Александър Симов: В БСП има и стотици герговчета на ръководни постове

Прекаляваме с фиксацията върху Корнелия Нинова. Но няма да станем лидерска партия

Интервю на Таня Джоева за грешките на БСП в кампанията, българските олигарси и почитателите на Айн Ранд, забогатели с обществени поръчки за списание "А-спекто"

- Ще ми позволиш да говорим на „ти”, защото отдавна се познаваме като колеги. Сега обаче ти си от страната, която трябва да дава отговори. Как един журналист свиква с подобна промяна? Бил си в кулоарите с микрофон, сега изведнъж – в парламентарната зала!

- В кулоарите, и то десетки години. Тъй като дълго съм обикалял там, мислех, че преходът ще е лесен. Но той е и смислов, и политически, и всякакъв. Заставайки от другата страна, вниманието е концентрирано върху теб. Всяка изтървана дума може да бъде превърната в голям скандал. Както правят някои. Един прогерберски сайт например –vevesti, се опита да създаде скандал от това, че харесвам и подкрепям Меланшон. Това, разбира се, издава непознаване на европейската политическа обстановка, но показва също, че всяка твоя дума може да бъде обърната срещу тебе.Не че като журналист не са се карали с мен. Но са се карали с Александър Симов. Сега през мен ще атакуват БСП. Има и един процес на дисциплина, с който най-трудно свиквам.

- Извинявай, нали не казваш на нашите читатели, че журналистите са недисциплинирани хора?

- Не, не! Искам да кажа, че журналистът има свобода, когато не е ограничен от капиталско-прокопиевски, пеевски и прочее инструментариуми. Свободният журналист може да бъде и хулиган, и аналитичен, и мъдър. Депутатското поведение изисква строга етикеция. Моята душевност е по-импулсивна. Казвам го самокритично. Аз съм човек, който скача, взема думата, влиза остро, когато се ядоса. А в парламента се цени по-дипломатичният тон, заобикалянето, английският хумор, а не бруталният конфликт. Не е лесно да се свикне. Затова не съм склонен да се откажа от журналистиката и все още пиша, за да не губя реактивния инстинкт.

- Не се ли раздвояваш по този начин?

- Има известен интелектуален дискомфорт, признавам. Но никой не очаква от мен свръхобективност, защото съм задал параметрите – аз съм ляв, социалист, бесепар. Никой не може да очаква от мен апологетика на дясната политика. Но дори когато пиша за БСП, се опитвам да се отдалеча от себе си, да видя нещата от друг ъгъл.

- Случи ли ти се вече колеги от БСП да ти направят забележка, че си остър?

- Не.

- Виждам, че ходиш с костюми.

- Да, купих си и вратовръзки. Дрескодът е уважение към институцията. Подразних се първия ден на колеги от други парламентарни групи, които дойдоха с дънки. Някои от тях струваха колкото четири костюма от моите, но все пак подобно облекло не е за парламента.

- Спомняш ли си как откриха 39-ото Народно събрание? Парламентът, в който царската партия имаше 120 депутати и всички те – нови лица.  

- Спомням си. Раздаваха „Приказка за стълбата” на Смирненски и свършиха като в „Приказка за стълбата”. В това събрание се родиха първите корпоративни групи по интереси. „Приказка за стълбата” е гениален текст. За съжаление, всеки парламент завършва като тотална гавра с него.

- И с 8-10%  доверие… Как ще се чувстваш, ако и този приключи така?

- Аз съм убеден, че ще завърши с ниски нива на доверие. Казвам го сега, за да ме упрекнат после, че говоря от злоба. Последните три месеци ме правят песимист. Народното събрание роди вече правителство на голямата подмяна, на голямата лъжа, на безвремието. Роди около 60 потъпкани обещания от страна на патриотите. Отделно имаме един ехиден полуполицейски стил на управление. Този парламент трудно ще роди смислена политика, смислено управление, което да одухотвори българите и да ги накара да го обичат. 

- Новите депутати не сте ли шанс за парламента? Макар че от 240 депутати само 27 са юристи.

- В предишните парламенти нали имаше повече юристи? Юристът сам по себе си не е гаранция за качеството на законите. Особено когато е взел пари, за да превърне законодателството в корпоративен миш-маш. Трябват хора с иновативни политически идеи, а работата на юристите около парламента е да ги превърнат в законодателен текст. Тук обаче опираме и до другия въпрос – новите сами по себе си отговор ли са на проблемите? Според мен – не. Те са бърз и лесен отговор на проблемите, които има българската политическа система с изхабяването на политическите образи. Когато новите са от типа на тези, които бяха в 39-ия парламент, те не са решение. Убеден съм, че ако направим анкета на улицата, запитаните граждани няма да се сетят за повече от двама-трима депутати от НДСВ. Някогашните нови лица станаха част от виновното минало.

