Съпротива

 

Само преди няколко дни се навършиха 64 години от смъртта на един от най-експлозивните и емоционални поети в българската литература - Пеньо Пенев. Поетът с ватенката, поетът на труда. И то на онзи труд, който ти носи радост, защото е кауза. Защото виждаш как под пръстите на вдъхновените хора се ражда една нова и различна държава. И целият този подем даваше правото на Пеньо Пенев да се обърне към света и да подвикне, че нито една банка в Ню Йорк, Лондон или Париж няма цената на българските трудови хора...

Днес четем тези думи с такава носталгия, че чак сърцето, което винаги бие отляво, се свива протестно. 

Днес хората на труда в България са смазани от безсмислие, мизерия и пълна липса на перспектива.

Как да мечтаеш за различна държава, когато си в усмирителната риза на безумните цени, скачащите сметки, вечното безпаричие и унизителен доход?

Как да мечтаеш, когато по телевизията шестват икономически терористи, които нагло твърдят, че вдигането на заплати ще фалира държавата?

И времето пак се огъна. 

Навремето хората празнуваха 1 май, а днес - това е дата за протест. 

1 май е ден на съпротивата. 

На съпротивата срещу дивашкия капитализъм, който смазва работещите и ги дави в мизерия.

Но и в най-големия мрак червените поети на България знаеха, че идеалите на 1 май рано или късно ще възтържествуват. 

И точно това знание ни събира днес.

1 май е кауза. 

А каузите са нашето безсмъртие.

 

Плаващите пясъци върху които ПП/ДБ се опитват да танцуват

 

Три седмици след изборите политическият пъзел в България не само не се разплита, а все повече заприличва на криминална загадка, създадена от предрусал сюрреалист, който е писал криминален роман, но махмурлия. И целият съспенс на трилъра идва от амбвивалентното поведение на коалицията ПП/ДБ, която очевидно не може да разбере, че се намира върху плаващи пясъци и е с удивително малко верни и правилни ходове. Защото те са попаднали в своите собствени морални капани, изгубили са картата на минното поле, което сами са сътворили и сега са лесна жертва не просто на медийни критики и интриги, но и яростният гняв на собствените си избиратели.

Ето ви един такъв пример - това, че ПП/ДБ решиха да подкрепят Росен Желязков от ГЕРБ за председател на парламента беше добър и държавнически ход. Едва ли силите на доброто биха искали върху тях да падне огромната вина за конституционна криза, блокирал парламент и нов кръг от престрелки, които загърбват всички останали проблеми. Това е действие на коалиция, която е осъзнала отговорността си. Но точно тук те стават лесна жертва на собствените си тъпотии само отпреди няколко месеца, когато избълваха тонове картечен огън срещу БСП, защото социалистите разрешиха кризата като подкрепиха най-възрастният народен представител в 48-ото Народно събрание Вежди Рашидов за шеф на НС. О, какви филипики бяха изписани във фейсбук! Какви патетични интервюта бяха дадени, че това е началото на коалиционна любов между БСП и ГЕРБ, че статуквото и крадците се събират, за да загробят България. Нито една от тези клевети не се оказа вярна, но пък кой ти гледа истината, когато трябва да се събира електорат и да се демонстрира непримиримост. Миналата седмица Корнелия Нинова буквално смаза ПП/ДБ като им припомни всички тези изявления. Като това на Явор Божанков, че по-скоро ще му изсъхне ръката, отколкото да гласува за ГЕРБ. Божанков обаче гласува за ГЕРБ и написа във ФБ, че това било опит парламентът да заработи, за да реши няколко важни неща. Едва ли и най-верните му фенове са прочели неговите обяснения, защото яростта на градския десен електорат беше фундаментална и яростна. Дори се забеляза едно дяволито разцепление - всички десни инфлуенсъри (разбирай хора, които чакат реализация, проекти и грантове) започнаха да пишат как е необходимо разбирателство, компромис, диалог и ограничаване на властта на Радев. Това са дъвките, които се използват, когато определен автор не иска да го обвинят, че работи за коалиция с ГЕРБ, но ако такава власт се осъществи веднага да може да прати CV някъде и да твърди, че се е борил като лъв за управлението. И от другата страна на това разделение застанаха десният лумпен-пролетариат, който с вой започна да разбира, че са го хранили за пореден път с красиви приказки и нулево съдържание. Обясненията, че това не е началото на коалиция, а въпрос на джентълменско споразумение за ротация може да върши работи на събиране на старите реститутки от жълтите павета, ама сред широката публика изобщо не хвана корен. И така вместо ГЕРБ и ПП/ДБ да обявят коалиция за управление те започнаха отново да подскачат като пилета един край друг без някакъв резултат и смисъл.

