Бананът на Каталан, българският преход и "украинският" художник Казимир Малевич

 

Нямам представа какво е видял в митичния банан на Маурицио Кателан (римата е велика), криптомилионерът, който се изръси 6 милиона долара за него. 

Защото покупката е пърформанс сама по себе си. 

Ние живеем в свят в който една тъпа провокация може да бъде осмислена единствено, ако се намери кой да плати за нея и да я въздигне до космически висоти. 

Това е някаква сенчеста територия - купувачът става важен почти колкото автора. 

Окончателният край на всички авторитети.

Но за друго ми е мисълта. 

Аз като българин мога да видя ирония в тази творба. 

Защото нашият преход ни беше разказван основно през бананите. 

Сто хиляди интелектуалеца и два милиона вътрешни дисиденти ревяха през ден как социализмът ги е лишил от банани. 

Те, кървящите съвести на нацията, само един път годишно виждали този символ на свободата, този фар на автентичния живот. През останалото време преживявали бананите наум и стенели от тяхната липса.

В България пърформансът на Кателан има смисъл, но единствено и само в това революционно тълкуване. 

Бананът на стената - разпльоканият край на надеждите от епохата на прехода. Жадуваха банани и така превърнаха страната ни в консуматорски концлагер. 

Днес банани в магазина има, но интересът към тях рязко е спаднал. Даже най-лъчистите съвести на нацията не си ги купуват достатъчно често. 

Ако приемем, че пърформансът на Каталан е ценен, то значи е ценно и това, което често виждам в големите търговски вериги - в отделен кашон стоят преоценените банани. Някаква кашеста биомаса, нещо нечистоплътно и почти гнусно, което обаче въпреки това се опитват да ти продадат за левче на килограм. 

Точно както днес ни продават евроатлантизъм. 

Непретаканото кисело зеле има по-приятна миризма от този бананов евроатлантизъм, но отново и отново ни го тикат в лицата и то най-нечистоплътните екземпляри на нацията...

Видях, че пак представители на тази фауна тръгнаха да слюноотделят пред св. Банан и 6 милиона платени за него. 

До кръв и ярост обаче ме засегна сравнението с Малевич и "Черния квадрат".

Малевич е уникален случай. 

Аз лично смятам, че той първо е философ, а след това е художник. И картините му са визуален израз на тази философия.

 Заради това картината "Черния квадрат" не е някаква визуална мастурбация, а неговият начин да се изправи срещу природата.

Да потърси първоначалото на човешкото геометрично мислене.

Защото природата по естествен път не ражда квадрати. 

Тя не се слави с правилни геометрични форми.

Бананът на стената не е философия, а пиар-акция. 

В този смисъл Малевич първи щеше да я презре...

 

Между другото като си говорим за модерно изкуство забелязах, че с биографията на Малевич в българската Уикипедия е извършен истински пърформанс. 

Там той се мъдри с определението "украински художник". 

Украински, бате, не е шега работа. 

И този, който през целия си живот не се е чувствал нищо друго освен руснак или съветски гражданин, първи би поискал да напусне тази епоха в която бананите и техните купувачи се превръщат в звезди. 

А това означава само едно. 

За истинско изкуство вече територия няма....