Един от най-големите симптоми на политическата криза у нас е инфлацията на всяка идеология – от идеята за световна революция (българската национална душа вярва в индивидуалното спасение) до либералните конвулсии срещу корупцията (носителите на този плам просто твърде много приличат на хора, които искат да се доберат до хранилката). Вероятно заради това политическите протести в България никога не водят до конкретен резултат, а замърсяват пространството с трафаретни клишета отвъд, които няма ясна програма.
Това провали протестите от лятото на 2013 година. Опитът за национално обединение на улицата бе разрушен от десните костюмарчета, които видяха в недоволството шанс да извадят градското дясно от гробището. Романтичните призиви за морал в политиката, съдебна реформа и писането на манифести и харти по никакъв начин не разклати кабинета „Орешарски“, напук на колективната жълтопаветна митология. Орешарски бе свален от ДПС, които директно се договориха с Бойко Борисов. Механизмите на властта в България се оказаха твърде банални и съответно неуловими за уличните интелектуални пърформанси.
В малко по-различен капан се оказаха масовите протести от 2020 година. На площада за първи път се оказа леви, десни и националисти, но в такъв гръмокипящ коктейл от политически визии нямаше как да се роди автентична програма за бъдещето. Резултатът – хората възвисиха парламентарно една телевизионна партия, която обаче нито можеше, нито знаеше как да се справи с наследството на Борисов. И така няколко последователни управление нито изчегъртаха ГЕРБ, нито успяха да положат основите на някаква алтернативна държавност, която е встрани от паяжините на корупционните схеми, вечните интереси и похитените институции.
Та точно заради това клишетата „съдебна реформа“, „държава с правила“, „реформа“ вече са фрази като сухопътни мини – те са взривили авторитета и бъдещето на една и две политически фигури, които днес обитават мазето на политиката и тънат в забвение.
Ироничното е, че точно обратно е положението със социалните протести. България не е Гърция, за съжаление, та когато протестира една социална група, всички да преизпълват площадите, но епичното недоволство от високите сметки за тока препълни улиците на страната в мъгливата и яростна зима на 2013 година. Тогава имаше протести във всички големи градове на страната, а полицията си биеше съвсем истински, но протестиращите през зимата не бяха медийни глезльовци, които да се оплакват. Но точно след такъв сблъсък навръх 19 февруари, когато на Орлов мост в София се ля кръв, Бойко Борисов подаде оставка и на първото му правителство не стигнаха само няколко месеца, за да изкара пълен мандат.
Очевидно в България протестите работят, когато искат нещо конкретно, точно, ясно и това желание се изрази в много хора по улиците. След това зимно недоволство правителството на Орешарски, напук на очевидните си недостатъци, стана първия и единствен досега кабинет, който предприе законодателни и административни мерки за намаляване на цената на тока. Обръщам внимание – за намаляване. Защото пазарните телевизионни муджехидини постоянно ни повтарят, че в пазарната икономика нямало пътека назад. Очевидно има, когато хората го поискат.
Този дълъг увод бе необходим, за да се спрем по тема, която мелодраматично отсъства от новините, но която е на път сериозно да разклати за пореден път обществото (умните и красивите не ги броим – с тях така или иначе трябва да се занимава Агенцията по вероизповеданията). От половин година насам цените в България скачат драматично и всеки един гражданин го усеща по изтъняващия си портфейл. Този индивидуален потребител обаче бива посечен моментално от данните на НСИ, които се опитват пропагандно да твърдят, че инфлация няма, поскъпване няма, България съществува насред нормален икономически цикъл. Бъдете щастливи, бъдете щастливи, както би поетично би иронизирал Вапцаров в тази ситуация.
