Как живеят в Донецката народна република?

Пътят към Донецк

В неделя, 28 септември, в Донбас мистериозно се бе настанило неочаквано циганско лято. Внезапното слънце не прави пейзажите, които започват от границата на Русия с Донецката народна република по-приемливи. Хиляди декари слънчогледи са изгорели по нивите. Пътищата носят следите от снарядите. През километър-два се виждат изгорелите шасита на коли, трактори, бойна техника. Встрани край пътя се вижда и един пообгорял танк. Върху него има надпис - "Фашисти дотук!".

Първият голям град през който се минава от границата към Донецк е Снежное. Някой е боядисал името на града в цветовете на руското знаме. Животът обаче, след примирието, е започнал да се завръща. По къщите се веят знамената на Новорусия (така се наричат териториите на Донецката и Луганската народни републики). В центъра на града има пазар. Хората са излезли и оживено говорят. Някои от къщите са обгорени, но ако човек не знае за войната, не би казал, че това е територия на напрежение.

По-нататък се минава през няколко села. Там боевете са били по-ожесточени, защото си виждат поразени от снаряди къщи, в едното от населените места е било обстрелвано даже гробището. Виждат се се полуразрушени надгробни камъни и изровени гробове. "Дори на мъртвите не искат да дадат покой тези гадове", ми каза малко по-късно една жена. Донбас обаче изглежда запуснат край. Очевидно от 23 години никой не е инвестирал в него, всичко е било оставено на самотек. Заради това за много хора създаването на Донецката народна република и провеждането на референдум през май има и характерът на антиолигархична революция. Хората са въстанали не само среще фашистката хунта, която взе властта в Киев, но и срещу икономическата диктатура на украинския олигарх Ринат Ахметов, притежател на повечето предприятия в Донбас. Според хората с които говорих, той е натрупал парите си, но без да направи нормални инвестиции в осъвременяване на производствата. Резултатът е безжалостно експлоатирине на обикновената човешка сила. Заплатите в неговите предприятия са били по-големи от тези в останалата част от Украйна, на това не укротява гневът на хората. "И къде го сега Ахметов, скри се в Киев и чака да види какво ще стане - кракът му повече няма да стъпи тук", ми каза един от миньорите с които говорих.

По пътя към Донецк през десетина километра има барикади на които стоят опълченци. Поздравяват хорат с вдигнат юмрук и с вик: "Смърт на фашизма". Вижда се, че не са някакви наемници, както ги описват в западната преса. Това са обикновени хора, с обгорели от слънцето лица, които повече не искат да се примиряват с терора. Повечето от тях не искат да бъдат снимани. Питах един какво толкова има да крие. Той ми отговори: "Аз не мисля за себе си. Дойдох тук и знам, че утре могат да ме убият. Но имам роднини в другата част от Украйна. Не искам бандеровците да почнат да ги преследват заради мен".

Из селата също се усеща че животът се връща. Млади влюбени двойки вървят по тротоарите и се смеят. И така след стотина километра ужасни пътища и много барикади, човек попада в перлата на Донбас - Донецк. Великолепен, широк и приветлив град, който е запазил своето великолепие. Огромната река Калмиус разсича града на две. Преди започването на войната в него са живели близо милион души. Сега са доста по-малко, но хората почват да се връщат. В неделя центърът на града беше пълен с хора, фонтаните и шадраваните работеха и само някакви далечни тътени в далечината подсказваха за напрежението. По-късно се разбира, че тези тътени идват от летището в Донецк, което се държи от украинската армия, която в рамките на същата тази неделя на четири пъти наруши сключеното примирие, но без жертви, слава богу. Част от магазините също са отворени. Всъщност животът в новосъздадената Донецка народна република тече доста приветливо, защото си личи, че хората са решени да отстояват своя избор. Невероятно удоволствие е да разговоряш с група от непримирими хора.

Новата власт

Аз бях част от група наблюдатели сред които имаше представители на Франция, Англия, Латвия, Естония, дори на Кот д'Ивоар и бяхме решили да инспектираме масовите гробове, открити на територията на Донецката народна република. В Донецк ни посреща вицепремиерът на ДНР Андрей Пургин. Скоро почти целият кабинет се събира, за ни разкаже за ситуацията в Донбас. Премиерът Александър Захарченко не успя да се появи, после разбираме, че е бил зает по размяната на пленници между ДНР и Украйна.

Ситуацията, която описва Пургин е драматична. "Украйна се опитва да да предизвика хуманитарна и социална катастрофа", категоричен е той.

В целия Донбас не се изплащат никакви пенсии, въпреки, че хората са внасяли своите вноски за тях. Банките са напълно затворени, защото основната част от техните архиви са в Киев и всяко разплащане може да става само на ръка. Пощите не работят. Изключително тежко е положението с лекарствата. От правителството на ДНР се оплакаха, че на територията на цялата република липсват дори такива елементарни средства като ваксини срещу бяс например. Ситуацията в енергетиката също е кризисна. Украинската армия съвсем целенасочено е унищожила над 300 подстанции, за да държи размирните градове без електричество. Новата власт извършва мини-подвиг след като само за една седмица след примирието успява да пусне електричеството навсякъде.

"Нас ни наричат терористи, но това е само начин украинската армия и власт да прикрият своите престъпления", убеден е Пургин. Той разказва за тактиката на армията на Киев. Те са обстрелвали цели райони, но без да се целят конкретно в нещо. Така под ударите им попадат жилищни блокове, болници, училища. Правили са го, за да всяват страх и ужас. "Точно всяването на страх е основната цел на терористите", убедени са от правителството на ДНР.

Основната част от техните действия са насочени за запушване на дупките, които са се отворили. Почнали са пак да плащат пенсиите в Донецк, макар и на ръка, защото отново са организирали събирането на такси и данъци. "23 години в Украйна се строеше не унитарна, а суперунитарна държава и заради това днес сме блокирани в основни дейности - нямаме архиви, бази с данни, нямаме нищо, но това не е причина за отчаяние", разказва Пургин. В момента ДНР не е в състояние да провери и преброи колко са жертвите на всички зверски нападения. Министърът на вътрешните работи Олег Берьоза обобщава, че в моргата в Донецк има около 400 неразпознати трупа. Имало е и още жертви, които са били погребвани набързо, но са снимани, а са били погребвани, защото не е имало електричество в моргата, за да бъдат запазени. Като цяло приблизителната статистика е, че за целия конфликт в Донецката народна република са дадени около 4 хиляди жертви, а близо две трети от тях са гражданско население.

Жертвите от украинска страна никой не ги води, а официалната статистика ги крие. Властта в Киев крие и това, че дезертьорството е станало масова практика в тяхната армия, дори и в най-елитните части. Заради това срещу ДНР освен официалната армия воюват и отряди на "Десен сектор", както и паравоенни формирования, платени от различни олигарси. Олигархът Игор Коломойски е създал поне няколко такива. В тях воюват и чуждестранни наемници. В ДНР са запазили документите на няколко убити наемника, за да доказват това.

Братските могили на ужаса

След Донецк се отправяме към градчето Матвеевка и близката до нея шахта "Комунарская". Там е един от първите открити масови гробове, които украинските части са оставили след себе си. Хората вече ги наричат "братски могили". Откриват го случайно, заради станалата нетърпима миризма. Когато разравят двете ями с ужас намират 5 тела. Едното от тях първоначално е взето за бременна жена, защото е на мъж с дълги коси. После обаче разкриват истината. Човекът е бил измъчван и убит с вързани ръце. В другият гроб намират още трима души. Досега е разпознат само единият от тях - 21 годишният Никита Коломийцев.  Майка му - Галина Коломийцева не успя да сдържи сълзите си пред наблюдателите. Никита е бил обикновен млад човек, който е работил като миньор. Цялото му семейство е миньорско. Един ден обаче изчезва. След като украинската армия си тръгва, майката научава ужасната истина - синът й е жертва на чудовищо престъпление. "Той обичаше своето село, своята работа, семейството си - с това ли се е провинил пред тези гадове?", пита жената. Съкрушава я това, че той е бил измъчван преди да бъде убит. И него са го убили с вързани отзад ръце. Точно това може да се констатира от снимките и от мястото на убийствата - това е сцена на огромно престъпление. Убийствата са били систематични и премислени. Хората са виждали, че техни познати изчезват, но не е имало на кого да се оплачат. От Донецката народна република заявиха, че почват разследване за всички масови гробове, които са намерили.