В първите дни след изборите някакви самозвани анализатори и експерти вдъхновено обясняваха колко е добре, че първите две политически сили мълчали, защото там, където можело да се изрекат тежки думи след това нямало да има база за разбирателство. Нека да го обяснят това на ген. Атанас Атанасов, който миналият уикенд, веднага след приключването на консултациите при президента, обяви, че единственият шанс за кабинет е с втория мандат. От неговите думи стана ясно, че той си представя схемата по следния начин - ГЕРБ се отказват от мандата си, той отива при отбора на супергероите, те предлагат свое собствено правителство, а хората на Бойко Борисов романтично го подкрепят и страната разцъфтява. ПП/ДБ, според Атанасов, можели да помогнат на Борисов по този начин да се оттегли от политиката.

Не смятам, че тези изявления на Атанасов са случайни. Но можем да видим нещо съвсем различно от обичайните мъдрувания по темата за това как позицията на новата коалиция била принципна, дългосрочна и стратегическа. Атанасов си позволява тези медийини експлозии най-вероятно, за да реши вътрешнокоалиционни проблеми. Такива невъздържани коментари от човек с опит в политиката не се дължат на емоционалост и искреност, а на желанието предварително да отреже всяка възможност на някои сили в коалицията му да подпишат договор с Бойко Борисов. Заради това той толкова вдига градуса на напрежение, за да може думите да останат, да тежат и да се превърнат в препъни камък, когато опре до реални разговори и по бюджет, и по бъдещо управление. Защото вероятно в дълбините на ПП/ДБ вече има хора, които осъзнават коварността на ситуацията в която се намират. Ако се стигне до следващи избори резултатът изобщо не е гарантиран, а същевременно откритата коалиция с ГЕРБ е като захапеш кабел по който тече високо напрежение.

Честно казано фантазията на тема "втори мандат" също идва малко в повече, когато човек се задълбочи из потайностите на градската дясна душа. Опитът за реализация на кабинет с втория мандат пак минава през ГЕРБ, освен ако ПП не са решили да търсят БСП, ДПС и ИТН за преговори. Вариантът "правителство на малцинството" е дори още по-лош за отборът на добрите, защото дори и да получат първоначална подкрепа от ГЕРБ, то те превръщат себе си в парламентарен заложник на Бойко Борисов. И не, той няма да ги свали преди местните избори. Ще ги остави да се опържат в собствените си скандали и драматургии, за да убеден, че никога повече няма да бъдат фактор в политиката и чак тогава ще ги отстрани от власт и то като дълбоко морален жест. Откритата коалиция с ГЕРБ е по-малко опасна, отколкото този хазартен вариант, защото след него наистина в дясното пространство ще се отвори процеп с големината на отнесения покрив на реактора в АЕЦ "Чернобил".

Борисов като опитен играч бързо се спаси от всякакви обвинения в саботаж. Той веднага подаде ръка и предложи коалиция. Тези, които се дърпат обаче днес трябва да се обясняват, отново и отново, но това не им носи никакви ползи. Те са по средата на взривна зона - напред е опасно, назад е смъртносно.

Междувременно в играта на избори и правителства се намеси и президентът Румен Радев. Служебното правителство внесе вариант за бюджет с 6,4 на сто дефицит, тоест близо 12 милиарда. От това по сигурен призив за коалиция между първите две партии едва ли има, защото приемането на бюджета в този вид може да зачертае поне две-три от темите, които ПП/ДБ и ГЕРБ имат помежду си. Видях как се опитва да излезе от този капан Асен Василев. В някакво аматьорско видео той обяви, че с поправането на три грешки дефицитът бързо ще падне до три процента, но това също е част от капана. Василев не обявява планове за управление, а само за оправяне на бюджета. Това подклажда съмнения, допълнително изостря политическата ситуация и нагнетява напрежение, което става все по-опасно.

