Новината, че САЩ ще поискат удължаване на срока за престой на техните самолети, който от началото на годината са на летище „Васил Левски“ можеше да мине практически незабелязано. Да, тя щеше да породи лавина от яростни реакции, фейсбук гняв, дълги спорове и упражнения по истерия, но, нека да го признаем, това е нещо през което България минава каквото й да се случи – от победата на Евровизия до поредното кошмарно наводнение, което поразява цели части от страната. Една самозатворена реалност в която не се случва нищо различно, единствено градусът на кипене подскача все повече и повече.
Този път обаче темата стана обект на обсъждане, защото в нея имаше нещо ново. Преди заседанието на правителството премиерът Румен Радев обяви, че е разговарял с министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет и Доналд Тръмп, и е поставил пред тях въпроса с падането на визите за български граждани. Нека да припомним нещо, защото е важно. Темата с визите за САЩ се търкаля из българския политически живот от близо 30 години насам. Проблемът стана особено остър след 2007 година, когато България се присъедини към ЕС, но не попадна в американската програма за безвизово пътуване. Така само три държава от ЕС все още пътуват с визи до Щатите – Румъния, България и Кипър. Румънците получиха бонбонче от Вашингтон, защото миналата година изискването за визи за тях падна, но впоследствие, американските власти отмениха решението си. От години насам американците обещават темата да влезе като приоритетна в нашите съвместни отношения, но към момента няма абсолютно никакво развитие по темата, а отказът от развитие се коментира все с едни и същи аргументи – процентът на отказани визи трябвало да падне под 3 процента. Междувременно през март стана ясно, че България вече е на рекордни ниски нива на отказ – 5,1 на сто, но по един или друг начин САЩ продължават да оставят темата встрани. Тук не говорим просто за международен престиж, а за това дали едни отношения могат да бъдат наистина партньорски без някакво реципрочно отношение за направените стъпки.
С други думи промяната на българското поведение, която Радев изрази не може да бъде наречена революционна, но е достатъчно значима, за да направи впечатление. България за първи път иска нещо реално срещу изпълнението на своите съюзнически ангажименти. А в един свят, разтърсен от геополитически земетресения, войни и абсолютна несигурност, това е единственият език на който трябва да се говори.
Действията на Радев предизвикаха силно съскане и скептицизъм в либералната общност и десните инфлуенсъри. Начетох се на два милиона есета как това било безпринципна основа за правене на политика, как Радев се опитвал да се прави пиар, как това изкарвало България от общата външна политика на ЕС и всякакви други административни тъпотии и дребнотемия. Истината е, че нито един от тези аргументи не е реален. ЕС отдавна можеше да вземе по-значимо отношение към темата за страните-членки, които не са в програмата за безвизово пътуване за САЩ, но както винаги брюкселските чиновници оставяха Америка да диктува правилата. На всичкото отгоре вече живеем в свят в който старите съюзнически взаимоотношения се пропукаха. Тръмп отдавна показа, че няма трайни принципи, не е последователен в нито една своя политическа линия и разбира външната политика като начин за сделка. Тоест това, което е чул от министър-председателя е нещо, което е разбрал. Друг е въпросът дали темата ще бъде придвижена, защото България не разполага с голям коз в тази игра. Присъствието на самолетите тук улеснява американците, но те по всяко време могат да намерят и друго летище, въпреки, че в процеса на търсене ще срещнат и доста откази поради подозрението, че самолетите са тук, за да участват в бойни действия в Близкия Изток.
Така или иначе – едва ли някой със здрав разум може да си представи, че България е в състояние да изгони американците. И заради това в тази игра идва нещо ново – да поискаме от тях падането на визите. В миналото ни страната ни изтърва къде-къде по-благоприятни моменти за пакетна сделка. При закупуването на изтребителите Ф-16 беше не просто възможно, а абсолютно необходимо темата да бъде поставена. Президент тогава пак беше Доналд Тръмп, но Бойко Борисов като премиер тогава реши, че за него е по-важно да се снима пред камината в Белия дом и американския президент да му запомни името за цели 15 минути, вместо да иска и допълнителни елементи в цялата сделка. Сега ситуацията е различна, но е добър знак, че България за първи път се опитва да поиска нещо в замяна.
