Политически тероризъм

 

Наконтена с мажоретни бели ботушки, със специално направена прическа министърката на туризма Зарица Динкова огря преди два дни районите на бедствието около Царево. След това на страницата на министерството бяха качени 15 снимки от фундаменталното събитие. На 14 от тях грееше ликът на Динкова.

Разходката й до морския бряг очевидно е била не, за да помогне, а да си направи фотосесия на фона на апокалиптичния пейзаж. Маниакална самовлюбеност. Политически нарцисизъм, който не просто отвращава, той е противопаказен за всяка една държава. Но пък тази демонстрация много ясно ни демонстрира природата на новата власт, както и на фигурантите и случайниците, които попаднаха в нея.

Те нямат усещането за държавност, за това, че в криза властта съществува, за да даде помощ, а не нагло да се фръцка пред камерите и само да имитира съпричастност. Но ние живеем в имитация на държава. И заради това нямаме правителство, а имаме Сглобка. Нямаме парламентарно мнозинство, а некоалиция "интимна връзка". Как да чакаш от тези хора помощ? Как да търсиш съпричастност? Те са тук да си изпълнят мисията по усвояване на ресурси, да аутсорснат властта в ръцете на Посолството и след това да отлетят за топлите си острови.

А ние тук ще им сърбаме супата.

В казуса със Зарица Динкова обаче има един кошмарен и ужасяващ детайл. Министърката вика на плажа журналисти, които да я увековечат с новата прическа и кокетните ботушки и тогава тя вижда на пясъка костенурка. Жената набързо забравя хотелиери и пострадали хора и започва да гугука нежно на животинчето. След това разбира, че на пясъка има още една костенурка и решава да се прави на майка Тереза на животинския свят като върне и двете в морските води...

Проблемът е само един. В България няма морски костенурки. Няма. А от снимките ясно се вижда, че те са сухоземни, а Динкова очевидно ги е удавила и убила в бурните води на Черно море.

Бедните животинки. Оцелели са от потапа, но от ръцета на министърката на туризма - не. И толкова ли е нямало някой край нея, за да й каже каква върховна глупост извършва?

После в министерството очевидно разбират, че действията на тяхната шефка са в състояние да предизвикат чудовищна пиар-криза и тръгват да звънят по медиите, че всъщност костенурките не били върнати в морето. Но от пресцентъра на туристическото ведомство отказват да кажат какво е станало тогава с тях.

По същият начин престъпниците с киселина и белина се опитват да заличат отпечатъците си от местопрестъплението. Но това не отменя голямото питане - уби ли Зарица Динкова две костенурки и то само да си направи пиар?

Тя министър на туризма или на тероризма е? И няма ли нейната партия, Зелено движение, да й поиска оставката, а? Какво още трябва да избие тяхната представителка, за да разберат, че тази е като самоходен отряд на "Ал-Кайда" и оттук-нататък нейното присъствие в политиката ще е свързано с кървавото й престъпление. 

Да почиват мир бедните костенурки. 

И те не случиха на държава.

 

 

Позор за фигуранта

 

Съединението е ключова дата в българската история. 

Онзи черен лебед в който нашата страна, напук на великите сили и на международните договорки, изпълнява един от своите идеали. 

Той е до днес стои увековечен на сградата на Парламента - "Съединението прави силата".

Това е ден на почит към "септемврийската революция", както я нарича Вазов. 

Заради това е повече от неуместно тази светла дата да бъде превръщана в повод за политиканство на дребно. Но точно това направи вчера премиерът Николай Денков. В Деня на Съединението вместо да спомене младите, безрасъдните, смелите, онези опиянени от любов към родината капитани, той реши да говори за Русия. Как освободителката, видите ли, се превръщала в най-големия противник на Съединението.

В ден като днешния това ли само имаше да каже премиера? 

Само Русия ли му е в главата? 

На такава антируска основа ли единствено е в състояние да гради своята политическа идентичност? 

При това темата за Русия и Съединението е много по-сложна, отколкото си я представя един фигурант, добрал се със сделка и седянка в Самоковския манастир, до поста министър-председател.

С това той не просто принизява празника, а показва, че даже не се чувства и българин. 

А какво остава да е обединител. 

Тези хора не се свенят и от най-светлите празници и ги ползват като салфетки. 

Позор за тях. 

Почит към онези, смелите, на чийто рамена стоим днес.

 

 

Антисветове

 

Андрей Вознесенски имаше една култова стихосбирка "Антисветове".

