Парламентарната инквизиция на ГЕРБ и ДПС

Нека поредният пирует на Бойко Борисов да не ви хвърля прах в очите. Нека поредното политическо преобръщане на ГЕРБ и то в рамките на няколко дни да не разваля фокуса на вашия поглед. Нека праведните пози на една сюрия гербаджии и театралните сценки на премиера да не ви заблуждават. Истинската същност на партия ГЕРБ си пролича в деня в който бяха гласувани промените в Избирателния кодекс. Всичко след това беше панически опит за спасение, отчаян опит за кризисен пиар. Този път просто БСП си беше на мястото и реагира както трябва на точното място, в точното време и уцели управляващите в десетката. Но това няма да е текст, който ще посветим на тази победа. Това ще текст с който ще се постараем да не забравим какво се случи.

След 15 часова парламентарна инквизиция управляващо мнозинство, състоящо се от ГЕРБ, ДПС и НФСБ напълно обезкости идеята за свободни избори миналия четвъртък. Получи се точно като в Средновековието - костичка по костичка крехкото тяло на българската демокрация беше обезобразено, законодателно пречупено с пирони в дланите и дори малката и тиха светлинка на преференциите беше загасена с неистова злост. Всичко това се случи в обичайния криминален стил на ГЕРБ - на протяжно заседание, което се проточи по нощите, за да може същинските дебати по промените да бъдат скрити от публиката, да бъдат замаскирани от мрака на нощта. След края на дискусията се оказа, че трупът на българската демокрация вече е почти бездиханен и не е ясно колко точно живот й остава. Мнозинството като багер премина през нея и днес преди да мислим за изборите, може би трябва да се загрижим дали първата битка да не е отново битката за свобода, за правото да имаш избор, а не властта с железен чук да ти налага кой да управлява. Много от решенията са скандални, но тук ще посочим основно две. Управляващите смазаха напълно идеята за прочистване на избирателните списъци и така си оставиха огробен брой от резервни гласове, които да бъдат пуснати в употреба, ако се наложи спешна спасителна операция. Идеята на левицата за регистър на избирателите бе напълно посечена и стана ясно, че ГЕРБ нямат никакъв интерес да се внесе яснота по темата. Идеята за видеонаблюдение в секциите също не мина, а да не говорим за това, че решенията в ЦИК вече ще се взимат с обикновено мнозинство и така юздите на управление минават изцяло в партията на Бойко Борисов. Заради това твърдя, че сравненията с инквизицията съвсем не се пресилени. Пред очите ни няколко партии си написаха такива изборни правила, че просто да не могат да загубят избори.

Саморазправянето с преференциите беше особено жестоката част от парламентарното мъчение. Сами знаете - това е инструмент, който избирателите харесват. Повечето от тях гласуват с преференция. Това е малкото оръжие, което е дадено в техните ръце. Това е техният начин не просто за бунт срещу системата, а за бунт и срещу партийните елити, срещу костюмарите, които се обявяват за всезнаещи. И тази свобода грубо бе отнета на избирателите. Според ДПС, защото преференцията била мощен инструмент за корпоративен вот. ГЕРБ предпочетоха да мълчат по темата. Те вероятно знаеха, че съучастието им в това изнасилване няма да мине без наказания и бяха решили да не оставят много отпечатъци на местопрестъплението. Оказа се, че в погледа на управляващите преференцията е едва ли не най-големият тумор на избирателната система. А всички знаем, че не е така. Най-големият проблем е липсата на политическа представителност. Връзката партии - избиратели е крехка и често съществува повече на фантазия отколкото в действителност. Хората не възприемат политическите елити като реален изразител на техните интереси и заради това трудно отиват да гласуват. Те не вярват, че политиката прави живота им по-добър, защото всички доказателства сочат обратното. И като лепенка за тази огромна рана се появява преференцията. Тя е крехък, но все пак опит на избирателите да посочат различен човек от този, който се харесва на партийните елити. Това е техният мини-бунт срещу всичко и сега им затръшнаха под носа тази врата.

