Празник на гнева

 

Преди повече от половин век един от най-добрите поети на България, пламенният глас на новите времена, буйният дух и стихия Пеньо Пенев в стихотворението "Заводът" гръмогласно обяви: 

"Диша, боботи - работи/ всеки ден, всеки час/ младият завод на живота,/в служба на нас".

Това е стихотворение на проповедник на светлото бъдеще. 

На човекът събудил се в свят, който е негов и работи за него. 

Тази светла вяра е магическата сплав, която прави от стихотворенията му реална политическа сила и днес. 

Защото този свят беше възможен някъде там в различния крачол на времето...

Именно на 1 май всяка година си давам сметка от къде идва яростта на политическите шмекери и телефонни мошеници към миналото. 

В това минало е останала идеята за труда като радост, като съзидателна национална сила, която служи на всички, а не на една олигархична каста, която задушава надеждата, че промяна ще има.

Пеньо Пенев е нашият прозорец към онези времена в които трудът беше повод за празник, а не както днес ден за гняв и равносметка, че ни прецакаха. 

Защото България е на опашката на всички възможни икономически класации, а трудещите се днес са затворени в усмирителната риза на ниските доходи, безкрайното напрежения и вечната несигурност. 

Но изход от това със сигурност има. 

Има, защото никой не може да убие надеждата, както не успяха да погребат Пеньо Пенев.

Честит празник на всички мечтатели! 

Честит празник на вечната съпротива срещу несправедливостта!

 

Безчинствата на промяната

 

 

След всичко, което излиза на бял свят - фалшифицирани документи, грандиозна измама на българското законодателство и всякакви други нечистоплътни шмекерии, "Продължаваме промяната" е изгубила всяко морално право да се нарича партия. Това е организирана престъпна група, а начинът по който реагират на обвиненията е допълнително доказателство за вина.

Дотук не чухме нито едно смислено обяснение от Кирил Петков за тази престъпна афера. За сметка на това се наслушахме на кръчмарски изстъпления за дългата ръка на Пашата, за "смут в дълбоката държава", за това, че бившите му приятели са някакви съучастници на големите престъпници, или поне са в техния най-близък кръг.

Сред този миш-маш от логически експлозии и холивудски пируети липсваше най-важното: реално обяснение по целия казус. Някой със сигурност е в смут, но това не е "дълбоката държава". Просто Кирил Петков и цялото му политическо ОПГ бяха хванати на местопрестъплението с окървавени ръце и в кал до ушите.

На този фон всички приказки за правила, реформи и промени се превръщат в абсолютна пушилка. Фалшификатори трудно могат да минат за светлата сила на реалната промяна. А това прави още по-позорно мълчанието на медиите на "Америка за България", които се чудят как да си извадят очите и да си отрежат ушите, за да не забележат престъплението, което потресе нацията.

Сега вече можем да си дадем сметка в каква паяжина беше оплетена България в последните няколко години. На сцената се появиха политическите аналози на телефонните мошеници и точно като тях успяха да откраднат протестната енергия, да присвоят протестната енергия и да излъжат всички гневни хора. Резултатът от всичко това го виждаме днес. Държавата е в морални руини. Сглобката, която е съвсем логична конструкция между партиите на паралелната държава, изпра Борисов, инжектира свръхмощен адреналин на Делян Пеевски и напълно съкруши надеждата за различна България.

Но никой не може да съществува в безкрайна лъжа или в постоянно престъпно състояние. И заради това днес се сблъскваме с останките от този политически (евроатлантически) апокалипсис.

Най-накрая, подобно на пиеса на абсурда, "добрите" се оказаха абсолютни измамници, а "лошите" - кошмарно зли. Но от всичко най-подло е това, че ходещите съвести на нацията се правят, че всички тези престъпления са в реда на нормалното. Значи е нормално някой да фалшифицира документи. Ето как утре всички ще кажат, че цялата корупция при ГЕРБ е била в реда на нещата, а Пеевски е демон само преди изборите и абсолютно незаобиколим партньор след тях.

Всички тези афери правят предстоящите избори особено важни. 

Защото те не просто трябва да решат въпроса с властта. 

Те трябва да ни отърват един път завинаги от мошениците и престъпниците, които като зараза са плъзнали из политическото пространство и наглеят, че ще продължат да безчинстват.

Древногръцката парламентарна трагедия

 

Отстраняването на Росен Желязков може да бъде разказано като древногръцка трагедия:

 

"Коалиция на пудела", изревава Делян Пеевски и гневно размахва евроатлантически юмрук, а очите му блестят от идеология и ценности.

 

"Лицемери! Честито на новата коалиция!", стене многострадално Бойко Борисов като една същинска Антигона, понесла на плещите си изначалната нелепост на битието.

 

Хор от анализатори:

 

"Ууу, това е невиждано! Нечувано! Скандално! Как може! Каква е тази простотия! О! Оо! Ооооооооо!"

