Thursday, December 09, 2010

Взела ли е БСП решение за секс?


( Пловдивските драми на партията разтърсиха левицата - няколко конспиративни сценария)


Моля всички под 18 години да не четат началото на този текст, защото смятам едно към едно да публикувам политически коан, изречен от един шумен, скандален, едър и брутален социалист.

На заседаниe на Националния съвет на БСП преди няколко месеца другарят Илия Баташки триумфално постави точка на дебатите по време на пленум, когато от мястото си извика една фраза, която не е за ушите на всеки. Тази фраза е цинична и леко смешна, а цинизмът никога не е най-добрият начин да си обясним политиката, защото е твърде лесен. Но точно този коан перфектно би ни помогнал да разберем развихрилите се наново пловдивски политически драми, сцени и сълзливи монолози. Репликата на Баташки беше: „Когато се вземе решение за секс, няма никакво значение кой кого ще ебе”.


Тази фраза е безкрайно демократична, отворена е за различни философски тълкувания, но може да бъде разчетена и като културен пътеводител в провинциалната част от света на БСП през 2010 година. Решението за секс е взето и е започнал поголовният промискуитет, който се извършва със звънливи фрази, медийни скандали, ожесточени заседания, крясъци, олигарси, АБВ-та, бойки статии, подмолни интриги, открити интриги и закани за кръвопролитни войни.

Създаването на коани не е занимание за всеки и Илия Баташки вече трябва да се убедил в трагичната мъдрост, защото лидерът на БСП – Пловдив влезе във филм, който неочаквано разбуди сънливото битие на БСП и показа, че нито един от проблемите не си е тръгнал, независимо от това, че рейтингът на ГЕРБ се свива като силиконов бюст изложен на слънце.


Нека да изложим сюжета накратко за тези, които са го изтървали, като предварително предупредим, че политическата драматургия толкова бързо придоби сюрреалистични размери, че е съвсем възможно някой важен детайл да бъде изтърван при разказването на този грандиозен сериал.

Всичко започна със сензационното изявление от страна на БСП – Пловдив, че доктор Илия Баташки е решил да си подаде оставката като общински лидер на партията. Новината бе странна, защото кариерата на Баташки претърпя неочакван ренесанс в последната година и половина. Докторът бе изтръгнат от битието си на директор на голяма болница и бе избран за общински лидер на социалистите в прелестния град под тепетата. По-късно Сергей Станишев си хареса Баташки или сключи сделка с него (официалната история мълчи по въпроса, но неофициалната е задръстена с информация) и го взе в Изпълнителното бюро на БСП. Всичко предвещаваше светло бъдеще и люлякови хоризонти, ако в битката не се бе намесил мастият олигарх, господарят на Пловдив, любимецът на всяка власт Георги Гергов.

Човекът с парите за няколко години успя да си извоюва стабилни позиции в организацията на пловдивските социалисти и дори бе предожен и стана делегиран член на Националния съвет на БСП. И когато Баташки трябваше да бъде най-силната фигура в своя район се случи нещо неочаквано. Бившият транспортен министър Петър Мутафчиев, областен лидер на БСП, реши да се оттегли от своя пост. И до днес Мутафчиев обикаля из срещи из медии с израз на наренена гордост и необяснимо поведение, но оттеглянето му нямаше никакви логични причини, заради това трябва да предположим, че е имало цял куп нелогични такива. Не е времето обаче да се занимаваме с тях. Важното е, че на овакантеното място седна Георги Гергов и Пловдив се сдоби с взривоопасна комбинация от лидерство: Илия Баташки и Георги Гергов.


Известно време двамата прекараха в опознавателна студена война и в следващия момент дойде новината, че Баташки се оттегля. Сензация и шок! Оказа се, че на тайно заседание по конспиративна доба ръководството на БСП – Пловдив гласувало да натовари лидера си да стане заместник-кмет на Пловдив. Преведено на обикновен български език и то почти със 100 процентова сигурност това означава – Гергов е намерил начин да подхвърли на Баташки стръв, която да махне от лидерското място в общинската организация. След една такава рокада – единственият реален кандидат за новият овакантен пост щеше да е единствено и само олигарха, за който вече трябва да подозираме, че има стабилен план-програма да оглави един ден БСП.


И тук филмът отново претърпя драматичен обрат. Нароченият за смяна заместник-кмет на Пловдив Александър Константинов категорично отказа да си тръгне. Кметът на Пловдив Славчо Атанасов пък не пожела да се меси във вътрешните за БСП драми. И така само с няколко хода войната избухна като бомбата над Хирошима. Баташки свика заседание на ръководството за което медиите писаха, че е било експлозивно. Журналистите не били допуснати в залата, където течало заседанието, но дори и отвън чували крясъците вътре. Баташки нервно викал, че ще изхвърли Гергов от политиката. Заявил, че ще вземе главите на заместниците си и започнал да подозира всички в заговор срещу него. Резултатът от резила ще се види на 19 декември, когато социалистите в Пловдив имат извънредна конференция, за да се опитат да разплетат политическите лабиринти в които бяха натикани.


Няколко думи за Гергов, преди да продължим със сюжета.

За генезиса на неговото богатство за изписани тонове с хартия заради това ще оставим подробностите на читателското любопитство. От първите му мигове в политиката обаче медиите свързват олигарха с президента Георги Първанов. Всеки, който се е въртял в кухнята на медиите знае, че повечето неща, които медиите пишат са неверни, особено пък когато се отнася до взривоопасна територия като Гергов. Така че нека да имаме едно наум за тази връзка. Така или иначе за нея е изписано доста.

