(моралисти в този текст не се допускат)
Същинският модернизъм в изкуството си има точна година - 1915 г. Тогава руският художник Казимир Малевич шокира света с платното си наречено "Черният квадрат". Руският авангард винаги се е славел с буйното си незачитане на всяка нормативност, но картината на Малевич излиза дори вън от тази революция. Защото на платното на гениалния художник е нарисуван един голям черен квадрат и нищо друго. За изтънчените естети и паркетни културтрегери в Русия подобна картина е била като звучен шамар в лицето.
В какво се изразява модернизмът, самият той се нарича супрeматист, на Малевич? В своята картина художникът просто сменя гледната точка към цивилизацията. Вместо като зомби да рисува това, което е пред очите му, Малевич почва да търси първоначалната форма, тази която стои в основата на онова, което виждаме. И така се ражда Квадратът. Квадратът е нещо, което никога няма да открием в природата. Природата не се слави с геометрични пропорции. Квадратът като форма е творение човешко, което може да намерим във всеки продукт или постройка на цивилизацията. В този смисъл модернизмът/супрeматизмът на Малевич е търсенето на самата същност на света, на изчистените форми, на първичното начало, дало старт на това, което наричаме цивилизация...
След този доста необходим увод сега вече ще говоря за порното като жанр на жанровете, стоящ над всяка нормативност. Литературата, а и киното в своят замисъл всъщност пресъздават човешки драматизъм и разказват истории за пътя на хората един към друг. Навремето брилянтен ексцентрик като Анди Уорхол обаче смени този поглед. В 7 часов филм той засне единствено как един човек спи. Форма и съдържание преливат в една непробиваема (а и да си признаем негледаема) сплав. Порното разрешава този проблем отведнъж. Като жанр порнографията е безсюжетна, точно защото пресъздава едно вечно желание, което няма нужда понякога дори от думи. Порното е свръхмодернистичен жанр точно по начина по който картината на Малевич преобърна представите за света.
За какво говори порното? То пресъздава сюжета на сюжетите - няма нужда го описвам, в края на краищата опитваме се да градим сериозна, аналитична теория. Човешките тела, които извършват сюжета на порнографията по един или друг начин стоят в основата на цялата литература, на всичките снимани филми. Защото за какво говори например "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин, ако не за двама души, които зад невероятните диалози, които водят рано или късно ще стигнат до действия, които са запазена територия на порното. В този смисъл порнографията е съвършеният жанр към който води цялата литература или всички филми. Ако трябва да се изразим по друг начин - литературата е началото, порното е завършека и заради това е жанрово неповторимо.
Описаната съвършеност съвсем не означава, че жанрът за който говорим няма проблеми. Проблеми всъщност колкото искаш. Напоследък се забелязва една пренеприятна тенденция порното допълнително да бъде модернизирано чрез накъсан монтаж, странно осветление, налудничава хореография, безумна режисьорска работа и тъпанарското желание порнофилмите да натоварят своя реципиент със смъртоносна доза черен екзистенциализъм описващ безмислието на битието. Всъщност всеки опит за допълнителна модернизация на жанра е обречен на фалит, защотото, както мъдро бе отбелязано в началото, порното е жанрът на жанровете и какво, по дяволите, да му модернизираш още.
Да не забравяме, че порнографията има и друга свръхзадача и тя я постига донякъде естествено. Жанрът трябва да резонира с дълбините на душата на своя зрител, да се промъкне през железните решетки на Аз-ове и СвръхАз-ове, да премине през лабиринтите на несъзнаваните психози и травматоидни копнежи, да се изкачи по ледените върхове на комплекси и мании, за да може казано по градски, да надърви крайния потребител. В този смисъл порното е фабрика за илюзии, която в нито един момент не трябва да си признава, че е фабрика за илюзии. Точно играта, желанието, похотта, възбудата, превръщат този жанр в еманация на постмодерното човешко съзнание, което според запознати се характеризира единствено с желанието си да чука, яде и да се забавлява/играе.
Порното е култура, която постоянно трябва да се подновява отново и отново, отново и отново, защото в противен случай ще загине. Тази култура не може да си позволи статичност, защото ще се разпадне. Порното е жанр, който се цели в несъзнаваното, а за целта трябва постоянно да се разнообразява, защото от дебелите и прашни книги, които никой не отваря, знаем, че несъзнаваното е територия дива и пълна с призраци.
Хедонистичния заряд на порното сам по себе си би трябвало постоянно да възпламенява съзнанията на знайни и незнайни тийнейджъри по земята, но тази теория би била непълна, ако не обобщим част от проблемите на Съвършения Жанр, които основно можем да открием в неговата американска разновидност.
Първо - пластичните хирурзи в Ю ЕС очевидно не са хората с най-голяма фантазия по земята, защото в един момент всички американски порнозвезди (солта и земята на жанра) започват да си приличат като клонинги на едно и също извратено технологично съзнание. Май ще се окаже вярно пророчеството, че силиконът означава буквален край на разнообразието. В един от документалните филми фактът на уедняквяването бе коментиран от режисьор по следния начин: "Преди като видех гърдите на жена се възбуждах, сега първо се сещам при кой хирург е била".
Второ - самите американци трябва да са доста отчаяни хора, защото средната дължина на сексуална сцена в техен филм е около 30 минути, което идва повече дори и на калени порнодухове. Да не говорим, че според последните проучвания на канадски учени най-добре за здравето е сексът да продължава от 7 до 13 минути (а пишещия тези редове е твърдо убеден, че щом 79 секунди са достатъчни за него, те трябва да са достатъчни и за всички останали по света).
Трето - американците приличат на аптекари и са разграфили порното на жанрове и поджанрове да има за всеки вкус. В това принципно няма нищо лошо - но ние европейците сме хора глобални и не можем като янките да разграфяваме и картотекираме подробно териториите на нашата похот.
Ами това е. Като ми дойде ново вдъхновение ще продължа темата.
(Авторът не носи отговорност за пристъпите на моралистична паника при възприемането на този текст )
No comments:
Post a Comment