 

Богът от машината не се появява.

Край.

 

Покрай тази история разбрах, че вече съм остарял. Защото нито е невиждано, нито е нечувано председател на парламента да бъде отстраняван в неговия край, пък бил и той само ден преди окончателното спиране на работата.

Изхвърлянето на Желязков не е продукт на никаква нова коалиция, а най-сигурния знак за ожесточената предизборна битка, която ни очаква.

 

И, да, не е новост. 

Спомням си как през февруари 2005 година (само няколко месеца преди края на 39-ото НС) Огнян Герджиков беше свален от поста си с гласовете на отцепниците от НДСВ, наречени "Новото време" с главни участници Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Това беше наказателната акция на нововремци срещу тяхната бивша партия, както и покана за преговори за участие във властта. Царистите разчетоха знака - дадоха на Севлиевски възможността да бъде министър на енергетиката за няколко месеца. Цялата тази сделка беше платена с главата на Герждиков, но честно казано българската политика е виждала и къде-къде по-големи подлости. Няколко месеца по-късно "Новото време" направи разточителна и богата кампания, но така и не успяха да влязат в парламента.

После ГЕРБ направиха същото с Никола Минчев само преди две години.

Председателите на парламенти стават първите жертви на наближаващите избори. Това е трайната формула на логиката на българската политика.

Днес има само един интересен детайл. 

С гласовете си срещу Желязков ПП/ДБ не показват някаква висша политическа принципност. 

Всички знаем, че ако Сглобката беше оцеляла за още един кризисен цикъл, те щяха като биороботи да го подкрепят до откат.

По-скоро техният вот е самоизобличителен.

Кирил Петков обяви, че вотът им не е срещу човека Желязков, а срещу председателят на НС, който слуша само Борисов и Пеевски.

Интересно кога ли стигнаха до това откровение? Кога прогледнаха? Вчера? Онзи ден? Преди седмица? Докато бяха в Сглобка Желязков не е слушал Пеевски и Борисов, а после изведнъж е почнал, така ли?

Това е древногръцкото в свършека на този парламент. 

Градското дясно ясно показа, че десет месеца е съществувало в лъжа, измама и безкрайно мошеничество.

 

Политически кукувици

Все повече се убеждавам, че единственото реално политическо дисидентство, което ни е останало днес е паметта. Тя не е просто  основен инструмент на историята, а механизъм, който ни помага да се ориентираме в медийния хаос и бомби. В епохата на телевизионна политика, която трае ден и половина, е много важно да си припомняме кой какви позиции е защитавал, къде е бил и притежава ли онази последователност така необходима във времена на геополитическа буря, социална нестабилност и умишлено предизвикана амнезия.

И понеже точно сега преди изборите пак има епидемия от чудотворци, спасителни екипи по разграждане на модела и трудови бригади по строежа на нов политически елит, е добре да припомним няколко неща. Тези дни Ваня Григорова даде заявка за участие в изборите с отделна листа. Заедно с Мая Манолова и един куп други кухи партии, които все безуспешно се явяват на избори.

Комбинацията Мая-Ваня искрено ме учуди и шокира. 

Най-малкото, защото помня. 

Нека да се върнем 3 години назад: 21 април 2021 година. Ваня Григорова пише яростно във ФБ: "Мая Манолова е невероятно вредна. Гледам сега в парламента, изсра се на единствената ОК социална политика на ГЕРБ: санирането". 

Запазваме речника, защото паметта не може да бъде цензурирана. 

Ако се доверим на Григорова днес тя е в коалиция с невероятно вредната. Величествени времена!

В своя доста интересен статус Григорова продължава да налага със сопа политическият гръб на Манолова - според нея бившата омбудсманка се опитва да натовари българските граждани с кредити и очевидно продължава да работи за лобито на ЧСИ-ата. "И това е най-лявото в този парламент (става дума за 45-ото НС) в момента. Ще повърна", приключва своя разгром Григорова.

Три години по-късно повиците за повръщане очевидно са спрели. Днес Манолова и Григорова са в една коалиция и ще се саморазправят със стария политически елит. 

Имаме новина - Мая Манолова, която е в активната политика поне от 2005 година насам очевидно е ново лице, което може да громи безобразното старо. 

Политическите кукувици в действие.

Липсата на каквато й да е политическа последователност е огромен проблем. Защото за пореден път преди избори се появява формация, която се цели в гласовете на левите избиратели. Това е процес, който започна още от 2021 година насам, когато "Изправи се! Мутри вън" започна да пиратства в лявото политическо пространство. Натам се насочиха и ИТН, а след това и "шарлатаните" от ПП, които с десни средства щяха да постигат леви резултати.

С очите си видях колко много хора инвестираха доверие в Григорова на местните избори. Защото повярваха на нейните клетви, че тя ще е защитник на интересите на софиянци, активен ляв глас в разтърсената от корупция Столична община. После обаче общинските съветници от левицата се продадоха на Сглобката, подкрепиха разрушителите на паметници, а днес виждаме как звездата Григорова казва, че общината е тесен терен за политика. 

