкрайните атаки от "Дондуков" 2 към социалистическата партия. Последното служебно правителство и кадровите му чистки обаче поставиха нещата по местата им. Все по-отчетливо в ляво се чува съмнение към действията на Радев и най-важното - скърцане със зъби за това, че един едноличен режим се подменя с друг такъв. Тоест левицата има шанс да направи кампания, която е освободена от двусмислие и най-накрая ясно да заяви, че трябва алтернатива на поредицата от служебни и безконтролни правителства. Именно на БСП приляга да даде път за изход от кризата и най-важното да не се оставя да бъде потопена от пороя анализи и интриги, че се готви за коалиция с ГЕРБ. Това е злостен шум в системата, защото градското дясно изгуби почва под краката си от криптоинтриги и дарения и сега трябва пак да се чувства морален лидер. Което е абсурдно - тези, които наистина са били в коалиция с Борисов да обвиняват единствените, които никога не са били под неговия мускул.
Остават ни ДПС, "Възраждане" и може би Стефан Янев. ДПС са ясни. Тях изборите не ги тревожат. Тревожи ги единствено ситуация в която могат да бъдат заобиколени и правителство да се състави без тях. Тоест по никакъв начин не очаквам да пуснат третото място, независимо от анализаторските полети на мисълта, че Костадин Костадинов може да се настани на него. "Възраждане" са единствените, които никога не излъгаха, че не искат избори. Но това отдавна само не е достатъчно. Те не разбират най-важното - че, ако не се ангажират с решения и взаимодействие ще отпаднат от политическите процеси. Това е въпрос на избор - дали искаш винаги да си прав или да се ангажираж все пак в помощ на хората. И най-накрая Стефан Янев - той може и да отпадне от следващото НС. Много допълнителни фактори се натрупаха в политическото пространство. Той беше полезен преди, на следващия вот трудно виждам кой ще му се върже да гласува.
Това е разположението на силите на терена днес. Ситуацията е същата и същевременно е пълна с неизвестни. Април ще се окаже ключов месец, защото тогава ще се изясни - ще имаме ли управление и или ще правим избори 2 в 1 наесен.
Ама това развитие вече твърде много напомня на психотрилър.
No comments:
Post a Comment