Днес имам чувството, че всички ние колективно сме се пренесли да живеем в нея.

Само в антисвят политическият наглец, дабългариста Мустафа Емин щеше да хвърля оставка, но вместо разкаяние да съска, че ще съди лекарите. Да, ще съди хората, които са лекували и спасили детето му...

Само в антисвят медиите щяха да се превръщат в опит за екзекуция на директора на "Пирогов", който всъщност тръгна да брани колегите си. За журналистите обаче беше по-важно да обслужат Сглобката по най-нечистоплътния начин.

Само в антисвят т.нар. Етична комисия на "Да, България" щеше да ходи на крака в болницата, за да гледа касети все едно са Гестапо, което трябва там на място да окаже натиск.

Yes, България. SS-България.

Ние живеем в антиуправление в което абсолютни случайници се добраха до властта и сесамозабравиха. И, да, те не ни водят към никаква Европа. Тяхното е анти-Европа.

Мустафа Емин е ходещото доказателство. Една седмица лъжи, една седмица политически интриги, една седмица увъртания на истината. Това наистина е антисвят в който вече не са останали хора. Там съществуват само някакви политически спирохети, бацили, които са в състояние напълно да уморят тази страна.

Време ни е за истински свят.

 

Шоковата доктрина на българската ротационна подмяна

 

В своята великолепна книга "Шоковата доктрина" Наоми Клайн е описала един садистичен и много брутален механизъм с който на обществата се налага идеология, която противоречи на самата им сърцевина и национални идеали. В нормална обстановка никой никога не би приел да му предложат тотална приватизация, орязване на доходи, свръпазарни механизми. Но правителствата, които имплантират тези токсични идеи, винаги използват конфликта и шока като метод за прилагане. Пиночет в Чили (първата голяма лаборатория по неолиберализъм) установява диктатура, Маргарет Тачър се впива като вампир във войната за Фолклендските острови, за да приложи своята програма, а примерите са още десетки. Това е идеята на шока - обществото винаги да бъде държано в състояние на истерия, заплаха, опънати нерви и несигурност, защото само в подобна мътилка може да съществува ротационно правителство като това на Николай Денков и Мария Габриел. Власт, основана на епична лъжа и тотална измама може да разчита само на перманентен конфликт, за да оправдае своето съществуване и виждаме, че управлението набързо започна да си измисля постоянни шокови теми с които да държи електората си налудничаво възбуден.

След като мощните артилерийски заряди срещу президента Румен Радев не свършиха достатъчно работа, а набързо отгледаните хилави влогъри, блогъри и инфлуенсъри никак не се справиха със задачата да опишат истинска и реална опасност от Русия, започна нова фаза от българската шокова доктрина - битката с Паметника на съветската армия. Темата отдавна е сред баналните лудости на градската десница. Но с тежко политическо усилие тя бе превърната и в централна медийна тема, изкуствено направена проблемна, за да може целият дебат в обществото да бъде изместен от реалните проблеми на страната.

Механизмът на шока е кристално ясен.

Първо - кабинетът променя статута на земята под паметника, за да може да улесни неговото събаряне или преместване. След това на помощ идват дежурните интелектуалци на повикване, които шестват от екран на екран да твърдят, че монументът разделя обществото, че паметникът е очертал пропаст в душата на нацията и е време да бъде подменен. И когато всичко това не сработи, защото хора излизат на протест, за да защитят историята, на помощ идват футболните гамени, които с бомбички и чукове да имитират гражданско недоволство. След това този цикъл продължава отново и отново докато и последният човек не забрави да попита: "ама чакайте как така докато се занимаваме с Паметника, цените на храните отново скачат, цената на газа расте, всичко поскъпва, а за увеличение на доходите никой не говори?". Така вече си имаме ясни зачатъци на граждански конфликт - защитници срещу разрушители, съскащи интелектуалци, които мразят народа си, политическа какафония, а резултатът от цялото това упражнение е все по-силно затъване в безвремието на подмяната, лъжата, измамата и изпирането на цялата мафиотска мрежа на ГЕРБ.

