Един самозабравен европейски плантатор

 

Епистоларната битка межу генералният секретар на ЕНП Антонио Лопес и соцлидерката Корнелия Нинова ще остане в политическата история на страната. За първи път български лидер намери кураж да даде отпор на опита чужди и външни за България интереси да бъдат представяни като национално благо и небесно откровение. Ето защо нажежените страсти получиха много внимание и журналистически интерес. Но си струва да бъдат казани още няколко думи за поведението на Лопес, защото то е симптоматично. 

Антонио Лопес демонстрира някакво светоусещане на плантатор, който размахва бич и живее с усещането за някакво расово превъзходство. Кой, кой, кой внуши на този испанец, че има някакво право да се меси във вътрешнополитическия процес на България и то с квалификации, чиято глупост бие изявление на мис "Плеймейт", че иска с красотата си да победи световния глад.

Спорът за СЕТА е остър и политически, но испанския психодесен е решил да се заяжда с една българска социалистка, която съвсем мотивирано е изложила своите съмнения срещу едно търговско споразумение, което е в състояние да удари като торнадо хиляди европейци. Удивително е, че у нас може да има хора, които да приемат поведението на Лопес. Това е екзалтация на самозабравилия се офисен планктон, който си въобразява, че може да коли и беси на родна територия.

Само за контраст. Някой може ли да посочи случай в който президентът на ПЕС Сергей Станишев по подобен начин да се е бъркал в политическият дебат в някоя държава или да пише ехидно писмо до лидер на национална дясна партия?

Това, което медиите у нас няма да напишат, особено онези с либерална душевност и грантов блясък, е че Лопес е един от най-големите лобисти за трансатлантическите търговски договори. Проблемът е, че в света се чува тътенът на голямата промяна и заради това такива като Лопес са пуснати като международни ченгета в последен опит да извиват ръце и да осигурят изгодните печалби на големите корпорации.

Отделен проблем е и поведението на много медии, които дотолкова са се загубили в мъглата на своите зависимости, че дори не намериха сили да защитят достойнството на страната. Защото тук няма значение кой каква позиция относно СЕТА изповядва. Нито един чужденец няма правото да държи подобен тон и да се отнася с България като страна от второ качество. Всъщност това е въпрос и на национално достойнство. Човек или има усещане за гордост и реагира или вече напълно е свикнал и приел ролята си на лакей. Ако България иска да води битка за своя просперитет трябва да се пребори за достойнство. Тоест всички, които не възразиха на Лопес, вкупом изпаднаха от историята. Толкова е простичко.