Отлагането на развръзката е полезно единствено в дългите сериали, които имат аудитория. В политиката е нас шикакалкавеното на отбора на добрите от ден на ден ги превръща в боксови круши, защото в миговете на голява отговорност, те се издъниха по най-кифладжийски начин. Този текст съвсем не е апология на ГЕРБ, защото всички знаем кои са ГЕРБ и какво свършиха у нас. Но се оказа, че тези, които им се обявиха за алтернатива са абсолютно същата лоша сила, защото ги е страх да свършат каквато й да е работа. И така превръщаме сутрешните блокове на телевизиите в особена форма на мъчение с вечния въпрос - ще има ли правителство. Ако някой ви отговори и познае, веднага да пуска тото. Имаме потенциален милионер. Всички останали чакаме да видим края на тази драма, но дълбоко в себе си знаем, че отговорът на загадката ще е глупав, посредствен, банален и може да дойде само тогава, когато вече зрители и кибици не са останали.

 

Манол Пейков - още едно политическо ченге в мрака

 

В началото си помислих, че сънувам. Че съм се озовал в някакъв анимационен филм, разкривено отражение на нашата реалност.

Издателят на великата Бойка Асиова, лицето Манол Пейков, един от собствениците на ИК "Жанет 45" решил да занимава всички с това, че той (гордият, морален, неподкупен и извисен морален рицар) не приема нейните политически позиции. И го написал в дълъг, патетичен статус във фейсбук.

Офф, дори не е това.

Той не можел да понесе това, че тя споделяла в мрежата мнения на Петър Волгин, Вал Хаджийски и разни други неправилни хора, които не разбирали величието на Украйна. 

Нека да е напълно ясно.

Това не е поведение на аристократ на духа.

Това е поведение на политическо ченге.

Пред нас е един автентичен доносник, който души в мрака и веднага докладва на всички какво е чул, видял и как завинаги остава верен на идеите на комунизма, пардон, на евроатлантизма.

Манол Пейков - дружинната ръководителка на либералните пионерчета от къмпинг "Героите на Украйна".

И сега този въобразен културтрегер вече се чувства длъжен да цензурира, да заклеймява, да громи. Вие представяте ли си в каква морална перверзия живеем?

Доносничеството се е превърнало в героизъм.

Откъде накъде някакъв интелектуален микроорганизъм ще оценява политическите възгледи на един писател? Нали така правеха навремето, нали онова време беше мрачно, подтискащо и всякакви отрочета на старата номенклатура едвам издържали да живеят в затворите на осемстайните си апартаменти?

Това вече не е демокрация. Това е пародия.

Навремето така "Сиела" спряха да издават Сергей Лукяненко. Не им харесвала неговата политическа позиция, защото имал наглостта да подкрепя руската спецоперация в Украйна. Сега наред е Бойка Асиова. Майната им на нейните многобройни читатели. Комсомолският секретар Пейков с потна ръчичка вече е креснал, че тя няма право на собствени мисли.

Описаната на картина със своя леден ужас напомня на онази атмосфера така прекрасно изразена от Гео Милев: "Забранено е да се говори, мисли, пише, чете и живее". Той говореше за фашизма в България. 

Манолпейковщината е абсолютно същото, ама още по-подло и противно.

От една година насам не съм си взел книга от "Сиела".

Повече няма да пипна текст от "Жанет 45".

Предпочитам да изям хлебарка.

Тя ще е по-приятна на вкус. 

 

Мелодрама. Трилър. Комедия

 

Мелодрама. Трилър. Комедия

С такива смесени усещания е останал случаен зрител на вчерашната среща между ГЕРБ и ПП/ДБ. Този разговор трябваше да бъде кулминацията на политическите усилия по съставянето на правителство. Медиите романтично очакваха пъзелът на властта най-накрая да бъде разрешен и всички да въздъхнем като облекчени читатели, които са приключили мъчителен роман за кризата на средната възраст.

Нищо подобно.

ПП/ДБ продължиха да защитават своята шизофренна позиция - няма да подкрепим правителство, но ще водим разговори за законодателна програма. Няма да обяваваме управленски приоритети сега, но сме готови да ги представим в рамките на втория мандат.

Подобно представление отдавна вече не работи в тяхна полза. Либералните анализатори до утре могат да кипят, че това е принципна позиция, но истината е, че погледнато под микроскоп в нея няма нито последователност, нито ясни принципи.

Те не можели да подкрепят кабинет на ГЕРБ. Но пък биха приели подкрепата на ГЕРБ за тяхно правителство.

