Накъде водят „различните посоки“ в БСП

"БСП и Нинова вече имат различни посоки". Това заяви заместник-председателят на БСП Кирил Добрев в неделя, веднага след един напрегнат пленум на БСП, над който придворните медии кръжаха като хищни, изгладнели и кръвожадни лешояди, за да наситят най-тъмните си страсти, апетити и интригантска природа. Колко ли много от тях са искали в края да деня да напишат: "БСП окачи главата на Нинова на кол", за да могат поръчителите на нездравия интерес да отворят бутилка със скъпо уиски и да се поздравят с успеха на спецоперацията. Но за това ще си говорим малко по-нататък. Сега да се върнем към изявлението в началото.

Кирил Добрев определено е работил върху себе си в последните години. Ошлайфал си е езика, потил се е върху политическата лексика и това си личи. Твърдението му е поетично, изискано, бляскаво и много медийно. Уви, то по никакъв начин не отговаря на истината. Това е съвсем дребния му дефект. Да не говорим, че е стъпка накриво, защото от старите майстори на писането знаем, че основната поука трябва да се внуши, а не да се изкаже. И след като Добрев беше принуден да каже в прав текст това, което иначе медиите трябваше да транслират през десетки "кървави" изявления и анализи, значи нещо в големия план е заскърцало и заяло. Защото според мен истината е точно обратната. Не БСП и Нинова тръгнаха в различни посоки. А Националният съвет на БСП почти буквално се отдели от своята партия, заживя собствен нереален и самодостатъчен живот и се самозатвори в някаква различна реалност от тази на обикновените социалисти. И най-голямото доказателство за това са предложенията на самия Кирил Добрев на този мелодраматичен пленум. Ако той беше толкова сигурен, че говори с гласа на БСП, ако беше уверен, че представлява мнозинството от партията, ако имаше реалното самочувствие, че е говорител на вековната история и изразител на автентичните страсти, защо предлагаше преките избори за лидер да се проведат на 5 септември, точно в началото на дълга поредица от почивни дни. Това опасно много приличаше на опит за саботаж на вота. Един истински изразител на партията нямаше да се страхува от вота на социалистите. Напротив - той щеше да го търси на всяка цена, защото това е върховната политическа сила. Страстите в Националния съвет в много отношения са просто театър, нелепа сценка, истинската мощ идва, когато си изразител на цялата членска маса. С други думи - автентичният говорител щеше да търси максимално широк избор, защото това е окончателния аргумент за всичко.

А на мащабната сцена на Националния съвет се разигра точно обратното. Сега ще се опитам да ви обясня какво стана според моите лични наблюдения. Върховният залог на заседанието беше последната атака срещу идеята за пряк избор на лидер. Всъщност това разтърсва БСП в последните няколко месеца. Много хора прекрасно осъзнават, че след като всички социалисти получат думата те ще загубят силата на кулоарната интрига в която са могъщи като черни лордове. Край на сметките, край на търговията с делегати, край на дребните бакалски сметки и извършени в тъмни доби политически гешефтчета. БСП поне три пъти на най-висшите си форуми е потвърждавала своята воля за пряк избор, но атаката срещу тази реформа така и не спря. Пленумът на БСП беше предпоследната възможност за сражение, опит всичко да бъде спряно напук на цялата партия. Част от Националният съвет срещу БСП. Точно този филм трябваше да гледаме в събота. В името на тази цел бяха впрегнати мощни медийни ресурси. Депутати от БСП обикаляха из телевизиите и твърдяха, че партията не била готова за прекия избор, а придворните медии повтаряха думите им с автоеротично наслаждение.

