Само три месеца преди европейските избори политическата
ситуация в България драматично се промени и то по начин напълно непознат в
досегашната парламентарна практика. Бясна и гневна на промени в Изборния кодекс
БСП напусна Народното събрание и постави управляващите в парадоксална ситуация
да се обясняват, че нямат договорка и коалиция с ДПС. Проблемът обаче се появи,
когато по върховете на ГЕРБ се появиха противоречиви версии дали представители
на партията са имали разговори с движението. Което със сигурност демонстрира
едно - неочакваните действия на левицата осветиха като светкавица задкулисни
процеси, които много държат да си останат в сянка, за да оперират както досега.
И като буря заваляха мнения, анализи, съмнения, предположения, хипотези, теории
и конспирации. Ето защо в този текст няма да се поддаваме на емоции, ще оставим
настрани идеологическите различия (да, те са най-важните, но тук ни интересува
чисто прагматичната страна на процесите), за да опишем хладно и леко
безстрастно какво точно се случва, какво цели всяка от страните в тази битка и
кой има най-големите шансове да се окичи с лавровия венец на победителя на 26
май. И заради това големият въпрос, който трябва да получи отговор е достатъчно
ли е драматична ситуацията, истеризира ли излишно някоя от двете големи партии
и какво могат да постигнат те в такава ситуация. Отговорите са изненадващо
прости.
Всъщност БСП се бори за нещо толкова очевидно, че
вероятно поради тази причина избягва и на най-задълбочените наблюдатели.
Битката на левицата е да повтори ситуацията от ноември 2016 година, когато
генерал Румен Радев на втория тур на президентските избори буквално размаза
Цецка Цачева. Рекапитулацията след вота показа, че кандидатът издигнат от БСП
взима 2 063 032 гласа срещу 1 256 480 за представителката на ГЕРБ. Дори и
простата сметка показва, че едва половината от гласовете за победителя бяха
традиционни леви гласове - всичко останало дойде от привърженици на други
политически сили, всмукани в огромния протестен вот и неистовото желание за
промяна на статуквото. Много фактори предопределиха този резултат - добрият
избор на кандидат беше само едната част на рецептата, другата се състоеше в
конкретния политически момент. В края на 2016 година ГЕРБ се задъхваше от
поредната порция парламентарно и обществено безвремие, което стана запазена
кризисна марка за тази партия. Хората на Бойко Борисов бяха заклещени в странна
коалиция с реформатори, абевейци и патриоти, която беше явен знак за пълно
зацикляне на каквото й да е развитие. Контрастът между озъбената реалност и
самодоволното й медийно отразяване стана искрата, която подпали началото на
промяната и детонира процеси, които не са приключили и днес. БСП успя да изрази
надеждата за промяна, потърси съвършено различен подход към изборите, отказа се
от старото партийно схемаджийство и изненада противника с нестандартни ходове и
пълно изземване на политическата инициатива. ГЕРБ, а и Бойко Борисов се оказаха
странно безпомощни в ситуация в която не можеха да контролират всичко. От
началото до края на предизборната кампания те така и не успяха да влязат в час,
а връх на тази неадекватност стана ваденото на овехтялата и мухлясала карта на
патологичния антикомунизъм като отчаяно средство за привличане на десни
гласове.
Парадоксално е, но днес ситуацията парадоксално е
абсолютно същата. ГЕРБ отново се оплете в своите собствени парламентарни
паяжини, подчини политиката си на неясни и брутални външнополитически интереси,
влезе в коалиция, която се раздира от личностни конфликти и политически дрязги
и отново се докара до взривопасна и хазартна ситуация, където от успеха или
неуспеха на един вот зависи бъдещето на техния престой в управлението.
БСП също е изправена пред старите си дилеми. Левицата
можеше да продължи да играе в чуждия мач и то чуждите правила и така без дори
да иска да бъде натикана в статуквото като блато, независимо от опозиционния си
патос или да промени радикално своята тактика и поведение. Точно тук трябва да
търсим логиката на левицата днес, както и на нейните действия. Много
анализатори, свикнали да се носят като шамандури по течението, ведната тръгнаха
да дават оценки, че БСП се е поставила в капан, че не е ясно как ще се върне в
парламента, че не е сигурно дали хората ще е разберат. Това е римейк на техните
анализи от 2016 година, така че няма да направим груба грешка, ако махнем с
ръка и разгоним тази интелектуална плява като досадна муха. След като не успя
да победи на изборите през 2017 година, левицата все пак постигна един успех -
успя да запази повишеното доверие в себе си и да стане реален системен
дразнител на самодоволството на ГЕРБ. Така се стигна до предизборната ситуация
в която Бойко Борисов се надяваше да влезе спокойно, понесен на вълната на
преувеличените международни успехи, които да му поднесат победата на кърпа. И
точно тогава ГЕРБ направи смехотворна, но изключително показателна грешка.
Очевидно някъде из подземията на партията някой е загрял, че успехът им на
европейските избори никак не е толкова сигурен, колкото го представят дежурните
по любов медии и заради това неземните (това да се чете като "пуснатите от
летяща чиния") юридически експерти на партията решиха да подсигурят успеха
с отвратителни поправки в Изборния кодекс. Ритуалното посичане на преференците
пък стана черешката на тортата, медийната бомба, чието избухване нямаше как да
не омаца положението сериозно. Левицата трябваше да е напълно оперирана от
усещане за реалност и значимост, ако не беше реагирала. И точно тази битка й
отвори възможността да се яви на изборите не като политическата сила, която
просто претендира за властта, а като формацията, която търси истинската промяна
и защитава гражданските свободи и демокрацията. Дали от некадърност или от
глупост ГЕРБ сами отвориха този фронт и добре осъзнават колко опасен за тях е
той. Защото от просто един банален вот европейските избори могат да се
превърнат във вододел, в политическото Ватерло на Бойко Борисов откъдето той
просто да няма изход и да изпадне от властта. Паническата им реакция и спусната
команда отгоре медиите да се занимават не с политическите съмнения, а с това
получават ли напусналите депутати заплати ясно показва колко са сериозни
опасенията.
Действията на БСП очертават един-единствен фронт на вота
на 26 май - "за" и "против" ГЕРБ, а това е всичко от което
стратезите около Борисов се страхуват. Защото това вдига залога на изборите,
прави ги интересни в очите на избиратела, а колкото по-висока е активността,
толкова по-вероятно е в края на изборната нощ премиерът пак да търси посещение
в болница с високо кръвно. БСП трябваше да действа да различно, трябваше да се
отпише по някакъв начин от парламентарното статукво, за да може отново, както
през 2016 година да търси гласовете на недоволните, на онези, които ненавиждат
ГЕРБ, но се дразнят и на всички останали партии, защото не се припознават в
тях. Всъщност тази ситуация показва, че БСП е научила най-важния урок от 2016
година - трябва да отиваш на изборите, решен да ги спечелиш, без никакви
капитулантски настроения и предварителни извинения. Това е биткаджийска левица,
която не се страхува да покаже зъби и мускули и отказва да бъде смелена в
месомелачката на статуквото и на задкулисието. Предният път това подейства като
инжекция с адреналин и събуди левицата от будната кома. Сега победата е само на
една ръка разстояние и не виждам никакви причини БСП да не се добере до
нея.
No comments:
Post a Comment