Нека аз да се опитам да поставя темата за това има ли съвременни и стари политици по съвсем различен начин. Според мен изобщо не можем да говорим за съвременни и стари политици. Политиците биват само два вида - добри и лоши. Или хайде, за да не използваме морални категории - полезни и вредни. Малко по-долу ще се опитам да обясня.
Желаещите да постяват въпроса за политиците единствено по остта на времето често дават за пример сегашната ситуация на криза в доверието. И твърдят (поне повечето от тях при това го твърдят с натрапчива настойчивост) че липсата на доверие се крие в бедността на българите... Друг път.
Бедността никога не е била причина за загуба на доверие. По-скоро е обратното - бедността радикализира политически хората. БКП е била партия с доверие преди 1944 година, а това е време съвсем небогато за хората, които са били комунисти. В този смисъл днес доверието в партии ерозира не заради бедността, а поради съвсем други причини.
Вижте, може и да разсъждавам прекалено идеалистично, но човешките общества и хората в частност имат нужда от политически проект. Полезните политици създават проекти. В България тези зачатъци на политическа криза дойдоха след 1 януари 2007 г., когато България изконсумира своят единствен проект - свръхзадачата ЕС. Днес няма друг, няма хоризонт и заради това погледът на хората е ръзмътен, псевдополитици като Б.Б и Волен Сидеров се опитват те да задават обществени параметри.
Политици като Б.Б и В.С. се вредни, защото те не са способни да предложат проект. Първият предлага като проект единствено себе си. А вторият може да предложи единствено расизъм, ксенофобия, лудост и семейния си кръг. Така че шумните политици не могат да бъдат съвременни. Те винаги ще са част от всеобщата лудост, но никога от успехът на една държава.
За мен България в момента има двама полезни политици. Първият е Георги Първанов. Това е единственият държавник, който осъществи своята визия за президентския пост и преобърна представата за бълагрската външна политика. Спомнете си - "Аз мога да бъда приятел и с Джордж и с Владимир".
Другият полезен политик е Сергей Станишев. Той е в много по-лоша ситуация от Първанов. Както обаче и друг път съм писал - Станишев става голям и много полезен политик в състояние на криза. Тогава той успява по-максимален начин да мобилизира своите ресурси и да предлага решения.
И последно - идеята, че новите лица са някакво решение не е нова. Тя отчасти е вярна, но в повечето случаи катастрофира. Истината е малко болезнена за мен. Но ние просто трябва да се отървем от идеалистичното разбиране за политиците. Ангели на този свят няма. Както няма и необременени с нищо хора. В политиката никога няма да има невинни, както няма невинни сред нас. От нас се иска да изберем полезните политици. Аз за себе си знам, че полезвните политици могат да дойдат само отляво, защото всички останали партии имат поглед единствено и само с два дни напред.
Тук вече ще се върна на темата за политиците. Добрият/полезният политик ясно трябва да осъзнава едно нещо - четирите години на неговия мандат са просто капка във вечността, но в рамките на един обикновен (уви, твърде кратък!) човешки живот, те никак не са малко. Политиката е сфера в която действие предприето днес, може да даде ефект след 15 години. И тук пак ще кажа основния си извод - наистина дефектът на нашия модел беше, че не създаде политици с някаква визия поне за 30 или 40 години напред. При това според мен визия съвсем не означава някакви локумести фрази като "духовно единение на всички българи" или нещо подобно.
Визия - това са конкретни стъпки какво прави стратегически държавата във всяка сфера занапред. Липсата на проект днес ще доведе до тягостно състояние на известна апатия, убеден съм. Когато няма политика, идва езикът на Бойко Борисов.
т
_________________
No comments:
Post a Comment