Държавата на констатациите

 

Поне двама водачи на листи (Ивет Горанова и Владимир Николов) дори и в кампанията ежедневно облъчват хората от рекламните блокове на телевизиите. 

Дали рекламират добавки, свещички против хемороиди или превръзки няма значение. 

Те са ежедневно на екран и това брутално нарушава равнопоставеността за изборите. 

На петия ден от кампанията и СЕМ откри този факт. 

Отбеляза го с мелодраматична декларация в която отбеляза това изкривяване. 

Дотук. 

Съветът има правомощия само да констатира и безпомощно да свие рамене. 

Комерсиалната реклама е бензинът на медиите и дори държавата не може да прекрати това изкривяване. 

Значи поне двама водачи имат нечестно предимство. 

И СЕМ го отбеляза. 

Всичко останало е виновно мълчание. 

И декларация написана на бюрократичен български, която смазва мозъчните клетки със своето безсилие.

Абсолютно същото го виждаме като процес във Външно. 

Там пък Надежда Нейнски щяла да сформира щаб за борба с дезинформацията с цел "информационна устойчивост". 

Какво, по дяволите, може да означава това? 

И какви точно инструменти има Външно да наложи на стотиците подкастъри тази устойчивост. 

Да не говорим, че нещо, оглавено от Велизар Шаламанов предизвиква естествено недоверие и отвращение. 

Поредното бюрократично нищонеправене. 

Поредното изнасилване на българския език. 

Поредната констатация, след която нищо не следва. 

Държавата на констатациите.