Ако се замислим достатъчно безпристрастно и се настроим по-философски, ще видим, че зад абревиатурата СДС стои цялата драма, мерзост, величие и абсурдност на българския преход. В Съюза на демократичните сили дълго време част от българите припознаваха силата на надеждата, на промяната, без да осъзнават, че под промяна СДС разбира само отричане на историята, а надеждата остана забутана в някое от прашасалите мазета на "Раковски" 134.
Изменчивостта на историята
В "1984" на Оруел е описана една ръзтърсваща картина. Цял отдел в министерство на тоталитарната свръхдържава Океания е зает с това да пренаписва вестниците от миналото, за да може те да съответстват на днешната идеология. В СДС очевидно днес не се чувстват комфортно с мисълта за миналото. Кратка справка за историята на формацията, която можем да открием на тяхната интернет-страница, разкрива зловещата истина. Името на Иван Костов там се споменава само два пъти. Първият - че през 1997 г. той е бил лидер, и вторият - че през 2001 г. губи изборите.
През останалата част от историческия воаяж виждаме някакви странни фрази на Петър Стоянов (цитиран обилно, както преди се цитираше Тодор Живков) и нито грам споделен анализ за причините, които доведоха СДС до няколко поредни и много тежки поражения. Всъщност, изменчивостта на историята за сините се дължи тъкмо на неумението им да изговорят проблемите. И понеже политиката не търпи вакуум, това неизговаряне се замества от цялостно пренаписване на житието на СДС. Резултатът - скучна политика и топяща се членска маса.
Подир сянката на лидера
Седемнадесетата извънредна отчетно-изборна конференция на СДС умопомрачително приличаше на колективна психоанализа или на сбирка на дружеството "Анонимни алкохолици". Целта на подобни мероприятия е чрез признаването на проблема пред много хора да се стигне до някакъв личен катарзис, който да отвори нови пътища пред нагазилия в проблеми човек.
При СДС обаче анализът винаги стига до състояние, което изтънчените американски психолози биха нарекли "пасивна агресия". "Напускайки поста, няма да направя своя собствена партия. Няма да напусна СДС. Ако имам някакви забележки към новоизбраното ръководство, ще им ги кажа лично, а няма, задоволявайки собственото си его, да говоря против тях", сподели с делегатите лидерът в оставка Петър Стоянов. Стрела срещу всички, които говореха срещу него. "СДС се нуждае от нови лица", контрира Надежда Михайлова.
Това е част от неспиращия от известно време диалог в СДС. Ситуацията напомня на пиеса от Бекет - хората говорят, но не се слушат, а накрая всички са изненадани от прилива на съдбата.
В този диалог има една изначална грешка, която никой седесар не признава. Сините отчаяно са се вкопчили единствено и само в идеята за лидера. Иска им се някой вместо тях да се наеме и да реши чудовищните проблеми на партията. Истината е, че проблемът на СДС не е лидерски, а политически. Силният лидер идва на базата на добра политика и някаква визия за бъдещето. Когато не знаеш къде отиваш, винаги се озоваваш другаде, гласи древната мъдрост. Петър Стоянов попадна в този капан и като герой от древногръцка трагедия не успя да направи нищо срещу неумолимата съдба. Партията му също се оказа впримчена в своето минало, в своя капан и очевидно няма да излезе от него.
В СДС грешките се натрупаха с много, но ключова от тях беше идеята Петър Стоянов да стане лидер. От висотата на бивш президент с един ход той се приравни с обикновена политическа фигура, която записа на своята сметка доста загуби. Така сините се лишиха от единствената авторитетна личност, която имаха, и в момента, освен всичко друго, са и в тежка морална криза. Защото не им останаха жалони, по които да се съизмерват или да сочат за пример.
Кога точно идва ужасът?
Докато СДС не развие политически инстинкти, които да му помогнат да се ориентира в сложната картина на XXI век, ще остане партия на 90-те години на XX-и. Ужасът за сините е в това, че от години не присъстват в разговора за бъдещата политика на България. Просто няма какво да предложат, освен изтъркания от употреба антикомунизъм, заприличал на древна куртизанка с увиснали гърди, и обобщени фрази за десен проект, неясен дори и за авторите му.
Ужасът остава постоянно състояние на СДС след започналия разпад в партията. В този смисъл седесарите очевидно не са се запознали добре с безсмъртното откровение в законите на Мърфи: "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край". Тази близост с ужаса и постоянното битие в него вероятно е причина в сините редици често да се използват почти библейски фрази. "Ние показахме, че СДС е жив, че духът не е напуснал тялото. СДС се възражда", опита се да повдигне духа на съпартийците си кандидатът за лидер Драго Михалев. Остава да ни отговори на въпросите кой точно дух и кое тяло, защото партия, която взе едва 3% на евроизборите, трудно може да служи като пример за активен живот. СДС стана жертва на собственото си усещане за незаменимост.
