Голям политически гальовник

 

Ромен Гари има един влудяващ, странен и леко сюрреалистичен роман, наречен "Голям гальовник". Голям гальовник е името на един двеметров питон, който безумно самотен парижанин отглежда в апартамента си. Повествованието на Гари е на границата между халюцинацията, съня и блуждаенето, но в крайна сметка главният герой напълно скъсква връзка с реалността и намира своя трагичен край в прегръдките на любимия си питон. Иронията е, че краят на книгата трябва да бъде почти щастлив. Любовта, макар и в нейния странен, плашещ и яростен вид тържествува...

Разказваме този сюжет с политическа умисъл. Защото от три месеца насам Бойко Борисов подобно на дълъг питон задушава в своите прегръдки ПП/ДБ. Интересното е, че той не го прави рязко, а стяга обръча милиметър по милиметър докато неговите жертви смятат, че все още са в сравнителна безопасност и всеки момент могат да избягат от игралното поле щом бурята дойде и светкавиците почнат да изпепеляват.

Вчера дойде пореден епичен епизод от драмата. Борисов пред медиите въздъхна, че ГЕРБ и ПП/ДБ са в реална коалиция. "По-коалиция от това няма как да има", каза той и добави, че ДПС също участва в нея. Тук вече питонското задушаване започва да става все по-силно и трошащо ребра.

Либералните медии правят чудеса от пируети и лингвистични шпагати само и само да избягат от прокълнатата дума "коалиция". Некоалиция, сглобка, ала-бала - какво ли не беше измислено, за да може ПП/ДБ да се опита да пази приличие и да има какво да говори пред своите избиратели, които продаде и предаде заради едното участие във властта.

Питонът разбра това и схвана къде е стратегическата слабост на ПП/ДБ - лъжата. Те дойдоха на власт с лъжа, закрепиха се с измама и продължават да се държат като телефонни измамници в управлението. И как се противодейства на лъжец - ами като казваш истината. И така Борисов започна със самопризнанията - ние сме в коалиция, ДПС участва в нея.

Това за ДПС можеше и да не го споменава. Всеки, който има очи да види как Делян Пеевски се разпорежда като парламентарен шеф и като премиер в сянка отдавна е наясно, че ни управлява триглава хидра, която е засмукала министерствата в отровната си челюст.

Големият гальовник Бойко Борисов вече откровено работи срещу коалиционните си партньори. Заради това на хората им се повръща като чуят евроатлантически ценности. Ако гледаме управлението за такива минават измамата, подлостта, параноята, вечното мрънкане и досадното морализаторстване. Една лъскава опаковка под която един питон смуче живота на политическото зайче, а и самият питон е остарял, мразен и бавен, сякаш всичко се случва в кошмарен роман.

Колкото по-бързо свърши този телевизионен цирк, толкова по-добре за държавата и хората. Някои сюжети трябва да си стоят в книгите. 

Те са практически непоносими в реалността. 

 

Зарица Динкова – министърката-екотерорист

 

Зарица Динкова едва ли някога е подозирала, че ще стане звезда за една нощ. Дори и в най-разюзданите си политически сънища госпожата със сигурност не си е представяла, че ще стане най-горещата тема за обсъждане в държавата и ще остане такава независимо от сериозността на останалите политически бури и земетресения, които люлеят нашето общество. И най-важното за целта не беше необходимо тя да проявява някакво епично въображение или да наема кохорта от рекламни специалисти. Достатъчно беше да се държи като типичен представител на умните и красивите - тоест като извънземно, което само преди секунда е слязло от своята летяща чиния и няма никаква представа как да се държи или какво да каже.

