Една специална лекция за "Поглед": истинската лява мисъл и нейните имитации

 

Има един древен лаф, който някои хора трябва да си повтарят като мантра сутрин, обед и вечер: "По-добре е да си мълчиш и хората да те мислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всякакви съмнения". Точно това ми дойде наум, когато четях поредният еуфоричен и патетичен текст на сайта "Поглед", прицелен директно в мен. Александър Симов - врагът на тутраканската селищна система. Александър Симов - виртуалния промивач на мозъци. Александър Симов - ниновистът-талибан. 

Това са десетте ми секунди за самореклама. 

Имам право на тях. 

Заслужил съм си ги.

В този текст напълно ще пренебрегна интригантски вметки и тъпотии. "Поглед" беше различен сайт. Медия, отдадена на идеите, а на не шушуканията по ъглите. Това отдавна е забравено. Текстът срещу мен е явното доказателство. Половината от него са преразказвания на нещо, което евентуално съм бил казал някъде, някога, пред някого. Този стил е досадно познат. Всеки ден го виждаме от дежурните по любов медии към властта. Но това са си мои лични болки и никой не е длъжен да ме търпи да си мърморя за тях.

Нещо друго в текста е по-важно, защото ми позволява да ви демонстрирам, че в автентичната политика е важна не патетиката на думите, биенето в гърдите и думкането на тъпани, а реалните действия и реалистичната оценка на политическата ситуация. И така в статията ни се демонстрира високоморална лява хигиена. Авторите й (тя е написана като редакционна и уви не мога да ви цитирам конкретно име) за заели трона на недокоснатата от реалностите левица. 

Те са автентичните. Те са истинските. Те са сияещите. Те са звездите в нощното небе. Те са монополист на Голямата Идея. Те държат ключовете. В тях е абсолютната истина. 

"Борбата на БСП трябва да е борба за смяна на модела. Не просто на модела ГЕРБ, а въобще на модела на целия престъпен преход и най-мракобесните форми на капитализма, които са отхвърлени дори и в западните страни!", заявяват библейските пророци, които очевидно са автори на текста. Охх, обичам анализи с удивителни. Толкова са яки! 

И, да, разбира се, че това трябва да е битката на БСП. Но очевидно според "Поглед" в името на тази цел не трябва да се прави абсолютно нищо. Тоест - БСП да стои и да е просто воайор на обществените процеси. Нека да се бият там - градската и провинциалната буржоазия, а пък ние ще си стоим в нашия сапунен мехур, но горди, неопетнени, величави, исторически непогрешими, любимци на вечността и на безкрая.

И точно заради подобно разбиране и точно заради тази патетика на удивителните, истерията и патоса, статията на "Поглед" с бързи крачки е напуснала левите идеи, лявото мислене, а дори и лявото пространство. И това не ви го казва Александър Симов, това например ще ви го каже Георги Димитров. Въпреки, че е опасно - и него като едното нищо ще го обявят за ниновист и що заклеймят като ругател на автентичното и свято Ляво. Защото това, което е изразено като позиция в текста на "Поглед" е стара като света рана на лявото движение, известна днес като левосектантство. Наченките на тази критика можем да открием още у Ленин, който не напразно нарича левичарството - детската болест на комунизма. И заради това ви твърдя смело, че авторите на този текст са минали покрай левите идеи, но с 200 километра в час и поне на 300 километра разстояние.

И така - смисълът на написаната статия е, че в България се случват някакви процеси, някакви излизат по улиците и искат свалянето на ГЕРБ, но БСП, ако е истинска, трябва да стои скептично отстрани и да живее гордо като страничен зрител на процесите.