- Аз веднага ще ти кажа името на един представител на НДСВ от 39-ото Народно събрание – проф. Огнян Герджиков.

- Фигура от виновното минало, която бе възкресена за нов политически живот. Той направи безобразията като същински полтъргайст и сега отново ще бъде забравен.

- Да уточним, че оттук нататък ще разговаряме с депутата Александър Симов, а не с журналиста Симов. Споменах името на Огнян Герджиков неслучайно. Защо БСП не излезе с оценка за служебното правителство? Защо се измъква?

- Не се измъква. Националният съвет на 14 май ще даде оценка. Аз лично мога да кажа, че то не свърши нищо от това, което трябваше. Основна задача бе да даде началото на една качествена ревизия на Борисов-2. Вместо това, те заметоха скандалите на предшествениците си, не извършиха необходимите кадрови промени, за да спрат герберската корпоративна машина. Резултатът е, че имахме служебен премиер, който самодоволно обяви, че е гласувал за Реформаторския блок и тръгна в последния си ден да обвинява, видите ли, БСП в тежък вътрешнопартиен егоизъм, че не пуснала Деница Златева в третия кабинет на Бойко Борисов. Хайде, моля ви!

- Ако БСП не се беше дистанцирала от реденето на служебния кабинет, резултатите от парламентарните избори вероятно щяха да са други?

- Това беше фундаментална грешка на БСП. Това беше грешка и на Корнелия Нинова, но и моя. С радост приех нейната идея БСП да се дистанцира от служебния кабинет. Смятах, че е правилна. Но това ни изигра много лоша шега. Ние пропуснахме един малък факт: да, ние няма да се месим, но в тази политическа среда все ще намери някой, който да се меси. И се намесиха.

- Тази грешка не е ли едно удобно обяснение за загубата на парламентарните избори? Бяхте на гребена на вълната, водехте според редица непубликувани проучвания и изведнъж – втори с цели 5% разлика. Впрочем, в последната седмица отчетливо се усети спихването на вълната.

- Не знам дали е удобно, но това е само едно от обясненията. Причините са комплексни. Не е една, която да посочим и да кажем: ето, това ни прецака, иначе ние бяхме чисти, вълшебни, невинни, небесни, но хората не ни разбраха. Все пак служебното правителство бе тежка стратегическа грешка.

- А другите?

- По-голямата грешка е разминаването между декларираната политика и лицата, които трябва да я правят. Хубаво е да кажеш, че започваме голяма промяна, ще разградим ГЕРБ-ската държава, ще демонтираме модела "Бойко Борисов", ще дадем ново начало. Но в същото време хората питат: "А какво прави Георги Гергов в Изпълнителното бюро?" Това е необорим аргумент, който може да съсипе и най-добрата заявка за различно бъдеще. Разлика между Бойко Борисов и Георги Гергов няма. Аз ги възприемам като един и същи човек, разполовил се в двете части на политическото пространство. Ненапразно след изборите Гергов беше основният лобист за това БСП да приеме Данайските дарове – и председател на парламента, и оставането на вицепремиера Деница Златева в кабинета на Борисов.

- Само Георги Гергов ли бе лобист за връзки с ГЕРБ? Той ли е единственият, който компрометира партията?

- Той е символ на един процес. Няма да споменавам имена, защото наистина става дума за процес и той е важен. Слизайки надолу по местните структури, човек вижда, че има стотици други герговчета, които са на ръководни постове. Те нямат неговите финансови възможности, не могат да поканят главния прокурор на кафе с мастит бизнесмен, но имат абсолютно същото разбиране за политическия процес. В резултат на това, много от местните структури на БСП са капсулирани. Те не само не произвеждат политика, но не могат да произведат каквото и да е друго. Те разчитат на стар, носталгичен вот, който да превръща местния лидер и близкото му обкръжение в общински съветници.

- Може ли да обобщим, че обявената война на паралелната държава бе на думи, докато на практика избирателите не видяха реална битка с олигархията и с олигарсите? Оттук накъде?

- БСП постави важната тема за паралелната държава. Но БСП не успя да отговори на въпроса къде е паралелната държава в нашите собствени редици и кои я символизират.

- Одобряваш ли идеята БСП да направи правителство в сянка?   

- Да. Това е идея, по която постигнахме консенсус. Министрите в сянка трябва да следят всяко решение на титулярите и да предлагат алтернатива. Така ще е ясно на избирателите, че това ще са хората, които ще поемат управлението, ако се смени мнозинството.

- Има ли достатъчно кадри БСП за правителство в сянка? В кампанията се видя, че Корнелия Нинова лидираше дебата, а екип около нея нямаше. Това според мен също бе една от причините за отлива на гласове.

- За част от хората от екипа й може би беше по-добре да не се показват. Всяко тяхно появяване може да отнеме гласове, а не да допринесе за победата. Казвам го малко пресилено, разбира се.