Всички тези детайли показват само едно - тези, които са на власт в момента адски много се страхуват да не изгубят изборите. И защото нямат доверие на "големия, черен народ" (Никола Фурнаджиев) те решиха да му отнемат реалното право на избор, да го лишат от реална възможност да промени нещо. ГЕРБ просто направиха правилата така, че да си осигурят служебна победа. Което е последна крачка преди това изборите изобщо да бъдат отменени като пречка за техния възход и корпоративни паяжини.

Действията на ГЕРБ днес напомняха на една друга ситуация, отпреди 10 години. В началото на 2009 година тогавашните управляващи от Тройната коалиция, буквално няколко месеца преди изборите също решиха да пренапишат изборните правила. Да, вярно е, на тях никога не би им хрумнало да ги променят така, че да обезмислят гласуването, но операцията беше замислена с цел да им улесни изборното битие. Имаше идея да се въведе праг от 10 процента за влизането на коалиции в парламента, а като черешка на тортата бе замислено да има по един мажоритарен кандидат във всеки многомандатен район. Последствията от подобен експеримент бяха зловещи - Конституционния съд посече идеята за коалициите, а на парламентарните избори БСП не спечели нито една мажоритарна битка. Левицата остана само с 40 депутати и най-лошото от всичко е, че можеше да се вини за това основното самата себе си. И Георги Първанов, разбира се и то с голямо основание. Може би заради това днес управляващите решиха, че не бива да оставят никаква илюзия за реален избор и да направят така, че просто да не могат да загубят. Което е проява поне на някакъв реализъм - те знаят, че ако хората гласуват свободно, Бойко Борисов моментално ще остане без работа. И заради това прибегнаха до инквизиции, морално изнасилване и пълно отнемане дори на илюзията за избор. А това винаги е израз на жесток страх. Страхът на хората, които знаят, че си отиват и просто не искат да се примирят с това.

В окото на бурята, когато стана ясно, че хората не приемат парламентарните действия на коалицията ГЕРБ и ДПС изведнъж хората на Борисов се уплашиха и лично премиерът дръпна шалтера на приетите поправки, а дори обеща и нов състав на ЦИК, какъвто трябва да има по закон, а не по каприз. И няма как да не го кажем пряко – именно решението на БСП да напусне парламента направи възможна тази ревизия.  Заради това с лека ирония си припомням, че само ден преди извъртането на ГЕРБ на пленума на БСП бяха изказани всякакви мнения - "в страната нямало обективни условия за криза", "ситуацията не била достатъчно напрегната", "хората съвсем нямало да бъдат убедени в нашите действия". В друга ситуация бих чул такъв хладен и самокритичен анализ.

С оглед на всичко, което се случи стана ясно, че политиката е игра на смели решения.  На решения, които отиват отвъд баналността на привидностите. На решения, които се взимат в името на големи цели като реанимирането на българската демокрация например.  Някой трябваше да го направи.  В такива екстремни мигове единствената реална алтернатива е БСП. Това не е въпрос на вяра, мнение, убеждение, съмнение или теория...

Това е въпрос на историческо познание.

Предизборният Каракачанов е като пъпчив тийнейджър

От известно време насам като неясен сърбеж в мозъка ме гложди подозрението, че европейските избори (обикновено скучни, невдъхновителни и дори досадни) могат да се превърнат във вододелна точка. И то не точно за Европейския съюз, но за България почти със сигурност. Точно заради това залозите за този митичен вот се вдигат от ден и съвсем скоро политическата ситуация у нас сериозно ще заприлича на казино, където се са събрали камикадзета, които няма какво да губят. Нека това да не ви звучи пресилено. Пропастта между избиратели и политически субекти става все по-голяма, а скоростта с която ГЕРБ като ненаситен вампир унищожава своите коалиционни партньори, вече започва да заприличва на ненаситно хищничество. Точно на това трябва да отдадем предизборните гърчове на Обединените патриоти, които навлязаха в обичайното си състояние на сапунен сериал, излязъл от контрол. Трите части на малката коалиция бяха обезкървени, изтощени, приласкани и морално изнасилени, заради това днес от тази част на политическото пространство вече виждаме последни идеи и издихания за залъгване на разочаровани избиратели. И по-стара традиция и ВМРО, и НФСБ, а "Атака" се спасяват поединично, което прави ситуацията още по-смешна.

