Черната дупка на паметта

 

В неделя с традиционно шествие бе отбелязана годишнатата от спасяването на българските евреи. 

В понеделник битовите скандали по същата тема затъмниха общественото пространство. 

От "Шалом" изреваха, че ДПС на Доган толерира антисемитизма, а шефът на организацията Александър Оскар (който навремето нямаше нищо против преименуването на ул. "Виолета Якова") изпадна в политически терзания заради прояви на антисемитизъм от страна на симпатизанти на АПС. 

Ама това са дребни проблемчета.

Спасяването на българските евреи е нещо с което съвременна българска държава обича да се гордее. 

Същевременно в тази тема зее черна дупка. 

От какво е било необходимо да бъдат спасявани евреите? 

Нали в Царството не е имало фашизъм и ако не са били проклетите комуняги и шумкари, то е щяло да води кротък живот на богата европейска страна? 

Откъде идва заплахата за евреите? 

Откъде?

Точно тази премълчавана истина прави отбелязването на датата многозначително. 

Защото в България има закон за защита на държавата и антисемитски закони. 

В България на власт е фашистко правителство и всеки опит със заиграването с тази истина ни води до позорно мълчание. 

Евреите ни щяха да осъмнат в лагерите на смъртта, ако не беше колективното усилие не само на шепа депутати, но и на целия народ да се противопоставят. 

Срещу фашизма на власт у нас. 

И срещу нацистките ужаси идващи отвън. 

Ето заради това отбелязването е пълно с гузно мълчание. 

Защото, когато се мълчи пред истинския фашизъм, той може да бъде повторен.