От години насам съборът на Бузлуджа на БСП е обект на конспиративно-информационна война, която се разгаря в социалните мрежи с епична страст и тъмни емоции. През 2013-2014 година основните броячи на посетителите на Историческата поляна бяха от психодясното пространство. Виждал съм какво ли не - разчертани сателитни снимки на местносттта край паметника, геометрични изчисления колко хора могат да се съберат там и в околностите. Един от тази фауна даже беше тръгнал да търси информации колко мобилни тоалетни са закарани на върха и могат ли те да поемат целият политически поток, който медиите обявяват. Бяха размирни дни - протестите срещу правителството на Орешарски бяха в своя пик, но левицата успя да направи огромен събор на който се събраха над 30 хиляди души. Това беше като рана в сърцето на случайния десен фейсбук-кибик, който тогава божествено смяташе, че освен неговата гледна точка няма никоя друга и няма как някакви си там пропаднали социалисти, бивши комунисти да успяват отново и отново да съберат толкова хора от цялата страна. В яда си един бивш спортен журналист, който потъна някъде из пясъците на историята, беше написал с цялата си злост, че искал да пусне неутронка над Бузлуджа и тогава неговата общност изтълкува това като безобидна шега, пълна със светъл хумор, човеколюбие и хуманизъм. Този същия и той беше изчислявал по снимки в социалните мрежи колко са хората и дали взривната вълна ще успее да ги помете всичките. Характерното за това упражнение е, че нито един от неговите двигатели не се опита да направи най-очевидното - да се хване и да се появи на върха (никой нямаше да го спре) и да види с очите си измислица ли е бройката на хората или не.
Тазгодишния събор на Бузлуджа се оказа пленник на абсолютното същите брояческо-конспиративни въздишки, изчисления и хъркания. Този път обаче броячите не бяха от психодясното пространство (те все още са зашеметени от собствените си глупости, корупция и интриги, за да могат да погледнат извън собствения си балон), а сред информационните зомбита, които правят преразказ по снимки се записаха троловете на "Възраждане", остатъците от фен-групата на Корнелия Нинова, свободните радикали с неясна физиономия, които гравитират край "МЕЧ" и всякакви полулевичари, които на всички избори от 10 години насам с големи букви пишат едно и също: "Аз досега гласувах само за БСП, но на тези избори повече не". Този мотив съм го срещал толкова често, че ако беше верен, то левицата отдавна не трябваше да присъства в парламента. Но в днешния налудничав свят човек никога не бива да прави една основна грешка - да си въобразява, че социалните мрежи са истинско огледало на обществото. Социалните мрежи са джунгла в която се води безмилостна война, подла и яростна битка, но те не отразяват наистина обществените настроения, а са хиберболизирана версия на всичките ни карикатурни страсти.
Именно в такава атмосфера някакъв гласоподавател на "Възраждане" се опитваше да ме убеди, че е гледал по телевизията едноминутен репортаж за Бузлуджа и на поляната имало не повече от 500 души. Моите опити да му опиша, снимам и да предам атмосферата на историческия връх завършиха с обвинения, че съм се продал, предал, че съм подменил идеалите, че следващата година само аз ще се кача на върха, че нямам право на никакво мнение, че съм опитомен и всякакви други обвинение, изказвани все по-истерично и обвинително. Други пък бяха пратили агентура на върха, които да правят и невъзможното да снимат поляната безлюдна, за да може след това поръчителите да пишат тържествуващи статуси как без тях Съборът вече не е невъзможен, как електоратът изоставя левицата, как всички истински социалисти следващата година ще гласуват за "Възраждане", Нинова или някоя друга самотна сянка в полическия пейзаж. Толкова политически клетви и пророкувания не бях чел от от времената в които всички твърдяха, че през 2012 година светът ще свърши, защото древен календар на маите е предсказал така. Черешката на тортата стана мини-сблъсъкът между Мая Манолова (факт е, тя се появи на Бузлуджа) и Атанас Зафиров. Тя написа, че ръковдството не е имало куража да се появи и разходи сред хората, а той я контрира като пусна снимка как се здрависва с нея точно по средата на поляната, заобградени от доста хора, а след това и достатъчно на брой фотоси, които показват, че думите на Манолова са изопачаване на истината. Но това е епохата в която живеем. Никой не се интересува от истината, залегнал в своя собствен окоп на информационната война.
