Войната между Израел и Хамас, конфликт, който вече е вкаран в спирала от кръв, глад, разрушения, блокади, ракети, сухопътни операции, медийно ожесточение, многохилядни демонстрации в подкрепа на едната или другата страна, резолюции, декларации и спешни дипломатически срещи, ни дава добра отправна база през която да разгледаме управлението в България и неговите постоянни политически буреносни облаци. Защото у нас също се води война, която понякога затихва, друг път припламва яростно, но не е спирала нито за секунда, откакто възникна Сглобката, наричана подло и медийно Некоалиция, въпреки, че всички виждат, знаят и на гърба си усещат, че това е истински съюз, който обаче се тресе, възпламенява и кипи като древна алхимична колба.
Като гледаме ГМО-то между ПП/ДБ, ГЕРБ и Делян Пеевски можем да добием представа какво би станало един ден в Близкия изток, ако Израел и Хамас съставят общо правителство. Онези се стрелят с истински оръжия, у нас конфликтът е превърнал медиите в бойно поле, но яростта и злобата са почти идентични. Само за последните 10 дни станахме свидетели на откровени сражения. От едната страна застана Бойко Борисов, който първоначално обвини своите партньори, че не му докладват достатъчно често какви действия предприемат около енергийното споразумение с протестиращите миньори. След това той гръмко обяви, че ще настоява всеки вторник ресорните министри да се отчитат пред депутатите от управляващото мнозинство, за да е наясно накъде върви споразумението. ПП/ДБ не реагираха много силно на този ритник по кокалчетата и го отдадоха на предизборния кипеж. Разляха се в обичайните патетични уверения, че страната върви в правилната посока и, за да натрупат точки решиха, че е време да открият икономически фронт на Унгария, Австрия и Сърбия като въведат допълнителна такса за трансфера на руски газ през България. Международният отзвук не ги стресна особено, както обикновено не се стряска иконома в едно имение, когато знае, че е изпълнил дословно заповедите на господаря. Фактът, че с това необмислено действие минират всяка възможност за Шенген и така директно торпилират своята управленска програма също не ги смути. Все пак водим битка за истински правоверен, направо църковен евроатлантизъм, а по този трънлив път всяко мъченичество е добре дошло.
Последва нова политическа канонада от страна на Бойко Борисов - той орева света, че от медиите е научил как Асен Василев смята да взима нов дълг. Това му даде повод дълго и напоително да припомня в каква политическа утопия е живяла България под негово ръководство. После обаче се получи малко неудобно - оказа се, че всички депутати от ГЕРБ са подкрепили взимането на този дълг, когато са гласували бюджета, ама не били разбрали както трябва какво гласуват. И така стигаме до последната политическа битка (засега) - съвместната акция на ГЕРБ и ДПС дерогацията на руски петрол да бъде прекратена незабавно, а не чак следващата година, когато беше предвидено. Този ход свари ПП/ДБ неподготвени, точно както бяха Израел на 9 октомври. Политическите тласъци на Борисов и назначения за основна опозиция Делян Добрев бяха в следната посока - от решението за дерогация към момента печели единствено "Лукойл" и заради това бяха изразени съмнения, че става дума за корупция в големи размери. Разтърсването на Сглобката този път беше достатъчно силно, за да предизвика извънредна среща в парламента за уточняване и стиковане на действия. ПП/ДБ усетиха, че ги бройкат в тяхната собствена игра и заради това приеха да разговорят, но Кирил Петков добави единствено, че чака аргументи от страна на ГЕРБ за техните действия и дали, ако приемат предложението им цената за потребителите изведнъж няма да скочи...
Това последното трябва да го сложим в графата "политическа наивност", защото е пределно ясно, че ГЕРБ не дават пет пари за потребителите или българските граждани. Битката е вътрешнокоалиционна и мишената е нарисувана върху гърба на градското дясно. Всички останали са колатерални жертви, които плащат най-солената цена. И тук пак се очертава паралел със ситуацията в Близкия изток. Хамас контролират ивицата Газа, която е оградена със седемметрови стени от Израел. Територия срещу територия. Жив щит срещу жив щит. У нас имаме буквално повторение на това. ПП/ДБ се окопаха в изпълнителната власт, а ГЕРБ и ДПС поеха пълен контрол върху парламента. Наскоро чух някаква политоложка сълзливо да твърди, че това било "нормализация" на политическия процес - Народното събрание си връщало контролните функции, а това бил големият и мистичен смисъл на демокрацията. Всъщност у нас виждаме точно обратното - властта си парцелира териториите и те моментално влязоха в конфликт помежду си.