На около 5-6 километра от шахта "Комунарская" се намира селцето Нижня Кринка, където също бе открит масов гроб. Там вече жертвите са пленени опълченци. Убити по абсолютно същия начин - безмилостно и с вързани ръце. Нижня Кринка е прекрасно място, в началото на селото има езерце, край него невероятно интересна църква, но днес камбаните й бият само за траур. Там са пребивавали хора от прочулият се с кръвожадността си батальон "Айдар". Днес в Нижня Кринка говорят за тях като за откровени фашисти, чиято цел е била максимално да тероризират местното население. Издирвали са да пребиват и тормозят всеки, който е гласувал в референдума за независимост на Донецката република. И всички селяни знаят, че тази заповед е дошла от най-високото място - от Киев. "Тези искат да унищожат напълно Донбас. Е, доста ще трябва да се потрудят", сподели с мен една старица от селото. После ме заведе в нейната къща. Тя, заедно със семейството е избягала, когато са дошли украинските части, а след като се връща намира къщата си полуразрушена. Взели са й всичко - хладилник, телевизор, полюлеи, секции. Каквото не са взели са строшили нарочно. Други къщи са били ударени от сняряди, но нейната е била разрушавана от войници просто така. След като са строшили каквото могли най-накрая някой от украинците решил да облекчи червата си насред гостната й стая. Жената вече е непримирима: "Донбас им пречи, Донбас е виновен, но ние вече нямама нищо общо с тях". Тя не получава пенсия, защото никой в Донбас вече не получава. "Обаче ще оцелеем и ще станем по-силни. Ние сме народ, който не се предава, когато види фашисти. Точно обратното - ние знаем как да побеждаваме фашистите", ми казва тази възрастна жена и честно казано, нямаше как да не се разчувствам от думите й.  На сбогуване с Нижня Кринка украинците взривили и основния мост на селото. Хората се кръстят - такова и немците навремето не били правили.

Хората в ДНР вече се чувстват силни, защото със собствените си сили са прогонили злото отново от праговете на своите къщи. Но този път е по-тежко. Повечето от тях имат роднини и познати в Западна Украйна. От време на време се чуват по телефона, но двете части не си вярват. Онези от Западна не вярвали за масовите гробове. Така ми казаха хората от Нижня Кринка. А, после твърдят, че хората от ДНР били манипулирани.

Село Комунар срещу хунтата

Шахта "Комунарская" е кръстена на близкото село Комунар. Хора от него дойдоха около нея, за да се срещнат с чуждестранните наблюдатели. Личи си, че са натрупали много гняв и енергия в себе си.

"Само като чуя вече за "единна Украйна" по телевизията и почва да ми се повръща. Каква единна Украйна - нашите деца под куршумите, техните в скъпите коли. Дявол да е взима тази единна Украйна и тази проклета хунта". Това успях да запиша от думите на един селянин. Каза, че се казва Фьодор. Не поиска да си каже фамилията.

Негов приятел продължава: "Тези не се отнасят с нас като хора. Не се опитват да ни разберат, искат просто да ни няма. Заради това през цялото време ни наричат "колоради". Човекът визира една особенност на украинския език на омразата, който западните правозащитни организации изобщо не забелязват. Те наричат "колоради" всичко, които носят георгиевски лентички - символът на храбростта в оранжево и черно. Георгиевската лентичка е част от руската историческа традиция за почит към падналите в бой и отдаване на поклон на смелите. Другата обида към рускоезичното население е "москаль". Не напразно една от песните, която стана неофицилен химн на наречените от запада "сепаратисти" носи името "Я теперь москаль" (Аз вече съм "москал").

Хората се учудват на ненаситната алчност на военните части. Успели са да отмъкнат техниката на всички, за да я пращат в западната част. От постоянната стрелба са страдали най-вече децата. Сега повечето от тях имат проблем със съня - не искат да спят самички, страх ги е да ходят на училище.

"Порошенко и Яценюк искат да унищожат Донбас чрез техните фашисти. Ние сме неудобни, защото имаме собствено мнение. Защо да нямам право да имам различно от тяхното мнение? Защо забраниха партиите на регионите и комунистическата партия? Това ли им е демокрацията? Всички, които мислят различно са колоради и като колоради подлежат на изтребление", казва друг от село Комунар. Неговото име е Леонид. Той е роден в Лвов, в западната част на Украйна, но живее от 20 години в Донбас. Казва ми, че сега в ДНР хората сами ще създадат свои собствени партии и може би най-накрая от толкова много години насам този край ще заживее свой собствен истински живот. В очите му искри надежда.

Друга жена от Комунар също се възмущава от украинската пропаганда. Разказва ми за своя съсед - убили детето му. И той на 55 години се записал опълченец. "Не му оставиха друг избор. Разбиха живота му, изтриха усмивката му. Оставиха му само този изход", казва тя. Цялото село Комунар е твърдо срещу хунтата в Киев. Те я наричат точно така - хунта. Друг ми казва, че действията на фашистите са убили всичко украинско в него. "Аз вече съм от Новорусия, това е", казва човекът и вдига юмрук. Хората са доволни от ДНР - пуснали са им тока, почват да поправят щетите. "Къща се строи отново. Ще я изгладуваме, ще я изстрадаме, но пак ще я вдигнем. Но достойнство трудно се връща. Ние достойнството си го запазихме - да бъде проклета хунтата, да бъде проклета Европа, която й вярва, да бъдат проклети всички, които признават фашистите, но ние не сме от тях и никога няма да бъдем", ми казва друг от селяните.

Навсякъде, където спирахме, хората говориха именно с този тон, с такива думи. Новорусия е републиката на непримиримите. Заради това опълченците от Донецк и Луганск с радост си слагат емблемите на тази нова държава. Защото те се чувстват част от една разбунтувана общност, която не иска да приема диктатът на геополитическото статукво, а самичка да търси своят път в прекрасния и гневен свят, както казваше Андрей Платонов.

Новороссия будет свободной!

На тръгване от Донецката народна република след като минаваме пак през същите разбити пътища и същите останки на коли и танкове, стигаме до граничния пункт. Там също се е водила битка. Той целият е разрушен и в момента почват да го строят буквално от нищото. Но именно там - сред всички потрошени сгради, на един кол стои знамето на Новорусия и се вее от есенния вятър. Вече се свечерява, но никой не си почива. Част от опълченците пускат минаващите коли, друга част работи с триони и инструменти по изграждането на граничния пункт отново.

Всики наблюдатели влизаме в нашия микробус и махваме с ръка за довиждане. Опълченците ни отговарят с вдигнати юмруци, после пак се захващат за работа.

Няма да ги победят.

Никога няма да ги победят.

Хунтата и българските „съвести”

Когато малайзиският самолет още падаше из нета се появиха тържествуващите съскания, че руснаците (тези изверги, варвари, убийци) със сигурност са го свалили, а знайни и незнайни платени съвести твърдяха, че сърцата им кървят, стенат, късат се, искат да се измъкнат от ужас от гърдите им. После черните кутии бяха предадени на съответните власти и от тогава космическо мълчание. Тишина.

Още по-зловеща тишина цари обаче покрай един друг факт. От няколко дни насам представителите на Донецката народна република обявиха, че те, заедно с представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, са открили няколко масови гроба край Нижня Кринка. Затърсих гневна статия на правозащитна организация по въпроса. Ядец! Опитах се да потърся възмутено мнение на някоя изострена съвест на нацията. Абсолютна тишина. Оказа се, че тези, които твърдяха, че ще се самоубият от ужас заради самолета сега преглъщат новината за масовото убийство като първолаче пакетче бонбони "Виолетка". Потърсих повече информация в българските либерални сайтове, които все за свободата на словото, но там имаше информационно затъмнение по-гъсто от есенна мъгла в прохода Петрохан. Все едно позорното деяние на Националната гвардия на Украйна изобщо не съществуваше. По телевизиите този факт също не бе отразен. Това е като позицията на щрауса - дай да си разбием черепа в асфалта, но да се направим, че такова зверско деяние не съществува. Подобно отношение е гавра не само със смъртта на невинните жертви, но и със самата идея за обективна журналистика.