БСП за втори път изгаря с концентрирана лидерска кампания. Все пак сега не бе неуспех, тъй като резултатът бе удвоен. През 2009 година партията допусна аналогична грешка, създавайки силен акцент върху тогавашния лидер Сергей Станишев. Резултатът тогава се превърна в интелектуален и политически крах за БСП. Сега също прекаляваме с фиксацията върху Нинова. Разбирам, че тя е енергичен и мощен политик, но е добре да бъдат вадени вече и други лица с други отговорности. Тя даде уверение, че на 14 май ще създаде Изпълнително бюро, в което ясно са разписани отговорности, със заместник председатели и секретари. Тоест – лицата, които трябва като нея да понесат политическата отговорност на своите плещи.

Аз не вярвам, че БСП може да бъде превърната с лидерска партия. Колкото и да е закърнял инстинкта на много социалисти, те нямат да позволят подобно нещо.

- На 14 май избраните за депутати трябва да напуснете Изпълнителното бюро.

- Част от нас трябва да напуснат. Може би един-двама ще останат, за да не се губи връзката между партията и парламентарния процес. Идеята е максимално много хора да бъдат ангажирани в управленския процес на БСП. Дали ще сработи или не, времето ще покаже.

- Колко човека, освен Георги Гергов, не подкрепиха Корнелия Нинова в категоричното й решение БСП да не влиза в голяма коалиция с ГЕРБ?

- Мога да кажа това, което съм видял с очите си в Изпълнителното бюро. Имаше гласове за влизане в Голяма коалиция. Основният говорител на тази тенденция беше Георги Гергов. Корнелия Нинова вече каза, че около него е имало достатъчно голяма група, която да я подложи на натиск. Спомням си аналогичен процес пред 2014-а, когато на същия огън бе поставен Михаил Миков. Тогава, освен Гергов, имаше други лица, които настояваха за коалиция с ГЕРБ. Предполагам, че някои от тях и сега са били от този кръг за натиск. Но като цяло Изпълнителното бюро, в три четвърти от своя състав, категорично прие идеята, че с ГЕРБ колаборация не може да има. Това ще унищожи партията, политическия процес и няма да донесе нищо добро на българските граждани.

- През 2014-а обаче имахте два пъти по-малко депутатите и унищожението на БСП бе сигурно. Сега увеличихте броя си, толкова голям риск не съществува.

- Не, това и сега ще унищожи БСП. Винаги съм се удивлявал на анализатори, които с лека ръка говорят за тази голяма коалиция. На каква база?! На какви принципи?! Платформите ни се различават чувствително в някои отношения. БСП трябва да се откаже от своите идеи, за да приеме тези на Бойко Борисов?! Не виждам форма и начин за подобна стъпка. Погазването на идеи, както става сега с патриотите, щеше да означава, че БСП за пореден път предава своите избиратели. Е, не можем да си го позволим. Ние по най-тежкия начин – с избити зъби и плюене на кръв - си научихме урока. Две години БСП беше между живота и смъртта и имаше признаци, че няма да й се размине този път. Позволявахме си компромиси с базисни ценностни разбирания на нашите избиратели. Хората в ръководството си бяха въобразили, че те задават политическата инициатива, а електоратът като овце трябва да ги слуша. През 2014-а този процес изпуши. Левият избирател каза – не! "Не" на много от нещата, които направи БСП в управлението и особено – във външнополитическата сфера. Спомням си какво стана след прословутото посещение на тогавашния външен министър Кристиан Вигенин в Киев. На европейските избори през 2014-а левият електорат не отиде да гласува.

Сега ни предлагат да повторим грешките си от 2013-а и 2014-а, когато БСП се беше запътила към гробищата. Слава Богу, политическият инстинкт се оказа по-силен.

- Не се ли изправя Корнелия Нинова срещу твърде много противници в партията? Едни са по-ляв курс от сегашния, други теглят надясно, трети – като Михаил Миков или Янаки Стоилов, бяха изпратени в запас. Ще успее ли да води битки на няколко фронта?

- Вярно е, че има много противници в момента. Ще ти кажа моето виждане, макар че вероятно ще изглежда наивно. На първия пленум като лидер Нинова каза: Спираме разговора за левия курс! Не защото не е важен, а защото БСП вече е социалистическа партия.