Точно в този контекст трябва да разглеждаме и концепцията за ромите, която беше представена от вицепремиера Красимир Каракачанов и вероятно ВМРО вижда като свой спасителен пояс на изборите. Защото това е текст, който сякаш е сътворен от пъпчив тийнейджър, който си мечтае за кариерата на доктор Менгеле, защото е окрилен от идеята за радикално политическо зло. Нека преди да представим идеите да обясня защо съм краен и, разбира се, прекрасно осъзнавам, че много хора няма да се съгласни с мен. Но България няма проблем с циганите. България има проблем с бедността. Когато говорим за бедността у нас много често си позволяваме лукса да изключваме от този разговор циганите и да си въобразяваме, че тяхното поведение е продукт на някакво изначално расово несъвършенство. А е точно обратното. Проблемът с циганите е социален. Всяко население, изолирано в гета, потопено в умопомрачителна бедност, изолирано от образователната система и без шанс за социална реализация, рано или късно ще попадне в сферата на престъпността. Това не е етнически капан, а социална проказа, която от години като общество се правим, че не забелязваме. Много по-лесно е да сочим обвинително към ромите и да ги изкарваме виновници за състоянието на държавата, въпреки, че простата сметка показва, че най-големите престъпления на прехода не са извършени от цигани. С което не искам да кажа, че гневът е безпочвен. Напротив - когато човек го пребият заради последните 15 лева от пенсията, той едва ли ще има време да чува аргументи и да бъде убеждаван във висшите истини. Понеже ни докара до състояние на екзистенциално оцеляване, никой няма време да търси голямата картина. Той търси виновник под носа си. И бързо го намира. Заради това етническото напрежение в България тлее като бавно като мокър барут и на моменти ескалира зловещо, подклаждано от изпечени политически провокатори.

И така стигаме до плана на ВМРО. Още щом го отгърне човек се вижда, че това не е план за битка с бедността. Това е антиромска стратегия, пълна с кресливи идеи, напълно противоречащи на здравия разум и неосъществими на юридическо и неконституционно ниво. Не и по начина по който Каракачанов го рекламира.  Например как ви звучи "ограничаване на раждаемостта на жени, които са оставили повече от едно дете в социални институции"? И как точно ще постигнат това? Ще ходят да светят на хората? Ще им забранят физически контакти? Или ще правят насилствени аборти? Това последното не е казано, но пък се обещават "безплатни аборти" все едно това е висша стъпка за интеграцията на ромите. Истината е, че отговорното родителство е въпрос на социални условия и на възпитание. Нито едно от двете не става чрез законодателно насилие и политически тероризъм. Планът на ВМРО отива и в други крайности - въвежда "трудова повинност", "безвъзмезден труд в полза на обществото", изобщо търси всякакви начини да демонстрира силна ръка и да изкефи максимално гневния електорат. Друга идея, която ме впечатли е, че безработните цигани, които получавали социални жилища ще трябва да помагат за тяхното строителство и така нататък. Цялата идея на плана е да демонстрира сила и власт, а не да реши проблемът с ромите. Защото, когато диагностиката ти куца, няма как да изгониш болестта. Цялата патетика на предложенията почива на идеята за циганите като за непълноценен етнос, а законодателство, което се прави за отделен етнос зловещо напомня на Айхман и не покрива никакви нормални критерии. В този план отсъства нещо много важно - държавата да пребори властта на циганите барони, които държат гетата в желязна хватка, а хората като крепостни селяни. ВМРО обаче са слепи за този проблем, защото българите също са в неговия плен, а тяхната власт се крепи върху такива полуфеодални схеми. И вместо решения имаме расизъм. Съвсем реален и обемен.  Ако искате да решите проблема – нека държавата да заработи. Нека социалната политика да стане ежедневие, работете срещу гетата, но не просто като ги съборите, а като намерите начин да осигурите на останалите без покрив прилични игрища. Ненужната жестокост срещу най-бедната част от българския народ няма да роди нищо хубаво.

И така с цел да се закрепи на европейските избори и да не изпада от политическата игра ВМРО прибегна до нещо, което отдавна се печеше в политическите лаборатории на прехода - откровен нацизъм. Проблемът с нацизма е, че той само привидно дава бързи решения докато на практика разрушава държавности. А все още остават цели четири месеца до изборите. Още отсега се плаша какво ли ще роди политическото безумие дотогава. Но лудостта е опасна за игра, защото един път изкарана от бутилката тя трудно се връща в мрака, а и първа поразява тези, които са се заиграли с нея.

