Александър Блок и Исус Христос като предводител на Октомврийската революция

 

… Те вървят през нощний мрак —

гладний пес върви след тях,

а пред тях — със кървав флаг,

скрит в виелицата шумна,

незасегнат от куршума,

с нежна стъпка, бял и пищен,

в снежни бисери обкичен

и с венец от бели рози —

там пред тях: Иисус Христос.

 

Това е зашеметяващия край на поемата на Александър Блок "Дванадесетте". В нея той възпява? възхвалява? опиянява се? (не знам кой глагол е най-подходящ) от Октомврийската революция.

Преводът е на Гео Милев и не бих искал да споря с него, но в оригинала последните два стиха се римуват, а за поемата е много важно точно те да се римуват:

 

В белом венчике из роз -

Впереди - Исус Христос.

 

Да, знам, два милиона новопосветени християни и доморасли консерватори вече са се хванали за сърцата и са потопили в кръв перото.

Блок вижда Христос като предводител на Октомврийската революция.

Много яко!

Навремето четох, че той приветства революцията, а критиците отбелязваха, че я "тълкувал в мистичен дух".

Аз не виждам никаква мистика в поемата на Блок.

Идването на Христос като революционер отменя света като сън и създава света като нещо, което стремително е тръгнало към райското състояние.

Един от най-великите поети на Русия е разтърсен от промяната и я вижда в цялата й космическа прелест.

Точно това разтърсване и до днес не могат да простят на болшевиките.

Те са най-мощните, най-радикалните, най-изявените модернизатори в световната история.

Това са радикалните европеизатори на Русия.

Заради това все още не мога да разбера как човек може да съчетае омразата към Русия днес с омраза към болшевиките.

Болшевиките са хора с европейски проект в главата си, със световна визия, с разтърсващо въображение и с ритници подкараха една смазана селска страна към индустриалното бъдеще.

По-големи европейци в историята на Русия от тях няма да намерите.

Болшевишката революция е ключов момент от модерните времена. Онази пукнатина в историческото време, която ни даде поглед към различен свят и бъдеще. Заради това събитието и до днес вълнува като поема или предизвиква страдание в мозъците на всички, които не могат да приемат радикалните трансформации. Блок е можел. Най-романтичният, най-нежния, най-меланхоличният поет на Русия успява да напише куплет като този:

 

Ний за скръб на буржоата

ще запалиме земята —

кръв, пожар света обви…

Господи, благослови!

 

Революцията е и естетическо удоволствие.

Защото, ако земята не бъде променяна, няма никакъв смисъл от съществуването.

Болшевиките го знаеха.

Трудно е да не успееш да ги разбереш!