Ако приемем обаче, че в информациите за топлите отношения президент – олигарх има някаква доза истина, това ще ни помогне да си обясним един момент от цялата пловдивска драма. Тя възникна и стана факт след като президентът Георги Първанов обяви, че ще има някакво гражданско движение наречено Алтернатива за българско възраждане.

Така че драмата в Пловдив може да бъде прочетена и то достатъчно достоверно като тест-полигон за битките, които БСП и президентският проект ще водят оттук-нататък из цялата страна. Всяка идея, че е възможно мирно съвместно съжителство е абсурдна. Когато две личности живеят в едно тяло, това се нарича шизофрения. А последното нещо от което левите избиратели се нуждаят в момента е подобна класическа и разтърсваща шизофрения.

Ако е вярна тезата, че АБВ започва да дърпа кадри от БСП и да ги прави свои лица, тази подмолна и коварна война ще е като явление от ада. Никой няма нужда от нея, а дори и тези, които я разпалват ще станат нейни жертви. Просто някой с много сила се опитва да внедри в организма на БСП идеята за гражданският проект, който с железен юмрук да диктува правилата. Това ще е някакъв постомодерен политически тероризъм и няма да е далече деня в който бомбите ще започнат да избухват и небостъргачите да рухват зрелищно.


Ако се отдалечим за момент от модната тема за сблъсъка АБВ – БСП, обаче ще видим, че Пловдив е като лакмус за политическото състояние на цялата левица.

БСП в момента съществува единствено на своите върхове. На върха на партията животът като че ли се върна за малко след като няколко акции на партията се оказаха успешни, а посланията й все пак пробиха през призрачното медийно обожание на Бойко Борисов.

Достатъчно ли е това?

По никакъв начин.

Ставам досаден и банален, но БСП просто не иска да си даде сметка за своите проблеми. АБВ и неговото възникване отложи големият разговор за вътрешната промяна на партията, но и показа колко лесно фигури, гравитиращи около ръководството доскоро могат да се окажат в другия лагер и да започнат да говорят като новородени. АБВ е нещо като нескопосан опит за рефреш, за лифтинг на част от фигурите, които загробиха БСП. И заради това въпреки президентския проект, въпреки досадната интригантщина, левицата трябва отново да започне работата върху себе си.

Да, полицаите се вихрят навън, авторитарният режим на Бойко Борисов все повече добива демонични изражения, но какво може да му противопостави БСП днес? Скандалите в Пловдив? Драмите във Варна? Липсващата организация в Бургас?

БСП не може да съществува сведена единствено до своето Изпълнително бюро. Или може, но ще плати скъпо и прескъпо за това. Провинциалните организации са в трагично състояние и единственото, което им остава е да водят война за все по-стесняващото се пространство. А нашите битки могат да бъдат дълги, неприятни и напълно неразбираеми.


Защо все пак реших да пиша за Пловдив?

Защото се плаша от сюжета там.

Ужасявам се от картината, защото нито едната от двете алтернативи не е симпатична. Изборът Баташки или Гергов просто не е избор изобщо. Това е все едно да избираш как точно да те екзекутират – като те обесят или на електрически стол.

Ситуацията в която БСП прилича на роман без положителни герои е стресираща и изнервяща.

Защо БСП се оказа без защитни сили срещу Гергов? Защо шумната драма остана без реакция от страна на ръководството? Защо ръководството на БСП прилича на човек, който чака да види победителя от битката, за да го припознае като своя човек? Много въпроси на които нямам отговор, защото очевидно огромни масиви от информация липсват и не стигат до нас обикновените простосмъртни социалисти.

Важно е за БСП да пребори и преодолее временната зараза АБВ. Но още по-важно е БСП да преболее самата себе си, за да не стига до ситуацията в която да е принудена на местно ниво да избира между един олигарх и един едър мошеник (нека който иска да ми се сърди за тези определения). Какъв избор е това?

С други думи – когато сексът ала Баташки е започнал е неприятно да повдигаш чаршафа, защото оргията не е от най-приятните гледки за виждане. Не е ясно кой на кого, как и с какво, а повярвайте ми знанието за тези неща само допълнително ще ни отврати.


Коледният дух ме е обзел отрано и заради това съм оптимист. Бил съм оптимист много пъти напразно, но това няма да ме откаже. Иска ми се да вярвам, че когато цялата психодрама приключи, когато в Пловдив и къде ли не още битките утихнат поне за малко, обикновените социалисти най-накрая ще поискат техния глас да се чуе.

Тук дори оставям настрани темата за оставките, оттеглянията и конструирането на нова ръководство. Знам, че БСП съвсем не се свежда до Гергов, Баташки и цялата политическа инженерщина, която се появи появи. От хората като нас в низините зависи цялата промяна.

Мислите, че тя не е необходима? Струва ви се, че БСП върви нагоре и напред? Задайте си само един въпрос. Един-единствен, но се опитайте да бъдете честни. Приятно ли ще ви е, когато след две години Георги Гергов стане лидер на БСП?

Действайте така както се почувствахте след като си представихте картината....

2 comments:

Лилия said...

Баташки си продължава борбата и ще си извоюва правото

piperikon said...

„...След всичко това си мисля само едно (и то е гаднярско) – колко ли е ужасно да си десен мислител, в страна в която хората не спряха да мислят за социализма? Хаха!”
Както може би се досещаш, цитирам теб. А сега да видим как би прозвучало същото това изречение, леко перифразирано - След всичко това си мисля само едно – колко ли е ужасно да си социалист по убеждение в партия, в която върхушката не спря да мисли само за икономическите си интереси?! Хаха-то ще го пропусна, злорадството по рождение е ляво, а и след като прочетох за разиграващия се в Пловдив фарс, втрещеността ми измести всичко останало.