Днес много се говори за модела "Борисов-Пеевски", който плени страната в корупционна усмирителна риза и пресуши жизнените сили на всяка идея за политическа промяна. В битката с него обаче има един голям проблем. Никой не се опитва да си припомни кога, как и къде възникна той. А това не е маловажно. Връщането назад е ключово, защото ще ни подскаже, че моделът съществува с много различни имена и обвързването му само с две фигури е капан. Проблемът не е в имената, а в самата система, създадена още в мътното начало на българския преход.
В ДУМА днес пускаме един интересен текст. Това са откровенията на външната министърка в кабинета на Иван Костов Надежда Михайлова, която днес отново бе инсталирана на същото място в правителството на Андрей Гюров. Записът е от 1999 година, а репликата "Нахранете журналистите" стана легендарна. В лекцията на Михайлова в Ловеч обаче има къде-къде по-скандални неща. Тя е Пеевски много преди Пеевски, защото подканва местните седесари да хванат бизнеса да работи за тях, да изнудват държавните чиновници, да създават медийни зависимости, които да работят за тях на местните избори. Това е протомоделът на днешната олигархична усмирителна риза, надяната върху България...
Припомнянето на този запис е от ключово значение, защото Михайлова-Нейнски днес е част от кабинет, който има една основна задача - да осигури честни избори. И в него е намерила място точно госпожата, която е един от инженерите на порочния български модел. Това не е заяждане, нито пък безцелно бъркане в прашното мазе на историята. Това е опит за съпротива срещу амнезията. Най-вече на онези, които все са по площадите срещу модела, но отказват да признаят, че именно градската десница положи основите му и продължава да кади тамян на архитектите на корупционните схеми. Кабинетът "Костов" напълни бъдещите олигарси с пари, като им даде собственост на безценица, а от думите на Михайлова се вижда каква е била целта - те е трябвало да похищават изборите, да бъдат притискани да печелят гласове за СДС. Да, схемата тогава не проработи, защото времената бяха по-невинни. Но когато Бойко Борисов се появи на хоризонта, той имаше конкретен план върху какво да стъпи. Точно 10 години след лекцията на Надежда Михайлова той стана премиер на страната и следваше нейния наръчник до последната запетайка. След това се появи Делян Пеевски и днес виждаме постапокалиптичните резултати.
Обърнете внимание на наставленията на Михайлова - тя не разбира от политика, тя иска единствено подчинение. В нейната лекция няма политически послания, а една голяма схема за контрол и натиск. И си отговорете откровено на въпроса - как такъв човек може да бъде гаранция за нещо честно и светло? Ето заради това припомняме всичко.
Паметта днес е единствената форма на реално дисидентство.
Който помни, се съпротивлява.
Време е за истинска съпротива срещу демоничните корупционни инженери на прехода.
No comments:
Post a Comment