Националната гвардия на Украйна е един от продуктите на майдановската демокрация. Тя бе създадена в началото на март тази година, малко след като новата власт изсече дърветата по уличката в Киев на която гърмяха снайперистите. Така де - когато подсигури абсолютната невъзможност да се изчисли откъде са идвали куршумите, хунтата реши, че няма да е истинска демокраци, ако не създаде елитен отряд от защитници на своите постове.

В началото на юни пък стана ясно, че части от това елитно формирование са са разбунтували, защото властта ги прати на фронтовите позиции и ги остави без всякаква логистика, да се оправят сами в нечовешки условия. За това, разбира се, в България също не стана дума с изключение на един-два сайта, които се престрашиха да го напишат.

И ето сега на бял свят изплува едно ново престъпление, което тепърва ще трябва да бъде изяснявано - кой е дал заповедта за това масово убийство и не трябва ли затворилите си очите за това престъпление да отговарят пред съда в Хага?

Българските защитници на украинската власт много обичат да посочват факта, че всъщност фашизоидите били получили съвсем ниски резултати на изборите и следователно в Киев царяла съвършена демокрация. Но истината е, че в момента в който армията на Украйна започна да обстрелва болници, жилищни сгради и училища из цял Донбас, стана ясно, че всъщност фашизоидността е качество присъщо на новата групировка, която овладя властта. Тя нямаше проблем с това да стреля срещу своите сънародници, а сега виждаме, че е нямала проблем и да ги избива и полага в масови гробове. С какво е са по-различни действията на хунтата от действията на Ислямска държава?

Нижня Кринка е един брутален и кървав епизод от една братоубийствена война. И точно, защото братя стрелят срещу братя е цинично и подло да се мълчи за престъпленията на едната страна. Масовите гробове в Донбас са цинично доказателство за това как много западни страни и досега предпочитат да стоят с широко затворени очи пред това, което хунтата върши. Това е същото като мълчанието на нашите "съвести". Тези съвести така оядени от подлост и лицемерие, че биха оправдали и море от кръв, ако то се вписва в грантовата линия на тяхното мислене.

„Те напълно убиха всичко украинско в мене”, бе казал един от донбаските опълченци пред журналисти за действията на Киев. Опасявам се, че след Нижня Кринка хунтата направи този процес напълно необратим. Пък нека нашите съвести да си мълчат. 

То и без това друго не им се отдава.  

Шифърът на вота

Дан Браун заплени сърцата на много читатели по света и натрупа милиони като изтръска прахта от една банална конспирация навремето, направи й бърз постмодерен лифтинг, натреска едно хипнотично детайлно описания на маловажните неща и ето ти - чудо! - "Шифърът на Леонардо" го изстреля като най-титулуваният автор на бестселъри в света и сега този образ дори да напише книга със заглавие "74 начина да си подрязваме ефикасно ноктите" все ще я забие начело в някоя класация.

Аз нямам намерение да тръгвам по неговия път, но просто е време да разтърсим глави и да посочим очевидния отговор на една от най-големите мистерии на кампанията за тези избори. Защо е вяла, скучна и направо отсъстваща кампанията за този вот? Та нали тя идва след една протестна година, изпълнена с шум на вувузели, крясъци на протестъри и дори скандирания от страна на Йоло Денев. Всички очакваха кампанията за предсрочните избори да прилича на яростен сблъсък между украинската армия и опълченците от Новорусия, а тя прилича по-скоро на срамежлива свалка на бал за деца с подчертана срамежливост. Защо се стигна дотук? Къде кривна истеричната България, че заслужи кампания, която прилича на сериал на Найо Тицин - тоест ефективно средство за бързо приспиване.

Отговорът е банален като зъбобол. Никой не може да предложи нищо радикално ново. Това е кампания на безнадеждността. Кампания на статуквото. Потенциалният победител е като динозавър от далечното минало - всичко са виждали неговото хищничество, а дори и тези, които го приемат като някакъв компромис и реванш над гадните комуняги вероятно знаят, че това кратко усещане за триумф ще им се върне стократно като лоша карма в древна Индия.

Това е кампания в която предизвестеният победител толкова много не иска да печели изборите, че Бойко Борисов се държи като героиня от турски сериал, която е решила да се самоуниожи. В петък, на 20 септември, в Казанлък той орева света, че Станишев го е обидил като е казал, че ГЕРБ щели да вдигат цените на тока. "Представяте ли си колко са нагли?", попита той като наранена героиня на Шекспир. А само седмица преди това на турнето си бе казал, че по-добре хората да не гласуват за тях, защото щели да вдигат цени и да замразяват доходи. ГЕРБ е в ролята на героиня от древногръцка пиеса, която е оплетена и пленена от ритуалите на едно архаично общество. Те не могат да си позволят да вдигнат ръце и да абдикират от властта, а заради това трябва да се държат като мачовци взимащи допълнително хапчета с тестостерон, за да поддържат зрителната илюзия.

Парадоксално е, но наративът на протеста от миналата година днес се сблъсква зловещо с реалността на съсухрената република. Т. нар. "морална революция" не само не прочисти политическият климат, а стана нещо като хранилка за истинските политически алигатори, които се почувстваха като у дома си в тази среда разядена от подлости, лъжи и скандирани измами. Това е другата пародия на тази кампания. "Умните и красивите" говорят като герои от някаква бурлеска. Такова несъвпадение на действия и реалност историята не познава от много време насам. Те поддържат истеричните и фалшиви лозунги с патос на който са способни единствено пациентите в Раднево. Пресата също не може да избяга от този наратив и да прозре за истината, че отвъд земята на фалшификатите започва истинския живот, но никой не може да премине през тази сюрреалистична земя. Защото как така - моралната революция докара на власт старите мошеници? Колко ти е светъл бунта, когато коронясваш отново мафията? Дали си умен и красив, когато старите и грозните те яхат както си искат.

И, защото никой не иска да говори истината, всички предпочитат да мълчат. Мълчат шумно, но за важното не се говори.

БСП е в не по-малко парадоксална ситуацията. Партията е притихнала и се е снишила все едно няма нищо за казване. Нейните ключови лица вървят говорят кампанийните приказки, но отвъд тях нищо друго. Все едно тази кампания се води в паралелна реалност. БСП много лесно и много мощно може да разобличи половината лъжи на ГЕРБ за себе си, но сякаш й харесва да я описват като лошото момче в квартала. За Реформаторския блок дори няма да говорим. Там психиатрията е взела абсолютен връх, а несвързаната логорея на основните лица на този съюз е нещо, което трябва да се изследва от психиатрите, а не от политолозите.

Както ви казах това е първата кампания в която думите не струват нищо, лозунгите не хващат окото, а надежда няма почти никой. Победителят няма да се радва след изборите, изгубилият също. Всички са обречени на нещастие и това е голямата политическа драма на страната. Няма алтернатива. Тези, които се представяха за алтернатива не струват нищо, защото тяхната рецепта не струва. Те твърдят, че системата не е виновна само правилата трябвало да се променат. Капути, какво да ви кажа.

Истината е, че това отчаяние говори за бъдещо клокочене. За това, че все повече хора отказват да се припознават в измислени спорове и търсят своето спасение засега самостоятелно, но един ден, знае ли човек, всички изгубени души могат да се намерят и най-накрая да създадат тази алтернатива, която да стопли всички и да им покаже, че България може да бъде социална държава напук на мракобесните десни центрове. Дотогава наоколо ще е тихо. И ще ни се струва, че всичко е замряло...

Простичък шифър. Не е като при Дан Браун. Дан Браун всъщност не струва. Конспирациите винаги са по-лесни за преодоляване отколкото ги представят авторите на бестселъри.

"Протестна мрежа" - българското гестапо

Eдно предупреждение за начало. Тази статия предизвика такива страсти из "Протестна мрежа", че най-върлите й активисти почнаха да пускат мои снимки, фотокопия на статията и псувни, които човек никога не би си помислил, че могат да се родят в съзнанията на 40+ годишни лели. Заради това четете тази статия на собствен риск - новите управляващи не гледат с добро око на инакомислието и не проявяват чувство за хумор, когато някой ги закачи за тяхната така добре продадена невинност. Длъжен бях да отправя това предупреждение и към троловете на десницата, които дебнат във виртуалната прерия, за да осмислят живота си.