И тук вече ще дадем думата на Георги Димитров. Препоръчвам на всички да се запознаят с неговия политически отчет пред 5-ия конгрес на БКП, проведен на 19 декември 1948 година, в който той говори за главните периоди в развитието на партията. Ще пропуснем началото, но нека да чуем оценката на Димитров за това правилно ли е било БКП на 9 юни 1923 година да пази неутралитет:

 

"Обявеният от партийното ръководство злополучен „неутралитет“ се оправдаваше с чужди на действителността и революционния марксизъм мъртви доктринерски съображения. Партийното ръководство поддържаше тезата, че тъй като земеделското

 правителство се компрометирало с управлението си, народните маси не щели да се вдигнат да го защитят от фашисткия преврат. От друга страна, тъй като селяните не били готови още да се борят за работническо-селско правителство, те не щели да последват призива на Комунистическата партия за въстание против фашизма".

 

Моля?

Този пич не знае ли, че ние завинаги трябва да стоим отстрани, вгледани във Вечността на Идеала?

И вместо да си вземе поука, този досадник Димитров продължава:

 

"Тъкмо поради надмощието на неболшевишките тесносоциалистически схващания за революцията в партийното ръководство на 9 юни и в последвалите дни на 1923 г. партията претърпя морално-политическо поражение; беше пропусната извънредно благоприятната ситуация за пълното разгромяване на монархо-фашистките сили още в самото начало на тяхното настъпление"

 

Какво ни казва Димитров?

В ситуация на голяма обществена криза е морално и политическо престъпление за една формация да стои встрани, опиянена от усещането за собствената си правота. Битката за идеологическа чистота се води в други условия, при други възможности. Сега навън има разбунтуван народ, а какво ни предлагат авторите на текста. Ами да си налягаме парцалите. Силно!

Историята на левицата у нас помни период в който точно подобни разбирания за "лявото" взимат връх. Оценката на Димитров за този период е много мрачна и тъмна. Ще ви цитирам една малка част от него:

 

"Няма никакво съмнение обаче, че успехите на партията щяха да бъдат много по-големи, ако не беше зловредното влияние на левосектантската фракция. Така например на II пленум „левите“ сектанти, вместо да насочат вниманието си към възглавяване от партията новия борчески подем на масите, се впуснаха в схоластични сектантски умувания около миналото на партията и съчиниха километрични резолюции, които никой работник не би могъл да дочете докрай..."

 

Ахх, колко познато ми звучи това. Звучи ми точно като призивите на онези така обичани от "Поглед" социалисти, които щом започнаха протестите, настояваха БСП да проведе дълъъъъъъг пленум, за да определи отношението си към тях. И да напише дъъъъъълга резолюция, пълна с умни мисли, ярки проникновения, драматични експлозии и пируети на интелекта. Този ляв солипсизъм винаги е бил вреден. И днес, а и в историята. Цитирам ви Димитров.

Всъщност да си ляв човек съвсем не означава да си политически чистофайник със стерилизирани ръкавици и вечна маска на ума и устата. Защото, ако погледнем чисто тактически на предписанията на "Поглед", тогава никакъв Отечествен фронт едно време нямаше да е възможен. Ама как така ще се сближаваме с тези, които участваха в превратите през 23-та и през 34-та година? Ужас. Кошмар. Каква деинтелектуализация на партията! Какъв позор!

Участието на леви и десни в протестите днес съвсем не означава бъдеща коалиция. Това означава, че един ляв човек трябва да знае кога да използва всеки съюзник, който има сходни на нашите цели. Да махнем телевизионният диктатор от властта. Всякакви идеи за смяна на модела преди този миг са просто абсурдни. Можем до утре да си играем играта кой е по-по-ляв, ама това си остава дъвка за ума. Истинската битка на идеи може да почне едва, когато Борисов го няма. Но ако БСП си беше позволила лукса да не е сред хората, когато са се вдигнали срещу диктатора, никой нямаше да иска да чуе от нея нищо. Тя щеше да е морално делегитимирана и напълно изпаднала от обществените процеси. Но всъщност псевдолявото мислене изисква точно това. То обича ситуации в които е сияещо морално право и обществено маргинализирано до нивото на статистическа грешка. Слава богу, че днес то е по-скоро аномалия, а не закономерност. Питайте социалистите по площадите, които не спирали да протестират. И ще продължат да го правят.

