"Няма как да бъдеш изгонен от нещо, на което не си
поканен". С тази фраза като хвърлен скалпел президентът Румен Радев съсече
ексвътрешния министър Цветан Цветанов миналата седмица. Повод за нея стана една
случка в Свищов, която показа, че войната между ГЕРБ и държавния глава набира
скорост и минава от студената в своята най-гореща фаза. Бойният фронт едва ли
изненада някого, защото напрежението се трупаше взривоопасно, сюрпризът
по-скоро беше в мълнеоносната скорост. В неделя Цветанов обяви, че в ГЕРБ имали
съмнения за сделката с "Грипен", в понеделник се разигра мини-драмата
в Свищов, където председателят на депутатите на Бойко Борисов "не бил
допуснат" на среща между Радев и кмета на крайдунавския град, а в сряда
Народното събрание осъмна с временна комисия, която да разследва как се е
стигнало до избора на боен самолет. В четвъртък вече Цветанов и пратениците по
сутрешните блокове тръбяха, че комисията не е създадена за битка с Радев, че
това било упорито внушавана опозиционна лъжа. Те (ГЕРБ) искали да бъдат
отговорни пред парите на хората. И тъкмо човек вземе да си помисли, че е
попаднал в друга държава и в паника да се попита как да се върне, всичко си
дойде на мястото. Цветанов повтори опорните си точки за комисията, но ги
обогати с ново вълнуващо послание. Там, където имало сделки с
"Грипен" имало корупция, там, където се продавали Ф-16 всичко било
чисто, тихо, невинно и кротко. Това, разбира се, не е вярно. Навсякъде по
света, където се продава скъпа бойна техника остават следи от скандали и
съмнения. Това е конкурентен пазар и производителите на самолети водят люта
битка за всеки клиент, за всяка сделка. У нас можем с голяма точност да предположим,
че търговците на Ф-16 са раздали някоя и друга предварителна комисионна, защото
запенената ярост на коментаторите от сутрешните блокове, разширените им зеници,
лъжите, които хвърлят говорят за наличието на финансова дрога, която напълно ги
е обсебила.
Битката с Радев стартира леко пародийно. В Народното
събрание Цветан Цветанов изчете десетминутна декларация в която се ожали, че не
е бил допуснат до срещата на свищовския кмет и президента и, о, ужас,
президентът не си вдигнал телефона, когато бил потърсен за обяснение. Злите
езици обаче твърдят, че изходящите обаждания от страна на Цветанов към
държавния глава са били 17. И на нито едно не е било отговорено. "Г-н
Цветанов трябва да свикне с мисълта, че български политици могат да се виждат
свободно в негово отсъствие", отговори с артилерийски огън Радев, колкото
да затвърди усещането, че битката е в ход и, че нейният залог не е обикновен,
защото не се отнася до смяна на кресла, игра на тронове или други
административни интриги. Тук се получи автентичен политически сблъсък, който не
е толкова страшен и който беше неизбежен в момента в който политическият
монопол на ГЕРБ върху трите власти рухна като сграда, заредена с взрив.
Политиката се отпуши като пролетен поток, отървал се от леда и заради това
усещането за безвремие започна да изчезва, а на хоризонта се появи надежда, че
спарените пластове могат да се раздвижат и рухнат. Ето защо е добре да огледаме
какво е положението отблизо и каква е мотивацията на участниците в него.
ГЕРБ са в особена ситуация. Те имат нужда от подобен
конфликт, защото той им действа като инжекция с адреналин в мозъка.
Сатанизирането на Радев и конфронтация с него им помага да си намерят и
обичайния дежурен виновник за зациклянето на ситуацията в страната, както и да
се опитат да се върнат в мача. Защото от есента на миналата година, когато
Цецка Цачева се издъни в президентския вот, ГЕРБ изгубиха монопола върху
политическата инициатива. Трудно сглобеното управление с Обединените патриоти
не им помогна, за да ремонтират щетите върху образа си. Една от трите ключови
институции бе превзета и то от човек, който по никакъв начин не се подава на
натиск, нито може да бъде контролиран директно отвън, както работеше
трагикомедията с Плевнелиев. Този заради това тези дни беше направо болезнено и
конвулсивно да слушаш ексдържавния глава, който в някакво телевизионно студио
обяви: "президентската институция изгуби тежест при Радев". Човек да
се чуди да плаче, да се смее или да си прасне черепа в огледало. Радев изряза
конците с които кукловодите командваха неговия предшественик. Ако това е
олекване на институцията, то значи България се нуждае от решителна диета за
отслабване в този дух.
Но да се върнем на бойните действия. ГЕРБ впрегнаха много
парламентарни усилия, за да върнат разговора в лоното на самолетите Ф-16, но
решиха да се възползват от случая и да насочат огъня към президента. Пряката
атака срещу Радев обаче едва ли носи политически ползи на ГЕРБ, извън техните
хардкор-избиратели. Вероятно тя успешно стяга редиците на управляващата партия
и ги държи мобилизирани и в политическа бойна готовност, но насрещният ефект е
по-лош.
За президента гласуваха над 2 милиона българи, повечето
от които го направиха, за да разчистят ГЕРБ от политическата сцена и да накажат
Бойко Борисов. Сега те получават потвърждение за себе си, че са гласували за
правилния човек. Защото след слабото служебно правителство носовете на мнозина
избиратели бяха посърнали, понеже видяха как надеждите им се разпиляват на
прах. Самият Радев като че ли изчезна от политическия хоризонт, мина леко на
заден план и така допълнително усили отчаянието. Сега атаката на ГЕРБ го
събуди, върна го в играта и му даде политическо поле да прояви онези черти от
характера си, които избирателите му харесват и искат да виждат отново и отново.
Нека да припомним легендарната реплика отправена към депутатите от 43-ия
парламент - "Имате още една седмица". Публичното разкостване на
Цветанов припомни, че имаме за президент човек, който не може лесно да бъде
контролиран и има самобитен характер, за който не са характерни компромисите и
подвиването на гръбнак.
Всъщност май големият сблъсък няма да се случи точно за
самолетите, а по темата за съдебната реформа и борбата с корупцията. След
многократно дърпане на лъва зад опашката, той се събуди и реши да удари
политическият елит в ахилесовата му пета. Всъщност Радев интиутивно напипа
голямата тема на деня, защото, ако българското общество е запленено от
картините на реформата в Румъния, то това изобщо не се дължи на факта, че то е
разбрало какво се случва там. В Румъния обаче са извършени символни действия -
министри в затвора, обвинени премиери. Обществото у нас очаква нещо подобно.
Нещо като отмъщение за проваления преход. Защото всяка една част от разделеното
общество е наясно, че преходът е провал, а се различават единствено в оценките
си как се стигна дотам. Заради това е повече от символично, че атаката срещу
Радев дойде след идеята му за тотална борба с корупцията, която той обяви на
висок глас. По този начин президентът отне голямата тема на градското дясно, а
даде и нова хоризонт на визията си за страната. От ден номер 1 хората чакаха от
него подобно действие. То се превърна в конфликтно, но в България така или
иначе няма инициатива, която да бъде посрещната с цветя и рози от всичко.
Всъщност в атаката на ГЕРБ можем да разчетем и лека ревност. Радев иззе онази
надежда за промяна и реванш, която наливаше енергия на Бойко Борисов по време
на първия му мандат. Заради това битката няма как да се стихне. Тя ще се води
упорито и дълго и ще се нагледаме на комисии.
Както и на неотговорени телефонни
позвънявания.
No comments:
Post a Comment