Информационната зомбификация на "обективните" медии

В България има един кръг от медии в които е добре човек да попада зареден със сериозно количество антидепресанти и подходящ алкохол. Ако случаен читател се заплете из тях като в тропическа джунгла, то в края на пътешествието той ще излезе с уникален мелодраматичен разказ за състоянието на страната. Според неговия сюжет България се намира в траен плен на руските интереси и на зловещите попълзновения на Кремъл, ръководени лично от Владимир Путин. В този разказ руския посланик у нас коли и беси в политическата система, уволнява и назначава премиери, директно ръководи парламента, започнал е евгенична програма за преодоляване на естествения ни евроатлантизъм и лично спонсорира чалга културата, за да прецака така присъщия на народа ни вкус към класическата опера и възвишените образци на модерното изкуство. Ах, Русия – този вечен демон на българския геополитически лакей, който този път за разнообразие се надяваше, че е хванал влака на победителите, че е получил най-накрая правото да се нареди на дългата опашка за получаване на огризките от трапезата и ще живее дълги години във финансов комфорт и смирено благополучие.

Най-красивото от всичко е, че в повечето случаи (с многозначителното изключение на сайта „Фактор“) това са медии, които претендират за абсолютна обективност, за спазване на журналистически стандарти и сляпо следване на свободата на словото. Всичко това е лъжа, но само как прекрасно звучи. А, че е лъжа си личи по няколко простички факта и описваният разказ е един от тях. Лично американският посланик привиква премиера на среща и дори взе на директно подчинение органите за сигурност, но за читателите на тази джунгла от медии това нищо не означава. Това е само димна завеса, която да скрие руската намеса тук и дългите, криви и хищни нокти на Кремъл. Лидерът на най-голямата парламентарна група през три месеца ходи на визити в САЩ, кеф ти за молитвени закуски, кеф ти за прост инструктаж, но това само за пореден път им доказва как руския газ и тръби само чакат някой да се разсее, за да ни развалят прекрасния климат и ефектното бъдеще. И всичко това е директно следствие от пропагандата, която тези рицари на обективната журналистика бълват като анорексици, които бързат да върнат тайния обилен обяд в тоалетната.  В повечето случаи тези медии имат един общ фактор – директно получават американски пари и в името на това финансиране те са готови моментално да изхвърлят принципите си на боклука и да почнат да облъчват читатателите си с токсични неистини и патетика, достойна за „Работническо дело“ от 1950 година.
Заради това в рамките на този текст ще се занимаем с два такива случая и то взети само в рамките на месец. Не възприемайте това като заяждане. То е нещо много повече. Разобличаването на псевдопроповедници е важно за нравствената хигиена на българската обществена среда. Когато позволим на мошеници, интриганти и долнопробни манипулатори да узурпират медиите и да изискват претенцията им за журналистическа святост да бъде призната, това е ясен знак за морален провал, който се случва пред очите ни. За да знаем истината трябва да сме наясно кой и как се опитва да ни я поднесе, иначе ще ни тъпчат с полуфабрикати до пръсване.

И понеже споменахме за „Работническо дело“ от 1950 година, нека да огледаме подробно първия пример. Тези дни сайтът „Медиапул“, любимия информационен храненик на „Америка за България“, ни ощастливи с текст, озаглавен: „Новият F-16 вече „лети“ към България“. Това е заглавие, което директно избива зъби. На всичкото отгоре то има общо с журналистиката точно толкова колкото попфолк-певица може да претендира за висша културна ценност. Защото, когато човек се зачете в текста удивено разбира, че в него се разказва за това как концерна „Локхийд-Мартин“ е завършил строежа на фабриката си в Южна Каролина, където един ден в неясното и далечно бъдеще ще започне да монтира самолетите, които ще поръчаме. Ако това е „лети“, то този полет се очертава влудяващо дълъг и може би ще приключи някъде в края на следващото десетилетие. Ако нещо наистина лети, това е единствено политическото въображение на вдъхновения репортер, сътворил това заглавие-монстър, напомнящо на зловещо връщане в миналото.