А вие, драги читатели, не се оставяйте на анализите с много удивителни и Красиви Леви Думи да ви заблуждават, че са леви. Не не са. 

Георги Димитров ви го казва. 

 

Защо летят яйца към „Панорама“

 

 

Тези дни видях, че едно ново проклятие набира сили в обществено-политическо среди: "Дано да те поканят да гостуваш в "Панорама", дано!". Очевидно с изпращане в "Панорама" вече в централата на ГЕРБ могат да плашат непослушните си депутати или всеки активист, който си позволи да има собствено мнение. Гостуването при Бойко Василев в последните два месеца се оказа пълен политически капан, защото след края на предаването от телевизията просто няма излизане, освен, ако не си готов да изтърпиш доста унизителни сценки под всевиждащото око на камерите и фотоапаратите. Така вече веднъж си изпати шефката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова, която близо три часа стоя блокирана в сградата на БНТ, а най-накрая се наложи да я извеждат през задни дворове и срязани огради. Наскоро по-подобен начин си изпади и евродепутата Андрей Новаков, който отнесе доста хвърлени яйца и голямо унижение. Подобни сценки не бяха спестени и за представители на опозицията, но в доста по-лека форма. През такова мъчение мина и лидерката на БСП Корнелия Нинова, която не бе замервана с нищо, но протестиращите и на нея викаха "Оставка", неясно защо. Все пак в по-голямата си част това бяха представители на странната улична групировка "Боец", а те се славят с вечното си мърморене срещу всичко и постоянното писане на драматични вопли във фейсбук. "Боец" гравитират край градското дясно, а то бедното в студените есенни дни нещо се спихна и позаряза протестите, защото започна да ги подозира, че те ще коронясат ляво управление или поне, че съвсем скоро редиците на протестиращите ще бъдат изпълнени със социално недоволни хора, а нито един градски десен човек не знае какво да прави и как да се държи в такава ситуация без да започне да пищи, че му мирише на комунизъм.

Но темата беше друга - "Панорама" се оказа в центъра на политическите събития и се стигна дотам, че в едно от последните издания Бойко Василев беше поканил само социолози, защото очевидно вече няма много кандидати, които да минат през тази улична екзекуция. Въпреки, че всички обръщат внимание на случващото се покрай "Панорама", аз лично досега не съм прочел свестен анализ защо си стига до такива ексцесии, а ми се струва, че в отговора на подобен въпрос е скрито много повече отколкото личи на пръв поглед.

Тук е времето да си призная нещо съвсем официално. От няколко години насам не съм в състояние да разбера тази фиксация в "Панорама" като предаване. Водещият Бойко Василев определено е интелигентен и стабилен, но самото предаване е мудно, скучно и честно казано спокойно може да влезе в топ 5 на "най-тъпите начини да прекараш петък вечер". Спомням си една друга "Панорама" от времената на Иван Гарелов. Мисля, че тогава предаването беше в своя политически и обществен пик - то беше остросюжетно, позволяваше да се води дискусия, но без да се преминава границата с истерията и надвикването, а също така беше и интелигентен поглед от различен ъгъл върху българската действителност. "Панорама" беше визионерско преживяване и вероятно консервативните медийни нагласи от болезненото и прекрасно минало тежат и до днес. Но, честно казано, в повечето случаи аз се насилвам да гледам какво става на екрана, защото сценарият е един и същ, изтъркан, банален, досадно скучен. Първо се дава дума на управляващата партия. Това обикновено е някой политически бастун, който започва да рецитира като третокласник зазубрените опорни точки без да си поема дъх. След това думата се дава на опозицията (по избор - някой път БСП, друг път ДПС или от време на време някой извънпарламентарен изтърсак). Тук вече водещият може да си позволи да излезе от телевизионната кома и да прояви някакви наченки на журналистика. Опозицията бива прекъсвана, иронизирана, тормозена с едни и същи въпроси. След това, но само за кратко и в изключително контролирана среда, се дава възможност за лек сблъсък, колкото заспиващите зрители да бъдат посъбудени. А най-накрая думата се дава на някой мастит социолог, политолог, културтрегер или свободен интелектуалец. И тук в повечето случаи е пълен синтез на безсмислието.

