Държавата на констатациите

 

Поне двама водачи на листи (Ивет Горанова и Владимир Николов) дори и в кампанията ежедневно облъчват хората от рекламните блокове на телевизиите. 

Дали рекламират добавки, свещички против хемороиди или превръзки няма значение. 

Те са ежедневно на екран и това брутално нарушава равнопоставеността за изборите. 

На петия ден от кампанията и СЕМ откри този факт. 

Отбеляза го с мелодраматична декларация в която отбеляза това изкривяване. 

Дотук. 

Съветът има правомощия само да констатира и безпомощно да свие рамене. 

Комерсиалната реклама е бензинът на медиите и дори държавата не може да прекрати това изкривяване. 

Значи поне двама водачи имат нечестно предимство. 

И СЕМ го отбеляза. 

Всичко останало е виновно мълчание. 

И декларация написана на бюрократичен български, която смазва мозъчните клетки със своето безсилие.

Абсолютно същото го виждаме като процес във Външно. 

Там пък Надежда Нейнски щяла да сформира щаб за борба с дезинформацията с цел "информационна устойчивост". 

Какво, по дяволите, може да означава това? 

И какви точно инструменти има Външно да наложи на стотиците подкастъри тази устойчивост. 

Да не говорим, че нещо, оглавено от Велизар Шаламанов предизвиква естествено недоверие и отвращение. 

Поредното бюрократично нищонеправене. 

Поредното изнасилване на българския език. 

Поредната констатация, след която нищо не следва. 

Държавата на констатациите.

 

Историческа перверзия

 

 

Не е нормално и здравословно една журналистка да привежда като аргумент в исторически спор мнението на химичката проф. Ева Соколова. 

Това преминава границите на здравия разум. 

По същата логика можем да цитираме Азис в дискусия за балистичните ракетни системи. 

В България обаче напоследък се роят "хоби-историци", които задръстват с псевдолитература пазара. 

Химичката Соколова е само един пример. 

Физикът Вили Лилков друг. 

И всички тези хора колективно съучастват в големия реваншизъм и пренаписване на историята. 

Сега на мушката е граф Игнатиев, който видите ли бил виновен за обесването на Левски. 

Само си помислете за това ниво на патология - значи чуждия посланик е толкова могъщ, че може да влияе на решенията на Османската империя. Проблемът е, че ако някой необременен човек потърси информация - ще попадне точно на тези злостни псевдоисторици, които вече получават телевизионно алиби. 

Цитират ги от екрана, въпреки, че нито един от тях няма историческо образование. 

Ето как се разпада публичността - когато легитимираме идиотщината.

Преди няколко години млад дихател вандализира паметника на граф Игнатиев във Варна. Направил го като протест срещу руската имперска политика. После на същия този в профила му откриха написано съжаление, че "австрийския художник не е спечелил войната". 

Всеки опит за атака срещу българският граф винаги крие нещо подобно. 

Винаги.  

 

Стартът на полулегалната кампания за парламент и разбитите надежди

 

За Тодор Живков в миналото се носеше много елегантен виц – че преди 9 септември той бил не нелегален, а полулегален – Живков се криел, ама царската полиция изобщо не го е търсила. Чел съм не един и два спомена, че това е една от шегите, която първият държавен и партиен ръководител е обичал да разказва за себе си – ефектен начин за проява на самоирония, качество, което днес толкова липсва в действителността край нас, че носталгията по Живков ще става все по-голяма и тревожна, не като нещо, набито в мозъците от пропаганда, а като опит за съпротива срещу безумието на времето и политическото блато на страната.

Вицът обаче много напомня за начина по който стартира предизборната кампания у нас. Преди, добър или лош, си имаше утвърден модел на политическо действие – партиите официално представяха своите водачи и листи, медиите ги съобщаваха накуп, предварително беше ясно кой къде ще води. Сега тази традиция беше сритана в слабините. БСП се оказа единствената партия, която я спази – и предварително обяви своите водачи, представи ги, а малко след това показа и листите. Никой друг наоколо обаче не постъпи по този начин. И ако за партии, които са в режим на оцеляване като ГЕРБ и ДПС-Ново начало, то най-необяснима е полулегалността на „Прогресивна България“, която изпълва средностатистическия критичен наблюдател с неясното усещане, че първенците в социологическите класации не знаят много-много какво точно да правят.

Партията на Румен Радев бави до последният възможен момент обявяването на своите водачи на листи.  Така се получи информационна центрофуга – токсичен коктейл от слухове, подозрения, размятане на имена, интриги за скандали, драми и безкрайна върволица от кандидат-депутати.  В този въртоп бяха увъртяни имена на спортисти, бивши социалисти, кадри на ВМРО, призраци от миналото и всякакви кандидати за слава.