В интерес на истината в първият вариант има някаква почтеност. Да, коалицията ще излъже своите избиратели, но поне ще застане с чисто лице пред тях. Вторият е връх на политическата пошлост и димна завеса.

Тази шизофрения е опасна дори и само заради това, че позволява на Бойко Борисов да изглежда като добрата фея на диалога и дипломацията. Преговорният валс на ПП/ДБ ги превръща в негови боксови круши, защото излиза, че ГЕРБ искат стабилно правителство, а отборът на супергероите - не.

Честно казано - вариант за правителство на малцинството, получило гласовете на ГЕРБ, е много по-взривоопасен за ПП/ДБ, отколкото влизането им в истинска коалиция. Така те дават бутона за детонатора в ръцете на ГЕРБ и от Борисов ще се иска да го взриви в най-подходящия момент. И не, той няма да го направи преди местните избори. Със сигурност ще ги пържи до тогава в бульона на плаващите мнозинства, безкрайните политически компромиси, скандалите, драмите, вътрешните противоречия и ситуационните коалиции.

И какво ще рече - на път сме да постигнем съгласие по обща управленска програма. Тогава в задачата се пита - какво ви пречи да направите коалиция? Кое ви спира, за да обявите пред всички, че се харесвате и може би ще се вземете.

След като има съгласие за програма, то значи несъздаването на кабинет е продукт на нещо съвършено различно. На нещо сенчесто, подмолно и задкулисно.

Ето защо политическата драма на България не може да стигне до своя край. Защото процесите у нас не се развиват по логика, а по някакви тънки сметчици и забранени удоволствия.

Сметката я плащаме всички ние. 

Хората на които тази мелодрама им е омръзнала, но всеки ден, отново и отново, ни тъпчат с нея до посиняване...

 

Коварството на пианистката-путинист

 

И така – демократичната общност, ходещите  мозъци на нацията, ангелите на хуманизма, висшите маниери и културната извисеност си имат нов враг – коварната пианистка Валентина Лисица, която имаше концерт у нас.

Каква ли болка представлява за изтънчените им души и гурме-съвестите им да слушат как една музикантка интерпретира Рахманинов по кремълска методология. Подозирам, че не могат да спят, а някои от тях, о ужас на ужасите, дори вероятно не успяват да дочетат "Времеубежище" на гения Георги Господинов заради тези коварни пропагандни ноти...

Трагедия!

Сега сериозно – опитах се да прочета някакво нормално мнение за Лисица. Не открих. Но Георги Лозанов (да влязат санитарите) е написал тежък и разтърсващ текст. Лисица, казва той, се е прочула със своята реч на омраза към украинците. Поддържала руската спецоперация. Позволявала си политически изявления. Пианистът и путинистът били двете страни на публичния й обраp...Някъде тук престанах да чета, защото животът е твърде кратък, за да си причинявам подобно интелектуално страдание.

Лисица си позволявала реч на омразата към украинците.

Имам една новина - тя е украинка.

Няма ли право да оценява собствената си държава и народ? Ако това е реч на омразата – всички български фейсбук-инфлуенсъри трябва да бъдат осъдени за реч на омразата към българите. То не бяха изригвания за селяците, танцуванията на хора, топванията в ледена вода на Йордановден. Произволна статия на Евгений Дайнов има повече език на омразата от всички изявления на Лисица, убеден съм.

Но тук има и нещо друго. Аз започнах да следвам Лисица в туитър още от 2014 година, когато през нейния профил Недоукраинка, тя започна гневно да разкрива истината за това, което се случва в Украйна.

Защо Недоукраинка?

Ами защото тогавашния премиер Арсений Яценюк нарече жителите на Донбас и Луганск "недочеловеками". Тоест – подчовеци. Старият нацистки термин, който изплува като официална политика на новите власти.

И украинката Лисица от първия миг разбра какво готвят на страната й нейните "сънародници".  Така че георгилозановците у нас ще имат да вземат. У Лисица има повече интелектуална смелост и кураж отколкото тяхната колективна общност някога ще притежава. Тя е човек, който се бори за страната и то от първите дни. Когато нашите съвести бяха слепи за всичко, което се случваше.

Толкова ми е писнало от тези комсомолски секретари и натегачи, че съм готов да видгна паметник на Лисица.

Дори самото у присъствие у нас за пореден път осветли, че т.нар. "интелектуален елит" е пародия. 

То заради това вече и никой не ги взима на сериозно.