Още, когато се появяваха сълзливите есета в бурното лято на 2013 година, трябваше да се досетим, че ако тази политическа истерия и нарцисизъм, наречена "умните и красивите" дойде някога на власт или се добере до управленски позиции, ще заприличаме на ранното Средновековие, където горенето на вещици е била обичайна процедура за успокояване на душите на изперкалите инквизитори. Още, когато ни размахваха плакати като "Мразя ви безплатно" или призоваваха всички различно мислещи да бъдат отнесени с летяща чиния (представяни в сладострастно оплюнчените медии като връх на оригиналността, изящно политическо слово и някакъв писък на съвременните българи) трябваше да се досетим, че нищо добро не ни чака по този път, освен някаква екзалтация на тъмни страсти и съживяване на есесовското усещане за морално величие, което доведе навремето след себе си идеята, че всеки различен трябва да бъде напъхан в газова камера, за да не разваля блестящия нов свят, който те готвеха за себе си.

Опасявам се, че след година и половина лудост повечете българи вече са загубили представа за това кое е нормално и кое ненормално, но нека да посочим очевидното - овластяването на неясното политическо образувание "Протестна мрежа", нещо като нищо на света, което отказва да се припознае като политическа партия, но за сметка на това е протегнало пипала към властовите позиции е ненормално и неморално, защото никой, ама никой не е гласувал по нормалния и демократичен начин да бъде управляван от този легион на нарцисите, които на всичкото отгоре са заели позата на непогрешимост и се нахвърлят с яростни обиди, псувни и откровени закани към всеки, който реши да оспори тяхната самозваност.

Няколко скандала, които разтърсиха България в последните седмици ясно демонстрират колко много е кривнала от здравия разум политиката у нас. Управляващата групировка "Протестна мрежа" написа едно писмо до журналистката Любослава Русева, което, ако човек не е наясно с околните реалности, прилича на ексцесия на болно съзнание. Драмата тръгна от една статия на Русева в която тя безпощадно посочи огромна пукнатина в основанията на "Протестна мрежа" да се правят на репресирани. Антоанета Цонева, Асен Генов и компания поискаха от вътрешния министър Йордан Бакалов данни за това дали някой от протестиращите е бил разработван от МВР. Отговорът беше унищожителен, а никой не може да обвини Бакалов (член на СДС), че работи за презрезрените комунисти - МВР не е разработвало никой от протестърите. Никой. Това признание на МВР по същество унищожава целият героизъм на политическия Франкенщайн, защото се оказва, че през цялото време те не само не са били тормозени, нито преследвани, но и управлението на Орешарски (описвано от тях като сатанинско едва ли не) всъщност съвсем ясно и строго е спазвало техните демократични права. Това унищожава замисълът на "Протестна мрежа" да представя своите членове като някакви активни борци срещу олигархията и съответно да се опитва да ги надарява с морални свръхкачества заради това, че са били по улиците. Описваният от тях образ на България след това признание на МВР също изглежда по друг начин - в крайна сметка, оказа се, България съвсем не е някаква политическа дупка в която авторитаризмът дебне зад ъгъла, а място, където дори и един политически бояджия (човек с кофо с боя, който търси паметници в градската нощ) като Асен Генов има правото на собствено мнение и протест в негова защита.

Това напълно унищожава смисълът от истерията с която бяхме заливани в горещото лято на 2013 година. Протестърската мисъл от всяка възможна телевизия трепереше истерично, че България отстъпва от европейските ценности и става полицейска държава, а с оглед на новите данни това се оказа грандиозна лъжа, страхотна медийна измама, един протестърски балон, надут с политически цели и употребен по изключително срамен начин.

В сигнала си, подаден на 12 август, "Протестна мрежа" бяха записали: "Участвалите в протестите граждани и неучаствалите имат право да знаят истината". Интересно тогава защо, както попита Любослава Русева, те не качиха официалната информация от МВР на сайта си. Защото истината е, че протестърите изобщо не се вълнуваха от истината. Те се нуждаеха от потвърждение на своята героичност, а когато не го получиха решиха да замълчат и доста интересно напомниха точно на онези на които твърдят, че са алтернатива. И точно това им написа Любослава Русева.

Отговорът на "Протестна мрежа" приличаше на нещо сътворено от инквизитор със силни стомашни киселини. Протестърското талибанство сътвори текст в най-добрите традиции на тоталитарната стилистика, която заклеймяваше всеки несъгласен и го обвиняваше във всички възможни грехове на вселената. Те се опитаха да сътворят нещо като компромат срещу талантливата журналистка, но както във всеки добър сериал той просто избухна в лицата им и средновековните инквизитори просто попаднаха в капана на собствената си злоба. В писмото до Русева те се опитват да изкарат данните на МВР непълни и да твърдят, че може да се разработвани от ДАНС, например. Но нали сте наясно, че когато ДАНС потвърди, че срещу тях не е имало проверки, те ще почнат да твърдят, че са били разработвани от Кремъл, или пък от Ислямска държава, само и само да не признаят, че са изградили замък от въздух, който просто не съществува.

Препоръчвам на всеки да се запознае с писмото на протестърите до Русева. Там "Протестна мрежа" най-ясно разкрива своето несъзнаването желание да стане някакво морално гестапо на държавата и да има правото да разстрелва (засега с думи) всеки, който се различава по нещо от тях. Подобен гестаповски подход на абсолютна политическа непогрешимост се забелязва и в текстовете на основните протестърски единици. От тях вече струи отчаяно сектанство, което е последният изход на полуразушеният им свят към някакъв нов живот. Ако четете Антоанета Цонева например, оказва се, че "Протестна мрежа" е права, когато съгреши дори. Те били разградили моделът "Кой", но сега моделът "Кой" им отмъщавал. Интересно ми е как един човек, който не е употребил халюциногенни гъби, е в състояние да подобно твърдение. Все пак "Протестна мрежа" вкара най-видните си кадри във властта, а ето, че все още се изживяват като опозицията. Това е драмата на нелегитимните управленци. Те знаят, че никой не ги е оторизирал за нищо. По същество това, което те направиха е пиратско рейдърство, една политическа узурпация и повечето им действия са не само морално незащитими, но и политически непристойни, защото обществената подкрепа за това, което се самонарича "Протестна мрежа" вероятно е в рамите на 2-3 процента.

Именно подобен гестаповски подход към хората поставя много остро въпроса за легитимността на всичко, което се нарича гражданско общество. Къде са неговите граници? И кой е оторизирал една част от него да се представя за автентична и да сочи другите части като нелегитимни. На всички ни е ясно, че захранените с американски пари считат себе си за морално богоизбрани да бъдат глас на всичко в страната, но подобна проява на двойни стандарти на практика ще доведе рано или късно до някакъв обществен взрив. Истината е, че в момента в който гражданското общество престане да бъде коректив на политиката, а нахлуе в нея като орда от варвари, то престава да бъде легитимно, защото се самоунищожава като нещо странично и става част от политическата система. И виждаме докъде води това - до писането на гестаповски писма до журналисти, до използването на министерствата като институти за потвърждаване на фобиите на разни маниаци и пълен отказ на протестърското войнство да се съобрази с реалността.

Още една медийна драма доказа върхът на двойните стандарти, които новата власт достигна. Изведнъж, ей-така, без предизвестие ръководството на БНР реши да спре предаването на Петър Волгин "Деконструкция" по време на предизборната кампания. Предаване в което не само не се агитира за някаква партия, но е едно от малкото останали, които залагат на дълбок и интелектуален анализ на събитията от България и света. И тук отново зейна моралната бездна за която говорихме по-рано. Протестърите, които миналата година ореваха света, че сутрешните блокове на Нова телевизия и бТВ излизат във ваканция през лятото, защото виждаха в това някаква безпощадна цензура, която да ги лиши от място, където да се оплакват от олигархията, напълно игнорираха темата. Защото Волгин е безпощаден критик на тяхното лицемерие, човек, който отказа да следва интелектуалната мода и в ситуацията на отчайваща враждебност нито за миг не си позволи да изкриви своята позиция. И точно, защото радиожурналистът е различен от тях, протестърите никак не реагираха по този опит за цензура. Ама никак. Все едно темата не съществуваше за тях, дори напротив - появиха се стотици тържествуващи статуси за това как най-накрая затварят устата на Волгин. Аз отдавна се удивлявам на този колективен бяс на десницата, които всяка събота слушат "Деконструкция", за да могат да пишат мракобесни статуси как водещият трябва да бъде заточен в Северна Корея.