Точно това сътвори Динкова като се появи в удареното от водното бедствие Царево облечена в бели кокетни ботушки, с прясно направена прическа все едно ще ходи на модно ревю и с нелепо екипче, което боде очите със своята кичозност. По дрехите посрещат, казали са навремето нашите предци и точно в това отношение министърката на туризма направи такова впечатление, че оттук-нататък да пренапише "Критика на чистия разум" тя е обречена завинаги да остане в колективното несъзнавано на публиката като онази нелепа фигурантка, която така и не разбра къде се намира. И допълнителният влудяващ детайл - отива министърката в зоната на бедствието, а след това нейните подчинени пускат 15 снимки от събитието. На 14 от тях централата фигура е самата Зарица Динкова. Сякащ тя използва бедствие за фон, като възможност за фотосесия, за да демонстрира пред себе си вероятно, че все още хваща окото. Кичозната нелепост на този нарцисизъм веднага възмути социалните мрежи и вдигна след себе си поредната буря на обществен гняв. Защото през годините сме се нагледали на всякакви политически създания, издигнали се до висши постове, ставали сме свидетели на удивителни екзотики предо очите ни, но доста по-рядко сме се сблъсквали с такава патологична самозабравеност. Министърката отиде до бедстващите райони само, за да може да се снима. За да си имитира загриженост. Защото очевидно някой пъпчив пиар й и казал, че това е уникална възможност да покаже колко й пука и е достатъчно само да изприпка на морския бряг, за да натрупа политически точки и да стане любимка на нацията.

Точно тази противна пиарщина си пролича от импровизираната пресконференция на Динкова в която тя или сумтеше неясно, или нямаше представа какво да отговори или всичко, което казваше бяха общи фрази. Най-накрая, за да се спаси от мъчителната ситуация министърката на туризма с облекчение забеляза костенурка, която ходи по плажа и реши, че сега вече може да обърне сюжета в нещо като холивудска романтична комедия. На снимките си личи как тя взима костенурката в ръце и радостно се обръща към някоя от своите асистентки, която я информира, че по пясъка броди поне още едно такова животинче. Тук вече трябва да дадем думата на колегите журналисти, които казват, че Динкова напълно забрява бедстващите хора и обръща целия си брифинг към съдбата на костенурките. Впряга нейните служители да й помогнат, за да ги върне... в морето.

Ще се спрем малко по-дълго на този детайл, защото той като кристал онагледява мизерията на политическата ситуация в която се намираме. В България няма морски костенурки. И една министърка на туризма, още повече горд представител на "Зелено движение" би трябвало да знае това. Дори и тези животинчета, които живеят в реките няма как да понесат солената вода на морето и връщането им сред вълните е равносилно на убийство. Свидетели на този екотероризъм няма, но след това колеги от медиите изрично се поинтересуваха от съдбата на костенурките. Първоначално им казаха, че не е тяхна работа да знаят какво се случва. След това от пресцентъра очевидно се преценили, че тежестта на екопрестъплението е доста голяма и обявиха, че медиите не са видели това, което са видели - Зарица Динкова с нейният кичозен аутфит не била върнала костенурките в морето. Къде са животинчетата остана една мистерия все едно извадена от роман на Агата Кристи.

Добре обаче, че са социалните мрежи - те са нашата колективна лудост, но и нашата съвест. Драмата с убитите костенурки запълзя от стена на стена, от статус на статус, че те принудиха Зарица Динкова да възстанови своя виртуален живот и да обяви, че тя не била върнала костенурките в морето, а ги преместила от плажа. Дори и да е направила това то също е гаф, стана ясно от изавление на екоинспектори, които веднага посъветваха, ако някой друг види костенурки изобщо да не ги пипа, а да алармира самите тях и те ще се справят със ситуацията. Телевизиите също се заинтересуваха от съдбата на костенурките, но никоя от тях не свърши истинска журналистическа работа - тоест да разплете в дълбочина противоречивите показания на Зарица Динкова. Първоначално ги спасява в морето, след това ги била преместила. Ако питате мен тя се е оплела като убиец, заловен на местопрестъплението, който спешно се опитва да си напише алиби. После се оказа, че костенурката била затисната от тръба и тя заради това трябвало да се намеси като супегерой и да ги спасява. Тържество на нелепиците. Абсолютна политическа клоунада.

И, разбира се, дежурните свиркаджии на управлението веднага изригнаха - тоалета на министърката ли ви е най-голямата грижа бе, подли селяни такива! От всички проблеми вие точно за съдбата на костенурките ли се загрижихте, хибридни путинисти проклети! Градската интелигенция е катастрофичен майстор на писането с удивителни, когато остане без аргументи с които да защити своите любимци. Вероятно лично Путин е подхвърлил костенурките на морския бряг, за да събуди инстиктите на убиец у Зарица Динкова.