В деня на самия пленум Красимир Янков предложи комисията по избора да бъде сменена. Това по същество щеше да е спиране на целия процес по прекия избор. Това не се случи. След това започна играта с датата. По някое време от залата дори се чу предложение прекия избор да е в средата на август. Нали разбирате каква е играта? След като стана ясно, че пряк избор на лидер ще има и, че това е голямата битка на Корнелия Нинова на този пленум, след като се изясни, че процесът е започнал и няма как да бъде спрян, мнозина прибегнаха до следващото оръжие - да направят опит напълно да го саботират. Нека да обясня - според правилата, които БСП е записала за този вот, той ще е легитимен, ако пред урните се яви поне 50 на сто от членската маса. Следователно противниците на избора са решили, че трябва да направят всичко възможно, за да снижат активността и да торпилират волята на обикновените социалисти. Пак ще ви повторя заглавието на филма: "Част от Националния съвет срещу БСП". Заради това започнаха лотарията с датите - трябвало избора да бъде в началото на август, ама можело и в края на юли. Това не са аргументи на хора, които искат да участват в състезание. Това са аргументи на наемни убийци, които търсят начин да унищожат набелязаната мишена. Първоначалната идея на Корнелия Нинова беше вотът да е на 26 септември. Честно казано тази дата дори е в полза на нейната конкуренция за поста, защото така те щяха да имат време да обиколят повече организации, да представят идеите си, да бъдат опознати, да наложат възгледи. Но срещу нея са застанали хора, които прекрасно знаят, че на пряк избор нямат никакъв шанс и заради това беше цялата политическа гюрлутия, която беше вдигната. В крайна сметка се стигна до консенсус - социалистите да гласуват на 12 септември за свой председател. Но повярвайте ми - това е само половината от борбата. Тепърва ще гледаме филма как някои мастити председатели ще правят всичко възможно да снижат активността и да направят гласуването за лидер невъзможно. Така или иначе - истинската битка на Нинова на този пленум беше спечелена.

След това започна другата част. Вътрешната опозиция, която вече е разнородна група от всички възможни разцветки, форми и идеи, реши, че трябва да излезе от този пленум с предварителното подготвено заглавие за това, че партията и Нинова вървят в различни посоки и последователно отхвърлиха политическия доклад на председателката, идеята за народен вот на недоверие с подписка, както и предложената от залата идея БСП да организира протести. Точно заради това ви казвам, че фразата на Кирил Добрев от началото е абсолютно невярна. Тук пак имаме Националният съвет срещу партията. Нямам представа с какви хора комуникират тези, които отхвърляха всичко. На мен постоянно ми звънят или ме тормозят наши избиратели със съвсем различен заряд. Те настояват за протести, за повече активност от страна на БСП, за тръгване сред хората, защото усещат, че недоволството се натрупва, че гневът кипи и смятат, че ние трябва да сме партията, която да бъде негов изразител. Вместо това обаче на пленума се чуха някакви скучновати аргументи за парламентарни действия. Ако БСП не беше опитала всички възможности вероятно това щеше да е вярно. В друга политическа среда сигурно щеше да е възможно. Но в България през 2020 година това е буквално театър на абсурда. И после много хора се сърдят като кажеш, че те си представят БСП като една благовъзпитана, дресирана, укротена, нахранена и изключително удобна опозиция на ГЕРБ. БСП като брошчица на ревера на ГЕРБ. Нека да се гневят, нека да се сърдят, но тази визия води левицата прево в ръцете на коалиционната прегръдка на Бойко Борисов, а всички знаем, че тя е смъртоносна.

И заради това ще ви приведа един медиен аргумент. Прави ли ви впечатления под каква атака е Корнелия Нинова. Всеки може да си я мрази или харесва колкото иска, но това е обективен факт. Всеки ден десетки медийни оръжия бълват срещу нея коментари, дописки, жълтении. Защото тя просто отказва да се впише в похитения политически пейзаж на страната. Защото всеки, който има различна позиция от това прогнило статукво моментално се превръща във враг, който трябва да бъде унищожен. А същите тези медии с наслаждение дават трибуна на "инакомислещите" в БСП. И другарят Кирил Добрев е доказателство. Само допреди години медиите, които днес го изкарват величав политически мъдрец и следващ лидер на партията, го разнищваха със статии, ровене из фирмите и му така нататък. Значи уравнението е следното - застанеш ли срещу Нинова ставаш любимец на придворните медии. Простичко е и не се нуждаете от калкулатор, за го изчислите.

Хубавата новина от Националния съвет в събота е, че той буквално утре ще бъде забравен. Това е неизбежната логика на процесите. БСП върви към пряк избор и смятам, че в крайна сметка той ще бъде не само успешен като резултат, но и като мобилизационен адреналин за БСП. Партията изобщо не е разделена. Разделението е само в самоизолираният от реалностите Национален съвет и заради това не се доверявайте на медийната картина за БСП. Спомням си, че по същия начин беше и през 2016 година. Тогава всички казваха, че БСП е политически разнищена и няма да може да направи нищо. А партията спечели президентските избори. Защото малко преди това БСП се обърна без страх към своите членове и за първи път от много време насам ги попита нещо. Сега ще отново ще има допитване. То е важно и смислено. И партията ще отговори. Тогава ще видим кой срещу кого е бил в БСП.

Чакам тази нощ на големите отговори...