Така от създаването си това правителство е отбелязало единствено и само образуване на фронтове - срещу президента, срещу цялата опозиция, срещу Паметника на съветската армия и не може да бъде запомнено нищо с друго. Дори най-кресливите трубадури на управлението не могат да посочат някакви други негови постижения. Живеем с прокризисно правителство, което разчита на конфликта като технология за своето оцеляване. Не напразно като елемент от този шок в гърлото ни бяха набутани и поправки в Конституцията, които не само не са радикална промяна, а възпаляват тема за нов конфликт и битка - смяната на националния празник. Това е холивудска пушилка, политически спецефекти, които да прикрият безпомощността на кабинета да предложи реална политика по който й да е проблем. Всъщност ето за такава безкрайна шокова подмяна говорим.

Между другото - един страничен детайл в цялата драма най-добре разкрива пред какво точно сме изправени. Откакто страстите около ПСА бяха разпалени отново, една литературна загадка постоянно тревожеше ума ми. 

В позицията на фенклуба на "Левски", а и многобройните фалцетни статуси във ФБ, постоянно присъстваше една плоска и ужасяващо римувана фраза, която гласи:

 

С паметник стърчиш ни на главата

и скверниш небето и земята.

 

Това, че тези са секта, подобна на сектата на Шоко Асахара, който пусна зарин в Токийското метро, съвсем не е оправдание за липсата на естетически вкус и литературни сетива. Та реших да проверя кой е авторът на тези плоски и банални като талашит думи. И тук вече ударих на поредната върховна подмяна в психодяснотоо. Оказа се, че това е цитат от едно суперклиширано и тъпо стихотворение, което започва с думите "Пиша ти от Плевен, драги Ванка./ Помниш ли кагда пришол със танка?". Сектата твърди, че негов автор е Радой Ралин и постоянно го тика като пример за протестна поезия. Но това е измама и подлост. Авторът се казва Бойко Бочев. Написал е стихотворението през 1990 година и го е пуснал в стихосбирката си, наречена възвишено "Anal festival".

Радой Ралин никога, ама никога не би написал подобни думи. Най-малкото, защото той е участник във Втората световна война, а планктонът, който стене срещу Паметника се опитва да заличи и подвига на българите, които дадоха своя принос в разгрома на нацизма.  Да не говорим и за друго - Радой Ралин е истински поет, който никога не би се осквернил с толкова пошлост на стихосложението.

Но, ако отворите Гугъл ще видите, че от години насам психодесницата не се е посвенила да се изгаври с паметта на един винаги несъгласен и никога удобен поет. Опитват се посмъртно да му припишат един супер некадърен стих в който не е казано абсолютно нищо оригинално.

И тук опираме вече не до политически, а до естетически проблем. Тези до такава степен са изолирани от истинския културен код на България и от дълбините на нейната национална душа, че просто няма на какво да се позоват. С потни и мръсни ръце ровят из класиците, та белким намерят някой друг цитат, който да им свърши работа, които след това пускат в пропагандната си фабрика, но като цяла са напълно лишени от живителната струйка на истинската публицистика и поезия.

И заради това намират клозетна поезия, която е писана чак през 1990 година и я приписват на Радой Ралин, за да има какво да цитират младите нацисти и психопати.

Ето за такъв културен и политически погром говорим, когато говорим за психодясното.

Телефонни измамници, политически шмекери, истеризирани и недоклатени полуинтелектуалци.

Но пак да повторим - всичко това е шокът, методологията за скриване на истинските цели на управлението и за потъването в сенките на задкулисните механизми, които все повече задушават правителството.

Но въпреки истеризираните психодрами, въпреки постоянната медийна пиротехника, убийството на Алексей Петров показа, че в България се възцарява някаква ледена епоха, която навява мразовит повей от миналото. Нещо повече десетина дни след убийството Бойко Борисов най-накрая реши да излезе от политическата си анабиоза, но първото, което сподели бяха поредица от упреци към управлението. Той се оплака от поголовна чистка, която ПП правят и енигматично обяви, че ще види дали ще продължи да участва в сглобката. "Ние подкрепяме 36 депутати от партията на промяната, те управляват на 100%", допълни гневно Борисов.

Всъщност не Паметникът на Съветската армия е голямата тема, а точно това пропукване в сглобката. Не ме разбирайте погрешно. Съвсем не смятам, че кабинетът е на път да падне. Обикновено управленията се самовзривяват без много предварителен шум. Всъщност пред очите ни се разиграва по-сложна шахматна партия, която обаче целенасочено се държи далече от очите на публиката, защото тя като киселина ще прогори и последните остатъци от авторитет на ПП и ДБ.

