Нека да започнем този текст с ирония.
Представете си есента на тази година.
Две протестни шествия се сблъскват на жълтите павета.
В първото може да видим цялата жълтопаветна психодясна фауна. Манол Пейков държи плакат: "Долу американските империалисти!". Лена Бориславова крещи по микрофон как още утре ПП/ДБ ще вкарат проекторешение в парламента за изгонване на американските бази от България. Калин Янакиев пръска светена вода срещу американското посолство, а Иво Инджев плаши със самозапалване, ако американският конгрес не вземе главата на Доналд Тръмп. Манол Пейков обикаля с обърната шапка и събира дарения с които да купи генератори на тайната американска съпротива и да им прати консерви с боб и картофи. Триста десни инфлуенсърки, чувствителни души и кол-гърли на свободна практика съскат срещу Америка - земята на вечното зло и публично отказват повече да водят децата си в "Макдоналдс". Великанът Тео Ушев, единственият режисьор на земята спечелил кинонаградата на канадска пицария, вече е написал двеста статуса, че да си срещу САЩ е дълг на всеки гражданин, а който не го прови е тръмпутинист, чудовище и изверг.
От другата страна можем да видим цялата агитка на "Възраждане", която вее американски знамена и шумно крещи, че категорично подкрепя Доналд Тръмп. "България е зад САЩ", казват феновете на "Възраждане" и настояват на Столична община да се вее флагът на свободата. Костадин Костадинов призовава всички на следващия 4 юли да почетат най-великата страна на земята и да се съберат на ежегодния прием на амариканското посолство, за да могат с хамбургер и лека бира да вдигнат тост за центъра на световната перестройка. Някъде там има и трета група от протестиращи, доведени от страната с автобуси, за да отправят молитви към най-новия тръмпист в България - Делян Пеевски, който публично гори снимките си с Владимир Зеленски и се кае, че е направил такъв непоправим геополитически грях, който цял живот ще го раздира душевно, емоционално и мелодраматично...
Опасявам се, че описаната картина съвсем не е толкова далеч от истината. Само преди половин година тя би била гротескна и щеше да се родее с пиесите на Самюъл Бекет. Днес виждаме такъв мощен геополитически трус, че сигурно само до една година няма да остане практически нищо от познатия ни свят, освен може би това, че ЕС все ще е готов да дава пари за загубени каузи, без да му пука как ще живеят и могат ли да си го позволят отделните страни-членки.
Епичното телевизионно шоу, което Доналд Тръмп Джей Ди Ванс и Владимир Зеленски спретнаха в Белия дом имаше ефекта на ядрена бомба върху Западния свят, който май вече сам не е знае какъв е. Във Вашингтон се сблъскаха две визии за това как трябва да се реши конфликта и заради високото ниво на емоциите целият сблъсък бе изключително ясно очертан. Тръмп иска примирие на всяка цена, но замисълът за него всъщност е доста интересен. Тази сделка на земните изкопаеми за Украйна не е продукт само на хищен империализъм, той я вижда като единствената възможна, трайна и качествена гаранция за мир. Защото инвестицията там ще е огромна, а на по-късен етап, въображението му чертае, че дори руснаците могат да се присъединят към тази суперсделка. И кой ще воюва там, където са вложени толкова много пари.
Зеленски, който отдавна съществува в балон от медийни пари и бели прахчета, е говорител на всички онези, които с мелодраматичен патос, охкания, сълзи и сополи, искат да скрият своята кръвожадност. Защото той иска войната да продължи напук на жертвите, пролятата кръв и стиснатата за гушата Украйна. Не напразно след фиаското във Вашингтон Зеленски по спешност бе привикан в Лондон, където лидерите на някакви самоцелно събрани страни се опитваха са демонстрират нова "коалиция на желаещите" за помощ на Украйна. Нека само да ви припомня - първата коалиция на желаещите я сглобяваха американците по повод на войната в Ирак като начин да финтират и заобиколят ООН. България тогава беше част от тази коалиция. Пред носи ни размахваха картините на светло икономическо бъдеще, как български фирми ще възстановявят Багдад, а Соломон Паси със сладострастна лига твърдеше, че един ден в столицата на Ирак ще има булевард "България". Страната ни даде свидни жертви в тези далечни и непознати земи, но нито фирми видяха благоденствие, нито булевард носи името на страната ни...Междувременно обаче Паси вече се е преквалифицирал като основен раздавач на светли мечти по отношение на възстановяването на Украйна. Сега обаче се намираме в огледално отражение на миналото - САЩ не иска да воюва и бърза да избяга от минното поле, а Европа, старата, изморена и затлъстяла от политическо безсилие Европа изведнъж обяви, че иска да воюва. Но така и не стана ясно с какво точно. Заговори се за европейска армия, нова отбранителни способности все едно тях ги има на склад и само трябва да бъдат извадени от там. Изобщо за пореден път в окото на бурята ЕС започна да се държи като наркоман, който е предозирал и вижда картини от някакво невъзможно бъдеще.
