През последната година в българската политика се случиха твърде много неща, за твърде кратко време. Появиха се националисти, СДС изпадна в кома, Иван Костов се опитва да имитира Волен Сидеров, Бойко Борисов стана кмет на София. Резултатът от тези процеси днес прилича на бълбукаща алхимична смес в която експерти с различен цвят и окраска виждат понякога дори противоположни неща и вещаят като шекспирови вещици.
През всичките 16 години на преход обаче една черта на политиката остана неизменна. И тя е способността на българите да си търсят отчаяно чудотворци и спасители. "Атака" изглеждаше като последен спазъм на опитите за търсене на реванш. Ето че сега обаче на хоризонта се появява новата илюзия - партията на кметовете, оглавявана от медийният образ на Бойко Борисов. Социолозите също побързаха да обявят началото на новата сензация. Мира Янова дори се размечта за цялостна промяна на политическото представителство след като партия-изненада щяла да пробие на следващия вот.
Обявеният за лидер обаче избягва да говори конкретно по темата за политическата си идеология и бъдещи действия. Защото с фрази като - "аз съм за влизането в ЕС, но с достойнство", "тройната коалиция е най-лошото нещо, което се е случвало на България" не се очертава нищо друго освен поредната популистка тирада.
Вчера пред бТВ обаче другият от обичайните заподозрени Йордан Лечков открехна част от очакванията на кметовете, които сега се занимават с партийно строителство. На първо място бившият футболист повтори тезата си, че очакват политическа криза през следващата година и предсрочни избори. "Така се надяваме", каза Лечков, без да обясни кои други са в кръга от хора заради които е необходимо множественото число. Ако се вгледаме в тези думи ще разберем, че целта на Бойко Борисов съвсем вероятно няма да са президентските избори. Очевидно генералът няма да се задоволи с представителна власт, а иска премиерското място. Не напразно самият Лечков обрисува идеалният министър-председател като пълководец. Това е и единствената политическа визия, която партията-зародиш има. Фигурата на своя генерал.
Останалото са нелепи опити да се насъскат една срещу друга местната и централната власт и желанието за децентрализация, което обаче не е шокираща политическа новост в обществения живот. Партиите, създадени на подобна крехка емоционална основа обаче са като нетраен химически елемент - бързо започват да се разпадат. Хоризонтът на партийното строителство на Борисов може би ще продължи точно за един вот, преди да почнат да го напускат.
Основният въпрос, който изниква в случая е на какво се дължи поредната илюзия, към която политолозите и журналистите са отправили съзерцателен поглед. При очевидното отчаяние и мащабно недоверие към политическата система, което не е български патент, а се забелязва в цял свят, хората започват доверчиво да търсят личностите. На фона на усложнения свят на политиката, те изглеждат разбираеми и достъпни. Личностите отчаяно се опитват да се представят като политически неоцветени, за да могат да обхванат максимално широк електорат. "По убеждение вече много кметове не са сини и червени", заключи вчера по темата Лечков. Въпреки това обаче новата формация няма как да избегне подозрението, че чрез нея много съмнителни фигури ще се опитат да проникнат в централната власт, след като успяха да пробият в местната.
Бъдещата кметска партия обаче се оказа страхотен тест за системата. Първи и единствени засега срещу Бойко Борисов заговориха от БСП и ходът е съвсем естествен. Левицата има свой потенциал и на парламентарните избори успя да надвие Бойко Борисов и на двете места, където той беше кандидат. Социалистите пострадаха от Борисов на частичните избори за кмет на столицата, но пък това ги научи как да противодействат срещу новия градоначалник. Борисов е фигура, която донякъде успешно се опита да се отърве от политическата си биография. БСП едва ли ще пропусне случай в който да не му я напомни...
За разлика от тях омаломощената десницата с еротично вълнение разтвори обятия пред мощта на генерала. Със странна бързина буквално дни след като Бойко Борисов намекна за новата партия, Любен Дилов-син драматично изстена, че е време десните партии да се саморазпуснат и да се обединят отново. Не е необходимо да си гений на догадките, за да разбереш около коя фигура си мечтае за единение Дилов-син. СДС също побърза да припознае Борисов като част от дясното пространство, само и само да не изтърве последният опит за реанимацията си. Всъщност вероятно точно това ще е антиутопичното бъдеще на десницата. СДС ще изчезне, за да могат част от фигурите в него да изгреят отново в популистката орбита на генерала.
Местната власт е наистина популярна заради близостта си до хората. Тя обаче може да бъде ефективна само когато градоначалниците са избрани с ясен механизъм за политическа отговорност. Противният вариант всеки ден се разиграва в София - кметът не се чувства задължен на никой, напуска с тряскане на врати заседанията на Общинския съвет и губи голяма част от своето време в опити да обвини правителството за своята собствена некомпетентност. Не ви ли настръхват косите, че това може да се повтори и на централно ниво? Тогава кой ли може да му е виновен - космическите лъчения, разположението на съзвездията и кармичната обремененост.
No comments:
Post a Comment