Двата случая са изключително свързани. Оказа се, че според новото гестапо свободата може да бъде само за богоизбрани. Според тях властта трябва да работи единствено и само в тяхна полза. Всяко отклоняване от подобно разбиране е моделът "Кой". Всяко съобразяване доказва, че на Ивет Добромирова трябва й да бъде вдигнат параклис. Именно заради това Вазов навремето беше написал за своя герой Македонски трагичната реплика, че е трябвало да умре при Гредетин. Продължаването на живота разкрива само нещастна съдба и разрушаване на предишните идеали. Точно това се случи с "Протестна мрежа" - те затънаха в блатото на своя нарцисизъм, в бунището на собствените си коплекси, в радиоактивното сметище на мизантропията си, в тежката кал на своите собствени самозаблуди, в отходната яма на омразите си и в трънаците на собствената си нелегитимност.

Бедна, бедна, Протестна мрежо! Ех, защо не останахте при девойката с голите цици? Тогава поне бяхте симпатични. Поне малко.

Сега вече нищо подобно не е останало.

Диктатурата на слугинажа

Навръх деня на независимостта на България пред Народната библиотека "Св. Св Кирил и Методий" се развяха американски знамена. Да, точно така - американски. Разпространените снимки, за ужас на платените чужди агенти, предизвикаха невероятно възмущение в мрежата, което е знак, че в съзнанията на много хора все още е останала сила за съпротива срещу безумието, което се опитват да ни наложат като вечен диктат. По-късно се оказа, че американските знамена са част от снимането на филм, но това прави случката дори още по-показателна. Защо пък избраха точно 22 септември за тези снимки? Не е ли това метафора на отношението на новото геополитическо статукво към нашата държава - пълно пренебрежение, тотално незачитане и абсолютен непукизъм за нашите празници и тържества.

Представете си само какво щеше да стане, ако руски снимачен екип бе снимал и на такъв тържествен празник се бяха развели руските знамена. Членове на Реформаторския блок щяха да ходят и да грачат истерично пред библиотеката със заплахи да се самозапалят или поне да се лишат от следобедна закуска в знак на протест срещу диктатора Путин. Лумпен-историци в тежка зависимост от чужди грантове щяха да дават мракобесни интервюта от екраните на телевизията и да си скубят косите в ефир как България стене под кървавия гнет на Кремъл. Васко Кръпката щеше да обяви, че от ужас са му се цепнали още един чифт дънки, а Иво Инджев щеше да обяви, че Путин му се е явил на сън и заради това са му тръгнали киселини.

Пак ще ви припомня обаче. Хората реагираха на това погазване на празничния ден, което говори, че битката срещу паметта все още няма шанс. В страната, която е троянският кон на Вашингтон в ЕС, най-много някакви случайни хора обичат да говорят, че сме в зависимост от Кремъл. В държавата в която всички припкат при американския посланик (обикновено треторазряден вашингтонски чиновник) и го гледат полуобожателно в очите докато му целуват ръцете, имитацията на смелост е да твърдиш, че страната е под ботуша на Русия, въпреки, че то триста километра се вижда, че това не е така. Но когато живееш в диктатурата на слугите, които искат да заслужат хонорарите си, винаги така се получава. Подменен живот и подменена държава. И не само това - подменени ценности. Опитите мръсното да бъде представено за светло, а слугинажът за гражданска доблест са най-гнусната подмяна по време на целия преход.

В България винаги се стига до тази ситуация, защото няма истинско познаване на българския дух, на българските стремежи. Срещу нас постоянно се води някаква елементарна игра с чужди политически символи, а гаврата е с това, че именно осквернителите с кални ръце и истинските поробители заемат най-често позата на независими умове и съвести, въпреки, че са елементарни лакеи и то от най-ниско платените. Но това, че мълчаха за американските знамена просто ясно ги разкри. Кристално ясно направо.

Дали Началника иска Борисов за премиер?

Една новина тези дни подразни богословските ми страсти и не ми дава мира с необятното количество въпроси за политическият строеж на вселената и небесните управленски йерархии, които поставя. Чета из агенциите, че старозагорският митрополит Галактион преждевременно е коронясал Бойко Борисов като премиер още преди изборите да са минали. Ясно е, че митрополитите се водят нещо като посланици на Висшата сила, или поне като нейни говорители, а в краен случай и кризисни пиари, но без да богохулстваме сме длъжни да поискаме от Галактион обяснение в качеството си на какъв е извършил своето изборно пророчество - в качеството си на говорител на Висшата сила или като един обикновен смъртен фен на ГЕРБ и лично на кандидатът на тази партия за премиер?

Защото, ако се замислим сериозно и все още стоим на богословска вълна, то трябва да припомним, че отношения на Борисов с небето са сложни и трудно се вписват в каноничните размишления за живота. Кандидатът на ГЕРБ за министър-председател в края на последната си спокойна година 2012 година бе обобщил своите религиозни разбирания с фразата: "Как ще режа лента в църква, при началника тук? Режа ленти навън, където аз съм началник. В църквата само смирен. Той вижда всичко и само някой да надигне повече глава, отколкото му е писано, веднага го наказва".

Ако приемем, че Борисов е бил искрен в своето изказване тогава, то той е трябвало с гръм и трясък да прекрати излиянията Галактионови и да му кажи да не го коронясва преждевременно всуе, защото Онзи горе всичко вижда и може да извади торбата с наказания и ГЕРБ, о, мъко черна, да вземе само 80 депутати и тогава лидерът да се скита немил и недраг като библейски пророк из пустинята в очакване на знак откъде да забърше още парламентаристи за съставянето на мнозинство.

Пак в своето обръщение към журналистите в края на 2012 година Борисов реши да разшири своята теория за отношенията между земния и небесния свят и обобщи: "Правим го за Господ Бог, ще се виждаме пак, ако ни е рекъл. Това са огромни пари, които църквата никога не е виждала, но те са винаги недостатъчни за това, което дължим на Господ”.

Според тази теория, макар и изразена с езика на банкянското хулиганско богословие, земният човек е вечен длъжник на Господ и не може да му се изплати със звънтенето на презряното злато и монетарни средства. Можем да разчетем в тези думи на Борисов дори известна атака срещу неолибералното разбиране на пазара като Бог и на кинтите като единствен пророк за рая, защото в неговата школа парите на земята винаги са недостатъчно за небето, а следователно появява се някаква смущаваща ума на обикновения олигарх възможност, че с банкова сметка можеш да и да не можеш да си уредиш почетно място сред облаците.

Но ние направихме рязък завой. Друга ни беше мисълта. Просто е интересен проблем е дали Началника е приел със спокойствие идеята някой да се меси в делата Му и да определя предварително кой ще е премиерът. Защото някъде беше казано, че неведоми са пътищата господни и, ако Галактион е решил, че той е единственият, който може да ги разчете, тогава трябва го обявим или за национално богатство или да го пратим на лечение.

Аз не съм специалист по знаците, които небето праща и не считам себе си за успешен читател на знамения, но като гледам как природата е затиснала България, по-скоро мога да твърдя, че дори и Небето не иска да посрещне спокойно идеята, че на тези избори има предизвестен победител. Което е знак, че Началникът не приема кротко идеята Борисов да бъде коронясван предварително, особено от служител на институцията, която би трябвало да бъде най-близко до Него и, която да е особено наясно, че омешването на религиозните дела и делата светски е коктейл, който не е за психиката на всеки. Особено в страната с най-много врачки и всемирни спасители на глава от населението.

Бойко Борисов трябва да си припомни онази разтърсваща част от Библията, наречена "Плач Иеремиев" в който се появяват пророческите думи: "Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна - душа да подкрепят". Тоест, когато приятелите ти бързат да те обявяват за премиер, трябва яко да си плюеш на петите, защото не се знае дали Началника няма да реши да провери кой злоупотребява с волята Му, а пък ГЕРБ са партия, която със сигурност няма да издържат една подробна небесна ревизия. Ама никак.