 

Удивително е как тези, които са пълни с претенции до шията, никога, ама никога не са тяхната висота, когато трябва да изпълняват откровени поръчки. Само да ви припомня – това е същия сайт, който преди изборите през 2017 година, чудейки се как точно да представи Елена Йончева като водач на листа на БСП, написа, че тя е била „конкубина на Сергей Станишев“. Обективност, та дрънка. Тази трансформация е нещо съвсем обичайно за медиите на „Америка за България“. В мига в който трябва да си заслужат парите те заприличват на отровен двойник на някоя ядлива гъба. Не знам как да наречем това освен лакейска журналистика. Прегъване на гръбнак пред икономическите интереси на новия ни Голям брат. Очевидно е, че от „Медиапул“ няма как да очакваме обективен анализ за това дали F-16 наистина са най-подходящите самолети за нашата армия. Вместо това имаме слугинско слюноотделяне и то в степен, която ни заплашва с цунами.

Още по-ярък е примера с новооткритата секция на „Свободна Европа“ у нас. Това събитие ни бе представено като шанс за истинската журналистика, като подпомагане на свободната журналистика, като нов шанс за репортерите, които не са се отказали да търсят истината. Десни полуанализатори веднага се заеха да приветстват събитието, да стенат от кеф и да твърдят, че най-накрая ще има една свободна и независима трибуна в страната. Дали е така наистина? Нека да видим.
На 24 януари, когато започнаха странните процеси във Венецуала сайтът на „Свободна Европа“ изригна със заглавие: „След протести: Мадуро свален, Венецуела има нов лидер“.

 

 

Много яко, нали?

Проблемът е, че днес бихте търсили упорито тази дописка в изданието и няма да я намерите. Защото междувременно тя е била редактирана и днес може да я откриете с редактиран патос: „След протести срещу Мадуро: Венецуела има нов лидер“. Схванахте разликата, нали? Интересно какво ли въображение трябва да е имал международния редактор, за да излъже за свалянето на Мадуро. Защото вече минаха доста седмици от 24 януари, а венецуелския президент е все така на поста си, армията продължава да го подкрепя, а доколкото разбираме от истински независими източници то и сред народа на Венецуела популярността му е немалка. Да представиш желаното за действително може да се нарече литература, но не и журналистика. И не си мислете, че това е грешка, неволно трепване на ръката. Това е целенасочена дезинформация и то по чужда поръчка. Дори и в новия си вариант обаче заглавието е контраинформационно, защото лидерството на Хуан Гуайдо е доста проблематично. Може ли да бъде наречен „лидер“ човек за когото реално никой не е гласувал?  Истински обективната медия би намерила място и за такова изречение. В „Свободна Европа“ подобно нещо напълно отсъства. Ако пишеш анализ – бъди свободен да изразяваш мнението си и предубежденията си колкото искаш. Когато става въпрос за информация обаче това е в разрез с най-елементарните правила на журналистиката. Което трябва да ни подсказва, че „Свободна Европа“ просто не е сайт за журналистика – това е издание, което има ясна политическа цел и геополитическа идеология, маскирана удобно като репортерство. Редактирането постфактум е направено, за да може тази маска да бъде оставена, та току-виж някой разсеян читател приеме манипулацията за истина.

Тъжното е, че нито едно от посочените издания не издържа дори и на елементарен преглед за автентичен журналистически смисъл, напук на кресливите им претенции и постоянно тупане в гърдите. А е важно да го знаем, защото в света в който ни предлагат да живеем медиите все по-ясно се демаскираха като инструмент на властта, а не като средство за критично опознаване на реалностите.  За тези хора фактите нямат значение – те имат политическа работа за вършене и съответно до свършека на света биха давали думата на доказани мизантропи и ксенофоби, които да ни заливат не с анализи, а с идеологически внушения. Дори и когато тези анализи приличат на нещо забравено старо, което се възкресява отново и отново за целите на промиването на мозъци. Когато една медия твърди, че е обективна, смислена и критична, то тя трябва да се научи да отговаря на въпроси за собственото си поведение, когато се държи в разрез с декларираните принципи. И е ясно, че обичайните читатели на такива издания няма да питат нищо. Те са натровени жертви на могъща манипулация, но всички останали трябва да се вълнуваме от темата. В противен случай не е далеч деня в който всички ще заприличаме на информационни зомбита, които не са в състояние да различат истината от лъжата. Нали тези типове мразят комунизма? Постоянно пишат за това и раждат високопатетични есета по темата. Защо тогава при първия удобен случай заприличват на нещо, създадено през тази епоха. Геополитическото лакейство е отврат.