Според мен не беше така. Разговорът трябваше да бъде продължен, тъй като той е важен и смислен за бъдещето на БСП. Михаил Миков има заслугата, че го постави на дневен ред. Може би неговата грешка е в това, че, отдавайки се на разговор за себе си, БСП забрави, че трябва да бъде активна опозиция на ГЕРБ. А това е много важно в очите на хората, които не харесват Бойко Борисов. Оттук нататък смятам, че тя може да превърне левите хора в Националния съвет в свои естествени съюзници, поставяйки темата "Гергов" не на личностна или сапунена основа, а на принципна. В БСП не сме приключили темата за милионерите в партията. Корнелия Нинова само ще спечели, ако преоткрие левицата в БСП. Тя може да й даде идеологическата основа за истинска битка, а не просто за временни размествания и маневри, които ще й свършат работа за няколко месеца, а по-късно проблемите отново ще се възпалят при следващ скандал, подобен на ЦУМ-гейт.

- Громиш патриотите сега. Но можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че ако вие бяхте спечелили изборите нямаше да правите коалиция с тях?

- Не мога да го кажа. Ние щяхме да търсим патриотите за разговори. Разликата щеше да бъде, че нямаше да искаме от тях да потъпчат социалните обещания от платформата си. Според мен това беше тяхната сила - че освен на патриотични послания, заложиха и на ярка социална политика. Между нас щеше да се стигне до много по-социална програма.

Сега обаче въздъхвам с облекчение, че не ни се наложи да водим преговори. На ГЕРБ сега им се разминават "умните и красивите". Те си мълчат все едно са в будна кома. Ако ние бяхме спечелили, сега щяха да са площада и да твърдят, че евроатлантическите ценности са на път да бъдат публично изнасилени от парламентарната трибуна.

От първия ден срещу БСП щеше да има чудовищен корпоративен и политически отпор, за да не управлява реално. Българската олигархия – независимо от това, че обичаме да наричаме една част от нея червена - се чувства прекрасно с този разграден десен експеримент, наречен Република България.

Най-лошото от всичко е, че БСП в своята програма не е посочила пълно лечение, не предлага нов социален проект. Тя не иска да лекува България от капитализма. Тя искаше само да запълни някои от очевидните рани и пукнатини. Това е и другата причина, поради която на нас не ни повярваха. Според много доброто определение на Валентин Вацев левите партии са проектни партии, а не зидаромазачи – тук запушат дупка, там сложат керемида. Те трябва да дават план за цялостна реконструкция. Но дори и с план за кърпене на дупки, БСП беше неудобна на олигархията.

И да подчертая – олигархията прекрасно приема Бойко Борисов и патриотите. Дори Слави Трифонов сега едва вади на площада 50 души. При БСП щеше да е различно. Но това ми дава и повод за оптимизъм, че БСП е партията, която статуквото счита за истински опасна за себе си.

- Спомена корпоративни протести. Кои имаш предвид?

- Фигури като Кирил Домусчиев, който е начело на организация, обявила, че не приема, видите ли, програмата на БСП.

- А вие защо при първите заплахи за корпоративни протести се отказахте от темата за промяната на плоския данък?

- И това е тема, по която ние тепърва трябва да си поговорим. Отказът ни донесе черни точки пред леви хора. Дебатът в ИБ по този въпрос беше честен. Хората, които защитаваха отпадането на идеята казваха: ние разбираме колко е важно за левицата да я поддържаме. Но навсякъде, където се срещнем с работещи и предприемчиви хора, те ни предупреждават: само данъците да не пипате.

Аз също се срещам с хора и никога не съм чул някой да каже "данъците са най-важното нещо." Може би се движа в различни среди и се виждам с различни хора. Не можем да абсолютизираме данъците сами по себе си. Но ние трябваше да дадем знак, че БСП е разбрала своята грешка. А дадохме обратния знак: че се срамуваме от последните две години, когато говорехме за ревизиране на плоския данък. За мен това е голям проблем.

Проблем е, защото прогресивният данък отразява проблема за растящото неравенство и за нуждата от солидарност. Хората с по-големи доходи плащат повече и това се приема като напълно нормално в развитите страни, където богатите отделят значително повече.

Разбира се. Затова разговорът за плоския данък прецаква БСП, особено когато тя го защитава. Ние сме партия, която е обявила солидарността за своя ценност. В същото време действаме антисолидарно. Българските богати хора, оставени на самотек, започват да се самовъзпитават в изключително егоистичен корпоративен дух. Повечето от тях се правят на безмозъчни фенове на Айн Ранд, обявила егоизма за върховна ценност. Те смятат, че всеки процент по-висок данък е бъркане в техния джоб. Не, не е така! По-високите данъци осигуряват солидарността в обществото и показват, че ти осъзнаваш своята отговорност. Това общество ти е позволило да забогатееш. Имай доблестта да признаеш, че и ти имаш отговорност към него.

Кой е този богат човек, който може с леко сърце да приема факта, че живеем в най-бедната страна на Европейския съюз? Как може да се чувстваш добре в общество, което се разкъсва от неравенство? Да си богат в общество, където се е приело за нормално, че заплатата може да е 600 лева? Въпросът вече е морален.