С други думи - "Панорама" е метафора на статуквото на България, образ в изкривено огледало, отражение на всичко онова, което убива страната. Тоест гневът на хората е повече от разбираем. За повечето от тях политиката е това, което се случва на телевизионния екран и заради това беше неизбежно БНТ да не се превърне в една от точките на протест. Това не е непременно протест срещу ръководството на телевизията, въпреки издигнатите лозунги за оставка на Кошлуков, това е протест срещу начина по който политиката се случва у нас. В повечето от случаите тя рядко излиза извън думите, заключена е в телевизионните проповеди и никога не стига до живота на обикновените граждани. С присъствието си пред БНТ хората всъщност изискват да бъдат забелязани - телевизията е едно от малките пространства, където става ключовата връзка електорат - политика и заради това протестната вълна от още първите дни започна да навестява и улица "Сан Стефано".

Всъщност изброявайки жертвите малко по-горе пропуснахме една от най-важните от тях - политологът Стойчо Стойчев, да, същият онзи, който размахваше среден пръст на протестиращите край "Ситняково", а после се опита да да се овърже с жълта лента край психиатрията в Курило. На излизане от "Панорама" той също беше замерян с яйца, а атаките срещу него дадоха повод на политологическата хидра Татяна Буруджиева - Румяна Коларова и кой ли още не да твърдят, че това били хвърлени яйца срещу свободното слово. Опасявам се, че както винаги хидрата бърка зловещо и лъже фанатично. Процесът е малко по-различен. Протестите този път освен като знак за политическо освобождаване бяха и стимул за взимане на червеното хапче по отношение на "анализаторите". Дори и доскоро някой да е смятал Стойчев за обективен анализатор, той днес е разпознат като камериер на властта, като рецитатор на опорни точки, като партиен работник на ГЕРБ. Яйцата срещу него не бяха срещу свободното слово, а срещу властта, която си е сложила маска на обективност и равноотдалеченост. Всъщност "Панорама" беше едно от предаванията, които първо започна да инжектира подобен тип политическа отрова в съзнанието на обществото. Именно там започна трансформацията на някои хора, които от скучни учени се превърнаха в кучета-пазачи на правителството. С други думи, когато хората вдигат лозунги пред БНТ, това е по-комплексен протест. Той е срещу езика, срещу слугите, срещу костюмарите, срещу всичко онова, което се случи за последните 30 години и което ни продадоха под името "преход".

В този смисъл имат право тези медии, които определят протеста като анархолевичарски. Аз обаче не виждам нищо лошо в това. Преход, който на 30-ата година ражда точно това управление на ГЕРБ очевидно е път към нищото или безкраен скок в пропастта. Тоест съвсем нормално хората да искат да се върнат в началото. Дори Бойко Борисов се опита като клоун да се заиграе с тези очаквания пускайки като електричество думата "рестарт" в употреба. Само, че не смятам, че някой иска рестарт. Всъщност протестите пред телевизията и хвърлените яйца са отчаян вопъл за някакъв паралелен живот. Много често съм чувал как хората откровено халюцинарат за капитализъм с правила, мислейки си, че това ще им даде универсалната противоотрова на днешното битие. Което, разбира се, е илюзия от висш порядък. Заради това можем да разглеждаме протестите пред телевизията и като символ на отчаяние. Повечето хора вече не знаят на коя врата да почукат, кой път да изберат, накъде да потеглят и има ли изобщо светло бъдеще в един свят, който агресивно полудява и изтъпява. Заради това можем да четем недоволството и като - излъгахте ни, че ще живеем по-добре, но поне можете да ни дадете по-добра телевизия. Можете да осигурите медия, която не лакира статуквото или не бърше прахта от ревера му, а говори с истинските думи, колкото и болезнени да са те. Заради това не мога да осъдя хвърлените яйца. Много искам, но не мога. В това хвърляне е скрита цялата болка от един неслучил се живот.