СДС корабокрушира и заради едно основно идеологическо противоречие - беше съюз на формации, а не една партия. Когато Костов се опита и осъществи своята политическа визия за партия, в СДС всъщност започнаха процесите на разпад. Получи се така, че в партията, която имаше думата "демократични" в името си, демокрация не остана. После може и да имаше демокрация, ама нямаше политически смисъл от съществуването.
Може би СДС трябваше да се саморазпусне след 2001 г. и да потърси нови форми на живот, след като партията изпълни веднъж завинаги своята програма и не създаде нова. Изкуственото продължаване на живота на формацията стана причина за безкрайния ужас, в който изпадна всеки седесар. Хората в това състояние не могат да родят нищо друго, освен нова доза чудовища.
Синята "Матрица", но защо го няма Нео
Във филма "Матрицата" можем да открием блестящо откровение на главния отрицателен герой агент Смит. Той споделя с пленения Морфей изводите си за хората, които е направил след дългото им изучаване. Според него те не приличат на бозайници. "Всеки бозайник на тази планета инстинктивно постига равновесие със заобикалящата среда, но хората не го правят. Вие се премествате на някое място и започвате да се размножавате, докато не изконсумирате всички природни ресурси и единственият начин за оцеляване е да се преместите на друго място. На тази планета има друг организъм, който постъпва по същия начин. Знаете ли кой е той? Вирусът."
Ужасното е, че тези думи могат реално да се отнесат към СДС. Тази партия изчерпа всичките си ресурси, изконсумира ги мащабно и зрелищно, а сега сме свидетели как търси нова сфера за обитаване. В самоунищожението си сините стигнаха дотам, че профукаха като запалени комарджии и европейския си образ. Абе, направо като вирус.
Проблемът е, че в тази почти нереална синя матрица не се очертава фигурата на седесарския Нео, който да покаже пътя към спасението. Защото за СДС в този му вид няма значение кой ще е председател. Резултатите ще продължат да са трагични, а присъствието във властта ще остане тъжна утопия. Независимо от мечтанията, които бяха споделяни на извънредната конференция.
Еротиката на слабостта
Още един литературен цитат. В цикъла си "Фондацията" известният фантаст Айзък Азимов създава бъдещата наука, наречена "психоистория". Тя представлава опит за научно и точно прогнозиране какво ще се случи и то в рамките на повече от хиляда или две хиляди години. В един от романите обаче предсказанията се объркват, защото отникъде се появява лидер-мутант, а в спокойния цикъл на вселената появата на такива фугури не можела да се предскаже.
Това е и проблемът на СДС - харизматикът Бойко Борисов, който изплува, неочакван и непредсказан, и нанесе на десните партии удар, точно както древният метеорит е поразил Земята и динозаврите са изчезнали. Ако го нямаше генералът, вероятно съдбата на СДС можеше и да е друга. Но принципно на сините изобщо не им върви с генералите. Първоначално беше Богомил Бонев (Б.Б), сега Бойко Борисов (Б.Б). Изобщо трябва да говорим за генералски синдром Б.Б при СДС.
В резултат на което синята партия заприлича на девица, изгубила най-ценното си качество. И колкото и да не иска, тази партия застава в позата на озлочестена девойка. В това има немалко политическа еротика, но и голяма доза сапунена драма. Вероятно на този процес се дължат воплите срещу ГЕРБ, срещу популистките партии, срещу хората, които предават СДС. Поне на такива се наслушахме по време на конференцията. Тъжно е, но в отношенията си с ГЕРБ сините могат да разчитат единствено и само на неизбежната еротика на слабостта. Да се надяват, че Бойко Борисов ще им помогне като ракета-носител и ще ги върне в орбитата на властта. Но отсега можем да кажем, че това никога няма да се случи.
Накрая ще си позволя едно лично мнение. На мен ми е малко тъжно за СДС, въпреки че никога не съм го харесвал като партия. Но ми напомня за времето, когато политиката беше по-подредена, по-разбираема и лесно обяснима. Това ще ми липсва. Днес въпросите, пред които са поставени партиите, са по-объркани и тежки, след като част от границите се размиха и изчезнаха. Обясненията за света станаха по-сложни, а за българската политика - два пъти повече. В тези обяснения вече не виждам място за СДС.
Това е истината.
No comments:
Post a Comment