Защото властта по начина по който я управлява Ротацията е ярко прокризисна и може да съществува единствено в такова високоволтово напрежение. Защото първоначално политическите сблъсъци действат облекчаващо - те отнемат от сгъстеното напрежение в обществото, задоволяват страстите на твърдите ядра, но в крайна сметка, когато се превърнат в ежедневие водят до тотален блокаж на управлението. Точно това наблюдаваме в момента. Прокризисната власт успя да остави зад себе си причиненият от нея проблем с вноса на украинското зърно, успя да подпише споразумение с миньорите, което обаче тепърва започва да цъка като бомба с електронен брояч, но не успя да се справи с изначалното си противоречие. Управляват ни партии, които нямат абсолютно нищо общо помежду си, а дори и не искат да си признаят, че са в коалиция. Това не е край на политическата криза, това е нова нейна форма. Просто и ясно.
И този сблъсък не е пушилка преди изборите. Виждам, че мнозина го разглеждат като някакъв грандиозен холивудски спецефект, който ще се уталожи след вота. Този конфликт е много по-дълбок и той разглежда изборите като бойно поле на което поне една част от това управление може да бъде насечена на парчета. Прокризисното управление изначално блокира всички възможни реформи, всички големи промени и оттук-нататъка всяко голямо решение ще се превръща в начало на поредната медийна битка между тези, които иначе са си формирали даже конституционно мнозинство.
Всъщност изборите вероятно са една от причините цялата тази политическа бутафория да не се е разпаднала още при блокирането на магистралите. Всяка една от страните в конфликта си представя, че вотът за нея ще е много по-лесен, ако е във властта. Макар че ГЕРБ вече се правят на опозиция, а Бойко Борисов намеква, че лидерите на градското дясно ще се редят пред вратата му, а ПП/ДБ влизат в любимата си поза на жертви. Те, самотните евроатлантически рицари, заобградени от хищните орди на коалицията "Митрофанова", които само чакат да се пречупят, за да отворят отново "Белене" и да ги пратят да копаят камъни там. Заради това кризата в управлението в момента е изнесена основно в медийните битки, но рано или късно това като киселина ще разяде и парламентарния съюз. В края на годината предстои и гласуването на промените в Конституцията, а там отново ще се развихри голямата битка и ритането по кокалчетата, защото през май догодина предстоят Европейски избори. И те, въпреки ниската им популярност сред населението, пак могат да се окажат ключови, ако ерозията на властта вече не е погребала поне един от партньорите в Сглобката.
България помни коалиционни управления. Добро или лошо правителството на Тройната коалиция почиваше на стабилен договор и ясни договорки. И резултатите му съвсем не бяха лоши. Разбира се, имаше своите проблеми и корупционни афери, но само си представете каква ли щеше да бъде властта тогава, ако БСП, ДПС и НДСВ постоянно си поставяха капани, даваха интервюта един срещу друг и се дебнеха в политическата джунгла. Вероятно Бойко Борисов така и нямаше да получи шанс да се изяви като опозиционен лидер, а гръмкостта му щеше да бъде отнета от партиите, които уж управляват.
Тази политика на перманентния скандал всъщност доразгражда политическата система, защото съчетава в едно позьорщината на бездействието и осъзнаването на всички, които са в Сглобката, че рано или късно ще трябва да носят отговорност за участието в такава прокризисна власт. И така се сдобиваме с конфликт, който ще тлее точно като напражението между евреи и палестинци. ГЕРБ искат да избягат с писъци, а не им стиска, а ПП/ДБ са точно като рибата-бананка от разказа на Селинджър - преяли с власт, която си мислят, че могат да упражняват, а тя вече ги руши политически, морално, емоционално и смислово. С други думи даже и изборите няма да разрешат този проблем. Те ще са просто поредната бомбардировка, която ще отложи с малко времето до следващата.
Изпитвам неясното усещане, че всички ще плащаме много тежка цена за това правителство, за тази Сглобка, за тази прокълната и нелепа Ротация.
No comments:
Post a Comment