Миналата събота, насред продължаващи протести, кипящи политически страсти, констутиционни пиратки, обществено недоволство, парламентарно напрежение и панически опити на Борисов да спаси задните си части, БСП отново влезе в новините с вътрешните си проблеми и противоречия. 80 души от Националния съвет се опитаха да свикат заседание на висшето ръководство на левицата, защото според тях спешно трябвало да бъдат обсъдени няколко теми - предложенията за промени в Конституцията, обществените процеси и "някои проблеми с вътрешнопартийния избор". Въпреки медийният интерес и биенето на тъпан това "заседание" се провали, защото кворум така и не беше събран. До него се стигна въпреки едно доста здравомислещо писмо на и.д. председателят на БСП Владимир Москов, който призова да не се нажежават политическите страсти в разгара на кампанията за прекия избор. В него той предупреди, че противопоставянето режисирано по този начин може да има "пагубни последствия за партията" и призова всички проблеми да бъдат решени на конгреса на 26 септември. Въпреки това вътрешната опозиция като атлет предрусал с амфетамини и допинг реши, че на всяка цена заседание трябва да има и така се стигна до поредният път в който БСП влиза в новините със своите проблеми. Драматична картина, точно както е удобна и изгодна за ГЕРБ. Хареса ми какво е написал Богомил Бонев в своя профил във фейсбук: "Създава се впечатление, че вътрешните избори в БСП са ключови за ГЕРБ. Ако Корнелия спечели, ГЕРБ си заминава. Ако загуби...".
Цялата тази ситуация отново повдигна въпроса какъв е моторът на тази свръхактивност на вътрешните опозиционери в БСП и защо им е толкова спешно и важно точно тук и сега да свикат заседание на Националния съвет, а не изчакат да минат преките избори, конгреса и тогава с подновена легитимност новото ръководство на БСП ще има моралните и политически сили да излезе с наистина ясни и точни позиции. Ще ви кажа своето мнение по тази тема, но искам да предупредя - няма да го прикривам зад изящни фрази, които полират гадната истина. Честно да ви кажа - аз дори се учудвам откъде Корнелия Нинова намира сили да води своята кампания по толкова толерантен начин. Срещу нея всекидневно се изсипват невероятно количество лъжи, обвинения, интриги и страховити манипулации, но тя в нито един момент не премина границата на добрия тон и из страната представя своите идеи, отчита постигнато, а не губи време да обяснява медийните интрижки на своята конкуренция.
Всъщност голямата битка и големият залог на това, което става в БСП е посичането на прекия избор за лидер. На това се дължи силата на напъна и политическите изстъпления. Което всъщност е ярко и автентично антиуставно действие, защото няколко поредни заседания на конгреса отново и отново потвърждават волята на хиляди социалисти от страната, които искат пряко да избират председателят на своята партия. Тази реформа от първия ден бърка в червата и разваля храносмилането на не един и двама партийни барони, които чрез него губят своите мрежи за влияние. Точно заради това никой от тях не иска да чака до 12 септември. Защото прекият избор много ясно ще покаже каква е волята на цялата партия, каква е позицията на обикновените социалисти и кого искат те да видят начело на левицата. Заради това се правят тези мелодраматични опити за свикване на заседание - целта е прекият избор да бъде отменен, а ако това не стане опорочен, смазан, обезсмислен и така БСП да се завърне в безвремието на конгресните схемички. Не напразно част от кандидатите (Валери Жаблянов ми идва наум) не водят реална кампания за лидер, а правят всичко възможно БСП да се върне в своето минало, вместо да търси модерно развитие. Изчборът на 12 септември ще направи всички тези политически усилия безмислени, защото ще покаже не само реалната воля на социалистите и но истинската численост на лагерите. Това е другото голяма опасение на опозицията, което я кара като камикадзе да се впуска в тези пърформанси. Защото някакви самозвани анализатори тези дни започнаха да обясняват как в БСП имало две партии и напрежението идвало от там.