Знам, че много хора няма да приемат такъв подход. Едно от колективните несъзнавания на българския дух е външната политика да бъде горда, самостоятелна, независима, а тук можем да прибавим още десетки поетични прилагателни. Реалността е по-хладна и мрачна. Единствената реална промяна, която може да се направи днес е страната ни да започне да получава реални облаги от това, че изпълнява своя съюзнически ангажимент към САЩ. В този смисъл усилията на Радев наистина са нещо различно, но най-важното реално.
Защото едва ли някога е имало по-обидно и смазващо духа обвинение към нашата външна политика от това, което държавният секретар каза за няколко страни, включително и за България: „Те казаха „да“ преди още да сме задали въпроса“. Дори в платената любов няма как да има „да“ преди да се чуят изискванията на клиента. Тогава как си позволяваме подобни принципи във външната политика?
САЩ изобщо не са най-добрият партньор напоследък. Благодарение на няколко поредни администрации ЕС се оказа заплетен в блатото на неразрешимата по военен път драма в Украйна, „Северен поток“ беше взривен, американците извиха ръцете на всички европейски държави да се откажат от руския газ и петрол и изправиха Стария континент пред лицето на истинско икономическо бедствие. Малко след това заради терористичната война срещу Иран и алтернативата за газ и петрол, минаваща през Ормузкия проток бе заличена от играта и остава неясно кога отново ще има нормален транзит оттам. В такава безизходна ситуация най-доброто, което можеше да направи България е да иска от своите съюзници поне един жест, нещо реално, за да се види, че отношенията ни не са еднопосочна улица.
В безпощадните и смазващи години на прехода най-отвратителното за всички хора беше да гледат как отвън ни налагат принципи на икономическата и външна политика. Точно така затворихме 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“, без някаква реална икономическа или енергийна обосновка. Просто така казаха началниците. Точно така ни натикаха в гърлото скъпите американски изтребители, което се оказа между другото изключително нерационално и дългосрочно губещо решение. Ако България беше избрала шведските самолети „Грипен“, страната ни щеще да е един от първопроходците на това митично инвестиране в европейската отбрана от което днес е така запленена Урсула фон дер Лайен. А срещу всичко това България не получи абсолютно нищо.
Не знам дали една външна политика трябва да се подчинява на приниципи в свят в който такива не е останаха. Но прагматизмът и реализмът са болезнено необходими, защото иначе сме обречени още с години да не получим от САЩ никакъв жест, нито пък разбирането, че българите не са някакви аборигени от задните части на Европа, а народ, който заслужава уважение и внимание.
С всичко това съвсем не искам да кажа, че България в тази ситуация ще получи нещо, но промяната се състои дори и в това да го поискаш.
Което показва едно вече различно ниво на осмисляне на процесите. Съвсвсем наскоро Радев каза и нещо друго, което ми се струва важно – че Европа има нужда от солидна доза евроскептицизъм, за да оцелее в съвременния изключително сложен свят. Мнозина видяха в това изречение парадокс и пак го оплюха. Но в него има заложено нещо, което всеки средностатически българин усеща – евроскептицизмът не отрицание на ЕС или революционно разрушение, той просто е преоценка на старите догми и правила, които не работят и отдавна вече никой не спазва. В такава ситуация единственият възможен изход е да почнеш да действаш извън правилата и да се опиташ на погледнеш по друг начин на картата на международните отношения.
И това да искаш от САЩ безвизово пътуване е добро начало.
Не че някой е тръгнал непременно да се наслаждава на прелестите на Новия свят.
Но да знаем, че тях отношенията ни са партньорски, а не на принципа господаря командва, а ние се съгласяваме преди още да сме чули въпроса…
No comments:
Post a Comment