Освен това богатите българи, които се изживяват като говорители на този егоизъм, не са забогатели от иновативна идея, която да промени обществото. Повечето са забогатели от държавната софра и обществените поръчки. Това роди българският капитализъм като феномен. Негов представител е човек, който не е спечелил лев извън от държавните поръчки, но рекламира Айн Ранд и обяснява, че държавата е изключително вредна.

- Дано в БСП си отговорите на въпросите, които ти поставяш. Впрочем, как Корнелия Нинова приема критиките?

- Преди да ти отговоря, трябва да подчертая особеното си положение по този въпрос. Когато Нинова говори с мен да стана член на ИБ, тя официално ме оторизира да бъде човекът, който ще критикува. Имам лиценз за критик. На мен не реагира.

Но носи на критика. Тя е емоционална, спори, отстоява своите позиции. В същото време търпи, ако й кажеш "тук трябва да направим нещо различно". С това си обяснявам някои от добрите й действия като лидер. Класическият пример е решението й БСП да се яви без АБВ на президентските избори. След тежка и нагорещена дискусия в БСП, Корнелия Нинова излезе и заяви, че спираме разговорите с АБВ, Румен Радев е наш кандидат и никой не ни го е сложил. С този ход тя спечели президентския вот.

Медийният кошмар на един позабравен шоумен

Миналата седмица ми се наложи да изляза за малко от парламента, за да видя един приятел, който искаше да ми разкаже за ужасяващи истории с частни съдии-изпълнители и да ме призове да действаме, че тия били захапали народа за шията по-яко от вампир с булимия. И тогава налетях на една странна картина, излязла сякаш от фантазията на Йеронимус Бош, чийто шедьовър "Корабът на глупците" може да дойде насън или на гений или на човек с остра нужда от по-силни хапчета. Около 50 човека и още толкова журналисти стояха пред парламента и размахваха разни лозунги, които, признавам си, не успях да видя достатъчно добре и се зачудих какво ли се случва. Любопитството е истинският мотор на вселената, заради това си позволих да се приближа и тогава заварих нещо наистина сюрреалистично. Слави Трифонов, седнал на инвалиден стол, обясняваше нещо разпалено на камерите и журналистките, а хората зад него като обучена масовка в холивудски трилър се опитваше да улови момента и да излъчва точните крясъци в подходящото време.

Картинката пораждаше единствено метафизичен ужас, от типа, който Кафка можеше да произвежда с трагично отчяние. Приличаше на медиен кошмар. Телевизионният продукт, шоу-проповедника на единствената и лъчиста мажоритарност, чалга-феноменът и камерите, които отново и отново разширяват неговото его да неподозирани дълбини. Журналистиката като фабрика за политически чудовища. Медийно отражение на медийното отражение. Една самозатворена реалност, която подобно на гротеските на Гойя може да ражда единствено екзотични и плашещи създания. Цялата митингарска драматургия бе създадена, за да може Слави Трифонов да се яви пред камерите и да се опитва да поддържа имиджа си на градския бунтар, на медийния терорист, който ще се яви внезапно и ще срути системата в пламъци. 

По-късно в новините видях, че Трифонов е обобщавал на едро какво смята да прави. Сред заплахите му бяха нахлуване в парламента или влизане в него през избори. Видях и пряка халюцинация за това, че може да стана президент и се прокълнах, че не се приближих достатъчно, за да гледам това риалити на живо. Но сблъсъкът с този нов телевизионен субпродукт ми стига за цял един живот. Честно казано в образа на Трифонов в инвалиден стол има пряка метафора. И тя е болезнена. Нима именно това не е символ на инвализидираната и осакатена идея за мажоритарност? Трифонов прилича на продавач на кокаин, който го продава за обезболяващо. Стопроцентова мажоритарност? Това наистина е да ти бутнат атомна бомба като средство да се справиш с вредителите в градината си. Идеята е опасна, необмислена, осакатена от самото начало и превърната в смехотворен опит на един човек да се представи като комисар на гражданската енергия на недоволните. Но колкото повече валят доказателствата, че това е единствено път към бездната (и точно онази бездна в която, ако се взреш, тя също се взира в тебе), толкова повече Трифонов се е запънал като магаре на мост, че това ще отърве България от танталовите мъки. Опитът за продължаването на тази истерия много отвъд периода на нейния естествен разпад веднага издава очевидното инженерство. Или пък отказът на един човек да припознае реалността, а вместо това да се отдаде на площадната си фантазия. Но истината е разтърсваща. Каузата вълнува около 50 човека, а вероятно повечето от тях са там заради сеира. Ето това се случва с пълзящата чалга, която се просмуква като токсин в обществения климат. Всичко заприличва на пошлост. Всичко наподобява на карикатура. Всичко се превръща в картина на Бош.

