След
като изкара петгодишен мандат, който
приличаше на будна евроатлантическа
кома, комедия пълна с гафове, тъпотии,
недоразумения, Росен Плевнелиев се
опита да имитира автентичен политически
живот в момента в който излезе в пенсия.
Непретръпналия на ужаси зрител, който
рано сутрин се бори с махмурлука и има
нужда от душевно спокойствие, вътрешна
хармония и конска доза "Алка Зелцер"
напоследък като едното нищо може да
бъде изненадан от честия телевизионен
тероризъм на Плевнелиев, който се появява
като трол във всеки възможен политически
блок, а се твърди дори, че е гостувал и
на Гала, но, простете ми, така и не събрах
морални сили да го изгледам. Няколко
пъти се изкушавам, но винаги си казвах,
че човешкият живот е твърде кратък, а
времето ни така преброено, че да мога
да се причиня едновременно две телевизионни
чудовища - Гала и Плевнелиев.
Другите
медийни изяви на безславно отишлия си
президент обаче са скучни за гледане,
но интересни за анализ. В пенсионерското
си битие Плевнелиев веднага скочи срещу
своя приемник за поста Румен Радев,
нещо, които Георги Първанов нито един
път не си позволи като поведение към
своя наследник. А екзалтациите и
самопохвалите на милионера (нека да не
забравяме, че Плевнелиев е милионер, а
това има значение, когато тръгваме да
анализираме неговите ъндърграунд
действия) вече надминаха всякакви
граници. Последната изцепка беше, че
лично той бил мотора за подписването
на договора с Македония. Това, разбира
се, се сблъска тежко с неговото
външнополитическо поведение, защото
Плевнелиев не посети нито веднъж Скопие,
но днес алибито му е доста скалъпено -
бил го направил след консултации с
Външно. Абе, може и да е така, но за пет
години темата "Македония" почти
не присъстваше в размислите и страстите
президентски, така че оправданията
постфактум звучат наистина като нелепо
извинение. И, разбира се, станалият
случайно зрител на това медийно турне
не може да не си зададе въпроса - за какво
му е на Плевнелиев да води толкова
активен задгробен живот вместо да се
оттегли да пише мемоари, или каквото
там иска да прави, но да спре да занимава
публиката с персоната си? Защо му е пак
да се вре в телевизионните светлини и
да се присвоява политически заслуги? С
какво са заслужили измъчените електорални
единици в отечеството да не могат да се
нарадват както трябва на факта, че
изритаха този човек на политическото
бунище? И съвсем доскоро нямаше отговор.
Всичко изглеждаше като нелепа импровизация,
опит на един провален политик да убеди
някого, че е имало нещо смислено в неговия
мандат. Само че на хоризонта се появиха
факти, които не карат да смятаме, че
телевизионният тероризъм не е бил
случаен, нито пък импровизиран. Всичко
е било част от схема, която да държи
Плевнелиев на изкуствено дишане, за да
може той да бъде изтупан от прахта,
реанимиран набързо и пуснат като нов
десен лидер из напатилото се българско
политическо пространство, което
достатъчно често е карало това венерическо
заболяване, наречено "нов десен
проект".
Находчиви
медии засякоха в Гърция как експрезидента
пирува на една маса с Иво Прокопиев,
който много мрази да бъде наричан
олигарх, медиите му страшно се пенят
срещу всеки, който си позволи да го
направи, но когато си храненик на чужди
фондации и си изплел една паяжина между
бизнеса си и такива напарфюмирани
политически фигури като Плевнелиев,
как точно да те наричат? Всъщност още
по време на президентския мандат на
милионера се знаеше, че той е много гъст
със семейство Прокопиеви, а техните
медии в замяна му изграждаха имиджа на
политически иноватор, което разбира се
звучеше като як виц. И нека да припомним
още една позабравена подробност, защото
тя е важна за по-нататъшните ни изводи.