Апел за преференциална подкрепа на най-култовата десебарка

Не е полезно нито за нервите, нито за мозъчните клетки, нито за фън-шуито на душата, още по-малко за задържане на лятното настроение, човек да се занимава с криволиците на дясната психиатрия у нас. Но след като самотният изследовател на политическите лудости се натъкне на един истински диамант, то той е длъжен да го сподели със света, при това с чисто научна цел. С други думи - този текст няма да се придържа към каноните на политическият анализ, а ще се насочи изцяло в жанра на емоционалните скандирания, защото, както сами ще се убедите откритият от мен субект въплъщава като огледало всички онези черти, които направиха думата "десница" у нас да прилича на тайно слово от библията на сатаната.

Само допреди няколко седмици водех блажено съществуване без да подозирам коя е Марта Георгиева. Тогава обаче по вестниците се появиха информации, че полицията е арестувала поредната група членове на ДСБ, които се опитват да вандализират Паметника на съветската армия. Същата тази Марта Георгиева, по-късно разконспирирана като председател на ДСБ - Средец и осма в листата в 24 МИР на Реформаторския блок обаче отишла да кряка на куките и обявила, че поема политическа отговорност за извършеното хулиганство. Няма как да не обичаш българската десница - колко е готино да поемаш отговорност, когато имаш имунитет. Просто е величествено. 

Тогава реших милостиво да махна с ръка. Все пак тече сезонът на преференциите, ясно е, че девойчето е решило, че битката за сърцето на хардзомби електората на ДСБ никак не е лесна, защото след Иво Инджев е трудно да измислиш нов вид ръмжене срещу Кремъл и Путин (Др. Инджев, ако и след това бегло споменавате решите да ме увековечавате във вашия блок за разнообразие може би този път ще се опитате да пуснете някой цитат от моя възхвала на Памела Андерсън и да ме изкарате силиконофил, командван лично от Анна Чапман, за да всява недоверие в еротичните умения на брюкселските чиновнички, да се свети името им!). Та понеже е трудно да измисли ново ръмжене Георгиева, казах си, е решила да се отдаде на изпитаното средство за предизвикване на алкохолно опиянение в душата на десния интелигент - да изсипе малко боя върху един невинен паметник, а после да опищи медиите, че правото й на личен маникюр по време на избори е било погазено от гнусната олигархия и лично от Дмитрий Медведев.

Този текст в маниера на емоционалните възгласи щеше да си остане ненаписан обаче, ако експедицията ми в бездната не ме бе натъкнала на фейсбук-страницата на въпросната госпожа Георгиева и тя ми осигури такъв безкраен купон, че шкембето все още ме боли от смях. Някъде около 16 септември въпросната госпожа решава, че е време да запознае електора със своята съвършена биография. И тогава се ражда откровението на което ще ви оставя да се насладите: "Аз съм Марта. Марта Георгиева. Родена съм преди 35 години в София. Винаги съм живяла в центъра на града". Забележете - винаги съм живяла в центъра на града!".

Тя винаги е живяла в центъра на София! Ами да, защото да живееш на село е така противно, абе направо...комунистическо, пфуу. Трябва да отбележим този момент. Имаме пред нас кандидатка за депутат, която с гордост обобщава своите чиклит страсти - "Витошка" и центъра, а другата България просто не съществува. И само не си мислете, че това е някакво заяждане на дребно, защото озлобеният комунист търси къде да утоли жаждата си за невинна дясна кръв. Този градски елитаризъм е единствената същностна характеристика на десницата, свила се до талибанската секта ДСБ. Именно подобен манталитет като магия от Хари Потър разпиля десницата из огромни части на страната, а в други думата ДСБ звучи като нещо, което е дошло от Юпитер, а и да бъдем честни - почти няма начин да не е дошло точно от там. 

След като сме насладили на първата част, ще се топнем във втората. Там също има екшън, и то какъв: "Семейството ми винаги е било антикомунистическо. Разговорите против режима са сред първите ми спомени... Антикомунизмът е същностна част от възпитанието и идентичността ми".

Йееееееееееес! Това е написано в най-добрите традиции на окултния комунизъм на Людмила Живкова. "Родена съм в семейство на отчаяни антикомунисти и с цялата си душа ненавиждам комунягите и до днес". Това последното изречение е мое измислица, но се вписва. Буржоазката е живяла с родителите си в центъра на София, но те, бедните, са били такива жертва ни режима, живи да ги ожалиш. 

Няма да отричам правото на никого да бъде антикомунист. Дори напротив - бих подарил дори бижуто в своята колекция от книги "Вярвам в безсмъртието на революцията" от Че Гевара, за да могат десебарите да имат право на своите окултни ритуали. Но никой няма право да подменя биографията си и да вижда героизъм там, където такъв отсъства. Удивлявам се на каква лъжа за себе си за способни такива хора и продължавам да си мисля, че именно безкрайното лъготене е изворът на мрачната истерия на която са способни. Истерията е начин да заглушиш подмяната, защото всеки би предпочел да отмине вместо да се вгледа във фактите и да разруши митологията. Дразнещо е не това, че тази крехка дама е антикомунист, дразнещо е, че тя се опитва да си измисли дълбоки родови антикомунистически корени, което със сигурност е връх на ментарджийството. Поне за семейство, което живее в центъра на София.

И последен цитат, за да развращаваме много съзнанията на младата публика. Вижте как се пише CV, млади приятели, и се учете как се пробива в политиката: "От ученическите си години се чувствам съпричастна към демократичните процеси в България". Вероятно трябва да включим в неизказаната част поливане на теменужките на Иван Костов, както и различни други магически ритуали, които десните правят, но не говорят за тях на обикновените хора, защото обикновените хора, тия шибани лузъри, не са живели в центъра на София и изобщо не знаят за какво става дума, значи.

Иначе описваната дама има и симпатични страни. Тя е еколожка, вълнува се от битката с концесионерите и по тази линия проявява такава страст, че човек почва да се чуди какво прави в дясна партия. С което, опазил ме духа на Карл Маркс, съвсем не се опитвам да я дръпна в БСП, ама интересно един еколог може да съществува в партия със закалени айнрандисти, които щом чуят, че някой се опълчва на едрия бизнес веднага са готови да създадат нова комисия "Маккарти".

И сега моят апел. Към всички десни, които четат този текст (хайде, хайде, не се правете, знам, че четете скришом) - ако сте от 24-ти МИР моля подкрепете със своята преференция госпожа Марта Георгиева, този костовист и поемач (тряба да въведем тази дума) на политически отговорности. Знам, че горе яко я хейтвам на няколко места, но по-добре парламентът да е пълен с автентично луди, отколкото с ментетата. А като ги гледам водачите какви са фризирани, ама какви са накъдрени, ама какви медийни пудри са - тия вече грам костовизъм нямат в себе си. Виж госпожа Марта е пълна с костовизъм и лъчисти идеи. Задължителна преференция за нея - чухте ли! Следващият парламент и без това се очертава мрачен и скучен като филм на Ларс фон Трир, по-добре е да има една-две забавни фигури в него, които да разнообразяват досадата на скуката и да ни напомнят завинаги, ама завинаги, защо не трябва да спираме космическите изследвания в БАН - как ще им помогнем да си оправят летящата чиния, ако зарежем тази наука?

С лека тъга за красивите учителки

"Секси учителка "втвърди" първия учебен ден",  "Вижте учителката, която върна татковците в първи клас!". С подобни заглавия изобилстваха информационните агенции вчера. Става дума за набралата бързо популярност снимка на учителката Силвия Зубева от столично училище, която води за ръка първолаци, за да ги вкара в час.

Оказа се, че единственият начин по който темата за образованието (която иначе всички признават за много важна) да получи подобаващо място минава през подобно нелепо принизяване на една българска учителка. Да, тя е красавица, да, добре е, че мъжете я оценяват подобаващо, но едва ли една жена, която е избрала да бъде учителка в толкова трудни дни, би приела да бъде възприемана по този елементарен начин.

Да си учител в България е въпрос на мисия. Парите са малко, бумащината е много, напрежението те притиска, прегръдката на чиновниците е задушаваща и все пак посветените на тази професия трябва да бъдат уважавани до безкрай. Защото те са приели задачата да възпитават бъдещето на страната без да мрънкат, без да се оплакват, без постоянно да се държат като примадони.