С този твърде дълъг и злобен увод исках единствено да подготвя непредубедения читател за атмосферата в която пиша тази статия и за това, че нито един мой извод и мисъл няма да бъде приет безпристрастно, а ще бъде рамкиран, ще се размахват пръсти, ще се лее слюнка, злоба и много подлост. Незаобиколимият факт е един - на първата година от своето съществуване и на седмия месец от участието си във властта БСП-Обединена левица успя да събере малко над 10 хиляди души на Бузлуджа. Не твърдя, че е много, историята помни къде-къде по-посещавани и многолюдни събори, но истината е, че никой не очакваше толкова много хора в тази ситуация. Заради това идва броенето - страшно много политически зложелатели на БСП бяха заложили на картата за епичен провал на Събора, практически нулева посещаемост и пълно фиаско. Достатъмно политически пирати и мошеници се навъртат край левия електорат и искат да го изконсумират с популистки апетит и страст, но очевидно цялата медийна спецоперация за пореден път се оказа фишек и всички страсти ще трябва да се разпалват отново насила наесен.
На историческия връх се събраха много социалисти, но човек трябва да е сляп, за да не види че сред тях имаше и доста разочарование. Самият Зафиров го изпита на гърба си, защото по време на речта му един човек застана пред трибуната и му каза на висок глас: "Вие ни предадохте". Председателят на соцпартията успя да запази самообладание и дори да отговори, че не разбира тази реторика, защото той не се опитва да крие нищо от хората. Никой не си направи труда да намери този човек, за да обясни своята реплика, но тя не беше обвинение за участие в управлението, а за това, че БСП е подкрепила еврото. И точно тук, оказва се, действителността е много по-различна отколкото им се иска на всички, които погребват БСП предварително и мляскат с очи.
Бузлуджа ясно демонстрира, че левите избиратели не приемат участието в управлението като клякане пред Борисов и Пеевски и като изстрел в гърба им, а просто настояват левицата да има по-ясна физиономия в правителството, да бъде по-отчетлива и да не мълчи за своите постижения. Това много ясно можеше да се види като настроение на Събора, и нямаше как да бъде разбрано от тези, които стояха основно пред компютрите си.
БСП определено има проблем, но той се състои в това да покаже, че нейното участие в правителството има практически смисъл за нейните избиратели. Мелодраматичните обвинения за клякане пред ГЕРБ и Пеевски звучат прекрасно на статуси, но имат стратегически дефект - а какво трябваше да направи левицата? Да остане в опозиция заедно с разрушителите на паметници? Да се съизмерва по маймунджулуци с "Възраждане"? Да прави парламентарни циркове и да гледа отстрани как десницата за пореден път управлява през Сглобки и изнасилва България? Всъщност намаляването на хората на Бузлуджа не започна сега - топенето започна още от 2021 година, когато Нинова вкара БСП в режим на вечно нагаждане спрямо обществото мнение, някакъв отчаян опит левицата да се закрепя уж все на гребена на вълната. Тогава започна големият отлив на хора, който само за няколко години и цял въртоп от избори запокити БСП като пета политическа сила. И единственият начин за завръщане беше БСП да се опита да осъществи своята програма в управлението, без да се влияе от мътния поток на вечните хейтъри, които така или иначе нямат визия за бъдещето, а само за разпределяне на политическа плячка.
Всъщност популисткото "БСП клекна на Борисов" може спокойно да се обърне като формула и да се каже, че Борисов клекна на БСП, защото дори така фразата е по-вярна. Именно ГЕРБ имаха нужда от това управление и БСП участва в него от позицията на сила, а не слабост.
И, да, всички искаме чиста игра, битка на добрите с лошите, на черното с бяло, но имаме парламент с 9 партии.
Как се сглобява перфектно управление с такъв пъзел, а?
Тоест истинските предизвикателства на левицата са в съвсем друга сфера, защото БСП има спешна нужда от повече реализирана лява политика. Това е единственото лекарство срещу медийните бомби и информационния тероризъм на троловете.
Именно тогава ще се води големият разговор кой точно е клекнал на Борисов или Пеевски и кой се опитва да изтика тази държава от блатото в която беше заседнала и все още има опасност да се търкулне в него.
Фактът, че за ужас на троловете социалистите все пак дойдоха на Бузлуджа, ясно показва, че те си дават сметка за това.
No comments:
Post a Comment