 

Фалшива новина: БСП се разпада

 

Няма да се уморя да повтарям - близо три години БСП беше жертва на медийна спецоперация, която трябваше да внуши на цялото общество, че партията е драматично разделена, че буквално се пука по шевовете, раздира се от конфликти и всеки момент ще се разпадне на съставните си части. В името на постигането на тази цел бяха ангажирани много ресурси, бяха привлечени цяла орда от наемници и левицата всекидневно беше бомбардирана със скандални заглавия, вещаения за разпад и политологически тероризъм. Като добавка към всичко това отрядът на вечно недоволните в БСП не спираше да обикаля телевизионните студия, където с мазохистична страст и садистично наслаждение отново и отново бичуваше собствената си партия. Тази илюзия беше разкостена и унищожена на 12 септември, когато над 81 на сто от гласувалите на преките избори за лидер подкрепиха Корнелия Нинова. Две седмици по-късно, на заседанието на 50-ия конгрес, пък делегатите показаха вратата на редица "знакови" имена, давайки по тази начин ясна оценка за тяхното поведение и съучастие.

След тези две събития всичко, което наблюдаваме като процеси в БСП не е началото на разпад, а край на една печална лъжа. Драматичен финал на една измама, която беше разрушена. Да, шестима депутати от парламентарната група се отцепиха и си присвоиха името "прогресивни социалисти", макар, че нито един от тях не е дал доказателства за някаква височайша прогресивност, освен, ако не броим опитите да се досажда на журналистите всекидневно по повод и без повод. Това напускане беше осмукано медийно с оргазмично наслаждение. Пряко излъчване на пресконференцията на бегълците, телевизионни турнета на малко по-популярните от тях, тревожни статуси на Велислава Дърева и какво ли още не. Резултатът беше хилав. Идеята, че БСП се разпада заради победата на Нинова не успя да хване здрав корен, защото по-голямата част от страничната публика беше зашеметена и дори зарадвана от начина по който председателката надделя над тези, които 90 на сто от обществото мрази. Заради това тези дни бе направен пореден опит сериалът "БСП се разпада" да бъде продължен с фалшивата новина, че 40 човека от столичния район "Триадица" са напуснали партията. Информацията беше пусната във фейсбук, а няколко от големите медии веднага я тиражираха гръмко, без да си направят изобщо труда да я проверят. Защо им е да го правят? Все пак никой не е отменял поръчката срещу БСП. Всичко трябва да бъде използвано срещу левицата.

Много ми хареса как реагираха една част от "знаковите" лица на БСП. Те с наслаждение започнаха да преповтарят новината, да я споделят, да я "анализират". "БСП се разпада", "Нинова унищожава БСП", "Левицата загива" бяха само част от апокалиптичното злорадство, което ги заля. Те сякаш наистина имат нужда БСП да се провали, изчезне и погребе, защото само по този начин комплексите им ще получат някакво потвърждение. Те не могат да си представят, че партията им е в състояние да съществува вън от тях. И това е най-голямата присъда за всичките им мнения, терзания, злоби и емоционални изригвания. Защото, когато прахът на интригата слегна, а пушилката се разчисти стана ясно какво точно е станало. Организацията в "Триадица" са напуснали точно 7 души, основно бившият кандидат за кмет на района Александър Вачев и членове на неговото семейство. Далеч съм от мисълта да подценявам всеки напуснал, но Вачев си беше отявлен симпатизант на Красимир Янков и очевидно е решил, че компанията на "прогресивните" ще му върши повече работа за в бъдеще. Дори опорката му беше една и съща: "напускам, за да остана социалист". Мелодраматична и доста фалшива патетика. Раздуването на цифрата на бегълците обаче беше съвсем целенасочено. Очевидно Янков и компания не могат да преживеят факта, че БСП ги забрави и преживя в момента в който те махнаха за сбогом. Заради това бяха тези пиротехнически средства. Но колкото и да се напъват инженерите на интригата - БСП е в състояние да съществува и без Красимир Янков. За обратното не съм съвсем сигурен. Между другото понеже бегълците откраднаха прекрасното прилагателно "прогресивен". И Валери Жаблянов и Красимир Янков бяха от хората, които на заседание на Националния съвет открито гласуваха срещу това БСП да организира собствени протести в цялата страната. Дискусията по проблема се провеждаше буквално 2 седмици преди страната да бъде залята от протестите, които не спират до днес. Прогресивност до ръждясване, а?