Висенето пред Народното събрание обаче май събра Слави Трифонов с неговата естествена компания - пророкът на Тангра у нас, носителят на конската опашка, вечният кандидат за президент Йоло Денев. Между тях има само една разлика - Йоло Денев е автентичен. Той е откровен в своята кротка площадна лудост и заради това не само не дразни никого, но естествено се вписва във всеки протест - и в тези срещу високите сметки за тока и в протеста с голите цици на умните и красивите. Йоло Денев е запазена марка, а, знае ли човек, в различна вселена и алтернативно измерение, може би той щеше да е въплъщение на универсалния мажоритарен кандидат. 

Проблемът на Слави обаче е, че не може да бъде на висотата на Йоло. И запълва тази празнина с логорея, която допълнително срива изграденият образ на хулиганът с моторната резачка, който ще разреже веригите на робите. На един от протестите, които прави пред празния парламент Трифонов се отпусна да коментира цяла редица от теми - дали ще му внесат закона, президентската съпруга, модела КОЙ, отношенията с бТВ и проблемът си с хемороидите (охх, ще си призная, че последното го измислих, ама добре се връзва в абсурдисткия модел, който ни се демонстрира). Пред очите ни се разкрива човек, който би направил всичко, за да не залезе пред очите на камерите. Но и журналистите сериозно се изложиха. Толкова ли нито един от тях не успя да го притисне и да го пита - не си ли противоречат заявките му за изборно нахлуване в парламента с горещите клетви преди, че няма намерения да влиза в политиката. Това е тема по която можеха да го повъртят на шиш, но очевидно никой не е имал енергия да се занимава докрай с това нелепо шоу, излязло на улицата, защото си е повярвало, че носи универсална мъдрост за света. Точно заради това всички трябваше да очакваме и другите откровения, които заваляха като порой дошъл директно от Четвърти километър. Опит за ирония или писък на страдаща душа е това: "Освен гей съм масон, рептил - наполовина съм човек, наполовина съм влечуго, илюминат и тамплиер". Това е автентичен мозъчен залп на Трифонов. Аз съм склонен да го разглеждам като зов за помощ, но Здравно министерство не реагира, въпреки, че е наясно къде може да намери потенциалния си пациент. 

Междувременно темата за мажоритарния избор се върна на политическото поле, но по начин, който очевидно няма как да задоволи Учиндолския шоумен. Цветан Цветанов обяви, че ГЕРБ ще внесат законопроекта за мажоритарния избор. Ходът е хитър, но доста прозрачен. Патриотите ще наритат идеята, БСП отдавна е обявила, че е за смесена система, ДПС хитро ще плъзнат топката в друго поле, а "Воля"...е едва ли някой знае на какво мнение е "Воля", освен ако няма достъп до тайния дневник на Веселин Марешки. Така идеята на Дългия ще бъде размазана в парламента, защото отдавна не е на дневен ред, а и защото на практика му показаха, че има и по-хитри пирани от него в политическия басейн. Заради това вероятно Слави не изглеждаше твърде доволен. Защото този ход, макар и обречен на пълна катастрафа, допълнително окастря основанията му за присъствие пред парламента. Защото тошковците могат безкрайно дълго да се държат като нахални бълхи, но няма как да скрият, въпреки колосалното медийно отразяване, че протестът на Трифонов вече е кух, смешен и пошъл, защото разговорът за България отдавна е отвъд палиативните мерки, които да служат като обществена легитимност на един клоун. 

Пред очите ни това, което готвеха като следващо политическо чудо, като Йоло Денев в костюм и скъпа вратовръзка, като ново издание на поредната инженерна партийка, почна да се разпуква на малки парченца и да отшумява като фолкхит, който вече никой не си пуска. Това може би е добрата новина от опитът за уличен пърформанс, осъществен със средствата на "Пайнер". Хората май вече не искат да вярват в чалгата като стратегия за спасяване на България, в попфолка, превърнат в политически модел. Което не означава, че медиите няма да ни връщат отново и отново образът на Шоумена като радиация, за да направят новинарските си емисии по-интересни. Но това е притопляне на вчерашната супа, която днес никой не иска да опитва отново.

И, да, хората наистина са недоволни. Но май вече много се опариха от славитрифоновците и тошковците, за да тръгнат като овце след Седящия в инвалиден стол. След всяко ново чудо статуквото ставаше с още по-стабилни мускули. След поредния кандидат-чудотворец олигархията потриваше радостно ръце. Както прави и сега пред репортажите за Трифонов и сие. Медийната пушилка е вдигната, утре Слави Трифонов може и да реши да се самоубие в ефир, за да се превърне в първия телевизионен мъченик на Републиката, а онези, които стоят в сенките ще бъдат повече от доволни. Всичко ще си остане същото. 

Учиндолската задачка е била изпълнена.

