Психодесницата се опита да припише всичко на Русия, но доказателствата упорито сочат друго и то е неудобно за всички пренаписвачи на историята у нас
Август е прокълнат месец в българското политическо битие.
Точно, когато се очаква всичко да потъне в лятна кома, депутатите да се евакуират по белите пясъци на далечни брегове, а проблемите да изглеждат далечни като спомен за случаен махмурлук, точно тогава държавата започва да ври и да кипи от всякакви скандали, драми, политически интриги и неуспокоени страсти. Точно това се случи и през този мътен август. Зловещото убийство в Пловдив подпали отново цялата държава и вкара държавата в режим на безкрайна разпра от диагнози, политическо противопоставяне и безкрайни стонове.
Психодесницата видя в темата възможност за безкрайна политизация и импровизацията на политически скечове и кратки пиески за заблудени души. На всички българи им стана ясно, че убийството в Пловдив не е продукт просто на банална жестокост и варварство. В него има идеология. Извършителите на кошмара са идеологически покръстени в неонацизма и са нещо като щурмови отряд. Този отряд очевидно към момента е действал на доброволчески принцип и без политически задачи и заради това е издирвал не политически противници, а просто „педофили“, но нека да не се заблуждаваме – това е тренировка, нещо като военно упражнение. Ако то беше минало без проблеми след някоя и друга година лумпените щяха да завършени нацисти и тогава никой нямаше да е в безопасност. Ние сме го виждали това. Преди няколко години хората, които отбраняваха Паметника на съветската армия от десницата с флексове бяха атакувани от нацистка сбирка от млади лумпени. Тогава те ритаха възрастни жени, биха хора, а десницата ръкопляскаше и шумно слюноотделяше от кеф. Важно е да си припомним това, защото историята в Пловдив много бързо показа, че е доста по-дълбока и уличаваща отколкото изглежда на пръв поглед.
Десет дни, цели десет дни медии, психолози, тв-анализатори, квартални пияници и виртуални подлизурковци се опитваха да ни убедят, че това, което се е случило в Пловдив е руски неонацизъм. Какъв друг да е освен руски, а? И откъде другаде да идва освен директно от Кремъл и от мазето на Владимир Путин? В това психодясното видя прекрасна възможност да натрупа морални точки – децата ни са жертва на пипалата на Кремъл, които бъркат в техните мозъци, радикализират ги, превръщат ги в неонацистки зомбита и те започват да убиват хора. „Войната на Путин срещу нормалния живот в България се разраства“, изсъска на специална пресконференция академикът на сапуните Николай Денков. Специално, за да се докаже тази тема от калта на миналото бе извадена фигурата на руския неонацист Максим Марцинкевич – Тесак. На снимките си от Младежкия хълм заедно със своята жертва младите неонацисти правят знак със свит палец и това е следата, която води към Тесак. А какъв е Тесак? Руснак. Значи Путин е виновен.
Поне така гласи телевизионната версия на нещата. Истината е, че проблемът е много по-сложен и доста по-различен. Руската държава не е спирали никога да преследва този мрачен нацист и неговите фенове. Той лежи в затвора три пъти. Последният път е арестуван през 2018 година. През 2020 година е намерен мъртъв в своята килия. Официалната версия е самоубийство. Само, че само няколко дни след смъртта му „Дейли мейл“ (ултражълт английски вестник, но пък прекрасен рупор на управляващите елити) пуска специална статия за Тесак с версията на семейството му – Марцинкевич е бил убит от руските власти. Вестникът не заема страна, но описва напоително случката, защото дадената задача е такава – трябва да се говори за това как Путин отстранява всички неудобни хора. За идеологията на Тесак в статията има само няколко изречения и дотам. Ако страничен човек я чете ще си каже, че е бил убит пореден руски дисидент. И всъщност точно тук е заровено кучето, защото след 2022 година и започването на войната в Украйна всички съратници на Тесак в момента воюват на страната на Киев. Сред тях особено ярко се отличават имената на Роман Железнов, който още през 2014 година отива да помага на Украйна да преследва руснаци в Донбас и Денис Капустин, основател на „Руския доброволчески корпус“, който вербува руснаци да се бият на страната на Киев. Интересно как така целият руски неонацизъм получи топъл прием в Украйна?