Още във виновното лято на 2013 година,
когато протестите на умните и красивите
заприличаха на клоунада на екстази,
тръгна слуха, че Прокопиев се опитва да
гради про-президентска партия, която
да израсне от основите на президентството
и така да се сътвори прословутата нова
десница. Разбира се, като всяко лабораторно
начинание и това рухна в пепел и пламъци,
но е ясно, че зализаната олигархия
отдавна се опитва да си учреди дясна
партия, която да е структурирана около
кинтите на "Америка за България",
персонална вярна на Прокопиев и неговите
тъмни бизнес-интереси. Единственото,
което отсъстваше от сцената беше фигурата
на лидера. От едни много интересни
стенограми, които циркулират из медийното
пространство от няколко месеца насам
научихме, че политическите отпадъци на
десницата отдавна се опитват да се
структурират като един проект, но още
по времето на президентските избори
идеята се разпада като радиоктивен
елемент, защото никой няма топки да
понесе огъня върху себе си. Очевидно
онези дискусии са били посветени основно
на Лозан Панов, но шефът на ВКС напоследък
позалезе, защото така и не е измислил
нова акция с която да привлече вниманието
върху себе си и почти съм сигурен, че е
в абстиненция. Днес на хоризонта е
изплувало името на Плевнелиев. Само си
представете - Росен Плевнелиев лидер
на формация, която щяла да носи името
"Новите десни". Това звучи като
мозъчно самоубийство. Но медийната
активизация на лицето, както и опитите
му да се върти край ГЕРБ говорят, че има
план за разделение на дясното пространство
и за кражба на избиратели. В последните
дни на юли видяхме Плевнелиев няколко
пъти да се върти край Бойко Борисов.
Целта не стана ясна, но запивката с
Прокопиев издава, че има някакъв план
за действие, въпреки, че всичко, което
е родено на алкохолен запой на олигарси
е обречено да е мъртвородено, но това
ще си го говорим по-нататък, когато
родилните гърчове на недоносчето
започнат да стават очевидни. Още отсега
чакаме цяла серия от моралистични есета
по страниците на "Дневник" за това
как нуждата от нова десница е станала
крещяща като оргазъм и е крайно време
прогресивните сили да излязат от
фейсбук-безвремието си и луксозните
кръчми, за да удостоят с доверие Росен
Плевнелиев и новият му статут на
политическа мариоенетка.
Десницата
у нас има един траен проблем, който е
толкова очевиден, че те май не го
забелязват. В момента в който позволиш
един очеваден олигарх като Прокопиев
да стане сив кардинал ти заприличваш
на порноактриса, която отчаяно се опитва
да мине за монахиня. Всички приказки за
почтенност, правила, морал заприличват
на песен на Азис, когато до тях се допре
босът на кръга "Капитал". Прокопиев
е жаден за власт, иска реванш, иска да
кадрува. Очевидно вече апетитът за
озлочестяването на съдебната власт не
му е достатъчен, сега си въобразява, че
ще получи нов шанс чрез своята марионетка
Росен Плевнелиев. Един провален бизнесмен
и един провален президент ще правят
"Новите десни". Трябва да се ощипя,
за да се убедя, че не сънувам някой
сюрреалистичен кошмар. Прокопиев е
раковият тумор на дясното пространство,
защото той не е в състояние да сътвори
никакъв нормален политически проект.
Всяка партия, която му дойде наум ще
последва я съдбата на "Каолин" -
безславно продаден, за да може олигархът
да спаси своята кожа, защото такава
ситуация неизбежно ще дойде. С лидер
като Росен Плевнелиев новият десен
проект е обречен на дива скука, смъртоносна
паяжина от гафовете и най-важното - на
нулева последователност. И още един
генерален проблем - Прокопиев може да
мисли само в схеми, но хората с които ги
изпълнява са удивително едни и същи.
Бъдете убедени, че край "Новите десни"
пак ще се развъртят Христо Иванов, Радан
Кънев, Атанас Атанасов и други позабравени
величия, автори на исторически компромиси
и батални кариеристични сценки.
Този
път обаче Прокопиев, струва ми се, не е
преценил нещата докрай напълно. С лидер
като Плевнелиев, който има мощта на
атомна бомба в областта на политическата
клоунада, автентичната десницата може
да бъде напълно заличена като обществено
явление. На мен отдавна не ми е ясно как
десните избиратели, които иначе винаги
кресливо се изкарват основен мотор на
модернизацията у нас, постоянно позволяват
да ги третират като зомбита и да им
пробутват всеки път поредния буламач
с капиталски подправки. Изваждането на
провален президент на терена е знак, че
кризата в дясното е дълбока, болестта
дълбае костите и основите и винаги ще
е така докато един подсъдим, човек уличен
в достатъчно на брой далавери като
Прокопиев продължава да се държи като
съдържател на бардак, който е толкова
стиснат, че даже не иска да смени
момичетата, въпреки напредналата им
възраст. Българското общество се е
нагледало на всякакви дивотии в годините
на прехода, успяло е да преглътне
достатъчно на брой извращение, но
прокопиевско-плевнелиевска десница -
това ще е нещо за "Гинес".
В частта
за кошмарите.
Или за най-големите
глупости.
No comments:
Post a Comment