Новината, че радио "Свободна Европа" се връща у
нас предизвика много въздишки, сълзи и стенания. Не е ясно дали някой наистина
го очакваше. Дори и онези 8 души, които наскоро написаха писмо до американския
конгрес медията да бъде върната у нас едва ли са очаквали молбата им да бъде
чута. Но ето, че чудото стана - беше обявено, че радиото се връща и изведнъж
настана една вакханалия.
Десните "романтици" у нас започнаха направо с
оргазмичните въздишки и пърхането с клепачи. Ах, "Свободна Европа"
щяла да се връща у нас да почва битката с фалшивите новини (Цветан Цветанов
направо отсече, че борбата ще е с "фалшивите новини на БСП"), да
създава качествена журналистика за десни алкохолици, пардон, интелектуалци, да
издигне медийната среда до качествено ново равнище и, разбира се, да даде хляб
на позакъсалата грантова интелигенция, която отдавна стене под евразийския
ботуш на местната селяния. На щанда на мечтите веднага бяха извадени надеждите
за нова финансова американска подкрепа и се наслушахме на меланхоличните
разкази на стари кадри на "Свободна Европа" каква територия на
свободата било там. Лично аз най-много се изкефих на "писателя"
Димитър Бочев, който пред Георги Коритаров разказа как навремето му предложили
да преведе текст срещу Солженицин, но той гордо отказал. Текстът бил преведен
от друг колега, но Бочев запазил съвестта си чиста, а и нямало никакви
административни последици за него. Всеки избира да види в тази история това,
което иска. Бочев набляга на романтиката и свободата, аз обаче виждам в този разказ
- абсолютно последователно провеждана политика. Истинска свобода щеше да има,
ако Бочев като авторитет бе успял да каже, че българската секция няма да се
занимава с атаки срещу Солженицин и да уважат думата му. Неговият разказ обаче
е точно за обратното - заобикалят го като обикновена медийна пешка с неясно
високо самочувствие и в крайна сметка текстът е преведен, напук на възгорделите
се редактори. Тоест радиото си има последователна и целенасочена политика,
която изобщо не се влияе от мнението на отделни журналистически молекули.
И ако тази история не ви е достатъчно убедителна, ще ви
разкажа за една друга. Тя се случи с легендарния руски журналист Андрей
Бабицки. Бабицки беше един от най-яростните руски дисиденти срещу войната в
Чечения, автор на десетки скандални и гръмки статии в които заемаше страната на
чеченците и беше сред най-активните противници на Владимир Путин. След много
превратности на съдбата Бабицки се оказа сътрудник на радио
"Свобода", което излъчваше на руски от Прага. Това по същество е
същата тази "Свободна Европа", но понеже в този формат излъчваше само
за страни от Азия и постсъветските републики името беше променено. Бабицки
обаче все пак се оказа почтен човек, защото, когато започнаха събитията в Крим,
той каза, че разбира хората там в свой коментар. Моментално го свалиха от ефир.
След това на 2 септември 2014 година Бабицки успя да снима със своята камера
разравянето на гроб в Донбас, който оставял след себе си печално садистичния
украински батальон "Айдар". И след това той пуска клипчето
нередактирано на сайта на радиото. Само час по-късно видеото моментално е
свалено, самият Бабицки бе уволнен с гръм и трясък въпреки легендарния си
статут. Днес той живее в Донецк, пише прекрасни статии, очевидно е в мир със
себе си и преоценява философски своето минало. Но историята с него доказва едно
- "рупорът на свободата" е безмилостна машина, която мачка костите на
всички, които са в противоречие с официалната американска политика. Това е
толкова далече от демокрацията колкото чалгата от операта.
И заради това, когато говорим за "Свободна
Европа" моментално трябва да свалим патоса. Това е идеологическа
радиостанция, винаги е била и има за задача да прокарва определена политическа
линия. Това е радиоварианта на вестник "Правда" за Западния свят -
официоз на водената политика, която трябва да бъде облечена в подходящите
анализи и медийни слуги. Всички останали охкания и ахкания са просто форма на
финансова абстиненция у някои хора, които си представят, че ще са абонирани за
предавания там. В подобни мечти има един-единствен проблем - светът жестоко се
промени във времената от 2004 година насам, когато "Свободна Европа"
махна с ръка на България за сбогуване. Днес се намираме в съвършено различна
геополитическа ситуация, така оплетена, че никой не е в състояние да проследи
всичките й тънкости, завои и подлости. И виждаме, че основният финансист на
"Свободна Европа" Съединените американски щати минават през
изключително турбулентен период в своята история. Обществото им е драматично разделено,
политическото противопоставяне стига до крайности, напрежението избива в
яростна медийна логорея или тролски туитове, държавата се тресе от раздори,
скандали и обвинения. Но понеже парите за радиото все пак се отпускат от
американския конгрес, а там мнозинство имат републиканците и следователно
Тръмп, то връщането на радиото може да заседне на гърлото на всички, които го
пожелаха. Както казва майка Тереза "повече сълзи са изплакани от сбъднати
молитви". Защото Тръмп има нужда от медийно утвърждаване на политиката си
по света, от рупор, който да превръща идеите му в репортерство, а
"Свободна Европа" никога не е имала друга задача освен тази. Да не се
окаже, че по цял ден от радиото слушаме как НАТО е твърде скъпо и, ако страните
в него не отделят по 10 на сто от БВП по-добре да го няма, че Хилъри Клинтън
трябва да лежи в затвора, че разследването за "Рашагейт" е лов на
вещиците на корумпираните демократи, че Русия и САЩ трябва да имат добри
отношения, защото мирът го изисква. САЩ има отчайваща нужда да подмени старите
си агенти на влияние по света, защото те вече са изхабени, компроментирани,
ненужни и дискредитирани. Така че очаквам всички, които се молеха
"Свободна Европа" да се върне тук да плачат с кървави сълзи заради
своята молитва. И това не е израз на някаква злоба. Това е реализъм, оголен
като истинско репортерство и болезнен като автентичен анализ. Защото
представете си, че изведнъж шеф на радиото стане Петър Волгин. Колко ли ще им е
вътрешно на всички тогава, а? И едно уточнение - не намеквам нищо за Волгин,
нито пък имам вътрешна информация. Просто си правя шегички.
Но и Тръмп е
известен като шегаджия, нали?
No comments:
Post a Comment