А как им се отплащаме всички ние?

Учителите все са виновни за всичко. Вестниците дебнат да ги разкъсат за най-малкото провинение. А за капак - една учителка бе сведена до обикновена плеймейтка. В моите очи това е връх на гаврата с изключителния избор, който тази жена е направила. Тя е избрала да остане в България, избрала е да се посвети на мисия, а получава единствено похотливи погледи към колената си и еротични шегички в мрежата.

Подобен инфантилизъм е доста дразнещ, защото издава много опростено разбиране за света. Ако същата тази жена бе дала разтърсващо интервю в какви лоши условия живеят и работят учителите едва ли някой щеше да му обърне внимание. Оказа се, че обществото ни е нивото на разгонен тийнейджър, който се събужда от апатията единственото при картината на две голи колена. Леко тъжно е. 

Жалко за красивите учителки, чийто истински подвиг май няма да има кой да оцени. 

Бягството на Бойко Борисов от местопрестъплението...

Представете си само каква кампания щяха да водят ГЕРБ, ако служебното правителство не се бе оказало издънка като пластична хирургия на фолкпевица, която изначално е прекалила с козметичните процедури. Бойко Борисов през ден щеше да се снима с Георги Близнашки и да прави своето телевизионно турне из сутрешните блокове, за да описва как той със своя политически нюх, интелект и безкрайна мъдрост е изкарал България от блатото и е дал на страната шанс да живне. Гербаджиите, които са нещо като бледи клонинги на водача и имат право да дишат само докъдето Той им каже, също щяха да дефилират като звезди във ВИП-брадър, за да обясняват как благодарение на усилията на изключителният им президент страната сега живее по-волно и оптимистично в сравнение с мрачните дни на кабинета на Орешарски, където, о, ужас, наглите комуняги вдигаха пенсии без да се съобразяват с интересите на най-едрия бизнес, които общо-взето винаги се въртят около това колко любовници може да си хване някой работодател.

Само че очевидно замисълът на служебното правителство беше съвсем друг. Кабинетът на Близнашки бе част от готина схема за размиване на отговорности. Служебните министри бяха натоворени със свръхзадачата не да организират изборите, а да се опитат в рамките на малкото време, което им се полага да свършат цялата мръсна работа на ГЕРБ, за да може лидерът на тази партия да се явява в ролята на невинно ангелче, което е неопорочено от мръснишкото нещо, наречено реалност. Всяка лабораторна дейност обаче в българската политически почва винаги завършв с нещо радиоактивно и мутирило и сега, когато изборите вече чукат на вратата, дори ГЕРБ се опита да се отърве подмолно от своя Франкенщайн и да се разграничи от него.

"Аз съм крайно недоволен от това служебно правителство. Стотици пъти публично, а и на тези, които ги познавам, им казвах: „Недейте да сменяте хората, изчакайте 5 октомври. Има кой да ги сменя, ако трябва да се сменят”, орева света тези дни в Пазарджик Бойко Борисов. Той дори използва странен глагол, за да опише работата на правителството - "Те се вгламиха". Това е някакво футуристично словотворчество, защото подобно дума отсъства от речниковите хроники. Съществува прилагателното "гламав" за което се казва, че означава нещо като глуповат. Тоест трябвя да положим усилия да разтълкуваме какво точно казва вечният кандидат за премире. Ако се опитаме да преведем от банкянски - това сигурно ще рече - "те не изпипаха работата както трябва". Глуповати и тъповати хора - човекът им е поръчал всичко да стане изящно и тихо, а те се държат като Евгений Минчев на светско парти - очевидно отвсякъде, заловени на местопрестъплението с окървавени ръце в не едно и две провинения.

Ако трябва да бъдем честни - Бойко Борисов е прав. Служебният кабинет сътвори толкова много гафове за краткото време на съществуването си, че постигна нещо рекордно - за първи път социологическите проучвания регистрираха огромно недоверие към правителството. Хей, това е сензация. Временните кабинети в България са обречени на любов. Разочораваният електорат обича политиците за които е ясно кога ще си тръгнат. Да си служебен премиер и да доведеш правителството си до крах в доверието, това е все едно млада кандидатка за слава да съблече, но нито едно мъжко списание да не й предложи офертва за фотосесия. Заради това Бойко Борисов реагира панически и ги обвини във вгламяване, което, че нещата в неговия мозък също не са далеч от това състояние.

Познавайки ГЕРБ, бъдете убедени, че в оставащите дни до изборите след тази изречена команда, със сигурност ще се опитат да изкарат БСП виновна за провалите на служебния кабинет. Да, кабинетът представлява тежка реваншистка смесица от истерични кадри на Протестна мрежа, досадни кариеристи на ГЕРБ и зле прикрити адепти на Реформаторския блок, но като едно нищо Бойко Борисов ще се сети, че Близнашки е бил социалист, а от това до обвинението, че лично Миков е съсипал държавата чрез кадрите на своята партия съвсем няма много разстояние по този път.

Обвиненията във вгламяване придават един нов заряд на тази иначе скучна и вяла кампания, защото се води от позициите на безкраен песимизъм. Никой не очаква нищо добро от бъдещето и вероятно заради това вместо жилещи удари всички просто имитират политика с идеята мъката по-бързо да свършва.

Просто от много гламави идеи Борисов се оказа в капана на собствената си логорея, защото безкрайните телевизионни тиради така го прикачиха към действията на служебния кабинет, че той трудно ще може да се отскубне от тях. Очевидно е, че този захват му пречи да се изявава в пълния си блясък и заради това трябва да прогнозираме мъчителна и трудна съдба на служебния премиер Близнашки, защото това е в ситуацията е необходима жертва и ще го отнесе той, въпреки всичките си физически упражнения по кряскане в последната една година.

Хрониката на вгламяването тепърва стартира, проблемът, както го виждам аз обаче идва от там, че май истинското вгламяване ще започне след вота. Тогава, както обикновено, жертвите на вгламяването се събуждат и почват да се чудят кой е прецакал живота им. Този път, по изключение, е добре въпросът да дойде преди изборите. Иначе господарят на новите глаголи с основание си разиграва коня. 

Щом всеки път номерът му минава...

Пак е време за тъпите и грозните

В началото на 2013 година бях свидетел на една от най-покъртителните случки в моя живот. За първи път на опашка за плащане на сметки за ток виждах толкова бунтовно, гневно и тъжно настроение. У хората се усещаше някакво политическо електричество. Изчисляваха колко трябва да платят и скърцаха със зъби. Касиерките, които прибираха парите пък стояха леко наплашени, защото, и те все пак са хора, много добре знаеха, че ситуацията прилича на динамитен погреб в който всички носят факли и всеки момент взривът може да дойде. Жената пред мен си плати сметката, а след това се разрева. Ситуацията беше кошмарна - жената получаваше 140 лева пенсия, а сметката й за ток беше 110. Трудно ми е да забравя как през сълзи попита как ще кара с 30 лева до края на месеца. Още тогава обаче стана ясно, че кабинетът на Бойко Борисов няма да успее да се задържи на власт, защото разгулът на монополите стана твърде голям. Космическите сметки за ток направиха да се случи невъзможното - най-големите градове в страната бяха разтърсени от невиждани социални протести и за първи път обикновените хора се събудиха от упойката на десния преход и поискаха - ясно, силно и непоколебимо - политика в тяхно име, граждански контрол върху властта и най-вече върху механизмите на ценообразуването в енергетиката. И заради това следващата власт, пък била тя и "най-лошата", нямаше друг избор освен да замрази цените на електроенергията, дори да предприеме стъпки за намаляване на цената, защото не вярвам да има по-ясен сигнал за желанието на един народ от това да помете един самозабравил се кабинет от власт.

Ако днес обаче пуснете радио, телевизия или отворите вестник, ще видите, че политическата амнезия отново се е настанила трайно в речника на властта. Февруари 2013 година все едно никога не го е имало. Служебният премиер Георги Близнашки говори за сигурно увеличаване на цената на тока, министърът на икономиката васил Щонов ехидно добавя - "цената на тока трябва да се увеличава плавно, не защото не е нужно тя да скочи с повече, а защото просто едно скачане не върши услуга на никого", а летните протестъри никакви ги няма, защото са заети да се борят за заместник-министерски заплати. Правителството вече говори изцяло с речника на монополите и все едно хората никога не са настоявали поне за малко социална справедливост в тази страна.