Всъщност съдбата на животинките така и не беше изяснена докрай. Истината е, че представителката на "Зелено движение" се държа твърде гузно, твърде нелепо и ако бях Еркюл Поаро тя щеше да е на първо място в списъка на заподозрените. Най-малкото, защото пиарите й са пълни със снимки как Динкова хваща костенурките в ръце, но снимки къде точно ги оставя напълно отсъстват. Някой дълго си е играл да трие фотоси и заличава следи...

Това обаче не е история просто за убийството на две костенурки. А за екзекуцията на здравия разум в българската политика. Сглобката изгря на хоризонта с идеята, че ще реформира България, както не е била реформирана и през 1989 година, а започна да ражда единствено и само апокалиптични глупости. Хората в Царево така и не разбраха от министърката на туризма как точно и кога ще бъдат компенсирани за бедствието. За сметка на това видяха белите й ботушки и се надявам те да си им достатъчно утешение, когато търсят отговори, които още дълго няма да получат. Защото политическата вълна на измамата изстреля във властта точно такива карикатурни министърки като тази, които не само не знаят как да помогнат, но и нямат представа как да се държат в кризисни мигове и превръщат политиката във фарс. Щеше да е смешно, ако сметката не я плащахме всички ние, защото с такива комедианти на власт, никой не защитен. Бурните вълни ще минат и ще заминат, но апокалиптичното правителство е тук и се кани да управлява и след местните избори.

"Не можем да гледаме с розови неща на ситуацията", избърбори Динкова в едно от кризисните си телевизионни участия с които трябваше да се опита да замаже нелепите си изстъпления по морето. Смятам, че точно това е истинското мото на настоящата Сглобка. Не можем да гледаме с розови неща на нея, защото в момента в който я оставим самичка пред камерите тя започва да разиграва психарски вариант на шоуто на Бени Хил. Засега жертва на политиката на кабинета станаха две костенурки. Но ме облива студена пот, че утре всеки един от нас може да стане мишена на зариците динкови, които са изпълнили това управление и само чакат камера, бедствие и звезден миг, за да се изявят.

От 30 години България съществува в някакво странно състояние, надвесена над пропастта и гледаща редовно в бездната. Опасявам се, че сега вече сме напривили решителната крачка напред. Но пък погледнете отново Зарица Динкова. Вероятно крачката в пропастта все пак е решение. Ще ни отърве трайно от тези политически карикатури и екотерористи.

 

 

Време за психиатрия

 

От два дни насам носителите на правилните ценности, вестителите на космологичния евроатлантизъм, проповедниците на небесното НАТО и борците с фалшивите новини развяват из фейсбук  един тотален фалшификат, без да им пука ни най-малко.

Измислицата е в това как руското посолство е създател на виртуалното събитие за протест срещу властта. И виждам, че на стените си го развяват "журналисти", "професори", "интелектуалци" и обикновени психари (тук, уви, кавичките са излишни).

Вече е ясно - пак руснаците ще се окажат в дъното на нещата. Подли хибридни гадове...

Това е универсалният сапун на най-некадърната, тъпа, нещастна и прогнила власт, която някога е имала нашата прекрасна страна. Имаме управление, което не може да решава проблеми и заради това непрекъснато е в режим на търсене на врагове.

Ето сега се появиха "терористите" - целият селскостопански сектор. И тук не включваме само притежателите на "Бентлита", а хората, които се гърчат от сутрин до вечер, за да осигурят препитанията на своите семейства. И тях ги наредиха сред терористите. И зад тяхното страдание и гняв откриха тъмните следи на Кремъл.

Имаме правителство, което си реве за психиатрична диагноза.

Цялото управление дотук може да бъде разказано през враговете, които се мержелеят в тъмните дълбини на коалицията между ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС.

