Васил Терзиев бе погълнат от плаващите пясъци на аферата „Петрохан“

 

От всички политици, замесени в кошмара „Петрохан“, най-омерзително, налудничаво, нелепо и странно е поведението на столичния кмет Васил Терзиев. Именно през него най-ясно си личи каква идиотска антиселекция тече в българската политика и защо България от години насам живее с усещането, че не е държава, а лудница, която е останала без хапчета, санитари и ръководство. Столичният кмет скочи в плаващите пясъци на скандала рязко и то с един мелодраматичен статус, който може би ще остане като един от най-грандиозните гафове в политическите процеси на прехода. На третия ден след като бяха намерени трите трупа край хижа „Петрохан“, а на бял свят бяха започнали да изплуват съмнения,че Терзиев е спонсор на странната групичка, той реши да блесне със свой статус във фейсбук. „Познавах ги. Иво, Дечо, Пламен. Лично. Подкрепях каузата им включително заради тях самите – лично“, започва този текст, вероятно продукт на някоя мелодраматична пиарка, която си е фантазирала как обръща зловещия наратив и печели политически точки за своя шеф, хранейки обществото с обичайния буламач от мелодрама и псевдопринципност. Проблемът е, че ако Терзиев чувстваше тези хора толкова близко и лично нямаше да чака до третия ден преди да изрази своята болка и съчувствие. Такива неща се пишат веднага или никога не се пишат. Той ги пусна на третия ден, защото вече беше ясно, че в спрения сайт на сдружението на педофилската секта столичният кмет ясно е посочен като дарител. Проблемът е, че цялото това изпускане на информация беше класически капан – Терзиев с двата крака попадна в него, защото, когато пусна текста си все още много от зловещите подробности не бяха ясни, а те заляха публиката на по-късен етап. И така милионерът начело на София самичък се освети като приятел и спонсор на кошмарната група, при това достатъчно рано, за да се оголи за изключително мощен артилерийски огън. В много страни по света дори и само такава ситуация е достатъчен повод за оставка, но умните и красиви среди у нас, независимо от вечните писъци за морал, правила и отговорност, никога не са на висотата на своите претенции. Никой не твърди, че кметът е съучастник в педофилските истории, но даването на пари говори за катастрофална липса на преценка. И разкрива една жълтопаветна паяжина от финансови зависимости, политически чадъри, метафизични тъпотии, сектантски разбирания, а всичко това накуп ражда токсичната среда в която един педофил е вилнял като хищник, без да има кой да го спре. Точно обратното – като в черен култ от разказ на Лъфкрафт родителите сами са се отървавали от децата си, давайки ги като плячка за ламата, зарязвайки ги завинаги в тази отвратителна среда на похот, корупция и странни мъже, недокосвали жени в последните 30 години.

След като се издъни с първия си статус Васил Терзиев залегна в политическата кал с надеждата, че историята ще отмине, че някой нов скандал ще разтърси обществото и, че той пак ще може да се появи в публичното пространство като върховен пророк на морала. Проблемът е, че кошмарът „Петрохан“ продължи – нови три трупа ужасиха обществото, а това, което изплува покрай тази история разтърси като земетресение цялата страна. Само си представете – за кратко време стана ясно, че тримата мъже в „Петрохан“ са извършили нещо като ритуално самоубийство, прощавайки се с този свят, който според дзен-будизма е само „стабилен сън“, а след това ламата Ивайло Калушев буквално екзекутира 15 годишно момче с колт „Анаконда“ и се самоубива, а третият младеж с тях също се прострелва. След това се появи майката на една от предишните жертви на Калушев, която час и половина плю собствения си син, че злословел по отношение на ламата и, че лъжел, че му е било посягано и разкри такъв мрак на жълтопаветните отклонения, че всеки зрител на интервюто се е почувствал като човек, който е изпил половин литър домашна ракия на гладно.

