В Кърджали всеки ден обикаля огромен микробус, с
мощността на танк, от който звучат тежки маанета. Той целият е облепен с
плакати на ДОСТ, а шумовият терор започва от ранни зори, още от 8.30 сутринта.
"Изберете ДОСТ!", "Гласувайте за ДОСТ" се набива в главите
на електората в радиус от два километра от епицентъра на звуковата вълна. За да
не би някой да остане несъбуден със същата цел е пуснат и огромен автобус,
брандиран с партийните знаци, който също надува децибелите почти до оглушаване.
Бойна идеологическа техника. Тактическо оръжие срещу слуха. Информационно
набиване на канчето на случайни минувачи.
По билбордовете на основните пътни артерии пък греят
ликовете на Лютви Местан и на Орхан Исмаилов, които са втренчили поглед в
обектива, за да символизират вярата си в светлото бъдеще на Ердоган, ох,
пардон, на България, вероятно на България. На плакатите пък, които са заляли
Кърджали като хартиено цунами можем да прочетем патетичният призив:
"Свободни и достойни с ДОСТ".
Очевидно Местан/Исмаилов искат да си изградят
образ на борци срещу статуквото, на политически бунтовници, озарени от вътрешен
евроатлантизъм в неописуеми размери, на агенти на толерантността, на
революционери срещу Сараите. Това обаче е само повърхностен фон, пиар
спецефекти, куха стилистика, която трябва да прикрие истинските политически
корени на тази групировка, солидно финансирана с турски пари и ползваща личната
протекция на турския президент Реджеп Ердоган. Защото политическата плява в
платформата й по никакъв начин не може да обясни например намереният склад с
храни, опаковани прилежно и запечатани с огромната и фатална 13-ка, номерът на
ДОСТ в бюлетината, както и с абревиатурата на самата партия. Полицията в
Кърджали си свърши работата и разкри фабриката за купуване на гласове, нещо, което
отдавна се знаеше и беше публична тайна. Но всичко спря дотам. Няколко
разтърсващи заглавия, няколко сензационни заигравки и повече нищо. Темата
изчезна от дневния ред, разтопи се сред баналните интриги на ежедневието. И
така почти не се разбра, че ДОСТ не само не бяха укротени, а дори напротив. С
върховна политическа наглост и цинизъм от партията обявиха, че ще дадат
полицейските действия на прокуратурата. Те се чувствали озлочестени от
действията на органите по сигурността, дори сравниха акцията с аферата в
Костинброд. Следва редовното мрънкане, че държавата си затваряла очите за
действията на ДПС, за да стигне до поантата, че партията си иска обратното
пакетираните храни и поемала ангажимент, че "тези 400 пакета ще бъдат
раздадени след изборите на 26 март". Подобно изявление минава границите на
здравия разум. Това е все едно убиец да си поиска пистолета обратно като поеме
ангажимент, че до определена дата няма повече да убива. Подобна наглост нямаше
да се размине на нито една друга партия, но ДОСТ си прави каквото си иска,
защото София е далече, а блясъкът на жълтите павета замъглява разума и
заслепява за истинската ситуация тук.
Емисарите на ДОСТ шетат из селата в Кърджалийско и
натискат хората да гласуват за новата партия. Тази битка за гласове не признава
морални граници и политическо приличие. Турският посланик Сюлейман Гьокче се
държи като партиен активист на Местан или по-скоро като негов контролиращ
политически офицер и обикаля региона, за да надъхва хората. Навсякъде се говори
за това как Турция всъщност подкрепя ДОСТ и заради това трябва да се гласува за
нея. Ироничното е, че в текста на скандалната песен, която се лее от автобуса и
микробуса на партията се казва: "Нямаме работа нито със сараите, нито с
пари. Идваме да бъдем решение на проблемите ви". А отдалече си личи, че
всъщност парите са много. Инвестицията на Ердоган изобщо не е малка. Само за
Кърджали, твърди се, са отделени 5 милиона лева. Отделно са парите за
автобусите, които трябва да дойдат, за да донесат прясно зомбирани избиратели и
да ги поднесат дар на Местан и компания. За да е ясно и на най-непросветените и
отдалечените, че дългата ръка на Ердоган е взела на пряко подчинение ДОСТ
турският министър на труда и социалните грижи Мехмет Мюеззиноглу съвсем
официално призова да се гласува за партията на Местан. Той дори хвърли захарче
с което да примами избирателите в капана - Турция щяла да улесни престоя на
изселниците от България за пет години след които хората имат право да
кандидатстват за гражданство. Това също е опит за купуване на гласове. И то в
огромен мащаб.