Нотка на някаква трезва мисъл в ситуацията внесе вицепрезидентът Илияна Йотова, която първа от висшия политически етаж призна очевидното – поскъпване има, то е абсолютно нелогично, а хората все повече недоволстват от нея. Вицепрезидентката дори го изчисли на около 30 процента. И макар, че част от икономическите анализатори веднага тръгнаха да оспорват нейните данни, техните мозъчни експлозии няма как да успокоят автентичните усещания на хората. Един продукт, който си купувал за левче през есента на миналата година днес струва между 1,30 и 1,40, че дори и повече.
Но нека да ви дам малко конкретни цифри, защото човек много трудно може да ги систематизира, освен, ако не разполага с два дни и прекалено много свободно време. Между декември и януари токът е поскъпнал средно с над 8,5 на сто. Водата с около 4,5 %. Хлябът е поскъпнал средно с около 40 на сто, а брашното с 11. Киселото мляко е скочило с над 7 на сто, а кромид –лука с близо 30%. Поскъпнали се мобилните услуги, газовото подаване, водата и всичко, което се сетите. В отчетите на НСИ всичко това се обвива в някаква мистична математическа мъгла. Приамаме, че луксозните яхти изобщо не се поскъпнали, но човек обикновено отива до магазина за кофичка мляко и хляб, а там увеличението разстрелва очите.
Йотова отиде дори една крачка напред като спомена думата табу за пазарните икономисти – думата „спекула“. Всъщност това, което се случва в България няма как да бъде окачествено по друг начин. Повечето от хранителните продукти са внесени в България преди месеци на едни цени, а днес садистично те се продават на съвършено други. Това е класическото определение на спекула и България е пленник на спекулативни практики и картели от много отдавна.
Тук обаче пак опираме до политическа шизофрения. Защото дори и минималният опит да се противопоставиш на това пазарно хищничество ражда жесток медиен отпор. Мога да ви припомня нещо от личен опит – преди много години БСП се опита да прокара законопроект, който да поощрява продаването на български продукти от страна на големите търговски вериги. БСП е правила големи глупости по време на прехода и напълно си е заслужавала медийните камшици. Но по-жесток медиен картечен огън срещу социалистическата партия лично аз не си спомням, а каузата беше добра. Каузата беше да се даде глътка въздух на местните производители. Какво ли не прочетох за идеята тогава – това било архаичен комунизъм, БСП се опитвало да възроди ленинизма в икономиката. Същото се случи и когато по времето на КОВИД-19 БСП пак предложи антиспекулативни мерки и фиксирани цени на някои стоки. Текстовете бяха върнати от президенството, но това стана след медийни конвулсиите, които имаха епичен размер. И отново се атакуваше самата идея, че има спекула. При свободния пазар това било само илюзия.
Всеки опит за регулация на този процес досега е катастрофирал доста мощно и то само, защото огромни финансови интереси са посичали всяка възможност за закон в защита на потребителите.
Но днес като че ли има някаква светлинка в тунела, защото идеята за бойкот на големите хранителни вериги акостира и в България, след като мина като буря през целите Балкани. Тази инициатива отново бе превърната в обект на въоръжена атака, въпреки, че в нея няма нищо политическо, а идва от изтормозените потребители, които така и не получават отговор как така българите плащат по-високи цени за храните или поне близки до тези в Западна Европа, въпреки катастрофалното неравенство в доходите.
Всъщност спекулата е малката мръсна тайна на целия български преход. Спекулата като основен икономически механизъм за съдирането на по три кожи от обикновения гражданин и инструмент за държането му във вечна бедност и блато от неравенство. Проблемът е, че всеки път, когато някой се опита да даде политически и икономически отпор срещу подобни всевластни капитали, получава по два милиона телевизионни лакеи, които да ни обясняват в каква заблуда живеем и как трябва да изкореним комунизма от главите си.
Очевидно е, че краят на политическите протести не донесе нищо добро за страната. Т
ой ни вкара в цунамито от избори, все по-разочароващи и разочароващи.
Заради това трябва да гледаме на социалното недоволство като на нещо позитивно.
То е единственият двигател на истински промени в България.
Дано и сега да е така.
No comments:
Post a Comment