В тази политическа полулегалност можеше да има някакъв смисъл, ако говорим за утвърдена политическа формация с ясни позиции и минало, което говори само за себе си. Тогава тактическото забавяне можеше да работи като сюрприз, като удар в гърба на всички останали, като обходна маневра за максимално задържане на внимание. При Радев обаче този медиен фокус няма как да сработи. Вярно е, партията му се радва на стабилно одобрение и солидни проценти подкрепа, но всичко това все още е кула от пясък, която може да рухне при неизвестни водачи и оплитане в геополитическата тематика, която ще е една от водещите теми на кампанията за добро или лошо.

„Прогресивна България“ се появи на хоризонта като инструмент за радикално помитане на стария политически модел, въплъщение на протестната енергия, която разтърси страната през декември. Всички знайни и незнайни говорители на бившия президент излязоха точно с такива послания и нека да бъдем честни – те работят, но в една кампания винаги идва момента в който лозунгите престават да бъдат достатъчни. Лозунгите трябва да получат конкретни говорители, които вдъхват доверие и надежда за бъдещето. Точно тук Радев, поне според мен, направи класическата грешка на новобранеца – дръпна силна реч на сбогуване с президенството, даде обещаващо интервю в „Панорама“, но после изчезна от хоризонта. Този вакуум обаче беше запълнен от всякакви други проблеми, драми и тъпотии. Появи се нелепото служебно правителство чрез които десницата се опита да узурпира властта радикално и да разчисти пътя за по-добър резултат за самата себе си. Аферата „Петрохан“, отстреляния „вицепремиер по честните избори“, престъпната война срещу Иран – всички тези събития напълно преобърнаха дневния ред на страната и точно тук се усети голямата медийна липса на новата партия. Говореше се, че тя прави структури, издирва партньори, отсява водачи, но никой не чу мнението й по големите теми на деня. Случайните изявления на Радев не се броят, защото в реалната политика има нужда не от кратък брифинг, а от разбирането, че новата формация има реална програма, която да отговори на проблемите и трайни идеологически разбирания с които да реагира на агресивната война.  В позиционирането на Румен Радев има и друг много интересен елемент. Големият злодей, свръхврагът Делян Пеевски избра интересна тактика за отношението си към новата партия – той просто млъкна, отказа да коментира и да валидира бившия президент, нещо, които никой не очакваше да направи.  Новата партия също се оказа и в капана на вечното подозрение – с кого би работила след изборите и тук наистина плаващите пясъци се разместиха. Защото „Прогресивна България“ откри опорката, че искат 120 депутати, за да могат да управляват сами. Всяка партия, която я постави на масата по този начин веднага бива посичана от избирателите, защото в подобно настояване има не само високомерие, рекет и нарцисизъм. Тя създава и удобно оправдание за предизвестената смърт на следващия парламент, ако тя се случи по този предвидим начин. ПП/ДБ я вкараха в арсенала си през декември, опиянени от политически адреналин, и това им се върна като бумеранг, защото подобно претенция винаги издава някаква патология на ума.

Така на Радев му остана една очевидна и незаобиколима мишена – Бойко Борисов. ГЕРБ в момента е в мъчителна агония, защото разпадът на партията по места е очевиден, кръгът от шепнещи в ухото на Борисов го тика към идеята, че след вота може да получи от Радев индулгенция за общото си минало с Пеевски като бъде припознат като важен партньор по отношение на съдебната реформа.

