Константин Проданов за втори път влиза в медиите не с експертиза, не с брилянтно икономическо постижение, не със зашеметяващ анализ, а с арогантно поведение, което е на границата с простащината.
Първият път той се прочу със забележителното си социално откритие, че не всички пенсионери ще умрат без 2 евро повече, а сега той влезе с бутонките на Теменужка Петкова като я обиди на външен вид. А после неговите съпартийци се опитаха да го измъкнат от тази ситуация с оправданието, че това е било "метафора".
Метафора за какво точно?
За това какво не бива да си позволява един народен представител?
Не знам дали Проданов е успял да прелети през социалните мрежи, но той постигна нещо, което никога не съм смятал за възможно - направи Теменужка Петкова симпатична на широката публика. Защото депутатът от ПБ не успя да я разгроми с аргументи и трябваше да прибягва до "метафори". Резултатът е публична катастрофа.
Но тук има нещо по-дълбоко от просто индивидуалното пропадане на един отделен депутат. ПБ бяха натоварени с огромно доверие и една немалка част от него бе носена от надеждата, че публичният политически живот ще бъде изцерен от смазващата простотия, която ГЕРБ инжектираха в него. Една от причините за ниския рейтинг на парламента е, че от години насам той се е превърнал в кално и мръсно поле за лични нападки, където истинската политика е оставена в мазето, а пленарната зала е превърната в кална дупка за пехливански борби. С "метафорите" си Проданов не работи за имиджа на своята партия, а точно обратното - насажда депресивното усещане, че промяната за пореден път се отлага. Не е нормално, човешко и смислено да атакуваш опонентите си по този начин. Защото след това дори да се извиниш 10 пъти непоправимото е сторено, публичният дискурс е осквернен, а в съзнанията на хората се загнездва неприятното усещане, че и тези са като другите, че политиката у нас е неспасяема, че няма значение как гласуваш, винаги простащината взима връх и обществото е в плен на вечните обиди и глупости.
С подобно поведение ПБ е заплашена от това да изпере ключови фигури от паяжината на Борисов. Хората не искат да виждат обиди и "метафори" - те настояват за реална промяна, а към момента са ощастливени единствено с възкресяването и вкарването във властта на гербаджийски калинки и епични обиди от парламентарната трибуна. Единственият реален изход от подобен морален ступор е ръководството на партията да се разграничи по някакъв начин от Проданов.
Да покаже, поне на думи, че този маниер на политика няма да бъде толериран.
Че една жена не може да бъде атакувана заради това, че е жена и заради външния си вид.
Че този тъп и противен сексизъм трябва да остане в миналото, ако искаме като общество да вървим напред.
Подобно поведение е в бурно противоречие с прилагателното "прогресивен".
Казвам го неметафорично.
No comments:
Post a Comment