1 година Нинова, 60 години ЦУМ

Съвсем наскоро на излизане от телевизионно студио ме спря един десен журналист, който иначе е свестен човек, но не може да даде отпор на природата си БСП да му е виновна за всичко, дори и когато левицата губи изборите, за да ми направи приятелска забележка. "Изграждате култ към личността на Корнелия Нинова, да знаете. Това не е добре. Няма да свърши по полезен начин", заяви той. Даже го повтори няколко пъти. Реших да прехвърля наум какво говорих в това студио, за да видя дали пък случайно не визира мен. Не бях изпаднал в апология на Корнелия Нинова. Просто се възмутих от упоритият опит целият скандал, наречен "ЦУМгейт" да бъде приписван на БСП и то в ситуация в която в страната се изгражда правителство на поредната катастрофа, създадено върху мъртвите трупове на обещанията на ГЕРБ и патриотите за по-светло и доходно бъдеще. И споделих, че ми е трудно да повярвам, че Нинова е била в зависимост от Гергов, особено като се има предвид, че тя го изгони от Изпълнителното бюро, а не тръгна да вдига чадър над него. Да, присъствието на пловдивския бизнесмен в ръководството беше проблем и можем да го причислим към грешките на Нинова, но от нея да вадим глобални изводи за паяжината на лобитата, които разкъсвали партията и държали вързани ръцете на лидерката, граничи повече с литературното въображение. БСП отново трябва да отвори голямата тема за милионерите и богатите, да проведе разтърсващ разговор за собственото си състояние, но медийният опит опозицията да бъде заглушена с постоянни интриги е нещо, което трябва да получи отпор. Всъщност именно присъствието на хора като Гергов позволи левицата да бъде запратена в скандал в който тя изначално не принадлежи, но пък всички пропускат дребния факт, че този път БСП реагира, задвижи се и агонията не продължи с месеци както ставаше преди. Значи имаме налице промяна и енергия за действие. Вероятно това е накарало десния журналист да търси обяснения за действията на партията и да ги намира в изграждането на култ. Което обаче представлява силно преувеличаване на реалността. Корнелия Нинова най-добре си знае на какъв постоянен огън се пържи, защото лидерското място в БСП е силно проветриво и е подложено на ерозията на постоянни подводни течения и тихо скърцане със зъби. На такава позиция пътят от "Осанна" до "Разпни го" се намира само на едно вестникарско заглавие разстояние, така че не само няма култ, а има земетръсна зона, която на всичкото отгоре е и минирана. Отвън това може да изглежда като култ, но само, защото БСП никога в своето политическо битие от 1990 година не е била така реактивна и подвижна и сигурно това причинява проблеми с координацията на страничните наблюдатели. Но дори и тази реактивност често се подлага на въпрос като проблем, така че ми се искаше да поканя десния журналист на една вътрешнопартийна дискусия по някоя тема. Идеята за култа щеше да му се изпари веднъж завинаги от главата. 

Преди една година, на 8 май 2016 година, медиите разпространиха сензационна новина. Корнелия Нинова става лидер на БСП. За първи път, припомняха запознатите, действащ лидер на партията бе отстранен на конгрес, а неговото кресло бе заето от амбициозна дама, която обаче получаваше не някакво луксозно имение, а тежко наследство - парламентарна група от 39, а в последствие и от 38 депутати, и резултати от местните избори през 2015 година, които бележеха историческо най-ниското дъно по време на прехода - едва 450 хиляди гласа. Амбициите на Нинова бяха големи - да промени партията, да я върне в бойна кондиция и да спечели президентските избори. Вероятно, за да удовлетвори част от политическите идеи на хората, които я подкрепиха на конгреса, тя побърза да затвори една голяма тема в партията - левия курс, който беше формулиран от Михаил Миков. Новоизбраната председателка направи това не като неглижира темата, а като обяви БСП за автентична социалистическа партия, тоест това, че левият курс е осъществен и успял. Сянка върху нейните уверения хвърли именно присъствието на Гергов, но ето, че като в политически трилър само за една година съдбата направи пълна обиколка и Нинова трябваше да се конфронтира с мастития бизнесмен, както и със собственото си поведение преди. Това е тест на който малко лидери са били подлагани и е почти невъзможно да излезеш достойно от него. Резултатът беше, че Нинова си спечели много мощен противник, но пък успя да запази надеждата в отчаяните социалисти, че БСП ще намери силите да проведе докрай собственото си очистване от Големите пари, които прецакаха прехода в името на собствения си кеф. Битката с Гергов се оказа от ключово значение за бъдещето на Нинова, както и за образа на БСП като автентична алтернатива на олигархично-корпоративните тъпотии, които ГЕРБ всеки път прави, когато се окаже на власт. Вероятно именно тази недостоверност на образа на БСП се оказа препъникамъка пред спечелването на изборите. Защото отчаяните, гневните, недоволните еднакво не харесват и Борисов, и Гергов. Защото разлика между тях е много трудно да бъде открита. Нинова обаче има какви аргументи да противопостави и на своята собствена кадрова грешка. Именно тя като лидер прокара промяната в устава според която следващият председател ще се избира от всички социалисти, а не от конгреса. Това е начина лобитата да бъдат обезсилени, както и търговията с гласове по кьошетата на НДК. Парадоксално е, но точно тази идея предизвиква най-големи спорове в БСП, защото около нея тегне подозрението, че е в състояние да превърне партията в лидерска, но пък, когато имаш ограничение на мандатите до два, това лидерска формация ли е? Изобщо в периода преди да изрита Гергов Нинова имаше достатъчно време, за да покаже, че има визия за левицата в която влизат и ограничаването на депутатските мандати до 3 с идеята БСП да може да извади нови лица, за да покаже, че търси някакво обновление. 

