19 януари 2024 година.
Само след няколко седмици Сглобката ще се разпадне като радиоактивен елемент, а радиацията от нея дълго ще разнася из сивото политическо пространство.
През януари обаче коалицията Пеевски, ПП/ДБ и ГЕРБ работи на пълни обороти. И точно в този студен ден трите партии пращат Десислава Атанасова като съдия в Конституционния съд. Те гласуват за нейната бъдеща кариера. Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов са се подписали за нейната кандидатура. При това, знаейки прекрасно, че тя предизвиква разнобой в собствените им редици. Но мобилизират всички сили - и Атанасова се приземява в КС. Сал един Бойко Рашков гласува против, а още няколко се мотаят като зимни призраци из кулоарите.
Напомнямeв сичко това, защото, ако човек слуша днешните реакции на десницата, ще си рече, че е изправен пред партия от политически монахини, които са така разтърсени от разкритията на вътрешния министър Иван Демерджиев, че Десислава Атанасова е пътувала до Дубай в самолета на Делян Пеевски, че моралистичните им стенания как бившата видна гербаджийка трябва да напусне КС заглушиха всичко останало, включително последните остатъци от памет в изтощеното от безкрайни драми българско общество.
Ивайло Мирчев даде дълго изявление по въпроса. Кратка справка обаче показва, че той е сред гласувалите "за" Атанасова. Не е ясно кое е предизвикало такава амнезия в него - дали дълготрайните ефекти от мазното турско кафе или обикновеното лицемерие, което е най-естественият аромат на градското дясно.
"За" Десислава Атанасова гласува и Божидар Божанов, който не спира дотам, ами и в туитър обяснява, че той имал политически спорове с нея, но никой не можел да каже, че тя няма качествата да бъде конституционен съдия.
Това не е заяждане на дребно. Това е принципен разговор за последователността в политиката, за идейната основа, на която трябва да се гради визията за света. Вярно е, че десният електорат е зомбифициран да слюноотделя по ключови думи и да изключва мозъка си, когато става дума за нещо различно, но все всички се надяваме някой ден и в техния разум слънчевите лъчи да огреят.
Проблемът с гузните съвести и лицемерието е основен, защото днес заради тази натрупана вина дори разговорът по темата за полетите на Атанасова и Делян Пеевски всъщност не е фокусиран, нито пък проблемът е поставен по истински начин. Истината е, че Демерджиев хвърли бомбата, но така и не стана ясно какво е основанието за изнесените данни. Ако има разследване срещу Атанасова – това трябваше да стане ясно в парламента. Никой не се опитва да бърка в личния живот или в спалнята на лидера на ДПС, но тук има различен въпрос. Ако Десислава Атанасова е летяла с него, защо този полет не е отбелязан в нейната декларация, която тя е задължена да подава? Защо отсъства в неговата? И къде, по дяволите, е била Сметната палата толкова години, за да не провери, да не бръкне докрай и да разкрие истината? Къде бяха и всички журналисти, които днес хихихат пред жълтата пикантерия, но нито един от тях се не осмели да порови около цялата драма. И, не, не да рови в мръсното бельо, а да проследи всички тези финансови следи, които двамата влюбени са оставили. Когато темата за полетите бе изнесена на бял свят, служебното правителство на Андрей Гюров, да, същият, тик-ток звездата, блясъкът в очите на старите реститутки и десните лели, прикри цялата информация. Точно защото сама по себе ти тя отваря цял фронт за неудобни въпроси защо държавата е била с широко затворени очи пред тези полети, неотразени в нито при Пеевски, нито при Атанасова. Любовта им е можела да бъде тайна, но разходите им като висши държавни фигури би трябвало да са прозрачни, а тяхното криене си е престъпление, както и да го погледнеш.
Проблем обаче има и в действията на вътрешния министър. Атанасова веднага отговори като пусна разпечатка от своя дипломатически паспорт, че на същата дата на която той твърди, че тя е била в Дубай, конституционната съдийка всъщност е летяла до Истанбул с граждански полет и има печати за това в документа си. Наложи се Демерджиев да дава цяла серия от последващи интервюта в които да обяснява, че тя има два паспорта – един дипломатически и един граждански, а вторият бил унищожен чак през месец април 2024 година, тоест тя като един Джеймс Бонд в пола е ползвала и двата, за да заличи своите следи. В момента в който се наложи един висш политик да влиза в такава серия от обяснение, това означава, че има проблем. Защото медиите се изпъстриха като шпионски роман с различни версии, а ефектът върху публиката бързо се разсейва. Наясно съм, че едва ли има две по-мразени публични фигури от Атанасова и Пеевски, но омразата сама по себе си все още не е доказателство за абсолютно нищо.