В началото враг им беше Конституцията. Искаха да я проснат на масата за мъчения, на тяхното прокрустово ложе и да я обезкостят по техен модел и направа. След това враг им стана цялата опозиция, която отказа да клекне и да приеме лъжите, които бяха изсипани. След това - президентът. После - Паметникът на Съветската армия. След това - 3 март. А най-накрая минаха към това да обявяват за врагове цели обществени групи. Почнаха със земеделците, а и с всички, които имат наглостта да протестират.

Нека да ви припомня, че съвсем същото се случи и през 2020 година. Тогава депутати от ГЕРБ съскаха истерично в пленарна зала "терористи" по адрес на протестиращите медицински сестри, една от които в отчаянието си заплаши да се хвърли от прозорец в Партийния дом.

Когато една власт стигне до съскането значи нещата са отишли във възможно най-грешната посока. ГЕРБ обаче бяха в третия си мандат. Тези са едва в третия месец.

Три месеца в които Русия е виновна за всичко. Тя е виновна за истериите на Мустафа Емин. Тя е виновна за липсата на политика по контрол на цените. Сигурно тя вдигна забраната за вноса на украинско зърно с което подпали цял сектор и го изкара на улицата?

Некадърността е пълна с извинения.

Проблемът е, че солената сметка за всичко накрая я плащаме ние. Защото имаме власт, която минира обществото, започна го разделя, удря там, където никога не бива да се удря, а най-накрая страхливо пищи, че руските призраци я обграждат от всички страни.

Тепърва ще има да гледаме цирк.

 

 

 

Много по-зле е

 

"Няма шанс Делян Пеевски да бъде предложен за шеф на ДАНС, нито да бъде подкрепен", изхърка мелодраматично вчера Лорер-съпруг в телевизионно интервю. 

Водещите безкритично и лъчезарно приеха това мнение като меродавно, което само показва колко свободна и принципна е нашата родна политическа журналистика.

Вероятно Лорер-съпруг е искал да подчертае каква принципна реформа ще правят в спецслужбите и как ще ги изчегъртват от всякакво влияние и заради това няма да допускат корпулентни фигури и хора.

Проблемът, разбира се е, че това, което направиха с Делян Пеевски е много по-лошо отколкото да бяха сложили в някаква спецслужба. Днес Делян Пеевски е мъдър конституционалист, незаобиколим глас в съдебната реформа. 

Пералнята за него го ожули до бяло и скоро очаквам да му сложат направо ореол.

Всички виждаме - под вярната сянка на Сглобката Пеевски стана централна фигура в управлението. Днес дава компетентна подкрепа за записването на ЕС и НАТО в Конституцията, а утре се гневи срещу Инспектората на ВСС и настоява за неговата смяна. Дори и като шеф на ДАНС Пеевски не е имал толкова публична власт, колкото получи след манастирските шушукания на паралелната държава за овладяването на кабинета.

Лорер-съпруг продължава: "Той няма да пише Конституцията, а ще подкрепи това, което ще създадем. Важно е да се каже, че това беше огромен компромис..."

Така ли? Тези хора са се научили да лъжат както дишат, за тях измамата се е превърнала във втора природа и напълно е изместила всякакви зачатъци на съвест.

Компромисът изглежда по съвсем друг начин. Той не е сглобка, а търпене на огромна болка в името на стратегически интерес. Тук такъв напълно отсъства.

ПП/ДБ пуснаха властта на борсата и беше съвсем естстествено акула като Пеевски да се възползва от този политически вакуум и да постигне всичките си цели.

Това обаче не е компромис - това е алъш-вериш, това е пирамидална схема за измама на политически наивници на средна възраст.

Пеевски е интегрална част от Сглобката, защото без него тя нямаше да съществува. С други думи политическото престъпление на ПП е много по-голямо от това да направят Пеевски шеф на ДАНС. Ситуацията е много по-зле, защото онези, които навремето протестираха срещу Пеевски днес вече умилително му се радват и са наслаждават на конституционните му умения и позиции. Ние живеем в подигравката на подмяната, която щом взе властта вече няма проблем с призрака на олигархията и със сянката на паралелната държава.

Искаше ми се Лорер-съпруг да е достатъчно почтен да го признае.

Но не получихме този шанс.