Това си пролича на парламентарните избори. БСП успя да привлече на своя страна хора като проф. Иво Христов, Елена Йончева, Тома Томов, но сме длъжни да отбележим, че само новите лица не бяха достатъчни. Левицата се нуждае от проект, от цялостен възглед за промяна, от нова визия за България, ако иска да бъде автентична. И това е свръхзадачата, която Нинова трябва да разреши. Работата няма как да се върши на парче. Историята пък обича да е иронична. Тя натовари тази, която обича действията, екшънът и бързата скорост с идеята или да открие такъв проект или БСП да бъде отписана завинаги. И всичко това можеше да бъде предсказано още от самото начало. Още от преди една година.

Бувалтно от началото на своето лидерство Корнелия Нинова показа, че е непредвидима като противник, бърза в реакциите си и знае как да влиза с бутонките пряко на Бойко Борисов. Техният лидерски двубой започна буквално от деня на избирането й. После минаха през фазата на облозите. Борисов, нека да припомним, обяви, че той щял да се кандидатира за президент, но само, ако играе срещу лидерите на останалите партии. Нинова прие подхвърлената ръкавица и предизвика лидера на ГЕРБ да се явят на изборите един срещу друг. Това се превърна в първото психологическо поражение за Борисов от много време насам, защото той се скри от този двубой. Като знаем какво точно се случи на вота, очевидно инстинктите му за самосъхранение са сработили, защото в противен случай можеше още да плюе кръв из политическото пространство.

Нинова демонстрира и политическа гъвкавост, която нейните противници обявиха за безпринципност, въпреки, че тя се прояви в моменти в които дори и опозицията й можеше да бъде доволна. Именно така се случи с прословутото вътрешнопартийно допитване за това в каква коалиция да се яви БСП на президентския вот. Мнозина подозираха, че това е начин Нинова да легитимира Георги Първанов и АБВ отново в партията. Сянката на тези подозрения падна дори и върху кандидадът, който лидерката избра БСП да подкрепи в президентската надпревара - ген. Румен Радев. И въпреки, че допитването бе показало, че социалистите нямат против БСП да се яви в коалиция с АБВ, въпреки, че първановистите потриваха доволно ръце, очаквайки политическото си възкресения, в средата на горещия август 2016 година, Нинова разтрогна всякакви преговори и връзки с тях. Ударът беше неочакван, дори и жълтите медии бяха сварени неподготвени. Нестандартният ход обаче постигна нещо, което беше невъзможно преди това - мобилизира БСП и легитимира Радев в очите на левите избиратели. С изритването на АБВ от масата за преговори Нинова успя да спре вътрешните напрежения в партията, макар и за кратко, и да изведе на преден план идеята за победа на изборите. Тя, победата, сигурно щеше да бъде невъзможна без това радикално действие и още тогава стана ясно, че ГЕРБ ще имат пред себе си противник, който не могат да предскажа напълно и не могат да предвидят докрай. Защото медиите чертаят на Нинова един корпоративен, технократски профил, но в ключови моменти тя знае как да постъпва последователно. Тоест не позволи на прагматизма да вземе връх над идеите, което се оказа от ключово значение за нейното оцеляване на ветровития връх. 

Година след избора й за лидер отрезвяването е факт. БСП спечели президентските избори, но препъването на парламентарните се усети болезнено. Въпреки това обаче Нинова не се остави да бъде съблазнена с блясъка на властта. Отказа всякаква форма на колаборация с ГЕРБ, отказа всички данайки дарове да бъде председател на парламента или да си има вицепремиер в кабинета на Борисов. И може би точно на този етап трябва да дойде осъзнаването, че всъщност едното разграничаване - това от АБВ й помогна да спечели битката за левицата, а разграничаването от ГЕРБ е ключът към битката за България, която само след година и нещо ще бъде в още по-голяма криза на смисъл и отговорности. Същинското изпитание на Нинова ще започне тогава. Много хора ще очакват тя да се провали. 

Но пък и много ще й стискат палци, за да успее.