Като тийнейджър, говорим за времето преди интернета, обичах да се забавлявам като чета индиански романи. В класиките на жанра написани от Карл Май имаше несметно количество екшън, тропот на бързи коне и лека романтика, но достатъчно добре дозирана, за да не се издразни младата аудитория.
В тези индиански романи винаги имаше две действия, които се повтаряха отново и отново, но не омръзваха. Става въпрос за скалпирането и за рязането на уши. В натовареният с естествена мистика свят на индианците тези актове символизират върховната победа, която дори смъртта на противника не може да ти донесе. Този варварски ритуал поставя по особен начин въпросът за триумфа и поражението.
В България очевидно вече е израсло едно поколение наркодилъри, които са откърмени с индиански романи. Как иначе можем да си обясним епидемията с рязане на уши в столицата. Според МВР тези действия за свързани с преразпределението на наркопазара. Започвам да се плаша от пряката аналогия между индианската култура и нашите наркомутри. Индианците са били кръщавани с имена пряко свързани с с околния свят - Седящия бик, Гръмотевичния облак. Българските им аналози си имат някакви си там кръщелни имена, но влизат в медиите с бойните си прякори - Крушата, Клюна, Кръвта, Бухалката, Курвата, Писъка, Японеца и много други, паднали по бойните бели полета в името на кокаиновия Маниту. Изобщо същата варварска екзотика.
Нали казват, че трябва да познаваш своя противник, ако искаш да го победиш. Може би е време следователите да поседнат и да препрочетат безсъртното творчество посветено на индианците. Току-виж стане някой пробив в разследването. В противен случай няма да се удивя, ако четем утре и за скалпирани дилъри. Абе, добре дошли в България - тук литературата се сбъдва!
No comments:
Post a Comment