Бойко Борисов със сигурност няма желание правителството да пада. Все още не. Това, което иска той обаче е преформулиране на кабинета, увеличаване на тежестта на ГЕРБ и публична демонстрация на това, че ПП му се подчиняват. Всъщност след местните избори може би ще видим все още не разпад на управлението, а изцяло нова управленска формула, която повече да удовлетворява Борисов. Ако неговата цел е напълно да отстрани ПП от политическия пейзаж, той трябва да се държи точно по този начин. И е жалко, че ръководството на ПП в лицето на Кирил Петков напълно влиза в сценария на Бойко Борисов. В мига в който трябваше да му изръмжи, Кирил Петков призова Борисов да се чуват по телефона, а не да си говорят през медиите. Ето - вече си имаме сглобка, която откровено договоря сделки, кадрови въпроси и министерски кресла далече от средствата за масова информация, потънали в сенките, които задушават всяка нормална политика в България.

Ето заради това управлението се нуждае от своята шокова доктрина. Защото те искат да изтикат вътрешните си проблеми, полуразпадът на неокоалицията, явните драми между ПП и ДБ, които стават по места и единственият възможен начин е прокризисния. Вкарват ни от конфликт в конфликт, от драма в драма, но рано или късно есента пристига с крачки бавни и хората ще разберат, че за поредно лято са ги пратили за зелен хайвер. 

Пък нека после да ми говорят, че кризата е приключила...

 

ГМО на задкулисието

 

Росен Плевнелиев (тъжният телевизионен нарцис на България) заби пореден куршум в черепа на управлението. Днес той озлочестено изхърка, че в страната ни единствено човек с прякор Трактора има шанс да посредничи за кабинет, а не "един бивш президент с доказана репутация и ценности"…

Каква епична трагедия!

Очаквам следващият филм на Кристофър Нолан да се казва "Плевнелиев" - разтърсваща драма за разочарование, кървави страсти, политически интриги и тайната рецепта за мусака на Деси Банова.

Истинският проблем обаче както винаги остава встрани от полезрението на бившия президент с репутация и ценности. Вече имаме достатъчно информация, за да осъзнаем един вледеняващ факт.

Кабинетът Денков/Габриел е ГМО на задкулисието.

Само като задкулисие можем да определим тайни срещи в Самоковския манастир, мелодраматичните въпроси за сагата около парапетите в София и намесата на две фигури за които никой никога не е гласувал - Алексей Петров и бащата на Кирил Петков.

Кабинет, създаден на тъмно, превърнат в борсова сделка, подпечатана с най-голямата лъжа в историята на прехода - че ПП/ДБ и ГЕРБ са алтернатива едни на други. Оказа се, че те са просто две пипала на онези зловещи сили, които изсмукаха тази държава и трайно я паркираха на дъното по доходи в Европейския съюз.

Ако искат до утре да сипят патетика за Украйна и евроатлантизъм, те няма как да скрият очевидния факт - имаме сенчесто управление, което за по-малко от сто дни изпра Бойко Борисов, постави Пеевски на конституционен пиедестал, върна политическите убийства като фактор в страната и напълно се дъни по отношение на доходи, сигурност и справяне с цените.

Ние живеем в сбъдната антиутопия на записа на ПП. Мнозина се нахвърляха срещу мен, когато казвах, че тяхната дискусия при прилича на сбирка на комикс-злодеи, които обсъждат как да превземат света. Добре дошли в анимационния свят, който ни сервираха като обещание за различна България.

Истинското управление не е пред очите ни. Това стана безпощадно ясно от серията интервюта на Николай Денков тези дни. Ние си имаме премиер-фигурант, който е бил монтиран като костюмирано лице на сделката.

 Той не знаел нищо, Алексей Петров и Божков били сенки от миналото. Тази опорна точка я чувам много тези дни от умнокрасивите статисти на демоничното управление.  Ами точно в това е проблема на Денков - че той не е знаел нищо. Той е завършеният вид на сделката, опаковката на безчестието, пластмасовия манекен на витрината.

Както казваше Димитър Воев  във великата си творба:  "Бледа кукла си ти/която студено ме гледа с очи"

В друга ситуация обаче медиите нямаше да спират да се занимават с тези тема. Щяха да ровят до дъно, а днес виждаме, че дори жалейките на Плевнелиев минават ей-така между другото. А те по същество са признание за това, че паралелната държава процъфтява.

И че това, което ни представят като светлина в края на тунела всъщност са хищно блесналите очи на чудовищата, които ни чакат в дъното на блатото...