Thursday, August 30, 2007

Болестта на име Паулу Коелю

Най-отвратителния писател, който е жив днес носи името Паулу Коелю. Съзнавам, че заради това мнение вероятно мнозина ще поискат да ме изгорят жив на клада, но по-ужасно явление от този странен, самодоволен бразилец литературата все още не познава.
Сблъсъкът ми с Коелю стана след като един-единствен път в живота си се доверих на шумна реклама за книга. Когато у нас преведоха романа "Алхимикът" доста платени публикации сензационно обявиха: "Майстора на философската проза дойде и у нас". Други казваха, че Коелю е явление, което променяло представите за литературата изобщо. Част от статиите намекваха, че дори Габриел Гарсия Маркес трябва да започне да се учи от своя бразилски колега. Споменаваше се на дълго и широко как Мадона обявила Коелю за гений и така до безкрайност.
Упоен от този бляскав свят си купих "Алхимикът". О, ужас! Вместо изискана словесност се натъкнах на една книга от прости изречения, чийто автор очевидно смяташе читателите си за октровени идиоти.
Какво имам предвид?
"Алхимикът" е приказка на която няма да се вържат и 4 годишни деца. Авторът (самовлюбен и некадърен) се е опитал да опише някакъв свят на "лична легенда" в която знаците те водят един след друг и най-накрая успешно те паркират в щастливия край на вселената. Пълна боза.
Куелю е един подреден графоман, който е по-фиксиран в маркетинговото си позициониране, отколкото в своето творчество.
Един от другите му романи (да ме убиете няма да се сетя за името му) започваше с една притча, която ме накара да псувам цели 8 минути. Притчата беше горе-долу следната. В църква един свещеник вижда момче да се моли, но дочува, че то изрича само букви.
- Защо се молиш така? Защо казваш само букви? - попитало падрето.
Момчето отговорило:
- Бог всичко знае. Той ще нареди буквите в думи!

Дори написването на тази притча ми струваше душевни гърчове. Но тази простовата и глупава история показва основният проблем, който творчеството на Коелю представя пред нас.
Истината е, че светът не е лесно и просто място. Имам предвид, че лесни решения никога няма и всичко край нас го доказва. Всъщност бразилецът обаче твърди обратното. Той свежда цялата многоизмерност на света до просто изречения. А това, дами и господа, е фашизъм. Не е пресилено. Хванете Хитлер - с прости изречения той обрисува политическата картина на своята лудост. Вземете и Сталин. Книгата му "Въпросите на ленинизма" е едно от най-четивните неща в този свят. Руското чудовище разказва своята фантазия за марксизма също с прости изречения. Тук в тази логическа редица трябва да подредим и Коелю.

Интересното е, че такива като описвания писател винаги се появяват във времена на нека да го кажем "духовна безпътица". Те идват като древни шарлатани - с шишенцата си с разноцветни тености, които лекуват всичко - от гъбички на краката до туберкулоза. Отговорите на Коелю не са отговори. Те са част от мъглата. Ами това е.

3 comments:

Димитър Лъжов said...

Сашко, интересен постинг, приятелю. Аз не съм чел нищо от този автор въпреки шумната реклама... Но ти май пресилваш нещата - да наредиш писателя след Хитлер и Сталин - ))Малко е пресилено... Хехе.

hristina said...

Има книги с различна дълбочина. За хората, чийто мозък е 80-тонен кашалот, трябват книги, дълбоки като океана- да се гмурнеш в тях и да хапваш вкусни гигантски сепии в тъмата на километри под морската повърхност.
Има хора, чийто мозък е попова лъжичка, дето й трябва плитка локва, в която да пасе тиня. За такива хора е Пауло Коелю.

real_cash said...

Този бразилец пише приказки от 1001 нощ, не книги. Това си мислех докато му четях "11 минути, Алхимикът, Брида"
Доколкото четох представяния на останалите му книги, май приличат на тези по прикзаните си сюжети, Всчико така перфектно се подрежда за героите, уж случайно, ама те случайностите не били такива, бла-бла. Не ми хареса. Иначе вкарва някакви мъдрости, или пък героите му говрят мъдро. Да, ама те тези мъдрости хората са ги написали и открили много отдавна. Да не говорим, че "Алхимикът" започва с един Дзен коан за щастиети и двете капки олио, това си е направо кражба. Кой знае откъде са крадени и другите му мъдри мисли.