Четете и се съпротивлявайте!

 

Новичокът като политическо фентъзи

Драмата с новичока на българска територия, бях сигурен, бързо придобива фарсови измерения и сюрреалистична окраска. Нека да ви припомня - от три дни насам Цветан Цветанов и една плеяда от психодесни анализатори съвсем убедено като носители на топсекретна мъдрост и потайно знание ни обясняват, че историята с натровения от руснаци бизнесмен е съвсем истинска. Лицето Цветанов дори я използва, за да постигне пълен морфичен резонанс и да обяви, че е убеден как руснаците щели да се намесят на европейските избори. Нещо повече - с металически глас ни бе съобщено как парламентарна комисия ще нищи темата в дълбочина, а софийските ивоинджевци се подмокриха в своите самотни удоволствия и започнаха да скимтят като малки болонки. Вижте сами - родиха се поне 10 анализа на тема "новичок в България". И там великомъдрите анализатори, богосияйните евроатлантици ни обясняваха, че това е топ-темата на деня, а всичко останало, дори и драмите около Венецуела са подла хибридна бомба, която да ни отклони от разкритията за Зловещата Руска Намеса с Отрова на Нашата Територия™.

Днес обаче консенсусът във върховете на държавата беше разрушен. Сотир Цацаров обяви, че бизнесменът Гебрев не бил натровен с новичок, а в салатата му от рукола имало инсектицид. Нещо повече - самият бизнесмен си е направил изследвания във финландска лаборатория и тя е потвърдила, че нищо подобно на новичок няма в кръвта му.

И сега тук вече идват елементите на фарс. Цветан Цветанов е бивш вътрешен министър, настоящ мастит парламентарист, шеф на парламентарна група. Тоест той не може да е говорител на хаоса и в служебната му характеристика не би трябвало да влизат тъпите опити за създаване на паника. Но той направи точно това. Без да провери, без дори да си направи труда да види резултатите от българското разследване (а ако ги е видял и въпреки това е тръгнал да се прави на интересен, това е още по-зловещо) той тръгна да обикаля телевизиите и да дава легитимност на едно разследване, което вече се очертава като пълен фейк или поне игра с фактите. И ви казвам всичко това, за да видите какво имаме като управление. Ние сме на една молитвена закуска от пълното безумие. Намираме се на един милиметър от пълната паника и хаос, защото ни управляват хора, които лансират чужди версии и интереси и които пет пари не дават за истината, а само за одобрението на външни сили. Най-лошото е, че тук няма как да сложим новичока като причина. 

А той поне щеше да е някакво логично обяснение...:)))

Пошлият капитализъм унищожи Черноморието

ГЕРБ определено имат проблеми с дългосрочната памет и идеята да си научат уроците от близкото минало. Ако беше обратното те като дявол от тамян щяха да бягат от всеки намек за скандални строежи по морето и посегателствата срещу природните дадености на страната. Началото на краят на първото правителство на Бойко Борисов бе положен в края на 2012 година със скандалната афера "Дюнигейт", когато обществото смаяно научи, че 29 декара пясъчни дюни (защитен със закон обект) са били продадени на частен собственик, който е пуснал багерите да ги заличава. Още тогава стана ясно, че правителствата на Борисов изпитват хищен интерес към точно такива сделки, а кадрите на премиера до един са като негови клонинги в това отношение. Замитането на проблема не сработи, обществото настръхна, а малко по-късно през лютата зима на 2013 година първото правителство на ГЕРБ падна гръмовно от власт.