Всъщност това не е истина. В БСП няма две партии. Това е медийна халюцинация. Политологическа дъвка. Анализаторско жонглиране. И в крайна сметка - тотална, опашата и безпардонна лъжа. В БСП има една група от хора, които не искат да приемат факта, че левицата се променя, че се демократизира, че започва да изхвърля от себе си смазващото усещане за партиен аростократизъм и богоизбраното самочувствие на някои хора, че са елит, който вечно ще дърпа конците. Прекият избор за лидер като взривна вълна буквално помете старите йерархии в БСП, пренареди политическите стойности и като мълния показа къде точно е разделителната линия. Тя не е идейна, както се опитват да твърдят противниците на Нинова. Най-малкото, защото председателката на БСП досега в нито един момент не е изневерила на левите идеи. Разделителната линия е по оста - хора, които искат БСП да се промени и хора на които досегашното статукво на партийните елити им е безкрайно удобно и политически доходоносно. И понеже повечето от тях са наясно, че няма как да изкажат тази съпротива с истинския й език, те я прикриват зад уставна фелдбелщина и мелодраматични вопли за авторитаризъм.
В БСП дори няма разделение по начина по който го описват придворните медии. Разделението идва от една малка групичка от мастити социалисти, които се опитват да прехвърлят върху цялата партия тревогите за собственото си бъдеще. Не напразно всеки, който е обикалял из страната се е опитал да открие тези "две" партии, но се е провалил тревожно. Ето как един толкова обикновен на пръв поглед ход като преките избори освети реалното разделение във висшето ръководство на БСП. Много хора не искат да приемат промяната, не желаят реалната демократизация. И само за сведение - прекият избор на лидер не превръща една партия в лидерска. Това е другата голяма простотия, която се опитват да ни сервират като гурме. Лидерът на БСП според устава има право на два мандата. Два мандата и край. Никой не го поставя над партията, нито над нейните органи, но изборът от всички социалисти дава автентична политическа легитимност. Лидерът вече няма да зависи от георгигерговци и сие, а от всеки един от нас. Ето срещу какво застава аристократичната вътрешна опозиция. Те искат да лишат от глас моите родители. Не, благодаря. И пируетите в Националния съвет всъщност се дължат на факта, че недоволстващите разчитат на това Нинова да не успее да събере мнозинство и да я препънат преди тя да се е явила и да получи гласът на хората. Това са обречени опити, които стават все по-смешни, колкото й да бъдат обличани с анализаторски миш-маш и претенциозни разсъждения.
Всъщност апаратните битки останаха последното оръжие на опитите за саботаж на демократизацията на БСП. Защото другата дъвка за лошите социологически резултати беше пометена от реалността. Две поредни проучвания показаха, че БСП се задържа на нивата си от 2017 година, което си е практическо едно малко чудо след три години постоянни атаки и опити за вътрешен саботаж. А колкото до това, че БСП нямала позиция по актуалните въпроси - аз виждам всяка вечер в София десетки социалисти, които излизат на протестите. И ясно са заявили позиция. Както за конституцията, така и за оставката. Сергей Станишев не съм го видял да протестира, но видях много от тези, които искат да избират своя лидер и които настояват промяната в БСП да не бъде спирана.
И точно заради това аз нямам притеснения за левицата. БСП е консолидирана и в момента в който вятърът на простотиите спре това ще се види по много категоричен начин. Вероятно Корнелия Нинова заради това прави толерантна кампания - тя не само не е антипартиен човек, както я обявават нейните душмани, но всъщност дори и в тази ситуация нито един път не си позволи лоша дума за тези, които не спират да се упражняват върху нея. Тя "незагрижената за партията" прави това, а "загрижените" не спират да плюят по собствената си партия.
Всеки може да го види.
И да прецени.
И да гласува на 12 септември.
No comments:
Post a Comment