Wednesday, December 22, 2010

Крахът на медийните икони на ГЕРБ


Политическата мъгла „ГЕРБ” не може да бъде описана с рационални думи. Много хора опитаха и се провалиха като писатели тръгнали да затъмняват „Братя Карамазови”. ГЕРБ просто е антилогическо явление, което се характеризира с абсолютна тъпота и душевен мрак.

Парадоксално е, но лидерската партия на Бойко Борисов се дъни най-силно именно чрез своите фигури – емблеми, чрез своите политически тотеми, тези, които трябваше да подсигурят на „гражданите за европейско развитие” поне три последователни мандата, бляскав икономически възход на България и седем магистрали за три години.

Най-силните сривове в истеричното управление на страната донесоха хората, които са в най-близка премиерска орбита и трябваше да сияят с отразената светлина вовеки.


Първа гръмна Румяна Желева, която ни бе представяна от упоритата журналистическа пропаганда като светило на европейската политическа и социологическа мисъл. Направих си труда да препрочета част от портретите написани за нея преди да се издъни грандиозно пред очите на цяла Европа. В нито един от материалите за нея не прочетох дори и най-малко съмнения за блестящия й ум, за стратегическата й мисъл, за прелестната й фигура и танцувални умения. Всички материали са написани в горно „до”, в някакво медийно кресчендо, което днес вече изглежда като гротеска. А за целта беше необходимо съвсем малко – 10 истински въпроси към Румяна Желева. Дори на мен ми стана тъжно като я видях как се разпада като човек и политик. Притиснаха я съвсем леко и тя се разлетя на парчета, въпреки безкрайната убеденост на дежурните медии, че Желева направо е готова за шеф на Еврокомисията със своята неограничена от нищо компетентност и ум, който бие поне с една обиколка Айнщайн.


Същото се случи и с Божидар Димитров. Той никога не е бил особено възвеличаван, но пък е редовен посетител на всички медии. Типичен представител на балканското разбиране за осмисляне на света, пълен с три тона дебелашки шеги, 20 националистически стереотипа, нямаше начин Димитров да не е близък на Бойко Борисов. Те са като клонинги от една и съща ДНК. Димитров се подхлъзна заради своята страст към спектакъла. Той е отчаян митоман, който не може да съществува в среда в която някой не проявава интерес към него. Заради това трудоустройването му на министерско място без почти никакви отговорности просто не му беше достатъчно – нямаше как да запълни отчаяната му нужда да дава акъл на целия свят и да преподава солидни уроци по необългарщина, съчетана с истерия.

Ето как се появиха драматичните арии за „шибания народ”, медийното шоу с останките на Йоан Кръстител, почти поклонническия туризъм до тях край морето и цяла серия от интервюта с назидателни искания към Турция, които ужасиха всеки дипломат в радиус от 300 километра от министъра без портфейл.

Божидар Димитров стана жертва на политическия шоубизнес. Той просто не разбра докрай правилата на играта на Бойко Борисов – премиерът няма приятели, той се отървава от тях в момента в който приятелите му започнат да хвърлят сажди върху бляскавата повърхност на редовно излъскваният му медиен рейтинг. И така след година и нещо – Божидар Димитров също отпадна от кабинета „Борисов”, въпреки, че нищо не предвещаваше такава буря около най-големия митоман, попадал някога в новата българска политика.


Разбира се, най-голямата издънка на този кабинет ще бъде вътрешният министър Цветан Цветанов, бодро вече наричан от народа единствено Цвъ Цвъ.

Учителят по физкултура се оказа човек с плашещо ограничен кръгозор, обща култура и интелект, но за сметка на това с безгранична страст към придобиване на имоти. „Искам петорна експертиза за шестте апартамента на Цветанов”, провикна се тези дни анонимен форумец в нета. Други иронично започнаха да го наричат Шесторъкия Шива.

Хуморът е заместител на ужаса. Защото Цветанов олицетвори смазващата милиционерщина на този кабинет и опитът му да нахлуе в личните пространства на всеки български гражданин. Тази власт, която официално обяви подслушването за политическа добродетел, не признава такова нещо като човешки права, лично достойноство или свобода.