Интересно е не знаеше ли това преди? 

Кога точно го разбра? И

 кой ще спре повикът за повръщане на левите избиратели, които й гласуваха доверие.

Вече съм убеден, че всички клетви за смяна на модела, които идват от обичайните заподозрени в политиката, са схема. 

Промяната може да дойде само от последователна, смислена и активна партия, която следва своя път, а не се върти като пумпал.

Сами се сетете коя е тя.

 

Марионетка на задкулисието

 

Елена Йончева удари моралното дъно.

Още ми е трудно да го повярвам.

Не искам да го вярвам, но думите й са пред очите ми - тя приемала номинацията на ДПС като признание за свършената от нея работа. И ми стана болезнено ясно, че ще я видим като кандидат от тяхната листа. Но това е неин проблем. Морален, етичен, политически, но неин.

Това, което е обществен проблем е фактът, че с това съгласие тя разрушава десетки каузи в които хиляди са инвестирали доверие през годините. Защото виждаха в нея символ на битката с модела "КОЙ", безкомпромисен борец с корупцията, разобличител на задкулисието, глас срещу несправедливостта.

Аз й вярвах.

На заседанието на Националния съвет на БСП, когато я номинирахме за водач на листата за европейските избори казах, че тя е гласът на цяло едно ново поколение социалисти, които не искат да се примирят с безнадеждността на корупционните паяжини и липсата на всякаква перспектива за различен живот.

Оказа се, че това е лъжа. Че всичките й каузи са театър. А битките - грандиозна измама.

Десетки социалисти ден и нощ работеха за нея, защото мислеха, че тя води след себе си ново разбиране за политиката.

Всичко това днес вече е в руини.

Йончева предаде доверието на толкова много хора, че чак е болезнено. Тази, която трябваше да е символ на битката за различна страна се оказа марионетка на паралелната държава. Кукла на конци на Пеевски.

Това политическо джендърство е смазващо, защото именно подобен процес разлага доверието на хората, унищожава надеждата за различно бъдеще и демонстрира такава морална бездна, че надничането в нея води до световъртеж.

Покрай тази политическа травестия обаче всички могат да видят колко труден, болезнен и тежък е процесът по очистването на БСП от зависимостите и политическите паяжини. Този процес беше саботиран на всяка крачка, но се оказа, че макар и със спъване, макар и със залитане, че е имало смисъл БСП да се обръща с гняв назад, дори и към хора, които е носила на ръце, за да може да излезе пред обществото и да каже – „да, понесохме крошетата, изтърпяхме стрелбата в гръб, но не спестихме истината и никога не се продадохме“.

И сега ги виждате – търговците в храма - които един по един се махат и отиват в други листи. Напускат кораба, защото разбраха, че БСП никога няма да позволи пипалата на задкулисието да я превърнат в марионетка за статуквото. Това е най-тежката битка, която една партия може да проведе, но не го ли направи все едно се предлага на борсата, там, където олигархията купува на едро политически формации и ги изгаря постоянно на кладата на своята алчност.

Аферата "Йончева" ясно показва, че БСП не е морално покварена партия и е единствената, която се опълчи на това смазващо безвремие, което ни наложи политическата подмяна в последните три години. Един по един чуждите тела започнаха да се разконспирират. Значи все пак има нещо позитивно в тази отвратителна история.

Всякакви извращения

 

За 35 години българската дипломация е преживявала всякакви извращения, политически експерименти и зловещи времена (все пак Соломон Паси беше външен министър цели четири години). 

Но такава гавра каквато преживява тя в последните няколко дни, историята на прехода не помни. 

Последният епизод на екзекуцията се случи пред очите на всички: Радев пусна указ за назначаването на Димитър Главчев за външен министър. 

Май не сме способни да се учим от историята. 

Последният път, когато имахме диалектическо съединение на постовете премиер и външен министър беше при Марин Райков. 

Тогава премиерът Марин Райков заповяда на външния министър Марин Райков да назначи Марин Райков за посланик в Лондон...

Еех, невинни времена.

Днес залогът е много по-голям и взривоопасен. 

Попадането на външно министерство в ръцете на Главчев означава, че ГЕРБ ще контролират и манипулират изборите в чужбина. 

Пред очите ни маниакалният лифтинг на Конституцията получава зловеща материализация. К

акто и подозрението, че някъде там горе е сключена сделка, която да умиротвори ситуацията. 

Твърде добре се напасват частите - ГЕРБ получават Външно, Радев - земеделското министерство. 

В това уравнение липсва дори елементарна загриженост за съдбата на България. 

За честта на дипломацията. 

Всичко беше сведено до битпазар и България за пореден път заприлича на тъмна садо-мазо стая в която задкулисието е така нагло, че търгува пред очите на всички.