Всъщност цялата тази драматична история, цялото това хвърляне на бомби ясно показва, че поръчката срещу БСП още е в сила. Както и факта, че в нея волно или неволно бяха замесени много хора отвътре, които обслужваха точно управлението, а и ГЕРБ. В тази мрачна история обаче има късче светлина и можем да го намерим като си отговорим на въпроса - а какво цели цялата тази спецоперация и защо тя стана особено истерична в последно време. Ами, защото ГЕРБ се сбогува с управлението. Бойко Борисов е в будна политическа кома. Той до утре може да си самовнушава усещане за живот като си пуска клипчета във фейсбук как чете писмо от "Муудис", седнал на пън, но това наистина е върховната агония на един тотален провал. Над 100 дни продължават протестите, които със своят инат и настойчивост стигнаха чак до Европейския парламент и неговите костюмари. Цялата схема на ГЕРБ се разпада и в ситуацията на този вакуум много хора наистина ще тръгнат да търсят алтернативата. И не смятам, че ще се водят по медийните пиратки, а ще могат трезво да оценят изминалите четири години. Единствената партия, която не поддаде, която устоя на изкушението с власт беше БСП. Заради това започна медийната бомбардировка. И най-хубавото в цялата ситуация е, че БСП издържа не, защото "одесня", както я обвиняват най-гласовитите истерици, а точно, защото започна да се завръща към корените си на автентична лява и социална партия. Това е голямата тайна на рецептата за кураж и сила. И това е големия парадокс на ситуацията - най-много реват за одесняване тези, които навремето бяха на път напълно да деидеологизират БСП и да задушат от десни тъпотии. Днес повечето проучвания показват, че БСП и ГЕРБ са с израввени сили, което е сигурен знак, че БСП води поне с пет процента. Намираме се в решителни политически дни. И тези, които имаха задачата да унищожат БСП отвътре, сега се опитват да я убият отвън, но опитите стават толкова карикатурни, така жалки, че вместо тревога от събитията през цялото време изпитвах желание да се разсмея пречистващо. Защото по силата на тези обстоятелства, по силата на това, че наистина живеем в епоха, която отсява фалшификатите от автентичността, много от най-големите дразнители в БСП самички напуснаха, защото разбраха, че партията се променя по начин по който за тях наистина няма да има място. В една автентична лява партия няма как да има място за хора, които са превърнали идеите си единствено и само в роля. А между другото продължаването на спецоперацията срещу БСП ще струва все по-скъпо от ден на ден. Защото властта напоследък обича да вярва на собствената си пропаганда, а това е сигурен знак, че резултатите от изборите ще я изненадат. Много лошо.

 

Какво, по дяволите, се случи с Елена Йончева?