А всичко започна толкова невинно – с буйни акции с гръмки имена, после няколко видеофилмчета на „МВР-Пикчърс”, бесен и пиян прокурор, който крещи на бивш министър „вие сте абсолютен престъпник” и пребиването на невинно семейство в Кърджали. Милиционерщината не признава обществото като нещо невинно. Тя го гледа с подозрение, защото е убедена, че то е виновно, а подслушването само ще докаже величествените подозрения на Цвъ Цвъ.

Аз винаги съм се отнасял с подозрение към Цветанов. Първаночално изцяло по стилистични причини. Този човек показва как българският език може да бъде изнасилен по невероятно брутален начин. Предадена едно към едно неговата реч не признава никакви логически правила, мята се от един факт към друг, логиката се гърчи, а резултатът е все едно човек е напълнил мозъка си с вряло олово.

Цветанов е толкова несъстоятелен като човек, такава медийна измислица като министър, че дори не може да говори правилно, той не владее български език, което веднага поставя под съмнения всички останали негови компетентности.


И именно този човек с милиционерски манталитет сътвори най-жестокият и противен гаф на кабинета досега, българският „Уотъргейт” с подслушването на лекарите в Горна Оряховица. Нека да оставим настрани моралният казус на въпроса и проблемът за лекарския речник и действията на медиците. Този проблем е по-важен дори и от въпроса за полицейщината, просто последните развития на нещата дават основателна възможност да се съмняваме в достоверността на СРС-то, което Учителят по физкултура прочете в парламента. Заради това докато не бъдат предоставени убедителни и независими доказателства, че лекарите наистина са действали по описания от Цветанов начин, няма да си позволя да коментирам тази тема.

Но всеки нормален човек трябва да се притеснява от момента в който един милиционер започне да се изживява като парламентарен обвинител на цяло съсловие от обществото. Един министър, който се опита да се прави на неонатолог, за да може да прикрие факта, че полицията му слуша наляво и надясно.

Защо това прилича на аферата „Уотъргейт”? Нека да не пропускаме един простичък факт – подслушваният директор на болницата в Горна Оряховица е лидер на СДС в града. Според мен този факт е много важен и трябва да притеснява всички. Ченгетата вече подслушват всички политически противници на тази власт, а с институционалното им господарство над СРС-тата могат да лепнат на всеки, каквото обвинение си пожелаят.


Цветанов обаче, подобно на Румяна Желева също започна да се разпада като човек и медийно въобразен политик. Започна да реагира истерично, да отбягва парламента и да поднесе извинения на лекарите, дори и след като петорната експертиза показа съвсем различен резултат от това, което МВР беше обявило.

Именно това е драмата на Милиционера. Неговият свят се разпука, а хората видях, че Цвъ Цвъ е обикновен алчен мизерник, който няма сили да пребори организираната престъпност и вместо това организира виртуални симулации на такава борба, за да залъже народа поне до президентските избори.

Горнооряховският случай е част от истеричната битка на ГЕРБ да се задържат на гребена на вълната и да не пропаднат във все по-увеличаващата се бездна между тях и обикновените хора. И заради това те ще стават още по-озлобени.


Наскоро гледах отново филмът „Фаренхайт 9/11” на режисьора Майкъл Мур. Там има един разтърсващ момент. В деня в който Джордж Буш-младши трябва да влезе в Белия дом за първия си мандат, хората обстрелват с яйца негова лимузина, защото в дните след изборите изведнъж всички са изтрезнели и разбират, че са позволили на един шут да поеме президентския пост. Изтрезняването е ужасно нещо, защото махмурлукът идва като божествено наказание. Знаем какво направи Буш след това. Осигури на американците спектакли, страх, ужаси, параноя, войни високомерие, ужасяваща криза, маниакална полицейщина и невижданото чувство за отчаяние и липса на перспектива.

Прочетете пак последното изречение.

Случайно да ви напомня на нещо?

2 comments:

Камен Костов said...

Напълно съгласен, но нека не забравяме "Збогом" на проф. Ст. Данаилов в качеството му на министър на кОлтурата...

Ловецът на врабчета said...

Бе то хубаво да го не забравяте, ама:
1. Стефан Данаилов вече е о.з. Министър на културата;
2. Стефан Данаилов беше и си остава един от най- обичаните и най-стабилни български актьори;
3. Защо всички премълчавате факта, че онова "Збогом" беше написано на погребението на Мария Нейкова - не е ли нормално човек в такива моменти да не е много на ти с правописа?