Размазващата победа на Корнелия Нинова на прекия избор за лидер на БСП предизвика много анализи, коментари, прогнози и изненади. Факт е едно - след този вот левицата излезе по-силна, мобилизирана и единна. Преднината на лидерката пред нейните конкуренти разруши не един и два мита, но най-силното й изражение се крие в това, че нито един от нейните конкуренти не се осмели да обжалва избора. Пред числата и боговете мълчат...
Картината, която изборът на социалистите разкри е изключително интересна, но един детайл прави особено впечатление. В Пловдив, където властва червения барон Георги Гергов, изявен противник на Нинова, тя спечели с главозамайващите 83 на сто. В Пловдив-област, другата губерния на мастития бизнесмен, резултатът е още по-инфарктен - там Нинова получава 88, 9 на сто от гласовете. Смазваща доминация. Тя става още по-значима като се има предвид, че Гергов и неговия екип направиха и невъзможното да откажат социалистите от гласуване. В серия от медийни изяви от началото на годината пловдивският лидер даде да се разбере, че е срещу прекия избор, а стрелите му срещу Нинова дълго време бяха основна храна за интриги на придворните медии, които щедро му даваха трибуна за изяви. В крайна сметка обикновените социалисти в Пловдив буквално изчегъртаха Гергов от политическата картина на партията, защото в техния вот се криеше тоталното отрицание на водената от него политика. Резултатът за Нинова в града под тепетата е ключов, защото показва, че между Гергов и електората на левицата зее огромна пропаст. По същество стана ясно, че ръководството на БСП в Пловдив не е реален изразител на интересите на социалистите и се намира в епохално противоречие с него. Фактът, че членовете на партията се явиха пред урните имаше ярък дисидентски характер и напълно разби дребните схемички на бизнесмена, който от години е нещо като политически кариес в редиците на левицата.
Необходимо е да припомним няколко факта за разрива между Нинова и Гергов. Първоначално той беше част от нейния екип, член на Изпълнителното бюро, но след като по медиите излезе информация, че Гергов е бил нещо като модератор на среща между тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и бизнесменът Сашо Дончев в ЦУМ тя безмилостно го отстрани от ръководството. Всъщност Нинова нямаше друг избор. Малко преди тази история тя произнесе формулира своята основна цел като политик - битката с паралелната държава, която изсмуква ресурсите на страната и я закотвя трайно като най-бедната в целия Европейски съюз. Действията на Гергов напомниха на всички, че тази борба е много по-комплексна отколкото изглежда на първ поглед, защото БСП е принудена да води тежък двубой и с паралелната държава в собствените си редици. Принципните действия на Нинова превърнаха Гергов в неин заклет враг. Той зае позата на обиден и буквално се превърна във финансист и подсктрекател на вътрешната опозиция в партията. И ако това можеше да бъде простено, то откровеното му заиграване с ГЕРБ, което стана очевидно в последните години започна да прелива чашата. Пред очите на всички ГЕРБ наляха 43 милиона на Гергов под формата на търговска сделка за един парцел в центъра на Варна. Бизнесменът им се отблагодари подобаващо, защото всеки път като видеше възможност хвалеше политиката на правителството. Пикът на този флирт се случи по време на извънредното положение и то точно, когато хората започнаха да разбират, че въпреки пандемията кабинетът няма никакво намерение реално да подпомогне тези, които са най-ударени от идващата криза. Тогава в пространно телевизионно интервю пловдивският лидер на БСП обяви, че политиката на правителството е правилна, народът я одобрява и насече БСП, че не подкрепя предложените мерки. Точно тогава социалистите в града под тепетата май колективно загряха, че местното ръководство на партията е дало на концесия техните интереси и тласка организацията в пагубна посока. От цялата страна заваляха декларации, че може би е крайно време Гергов да намери своя път към ГЕРБ и да освободи социалистите от присъствието си. Точно тогава и самият аз си навлякох протестна декларация от БСП в Пловдив, които ме обвиниха, че не спазвам принципите на другарството. Вината ми се състоеше в това, че се присъединих към гласа на гневните социалисти и отказах да се правя, че не забелязвам поведението на Гергов. Въпреки това обаче той не се отдръпна от партията, а направи точно обратното. На една безкрайно театрализирана конференция той отново беше избран за лидер на БСП в Пловдив и така вероятно се опита да даде знак, че няма никакво намерение да се отказва от битката с Нинова. Ето защо резултатите от прекия избор в града под тепетата се чакаха като решение на политическото уравнение. Това решение изобщо не е в полза на Гергов. В друга политическа среда, в условията на нормална политика ведната след този резултат за Нинова той би трябвало да си подаде оставката и да се оттегли. Защото стана ясно, че неговата власт се крепи на групичка от верни хора и безкрайно пренебрежение към пловдивските социалисти. Всъщност под егидата на Гергов БСП в Пловдив отбеляза не един и два антирекорда. През 2015 година, когато самият бизнесмен беше кандидат за кмет, той остана пети. Но последните местни избори друг кандидат на Гергов се придвижи само с едно място нагоре. Така пловдивската организация на БСП, която се оказа безкрайно маргинализирана, натикана в ъгъла, без реална политическа инициатива, сведена просто до подробност от пейзажа. Именно в такава среда са възможни фигури като Гергов, защото това му осигурява властта. Безразличието, апатията, отчаянието са хранителната среда за подобни политици. Стига се до парадоксалната ситуация един подобен лидер да няма никакъв интерес от развитието на партията, защото развитието означава нови хора, нови идеи, а на него статуквото му е безкрайно изгодно. Тоест за всички, които казват, че прекият избор е просто техническа реформа, нека да погледнат Пловдив. Там то имаше реален идеологически заряд, характер на истински бунт. С очите си видяхме как като получат право на глас, право на инициатива, социалистите се възползват от него по най-добрия начин. Вероятно точно това е осъзнавал Гергов и заради това беше такъв противник на прекия избор. Масовото гласуване и резултатът се превърнаха в рентгенова снимка за състоянието на организацията. Оказа се, че БСП-Пловдив и социалистите в града са две съвършено различни неща. Ръководството е потънало в самодоволство и безвремие, а обикновените социалисти видяха шанса си да заявят политическо присъствие, да покажат, че тяхната дума и глас имат значение. Така те бламираха Гергов. И го размазаха като политик.
Всъщност тази история е метафорична за избора на БСП днес. Победата на Нинова й даде адреналин, но социалистите в цялата страна оттук-нататък ще чакат продължаване на нейните реформи вътре в партията. А най-важната от тях е изкореняването на паралелната държава от редиците на левицата. Заради това всички погледи са вперени в съдбата на фигури като Гергов. Хората чакат знак от левицата, че повече няма да търпи и, че както един път даде пример за реална модернизация, така и сега ще даде пример за реална битка със сенчестите фигури. Всъщност Гергов беше и един от хората, които неприкрито работеше за това БСП да се коалира с ГЕРБ. Ако левицата го беше послушала днес нямаше да има очи да е сред хората на площада, които упорито, ден след ден настояват за оставките на Бойко Борисов и Иван Гешев като единствен шанс за различно бъдеще на страната. Вотът на пловдивските социалисти е зареден и с това очакване. Че най-накрая БСП ще намери силите да пречисти своя образ, да се отърве от случайните аномалии и да даде истински социален размах на своята политика. А такъв размах не може да се постигне в колаборация със задкулисието. Питайте социалистите в Пловдив. Техният глас е свещен. Техният глас е революционен.
Техният глас се оказа ключов за бъдещето на партията.
No comments:
Post a Comment