Усещанията на дясната икономическа мисъл

 

От няколко дни насам виждам една нова експлозия на дясната икономическа мисъл. 

Поскъпване няма. 

Поскъпването било усещане. 

Политическа хибридна операция по насаждане на недоволство в хората. Сухата статистика показвала само лек скок, нищо повече. 

Всичко останало било само шум и усещания. 

Шум и усещания. 

Звучи като заглавие на роман от Кундера.

 

Това с усещанията е запазена марка на ГЕРБ. С години те твърдяха, че у нас няма корупция, а само усещане за корупция. Което е формулировка ала Кант - има разминаване между двата свята. Единият човек си го гради и там се пускат хибридните усещания, в другия всичко е наред.

Интересното е, че голяма част от тези, които не вярваха, че корупцията е само усещане, сега са готови до утре да тръбят, че поскъпването е само такова.

В този философски дебат има само един проблем. 

Портфейлът. 

Тази подла марксистка измислица, която не знае как да пребори гадното "усещане" и с едни и същи пари си купува два пъти по-малко неща. 

Това не е усещане. 

Това е секира в главата, изстрел в гърба, това е икономически ритник в слабините. 

И големият проблем е откъде изпълзяха всички тези фамозни икономисти на усещанията, които са готови да оставят народа си да измре от глад и да потъне в бедност, само и само някой да не наруши принципите на олигархичния икономически консенсус у нас, който прилича, но не е пазарна икономика...

Нямате хляб, но не преяждайте с усещания. 

Това е дясната икономика на смъртта.