 

В края на януари 2019 година 49-ия конгрес на БСП проведе своето поредно заседание. Основна звезда на него беше Елена Йончева. Цялата зала я посрещна на крака. И имаше защо. За своя престой в българския парламент Елена Йончева влезе остро с бутонките на управлението на ГЕРБ. Благодарение на нея бяха осветени болезнени теми за управлението - феодализацията на общините (аферата "Кумгейт" и дриймтийма на Делян Добрев), аферистките схемички на ГЕРБ и коалиционните им партньори (драмата с "великата българска стена" по границата), както и паяжината на корупционния тумор, проникнала в сърцевината на правителството (скандалът "Ало, Банов съм" за ларгото в София). Социалистите с право виждаха в Йончева кулминацията на всичките им усилия да бъдат яростна, непримирима и последователна опозиция на безвремието на мутрите. Точно това заседание прие и декларация в защита на депутатката срещу която започнаха серия от прокурорски проверки. "Това не е декларация в защита на частния случай Елена Йончева, това е битка за държавността, за правовата държавата и срещу корупцията", каза тогава лидерката на БСП Корнелия Нинова и делегатите посрещнаха думите й с мощни овации. Те бяха в пълен синхрон и с думите на разследващата журналистка, която каза вдъхновено, че това, което наблюдаваме са последните опити на "диктатурата да се задържи на власт". Много от страничните наблюдатели на конгреса тогава отбелязаха, че Елена Йончева се превръща в новия Стефан Данаилов - фигура, която дори и в най-буреносните времена успява да обедини партията, да я надъха и да й даде мощна доза политически адреналин. Само няколко месеца по-късно Корнелия Нинова впрегна целия си авторитет и наложи Йончева като водач на евролистата на БСП. При това успя да го направи в ситуация на все по-очевидно разделение в ръководството на БСП, в среда на постоянни раздори, скандали и всекидневни телевизионни интриги. В онзи миг това имаше смисъл - Йончева трябваше да бъде символ на безкомпромисността на БСП, на упоритата битка, на желанието за автентично обновление, а не за театрална мимикрия. Не напразно в първоначалния вариант на листата, предложен от Нинова, името на Сергей Станишев отсъстваше от списъка. Принципът беше "или обновяваме радикално, или нищо не правим".

Припомняме всичко това, за да се противопоставим на един по-нов политически наратив, за съжаление разпространявам от самата Йончева - че тя е била оставена самичка в битката срещу ГЕРБ, че тя е някакъв самотен войн в изцяло враждебна среда, неподкрепен от никого, изоставен от всички. Чухме тези оплаквания в серия от телевизионни интервюта, едното дадено буквално два дни преди прекия избор на лидер в БСП. И заради това много хора започнаха да си задават въпроса - защо Йончева започна тази война с Корнелия Нинова? Защо изведнъж рязко смени лагерите и кога точно откри, че според нея "Нинова се е договорила с ГЕРБ и ги крепи на власт? Това са ключови въпроси, а отговорите им, смятам, са достатъчно неприятни. Въпреки това днес БСП си дължи да казва истината на висок глас, защото премълчаванията, полутоновете и полусенките вече не ни вършат работа. Прекият избор на лидер и заседанието на 50-ия конгрес на партията начертаха един друг възможен ляв път на БСП, който обаче е възможен само, ако се справим с призраците на виновното минало.

Първо - не е вярно това, че Йончева някога е действала самичка. Историята обича личностите, гради им своя свещен олтар, но истината, както винаги е по-различна. Дори самото твърдение, че единствено и само Елена Йончева е била острие срещу ГЕРБ е обидна за всички онези социалисти, които не спираха да й помагат в нейните разследвания. Като част от парламентарната група на БСП прекрасно знам колко много мои колеги работеха заедно с нея по най-големите й теми. Достатъчно е да разгледате снимките от всички събития на които Йончева е вадила разкрития или е давала сигнал за злоупотреби. Край нея като верни оръженосци винаги има и други леви депутати. Всъщност нейните битки станаха възможни, защото тя не беше сама. Ако беше самотен войн гласът й най-вероятно щеше да потъне в блатото на безвремието. Йончева стана възможна като политически феномен, защото БСП в нито един миг не е спирала да бъде зад нейния гръб. Щеше ли да може настоящата евродепутатка да развие всички теми срещу ГЕРБ, ако не беше и Корнелия Нинова, която през 2017 година й предложи да оглави листата на левицата в Хасково? Абсолютно не. Във всяка своя битка Елена Йончева имаше армия зад гърба си, цялата парламентарна група на БСП. Заради това е повече от странно твърдението й, че не е била подкрепена.