Борисов също до последно стоя в полугелност по отношение на своите водачи. Защото точно в техните имена се крие ключов проблем – той няма как да е сигурен кой от номинирането ще работи за партията и кой е политическа кукувица, която ще влачи гласове към други формации. Подозренията, които се въртят са, че кметът на Стара Загора  е с единия крак в отбора на Радев , а посоченият за водач в Хасково Делян Добрев ще играе основно за Пеевски. ГЕРБ за първи път се изправя пред такъв проблем. До тези избори партията успяваше да се мобилизира преди вот, да стегне мрежите си за изкарване на гласове и да преодолее общия фронт срещу нея. Сега всички живеят с усещането, че полетът надолу е почнал, а това означава, че всички местни тартори ще бягат от потъващия кораб „с двеста“ (ако цитираме една цинична, но култова изява на самия Борисов). За ГЕРБ полулегалността на листите им беше опит за максимално тупане на топката, за да не излязат на бял свят точно тези процеси на вътрешен разпад в партията. Проблемът е, че медийната клиентела на ГЕРБ няма да може дълго да си затваря очите пред това, което се случва и рано или късно проблемите на Борисов ще изплуват на бял свят. А ГЕРБ, който е разкъсан от проблеми пред очите на медиите, не е онзи митичен ГЕРБ, партията-държава, която блестеше монументално и поглъщаше политическите кариеристи като черна дупка.
В полулегалност се оказа и градската десница. Оказа се, че има и защо. В процеса на реденето на листите си пролича фюрерския характер на Асен Василев, който като жандармерист изрита от тях всички неудобни  за него хора, тоест хората със собствено мнение. Точно по този параграф изгоря Явор Божанков. Добър или лош, мразен или обичан, той е един от най-разпознаваемите хора на десницата, а дори и фактът, че е бил в БСП не му попречи да спечели тяхното доверие. И да изриташ такъв човек, това говори за тежка политическа гангрена. Василев не иска знакови имена, иска подчинена парламентарна група. Фактът, че дори ДБ и ДСБ не успяха да спасят устатия депутат и да го наложат, означава, че процесите на разпад в ПП/ДБ вече са започнали. Агонията може да продължи дълго, но рано или късно от това единно дясно няма да остане нищо, защото отстрелът на хора винаги е знак, че нещо не е както трябва. Но така стигнахме и до ситуация – пак да последно да не знаем кои са водачите на десницата, както и кои ще са в листите. Спускането на имена на представители на джен зи изобщо не разрешава ключовия проблем.

Така България тръгна към най-важните избори в последните 5 години с усещането за незавършеност, недоправеност и мистерия. Това  е лош знак, защото там, където цари полулегалност е територия на сенките и задкулисието. И със сигурност означава, че точно тези избори няма да бъдат лекарството на кризата, а просто начин за гноясване на голямата рана. 

Винаги има шанс българите да се ядосат , да излязат масово и да възнаградят Радев с комфортно мнозинство. 

Но при тази колективна полулегалност на политическите послания и хората зад тях, едва ли. 

Изборите трябваше да са други. 

Надеждата беше за различна, а не полулегална България. 

Но млъкни, сърце…

 

Десен, много десен...

 

Владимир Николов, звездата на "Прогресивна България", блесна вчера със своя телевизионна изява. В интервю известният волейболист обяви, че той е "десен, много десен", но сега не било времето да се делим на леви и десни. Политическите убеждения са свещено право на всеки човек, с изявлението на Николов има проблем. Проблем за всички онези леви хора, които смятат да гласуват за формацията на Румен Радев на изборите. Те ще подадат глас за един десен човек. И, напротив, точно сега е времето да се делим на леви и десни, защото това е от ключово значение за бъдещето на България и начина по който го виждат участниците в тези избори. В листите на Радев попаднаха много хора, които са свързани с левицата, а някои от тях дори са се клели в левите идеали и знам, че пордължават да са автентични социалисти в душата си. Как те съвместяват своите идеи в една формация с "много десен човек"? Подобно размиване е един от най-противните политически процеси, защото напук на погребалните агенти, идеологиите са живи, важни, значими и незаобиколими. В момента в който България извърши онези промени около които има някакъв консенсус, моментално ще стане важно кой е ляв и кой е десен. И точно това е притеснителното в "Прогресивна България". Те отказват да се погледнат в това огледало. А когато някой постъпва така със сигурност е десен. Аксиома.

В своето единствено интервю от подаването на оставка досега Румен Радев сериозно наблегна на въпроса с неравенствата в страната, позова се дори на левият икономист Джоузеф Стиглиц. Проблемът е, че листите на коалицията му по никакъв начин не покриват тази заявка. Ден преди старта на кампанията "Прогресивна България" пусна на предни позиции десния Владимир Николов, което е ясен знак за ориентацията. И нека пак да повторим - идеите сами по себе си не са проблем, проблем е бягането от идеологическото обозначение. Защото този номер е игран десетки пъти през мъглия преход - и НДСВ, и ГЕРБ, и ИТН, и дори ПП при появата си винаги са бягали от идеологическото обозначение. И най-накрая всички до един завършиха в десния сектор с еднаква степен на политическо умопомрачение. Вероятно заради това "Прогресивна България" не иска да обозначи своето отношение към БСП и мълчи по темата. БСП не се страхува от своя ляв профил, нито бяга от него. Между другото БСП единствена от всички участници в изборите излезе с много ясна позиция по отношение на войната в Близкия изток - "не на войната", тя не решава абсолютно нищо, а носи само разрушения и мрак. Всички останали, включително и "Прогресивна България" виновно мълчат по темата и ги е страх да се ангажират с позиция. Винаги става така, когато възприемаш идеологията като камък на шията, а не като твоето най-голямо предимство.

Между другото видях логото на "Прогресивна България". 

Стрелката в него сочи надясно. 

Това май съвсем не е случайно.