Лошото е обаче, че България от година и половина насам не
намира сили да реагира адекватно на тази ужасяваща намеса в нейните вътрешни
работи. Вместо да покаже вратата на Гьокче и да го изгони без право повече да
стъпва на наша територия, държавата прогони един турски консул и само толкова.
Отсреща обаче вече не стои съсед, който признава конвенции, протоколи и
споразумения. Имаме хора с план и част от този план включва посягането на
българска територия. Това е въпрос, който засяга всички български граждани. И
тук няма никакво разделение. Дори българските турци са най-голямата жертва на
този фанатизъм, защото битката се води върху техния гръб, използват ги като
разменна монета, експериментират върху тях перфидните техники и звукови
тероризми. И фактът, че една огромна част устояват на този невиждан натиск
всъщност е патриотизъм в най-чист вид. И тук ДПС няма никакво значение. Нямат
значение и останалите партии. Важното е да се намерят сили, за да може да има
противорпоставяне на този отвратителен рекет, на това мазно приплъзване на
враждебни сили в нашия съвместен живот.
Заради това всички партии, ама всички без изключение, би
трябвало да организират санитарен кордон около ДОСТ. Това е единственият
смислен начин за противодействие. Първата задача е да пресечем външните
попълзновения към нашата страна, а чак след нея започва политиката.
ДОСТ е замислена като партия на провокацията. Като раков
тумор умишлено внесен във вътрешността на българската политическа система. Тази
партия живее от скандала, защото това е нейното гориво. Тя е инструмент за
брутално разделение на хората, за извиване на ръце, за натиск върху болезнени
рани от историята, за да може да съществуват в тази отровна среда. И не
напразно се появи подозрението, че ДОСТ всъщност дори не се опитва да влезе в
парламента на тези избори, а да засили максимално националистическия български
вот. Така се създава атмосфера на крайно противопоставяне, на максимално
напрежение, което може да подлюти радикално нашето общество. Те имат нужда от
такива конфликти, за да могат да хващат все повече и повече заблудени хора в
своята паяжина. Конфронтацията е тяхната среда, където могат да паразитират
безкрайно дълго. Именно заради това са тези умишлени политически пърформанси с
автобусите с турски песни, с храните, с вояжите на турския посланик и метаните
пред чужда среда. Това е допълнителна причина за създаването на санитарен
кордон около ДОСТ, защото, ако позволим тази отрова да се разлее във вените на
обществото, всичко друго ще е безсмислено.
Един автор от дясното политическо пространство се опита
да напише тези дни статия в която твърдеше, че фиксацията върху ДОСТ била
пресилена или добре дошла, въпреки, че корпоративните мрежи в Кърджали и
региона били на ДПС. Опасявам се, че това може да бъде продукт единствено на
човек, който би стъпил в Кърджали само насила или набързо и който никога не е
бил тук на място. Изборите са битка на опоненти и никой не отменил критиката
към ДПС и техните грешки, но ДОСТ не е опонент, а заплаха. Автентична заплаха
за целостта на българската държава и за здравия разум на обществените процеси.
И отказът да признаеш това всъщност е открехнатата врата, която позволява на
Местан и компанията да правят каквото си искат. Разговорът за битката с
мафията, за съдебната реформа, за корупцията съвсем не означава, че трябва да
си затваряме очите за грубата намеса на чужда държава в нашата политика и за
опитите Турция да си създаде парламентарна група в следващия парламент. Наясно
съм къде ги боли десницата и защо темата ДОСТ е неудобна за тях. Защото те с
години се оливаха в плюнки по отношение на Русия и въобразеното й влияние върху
политическите процеси. Но се оказа, че те са ни продавали топъл въздух,
комиксови измислици, тъпотии на килограм. Когато истинската заплаха се появи на
границата и нахлу с автобусите си с маанета и маршове, десницата се оказа
хваната по бели гащи със заплахата лъжата й да бъде напълно разобличена. И
заради това тя предпочете да си затваря очите пред ДОСТ, да се опива от
евроатлантическите лъжи на Местан, без да забележи, че зад него стои мустакатия
лик на един вманиачен автократ, който вече и на глас настоява за промяна на
границите на Балканите. Пък и как да кажеш нещо за ДОСТ, когато парите на
Турция купиха крайнодесните души на Евгений Михайлов, канарчето на Ердоган,
запяло в хора на националните предатели. Ефенди Михайлов го нарече великият
Павел Попандов и този лаф трябва да бъде обезсмъртент. Към хората, които си
продават съвестите публично не бива да има никаква прошка, защото всяко национално
падение започва от именно от такава нечистоплътна търговия. Изборите на 26 ще
бъдат един от първите уроци за това как трябва да се отнасяме към истинските
външни заплахи. Тоест добре е на Местан да му се реве и да му се пеят тъжни
песни в нощта на вота.
No comments:
Post a Comment