Но, както винаги обаче, тази световна вихрушка стигна и до нашето политическо безвремие. И веднага се очерта противоречие в сърцето на държавата. Президентът Румен Радев пръв взе думата и обвини правителството, че води в България в грешна посока, щом премиерът Росен Желязков изказва безусловна подкрепа за Украйна. Всъщност Радев има основания за тази тежка критика, най-малкото, защото той може би беше първият и единствен политик в ЕС, който каза на Зеленски някои тежки истини при посещението му у нас през 2023 година. Тогава медиите, анализаторите и политически шамани като един започнаха да грачат как Радев разпространявал опорките на Кремъл и се опитвал да дава акъл на най-великия лидер на свободния свят, комедиантът Владимир Зеленски. Вижте какво му каза Тръмп и си припомнете какви бяха посланията на Радев - ще видите, че те не се различават. Общото между тях е, че и двамата президенти отчитат реалностите, а не се заплитат в паяжина от медийни халюцинация и зомбита, които се предрусали със собствената си пропаганда.
Всъщност реакцията на Росен Желязков беше наистина неочаквана, най-малкото, защото неговата партия в последните няколко месеца си даде ясна сметка, че отчита колко се е променил света и политиката край нас. Още в края на миналата година покрай темата за продължаването на военната помощ към Украйна, стана ясно, че Бойко Борисов рязко се разграничава от самия себе си отпреди една година и даде назад, защото смяната на караула в Белия дом вече беше факт. Дори и да предположим, че премиерът е искрен приятел на Украйна, той определено трябваше да си даде сметка, че темата е взривоопасна. Най-малкото, защото импровизациите на ЕС на тема "продължаване на войната" изглеждат като истинско безобразие, когато има оферта за прекратяване на огъня. Съюзът, който трябваше да е страж на мира изведнъж се превърна в мрачен котел на войната и тепърва ще усещаме последствията от това. Защото, когато се заиграваш с голямата война, трябва да си сигурен в собствените си способности. Великобритания, Франция, а и дори да вземем всички страни, които се бяха събрали в Лондон, по никакъв начин не могат да компенсират отдръпването на американците. Както и не могат да прикрият липсата на украинска жива сила, защото на много хора не им се умира за държавата на Зеленски. Те не могат да припознаят себе си в нея. При това няма как да обявим такива хора за русофили. Те просто не виждат никаква връзка между себе си и управляващият елит, взет на командване отвън.
Противоречието на върха на държавата не се е превърнало в бездна, но като никога България трябва да бъде изключително премерена в своите външнополитически позиции, точно в този миг. Много либерални инфлуенсъри, журналисти и кръчмарски познавачи на световните процеси ляха сълзи, че България не е била сред поканените в Лондон. А точно това дава исторически шанс на страната ни този път вярно да отчете собствените си интереси и най-накрая да ги защити качествено. Защото присъствието в Лондон щеше да означава и задължението на всяка цена да продадем двата реактора от "Белене", а е назрял моментът България да се откаже от тази сделка. Изобщо днес съдбата ни дава шанс един път завинаги да забравим розовите илюзии и поне веднъж в дългата история на срамния преход да отчетем собствените си интереси. Всички останали страни го правят, но на България това системно й се отказва, защото моралните й изнасилвачи вечно искат да я набутат в грешния крачол на времето. Франция и Великобритания имат своите причини да са разпалвачи на война. Защото те единствени могат наистина да спечелят от нея. България може само да губи и заради това е изключително важно да видим какво наистина стана и да се радваме, че ястребите в ЕС не ни искат по своите срещи.
Това е победа, която не бе извоювана от политическия елит с гумени гръбнаци.
Трябва да благодарим на вечния български народ, който дори, когато с маркучи го заливаха с либерална пропаганда, отказа да попие всички опорни точки и си знаеше своето.
Това е рецептата за безсмъртие.
No comments:
Post a Comment