И задаваме този въпрос, защото в края на миналата седмица полицията разби в града под тепетата цяло неонацистко сборище, което си е имало щаб-квартира, функционираща като частен клуб. Кадрите от нея са потресаващи – знамена с нацистка символите, флагове на „Кръв и чест“ и…черешката на тортата – мемориален шал с името на Светослав Славков, който е българин, отишъл на фронта да се бие за Украйна и убит през 2024 година. Искам да ви припомня, че за смъртта на Славков преди две години научихме от неговия приятел Боян Расате…Трябва ли да правим допълнителни връзки.
Всъщност две трети от доста малкото български доброволци за фронта в Украйна са неонацисти и трябваше полицията да атакува такъв таен клуб, за да ни стане ясно това. И, че пипалата на неонацизма в Пловдив нямат никаква връзка с Русия, напук на опитите на сапунените академици и десните инфлуенсъри да ни убедят в обратното. Кървавите отпечатъци от местопрестъплението водят към Украйна, а темата за това как съвременна Украйна е лаборатория за създаването на неонацистки идеи е мрачната, срамна и гнусна тайна на цяла Европа днес. Както и на българските психодесни, които вероятно и до днес захранват с парите си военни образувания като „Азов“ и виждат в татуираните неонацисти там светли воини, които отбраняват европейските ценности. И както западните служби навремето профилактираха всички, които ходиха да трупат боен опит в Сирия на страната на Ислямска държава, може би е време нашите служби да се заинтересуват от доброволците за Украйна. Защото не знам какви ценности ходят да пазят по бойното поле в Украйна такива "доброволци", ама е очевидно, че не са свързани със свободата и демокрацията. Това важи и за обслужващия персонал на украинските неонацисти у нас и на десеткити маниаци, които наливаха пари в техния неонацизъм като прекрасно знаеха за какво дават своите средства.
Да не говорим и за друго – всички арестувани неонацисти в Пловдив имали принадлежност към организацията „Кръв и чест“, която е създадена във Великобритания. Нека да бъдем честни – много по-вероятно е младото поколение да попива неонацизъм точно по тази линия.
Просто то нито знае руски, нито някога го е учило, за да може да попива директно от Тесак и неговите епигони в Русия. Проблемът е, че неонацизмът изгражда глобална мрежа, която лови все повече и повече млади хора и точно тук нашите психодесни катастрофираха зловещо, защото отново се отдадоха на любимата си фобия „Русия“, а вероятно Русия може да бъде обвинявана за много неща, но не и, че е най-големият износител на неонацизъм в света. И нито един от десницата не се опита да обърне поглед към истинския кладенец на такива политически удоволствия – Украйна. Защото от 2013 година насам крайната десница в Украйна е не просто фактор, тя получи световна легитимация и сега съвсем безпроблемно изнася токсичната си идеология навсякъде по света. Но как нашата десница да види това? За целта се иска човек да е запазил здрав разум и достатъчно почтеност, за да може да разпознае това явление не само в сегашната действителност, но и в историята. И точно тук опираме до най-големият извор на неонацизъм у нас – войната с историческата памет. Тя е всеобхватна и се води от много години насам. И включва всички системни опити да не се признае за антифашистка съпротива у нас. Включва и нежеланието България да си спомня за своето участие във втория етап на Втората световна война с което страната ни изкупва срамното си съюзничество с Хитлер от 1940 до 1944 година. Неонацизмът намира почва и там, където се води безкрайна и истерична битка с паметниците на героите на антифашистката съпротива. Видях колко ирония изсипаха психодесните по тази диагноза. Това дори не е ирония, това беше хистерично кикотене, което доказва тезата. Не можеш да напишеш алиби на най-големите психопати в българската история, да ги окичиш с етикета „жертви на комунизма“ и след това да чакаш от мъглата на миналото да не се завърнат кафявите идеи и да не си намерят нови последователи. Всъщност точно на това се дължи Голямата Дясна Истерия днес. Чудовището от миналото, което те пуснаха отново на свобода вече взима жертви и тъпче черепи.
А неговите майки и бащи ужасено се опитват да го припишат на някой друг.
Ако полицията си свърши работата и разбие всички сборища на неонацисти у нас, знаете ли какво ще последва – една безкрайна колекция от знамена на Украйна, възпоменателни шалчета и тениски с лозунги против комунизма.
Точно това е бензинът на съвременния български неонацизъм.
Но нека да обвиним отново Русия…
No comments:
Post a Comment