Когато
обикновената електорална единица реши да се задълбочи в десните мистерии у нас,
то тя неименуемо ще достигне до някои психиатрични иновации. И скоро тя
(електоралната единица) ще установи, че учебниците по психопатология могат да
бъдат обогатени с нови имена на болести, защото там зее удивителна празнота.
Само на учредяването на "надпартийната" платформа "Нова
република" можем да диагностицираме поне едно ново заболяване, които да
предложим на вниманието на Световната здрава организация с цел да подобрим
нейното разбиране за сложността на лабиринтите на българската душа.
Радан Кънев
например страда от остър синдром на Пепеляшка. Иначе просто няма как да си
обясним неговата тежка фиксация в тиквите. "Няма да се спънем три пъти в
една тиква", обяви помпозно той пред актива на старите психодесни в новата
формация. Опасявам се, че тук трябва да задълбаем повече, защото иначе това
изречение ще остане да звучи героично като комикс и патетично като любовно
стихотворение на млада тийнейджърка с неясни копнежи. Спъването е нещо
непреднамерено, случайно, нещо като лош развой на съдбата. Все едно слушаме как
Пепеляшка лее сълзи за лошите си сестри, които не я пускат на големите балове.
Истината за политическото поведение на десницата дотук е точно обратното. Двата
пъти в които тя се залепи за ГЕРБ като комар за кожата на девойка със сладка
кръв, това беше целенасочено действия, нещо като политически вампиризъм за
оцеляване. И през 2009 година, когато Синята коалиция, водена от Иван Костов, и
през 2014 година, когато Реформаторския блок полегна на Бойко Борисов, си беше
акт на любов, а не на злощастна съдба. В първия случай десните решиха, че през
ГЕРБ е тяхната инжекция с адреналин, която да ги спаси от от изчезване в тунела
на историята. Очевидно обаче тогава поеха свръхдоза, защото на предсрочните
избори през 2013 година за първи път в своята история "традиционната"
десница не успя да акостира в парламента и постигна исторически слаб резултат.
След това дойде епохата на новата Пепеляшка Радан, който изкара цялата
предизборна кампания в уверения за това, че никога няма да подкрепи кабинет
начело на който е Бойко Борисов. И излъга. Грандиозно. Още в първите
парламентарни дни младият лидер излезе на трибуната и обяви, че нарушава свое
пряко предизборно обещание и ще подкрепи Борисов за премиер. "Нарушаване
на обещание" - това е евфемизъм за опашата лъжа, нали? В това действие
нямаше нищо случайно - през лъжата Радан Кънев сключи сделка за връщането на
Реформаторския блок във властта. Сделка цинична, брутална, неморална, която
неотменимо като природен закон доведе до окончателното разрушаване на РБ,
подобно на онзи митичен блок 20 в Ямбол, изкорубен отвътре от своите обитатели.
Вместо да говори за спъването си в тиква, Радан трябваше да признае, че той
подобно на Пепеляшка се е надявал тиквата да стане каляска, която да ги отведе
на грандиозния бал, където да бъдат избрани за фаворитка на краля, но уви
логиката на реалността надделя над фантазията.
Българската
десница прилича на вирус, който безмилостно унищожава своя приносител. Заради
това напоследък тя все по-скоростно се нуждае от нови проекти, защото й става
все по-трудно да унищожи следите, които оставя на историческото
местопрестъпление. След втората прегръдка с Борисов тя се оказа разделена на
три части, които като участници в нелицеприятна оргия не искат да се видят
отново, защото това им напомня за преживяното. Христо Иванов, който доскоро бе
толкова близък с Радан, че двамата дори си викаха "копеле", отхвърли
идеята да се явява съвместно със своя съратник на избори. Това подсили
параноите на старите десебари, които изведнъж се отказаха да поставят
"свети" пред името на Иванов и почнаха да го подозират в
съглашателство със статуквото. От друга страна остатъците от Реформаторския
блок, където в пробития кораб останаха Кунева, Москов и Лукарски, очевидно
искат нова порция от тиквата, защото е ясно, че ако не я получат, май ще умрат
от недохранване. И в тази ситуация Радан реши да действа като героиня на Джаки
Колинс - предложи обединение, но обяви, че всички, които са участвали в
коалиция с Борисов трябва да се оттеглят - например той и самата Меглена
Кунева. Което също е ефектен фокуснически трик, но с нулев коефицент на полезно
действие, защото е ясно, че тази оферта е обречена в зародиш. Така дори и до
мозъка на Огнян Минчев стигна хладната идея, че в следващия парламент това,
което имаме като десница може просто да не участва. Защото, когато сънуваш
тикви и отново и отново се блъскаш в тях, е трудно някой да ти повярва, че имаш
визия за нещо отвъд кошмара на предишните ти грешки. И заради това дясното
предпочете отново да потъне в приказките, за да не се саморазнищи в реален
анализ. Ето как на масата се появиха обещания, че ако те ("Нова република")
управляват, то доходите за 4 години ще се увеличат с 50 на сто, данъците ще
останат ниски, а растежът ще бъде поне 7 на сто. Някой си направи труда да
изчисли, че това е формула, която май наистина е взета от приказките за
Пепеляшка, защото, за да е възможен такъв ръст на доходите, растежът трябва да
е в рамките на 12-13 процента, нещо, което е практически невъзможно. Това се
случва само в приказките, където винаги има добра фея-орисница, която притежава
вълшебна пръчица. Именно с този инструмент тиквите стават каляски, а
обикновените парцалки стават луксозна рокля с голямо деколте, която да служи за
примамка на принцове. Заради това е добре да спрем дотук. Нека не смущаваме
вълшебните сънища на десницата.
Ще имат нужда от тях, когато се присъединят към
армията от извънпарламентарни партии.
No comments:
Post a Comment