За това какъв е характерът на новата служебна власт най-ярка демонстрация беше искането на ЕVN за вдигане на цената на тока с 18 процента, което почти веднага бе възприето с оргазмично "дааа" от кабинета. Струва си обаче да се задълбочим в мотивите за исканото увеличение, защото те са потресаващи с нивото на поезия в тях. Пред медиите дефилираха представители на монополиста, които с дежурния си клиширан речник обясниха, че парите им трябвали за оправяне на преносната мрежа. Не един и двама журналисти обаче в случая посочиха, че откакто свят светува, или поне откакто тези дружества бяха набутани в частни ръце, тази преносна мрежа все я оправят, а пък тя все е много зле. А и, разбира се, винаги идва големият въпрос - поради каква причина крайните потребители трябва да плащат за нещо, което е задължение на дружеството. В България, оказва се, всеки разход на капиталистите е задължение на техните клиенти, а това има общо с пазарната икономика, колкото каруцата с космическите технологии.

Новото този път е това, че у властта не е останал грам социален инстинкт. Дори напротив. Гледайки ехидните усмивки на новите министри и еротичните начини по които се опитват да обслужат монополистите и да им реализират печалбите, става ясно, че можем да дадем съвсем друго тълкувание на случките през лятото. Нека да припомним. "Умните, красивите и богатите", когато излязоха на улиците, за да искат да се борят с олигархията и за нови правила, се фукаха, че те могат да си плащат тока и всъщност не социалните искания били водещи за тях. Това по същество си беше опит за контрареволюция. Някой много се изплаши от хората със социални искания, които осъзнават колективния си интерес. И заради това ги подмениха с грантовите интелектуалци, чийто единствено социално искане е да си намерят по-луксозен ресторант, за да угаждат на червата си.

Всъщност последната протестна година беше опит да се подмени естественото желание на хората да живеят в социална държава, която мисли за тях и да им пробутат, че трябва да се живее от висока сметка за ток до по-висока сметка за ток. Тази властова нечувствителност е умишлена, защото една година олигархията не можеше да употребява хората като дойни крави и заради това стърже със зъби и твърди, че едва ли не светът е свършил. Сега вече изпълниха своята задача. Кабинетът говори изцяло под диктовката на ЕРП-ата. Премиерът е като кукла на конци на олигархията. За властта съществуват само богатите, а бедните хора са просто бележка под линия, ненужна подробност. Съвършен свят просто.

Разбира се, за за може да бъде всичко от гнусно по-гнусно отново се намесиха и поръчковите журналисти, които по нашите ширини се опитват да се самовъзвеличат като съвести на нацията. Някакъв написа, че бедните трябвало да върнат парите с които БСП е купило гласовете им. Само да ви преведа, ако още не искате да повърнете - според певците на зализаната олигархията бедните трябва да плятат увеличението, за да бъдат наказани, че са поискали по-добър живот. Автор на тези думи е журналистът Веселин Желев. Знам, че срещу колеги не трябва да се пише, но когато колегите са продали съвестите си и за тях не е проблем да заемат страната на монополите срещу обикновените хора, тогава те сами са се поставили вън от понятието журналист. Защото не е никаква журналистика да тръгваш срещу социалните интереси на хората само, защото трябва да си получиш хонорарчето от някаква западна фондацийки. Не е журналистика, когато съучастваш в поредният опит за поставянето на потребителите на колене, особено в ситуация в която никой не иска да говори за социална политика и доходи, но всички сладострастно се облизват при мантрата "по-високи цени". Изобщо протестърите от лятото показаха, че не само нямат сърца, те са безчувствени като гущери, защото политическите им цели бяха постигнати, коронясяха другата част от олигархията и потънаха отново в комата на своя сив и скучен жълтопавиран живот без да им пука как ще оцеляват през зимата обикновените българи от залятата от порои и бедствия страна. Това е драматичен проблем, но никой не го поставя. Самодоволните победиха. Тяхната контререволюция успя.

Особено интересно е как Бойко Борисов година и нещо по-късно вече се изкарва не основен злодей, а жертва на февруарските събития. В интервю за столичен ежедневник лидерът на ГЕРб говори за себе си като за герой от френски екзистенциален роман, надхитрен от жестоката съдба, коварните си врагове и неумолимата интригантщина на битието. "Като гледах разни протестъри от февруари и слушах какви пари са им давани и като чувам, че зад това са стояли ДПС, БСП и "България без цензура", си правя сериозен извод. Тогава приемах протестите като нещо чисто и съкровено и затова се съобразих с тях. Сега започнах да разбирам, че силно съм преувеличил моралния облик на протестиращите тогава".

Две неща трябва да ви направят впечатление в това изявление. Първо - интересната употреба на думата "протестър" и за февруарските събития. Това е някакъв иновативен политически ход, за да може заинтересованото лице дда вкара и тук някаква ирония. И второ - опитът да сътвори иконография за себе си. Той, разбираш ли, бил жертва на събитията, човек с голямо и благо сърце, който надценил моралния облик на протестиращите тогава. Подобно изявление е окончателно демаскиране на контрареволюцията. Това е все едно граф Дракула да се изкара невинно пионерче с вегетариански наклонности. Злодеят от студените февруарски дни опитва да се опише в невинните краски на героиня на маркиз дьо Сад. Нека да припомним да незапознатите, че в романите на перверзния френски маркиз винаги има някакво невинно девойче, което постоянно пищи, че е невинно и точно заради това става жертва на мъже с нечисти помисли, които го употребяват в различни пози, обикновено със съучастието на камшици и други техники за тормоз.

Разбира се, всичко това е една огромна лъжа. И това лесно може да бъде проверено, ако човек реши да свърши мисията си на журналист и да подложи на съмненията думите на един политически лидер. Нещо, което никой не направи. Защото кратка справка може да ни припомни, че още в края на февруари 2013 година Бойко Борисов съвсем не храни някакви високи и морални чувства към протестиращите. Точно обратното. В мига в който на 25 февруари Росен Плевнелиев му връчва мандат за съставяне на кабинет, лидерът на ГЕРБ се изправя пред журналистите и оревава света, че е свален с "метеж". Тоест приказката за благородния лидер, чието сърце не е понесло картината на страданията на народа се разпуква като фалшив силикон в бюста на плеймейтка. И тази огромна лъжа трябва ясно да демонстрира какъв театър се опитват да пробутат на хората днес.

Пред лицето на тези огромни подмени е трудно човек да остане безучастен и нечувствителен. Защото това, което ни готвят не само не е пазарно или капиталистическо. Това е просто пореден опит за доодиране на малкото останало в ръцете на хората. Сегашната власт просто се опитва да подготви електората, че промяна никога повече няма да има и трябва да се откажат от всякакви идеи да рутят статуквото. Такива са целите на новата власт. Просто страхът от нова вълна от хора, които излизат по улицата и крещят "Национализация" сигурно предизвиква стомашни киселини не у едини или двама олигарси, които са си въобразили, че са смъкнали рая на земята за себе си и завинаги са го оградили с бариери, за да подсигурят липсата на всякаква възможност на обикновения пролетариат да попадне в него. Но тъпите и грозните, които сега са изкарвани виновни за всички проблеми на държавата, показаха много повече сила, отколкото всеки летен протестър. Те успяха само за седмица да изметат първото правителство, което се бе поставило изцяло в услуга на монополите и за първи път от години дадоха надежда, че в тази страна ще може да се диша свободно и, че има власт в полза на потребителите, а не на мазните богаташи. Заради това времето на тъпите и грозните отново идва. Изнежените летни протестърчета свършиха мръсната работа на олигархията и се прибраха в климатизираните си офисчета, за да подсигурят финансирането и за следващата година. На тях просто никога не им припука за обикновените хора, защото бяха заети да броят парите в потрфейлите си. Очевидно е - тази държава може да разчита само на тъпите и грозните, ако иска нормално бъдеще. Така че времето им идва. Който е забравил какво представляват, ще си спомни по трудни начин. Тъпите и грозните не танцуват по улиците. Справедливостта не идва с танци, а олигархията не се гони с пърформанси. Но всеки, който е пропуснал да се ограмоти, ще има тази възможност. 

Неизбежно е.