Иронията е в това, че изнесените данни са за извършено престъпление (най-малкото от тях е конфликт на интереси), но МВР и дума не обели за разследване. Което означава, че медийната пушилка има друга цел. Няма да се опитвам да твърдя, че това е непочтено. В политиката вдигането на шум е легитимно средство или за отклоняване на вниманието, или за оказването на натиск, но двете хипотези се бият една друга. Факт е, че темата за любовния воаяж измести всички останали от медийния ефир. Но ако някой е разчитал тази канонада да накара Десислава Атанасова да хвърли оставка и да освободи мястото в КС – за това ще има доста да се почака. В тази ситуация Демерджиев трябваше да е доста по-фактологичен, конкретен и най-важното – да е наясно, че всяка негова дума ще бъде подложена на жестоки съмнения и насрещни удари. Политиката в нейния най-чист вариант все още трябва да се движи от фактите, а не от мелодрамите и танцът с обществените настроения.
Разбира се, в цялата ситуация има и забавни моменти. Верен на своя стил Борисов веднага се опита да се разграничи от Атанасова. Обяви, че откакто тя е станала конституционен съдия той нито я е виждал, нито я е чувал. Веднага си припомнихме как навремето реакцията му за Владислав Горанов, когато попадна под санкциите на закона „Магнитски“ беше абсолютно същата. Лидерът на ГЕРБ е в жестока политическа преса – неговите кадри за първи път в историята на съществуването на партията не са в състояние да схванат логиката на неговите действия. Именно хвърлената от Борисов оставка на кабинета „Желязков“ в края на миналата година отвори пътя към възхода на Радев и „Прогресивна България“. След това на изборите ГЕРБ бяха размазани и доведени до изключително окаян резултат. А всичко това в комбинация вещае лошо бъдеще и дългочаканото им залязване от политическият хоризонт.
Ако трябва да търсим по-дълбок ефект от думите на Демерджиев и от неговата атака, то той показа в каква симбиоза са Пеевски и ГЕРБ. Все пак Десислава Атанасова беше председател на парламентарната група на партията. Кръгът около Борисов и неговите медийни трубадури си мислеха, че покрай изборите това петно ще се махне от ГЕРБ и Борисов, макар и разгромен, ще може да излезе чист от това блато, но вече се вижда, че той няма как да остане неизгорен в този политически пожар. Пеевски контролираше ГЕРБ, а подозирам, че и на изборите помогна доста за тяхното поражение. Но ПБ трябва да са наясно, че подобна битка не може да се води с пиратки и сензационна пушилка. Най-малкото, защото срещу тях стои добре смазана медийна мрежа, която няма да пожали нито един неверен факт, нито пък ще подмине политическите импровизации. И заради това смятам, че ПБ избързаха с пускането на тази бомба. Тя не беше достатъчно фатална, за да парализира противника.
Ако пък целта е била да се умилостивят умните и красивите, защото виждаме, че техните стонове проглушиха всички, то властта трябва да е наясно, че в тези политически паразити тя може да има само временен съюзник и то съвсем не по всяка от своите каузи. Градската десница е архитектът на сделката „Атанасова в КС“, те я изработиха, защото смятаха, че ще управляват с Пеевски и Борисов още много време.
Очевидно властта се намира пред особен избор накъде да потегли. Да, ПБ дойде на власт с идеята да се разправи с олигархичния модел, задушаващ България и те ще бъдат съдени за тяхното управление точно по това. Но тази битка изисква ум, факти, последователност и по възможност не много голяма пушилка, защото в медийния огън изгаря не само устрема, но и здравия разум на обществото. Когато прахта от битката слегне засега се вижда, че Пеевски бе уязвен, но само морално, Борисов показа обичайното си поведение, а Атанасова не демонстрира дори и малък признак на разкаяние.
Да се надяваме, че това не е единственото оръжие с което властта е разполагала.
No comments:
Post a Comment