Всъщност ГЕРБ изтеглиха късата клечка. В момента в който първият от многото такива скандали се разгоря обществото вече беше настръхнало срещу превръщането на Черноморието в бетонна крепост. Уникалната комбинация от корупция, алчност, некадърност, рушвети и абсолютна липса на мисъл за бъдещето само за 15 години успяха да превърнат бреговата ивица на България в постапокалиптичен пейзаж, където съвместно съжителстват кичът и пошлостта. Там, където навремето имаше зеленина, простор, паркове като на всяко истинско място за почивка, изникнаха хотел до хотел, кръчми, ресторанти, барове, снобарски вили, секс-клубове и чалга-дискотеки. Слънчев бряг, легендарния курорт на социалистическото време, за кратко бе превърнат в топ-алкохолна дестинация и днес той е като анорексична сянка на самия себе си отпреди. Черноморието бе удавено в бетон и по него като малки оазисчета останаха някои диви места, които да напомнят на хората каква прелест е дала природата на България, но на всички им беше ясно, че хищният бизнес-апетит към тях няма да спре. Българската брегова ивица най-добре показва в какво се изражда всеки капитализъм щом бъде оставен без правила и регулация. Бизнес-апетитите много рядко се трогват от красивата природа - те искат хотели, сънуват туристи и шумни барове. Резултатът от тази политика днес я виждаме всички - българите постепенно бяха прогонени от собственото си море, повечето от тях се качиха на колите и почнаха да ходят в Гърция, а нашите бетонни чудовища започнаха да посрещат лумпени от цяла Европа, събрани у нас заради евтината пиячка и красивите жени. И, да, тук няма невинни, няма хора без кръв по ръцете, но в последните години точно, защото обществото стана чувствително по темата, след като голяма част от битката беше изгубена, всеки скандал придоби ново звучене и то с леко отчаяна нотка.

Така 2019 година започна с нова драма - серия от нови незаконни строежи по морето. Най-яркият скандал от тях беше строежът край култовата местност "Алепу", където беше заснето как багери дълбаят в пясъка, независимо от защитения статут на територията. След като снимки от местопрестъплението станаха обществено достояние веднага изплуваха и обичайните оправдания - край "Алепу" нямало строеж, а просто укрепване на плажа. Дори бърз поглед по снимките показва, че това е грандиозна лъжа. Въпреки това обаче държавните институции я приеха и само замразиха, а не спряха дейностите там. Което е обичайният начин да се хвърля прах в очите на хората. Сега единственото, което се чака е драмата да затихне и помнете ми думата - багерите отново ще почнат да дълбаят.

Застрояването на най-красивите защитени местности, посегателството върху най-ценното, върху онова, което трябва да оставим на нашите наследници, всъщност е запазената марка на ГЕРБ. То е метафора на тяхното управление, на беззаконието, което превърнаха в нещо ежедневно. Аферата "Алепу" просто го доказва, защото там на всички нива са набъркани хора на ГЕРБ - от кмета на Созопол до фирмата, която изпълнява обекта. И казваме всичко това дори не като политическо обвинение. Обвиненията са работа на прокуратурата. Тук го споменаваме, за да видим, че днес посегателството срещу природата е пряко следствие от свръхкорумпираното управление. Че бетонът по брега вече е бетон в главите на властта, която пряко се облагодетелства от такива безподобни нарушения. Ако човек си направи труда да проследи само строителните саги и апетитите около "Алепу" може да напише кафкиански роман, а след това да поиска да си пререже вените от бездънна тъга. Хубавото на новата ситуацията обаче е, че хората стават все по-нетърпими към всяка нова проява на подобно корупционно безчестие. Бетонът просто ражда естествената си опозиция, защото той е буквализирана метафора на грозотата на нашия живот по време на прехода. Покрай застрояването на Черноморието се видя и как една политическа бизнес-класа отплува в стратосферата на добрите доходи, как започва да тъне в охолство и разкош, докато на всички останали им беше отнето достойното съществуване, а най-накрая дори и общите ни природни богатства. Във всяка страна край нас подобни афери щяха да завършат с грандиозни съдебни процеси. Само в България завършват с медийна пушилка, временно отстъпление и после върховно унищожение на природа. Това е бизнес-модела, който превърна страната ни в бананова република. Това е върховната алчност, която унищожи бреговата ни ивица. Това е капитализмът от който страдаме всички, защото той е все по-безчовечен и алчен. Това е властта на едни самозабравени плутократи за които не е е останало нищо свято, нищо ценно...И не ме разбирайте погрешно. Това не е тъга. Гняв е. Предлагам ви и вие да се разгневите. 

Те се страхуват само от това.