Второ - наблюдаваме един много интересен феномен днес. Всички онези, които не спряха да интригантстват срещу самата Йончева, за да могат да поставят Сергей Станишев начело, днес са се трансформирали в нейни най-големи фенове. Прочетох няколко патетични оди за това как за разлика от Нинова, Елена действала, разбивала, разнищвала, разследвала и какво ли още не. Много ми се иска същите запенени последователи да бяха такива верни следовници преди година и половина, но както й да е. Всъщност тук опираме до централния проблем. Не знам защо, а не съм сигурен, че вече ме интересува, Йончева се превърна в оръжие срещу БСП на хора, които така и не успяха да приемат факта, че партията им не ги иска. Да, визирам точно Сергей Станишев. Неочаквано за мнозина, твърде логично според други, Йончева се превърна в неговото последно оръжие за разклащане на левицата и за атака на ръководството. Коварен и ефектен ход, точно като трилър от средновековието. Всички нейни обвинения звучат като нещо преписано от тайния дневник на Сергей Станишев. А върхът на абсурда е опорката с договорката на Нинова с ГЕРБ. Това освен чудовищна подмяна е и много нечиста интрига. Нинова е единственият политически лидер, който никога не прие изкушението с власт и с цената на много удари под кръста отстоя този свой курс. Нещо повече, ако не бяха нечистите интереси в предишния състав на Националния съвет на БСП, левицата можеше да изпревари цялата протестна вълна в страната и да бъде нейният естествен лидер. Точно това целеше идеята за внасяне на вот на недоверие, но след като се събере национална подписка под него. Опозицията на Нинова бламира тази идея. Няколко седмици по-късно протестите избухнаха...

И днес Елена Йончева става говорител точно на тези, които тайно или явно искаха договорка с ГЕРБ. Не напразно едното й интервю беше точно преди изборите за лидер. Тя е била разглеждана като последен възможен ход за спъването на Нинова. Е, не стана, но горчилката още пари под езика. А колкото до обвиненията, че Нинова нарочно се фиксирала в Истанбулската конвенция, за да не подкрепи резолюцията на ЕП, всичко това се оказа въздух под налягане. Пред БСП никога не е стоял въпроса за неподкрепа на резолюцията. Обаче не абстрактните европейци избират евродепутатите ни там, а българските избиратели. Точно за тях беше необходимо позицията да се обясни. От Брюксел сигурно това изглежда нищожно, но тук е парещ проблем.

Смятам, че точно в това се крие отговорът на въпроса какво се случи с Елена Йончева. Тя загуби посока, дълго време я нямаше на политически хоризонт, а когато се появи вече беше своята пълна противоположност. Чух много съскания за позицията на хасковските социалисти, че свалят доверие от нея, но аз прекрасно ги разбирам. БСП в региона заложи своя авторитет, за да наложи Йончева. Корнелия Нинова заложи своят авторитет за същото. А днес са принудени да се обясняват. Защото от жената пред която залата на 49-ия конгрес стана на крака не е останало почти нищо. Елена Йончева успя да разруши своя авторитет сред социалистите, защото така и не разбра в каква паяжина я заплитат. А ако е разбирала през цялото време - толкова по-зле за нея. БСП не се е отказала от своята битка срещу мутрите и продължава да бъде единствената партия, която никога не е влизала в договорки с ГЕРБ. Единствената. Но вече не съм сигурен дали това важи за Елена Йончева, защото нейният отбор днес е на тези, които така и не преживяха това, че не станаха коалиционни партньори на Бойко Борисов. В това отношение историята е безмилостна.

Тя винаги се повтаря като фарс.