Покрай всичко това обаче на бял свят се появиха нови информации за Терзиев – че той е посещавал хижа „Петрохан“, което го прави не просто спонсор, а част от този демоничен приятелски кръг, обсебил не просто земята и гората, но и съдбите на няколко невръстни момченца. Точно тук земята под столичния кмет се разклати отново и той реши, че му е време да даде пресконференция в която да доразясни своите позиции и отношения с престъпния кръг. „Когато съм спонсорирал "Пирогов" да не би да имам отношение към това, че те примерно са направили някакви злоупотреби със Здравната каса?“, попита риторично той. Език мой, враг мой. Няма успешна пресконференция или обяснение, която да започне по този начин. Най-малкото, защото двата казуса са абсолютно несъпоставими. Не знам за „Пирогов“, но стана ясно, че богаташът Терзиев е имал пълен достъп до „Петрохан“ докато всички останали случайни туристи са били посрещани от надпис „Стреля се без предупреждение“. Тук говорим за допускане в самото сърце на сектата. Дори и техните разговори да са били основно за опазването на природата, сърничките, тревичките и спокойствието, Терзиев е политическо лице и длъжен днес да оцени по различен начин своите воаяжи до там. Всичко останало е опит за бягство от отговорност, позорен начин да омаловажи своите грешки и да се опита прикрие отпечатъците си на политическото местопрестъпление.
Много е впечатляващо това, че столичния кмет на същата пресконференция обяви: „И да ми пришиват всичките тези гнусотии, които се казаха, ми е изключително обидно“. Истината е по-различна. Той сам се е пришил към тези гнусотии. В момента в който е дал пари точно на тази група, точно на тези хора, той вече е неразривно свързан с тях. И нека пак да повторим – никой не обвинява кмета, че е съучастник в зловещите престъпления, а че не е забелязал нередностите, че не се е усетил за сектантската динамика, че е проявил престъпна глупост, която след това се опитва да замаже с всякакви безобразни изявление. Ако някой е взел на прицел Васил Терзиев това е самият Васил Терзиев. Толкова е простичко. Оказва се, че милионерът не е случайна фигура, той предварително е бил обвързан с тази общност от НПО-та над които е вдигнат политически чадър, с тази псевдозелена мафия, с този въоръжен будистки отряд, който си е създал държава в държавата. И на фона на това да се биеш в гърдите, че си борец с мафията е повече от абсурдно. Защото покрай „Петрохан“ се очертаха контурите на едно истинско задкулисие. В България си имахме дълго време два синода, защо да нямаме и няколко задкулисия. Защото педофилските истории, съчетани с безкрайния поток от финансови дарения осветяват една много мрачна картина за менталното състояние на градското дясно и за това, че от тези среди няма как да бъде произведена каквато й да е промяна. Такава промяна би приключила в пореден сектантски скандал и сигурно би била платена с прекършените съдби на кой знае още колко момченца.

Финален акорд в политическата драма на Терзиев стана интервюто му пред бТВ миналата неделя. Това интервю беше като предварително подготвен спектакъл – то не целеше да улови противоречията във версиите на градоначалника. То бе замислено като негов триумф, защото водещият въздишаше в най-подходящото време, кметът предварително си знаеше въпросите и въпреки това разговорът стана епична издънка.

Пред бТВ Терзиев призна поне за  8-9 посещения в „Петрохан“. От опит ви казвам трябва да умножите тази цифра поне по две, а дори и по три. Значи той вероятно е бил от най-честите посетители в тази хижа на ужасите. След като стана ясно, че в отчетите на сдружението не е записана сумата на неговото дарение, той призна, че я е превел лично на един от хората там – Ивайло Иванов. Но така и не обясни какви са били мотивите на групата да му искат лично, а не дарение към фондацията. Истински бизнесмен би се усъмнил още в този миг, но Терзиев въпреки това им е дал пари. След това призна и друго – той не ги бил виждал въоръжени, но усещал, че в групата има йерархия, даже бил виждал и две от децата Алекс и Ники. Не му направило впечатление нищо друго, освен, че те четели дебели книги по философия. Но самият факт, че е виждал това означава, че те са го възприемали като част от своя кръг, броели са го свой и оттук-нататък всички опити да излезе сух от водата са обречени на неуспех. Терзиев е давал пари на съмнителни хора, а единият от тях се оказа и педофил (това вече дори и най-запалените почитатели на сектата го разбират, но отказват да го признаят, защото противното означава, че би трябвало да се гръмнат).

Това, което Терзиев не разбира е, че оставката би ми помогнала. Би му дала възможност за изкупление. Нека да се яви отново на избори, за да види какво мислят софиянци за неговото политическо поведение. Защото оттук-нататък неговото име завинаги ще е свързано с кошмара „Петрохан“ и това е петно, което той никога няма да успее да изличи от себе си. 

Да, животът е несправедлив, а политиката е неблагодарна кучка. 

Но Терзиев няма намерение да подава оставка и сам не усеща, че плаващите пясъци вече са го погълнали. 

Когато го разбере ще е твърде късно.