Медиите много обичат един въпрос с който редовно изправят пред стената представителите на опозицията и ги разстрелват драматично. Обичайно този въпрос се задава с ироничен цинизъм, но има мигове в които се изстрелва с мелодраматичен трагизъм. Въпросът търпи вариации, оцветени от емоционалната аура на съответния журналист, но неговата изначална същност гласи: "Ама с кого ще се коалирате, ако спечелите изборите?". На управляващите подобно питане не се отправя. За тях сякаш изначално е ясно, че когото й да си вземат управлението им ще е неземно, прекрасно и с поглед от прозореца на джипа (откъдето, както научихме тези дни от Николай Нанков светът се виждал по различен начин). Никой не притеснява ГЕРБ и за полутайната им управленска афера с ДПС, която лъсва в ключови мигове. Както казах - всяка скрита малка мръсна коалицийка на Бойко Борисов се приема благосклонно и мълчаливо. За сметка на това опозицията може да бъде ритана по кокалчета, инквизирана отново и отново с този въпрос, за да могат да разберат българските избиратели какви наглеци се опитват да оспорят четвъртия мандат на Премиера с джипката.
Вън от шегата, разбира се, въпросът е логичен и ще опитаме да му дадем отговор в рамките на този текст, доколкото ни позволяват силите. Но преди това ще се опитам да го оспоря, поне за малко. Въпросът с кого ще се коалирате е смислен, важен, значим и ключов в нормална политическа среда, с демократичен дух и ясни правила. В политическа среда в която партиите не пазят в тайна своите програми като депутат от мнозинството любовницата си. Защото се предполага, че бъдещият съюз ще се сключи на базата на общи принципи, сходна визия за промяна, съвпадение на идеи в ключови сфери и възможно постигане на компромис в други. Това е автентичният вариант на политически съюз. Всичко останало би било сенчеста договорка по разпределението на власт, садомазохистичен спектакъл в който една партия, за да начеше управленската си краста, буквално се отказва от идеите си и плюе в лицата на своите избиратели. Примерът с патриотите е пред очите на всички. От бойната команда, която влезе в парламента с яростна анти-ГЕРБ реторика днес е останала една дружинка от дресирани пуделчета, които смятат да проведат новия си опит за парламента изцяло под знамето на темата "Македония", защото просто няма какво да отчетат. Много биене по гърдите, но печатът "държанки на Бойко Борисов" вече ясно личи по челата им.
От политическите сили днес единствено и само БСП има ясна програма върху която работи от три години насам и постоянно допълва с нови идеи и предложения. Тя е пред очите на всички, всеки, който се интересува може да я прочете и да разбере възгледите на социалистите за промяната на страната и разграждането на корпоративната паяжина на ГЕРБ. Друга политическа сила програма не е извадила. Патриотите скимтят националистически, защото само това им остана. ГЕРБ няма смисъл да пишат каквото й да е, защото в крайна сметка правят единствено това, което му скимне на Бойко Борисов. ДПС търси начини да се шмугне във властта със сложни думи и заклинания, а "Воля" освен телевизионни скандали и цинизъм няма какво да предложи. Същото е положението и в извънпарламентарния сектор. "Демократична България" си знаят единственото темата "правосъдие" (в която няма нищо лошо, но добре да разширят малко хоризонта), партията на Мая Маналова прави добри политически пируети, но също няма нищо черно на бяло. А Слави Трифонов дори и не искам да коментирам. Тези дни много българи станаха свидетели на един негов разговор със Сашо Диков, където шоуменът се държа като пъпчасял тийнейджър. От разговора стана ясно, че Слави Трифонов е неговата партия просто не знаят какво искат, нито имат някакви реални идеи за развитие на страната. Чухме много претенции за различие, но нито една от тях не беше подплътена с нещо реално.
При такава ситуация е просто абсурдно да сега за бъдеща коалиция. Това е въпрос без отговор, защото първо трябва да мине върховното изпитание - парламентарните избори, които този път на всичкото отгоре ще се провеждат и в ситуация на пандемия. Едва след като видим коя партия колко е получила можем да обсъждаме идеята за това какви коалиции са възможни и кои ще са полезни за държавата. И, разбира се, точно от това се възползват някои вечни истерици, които започват да вещаят съюз на БСП и ГЕРБ като единствен отговор на тази ситуация. Това е подла, гадна и изключително мръснишка манипулация. Нарочно слагам експресивни прилагателни. Защото в повечето случаи идва от хора, които в предишни времена с удоволствие биха набутали БСП под мускула на Бойко Борисов. Всъщност една от нещата, които БСП може с гордост да покаже на този вот е, че тя е единствената партия, която беше безотказна опозиция на Борисов. Въпреки медийния тероризъм върху нея, външното отглеждане на вътрешна опозиция, безкрайните опити за разделение, разклащане и изкушение с власт. Няма друга партия, която да може да каже същото. И във времената, когато дори на слепите стана ясно, че ГЕРБ е синоним на катастрофа, а това не могат да го скрият дори и розовите очила на медиите, именно това ще бъде оценявано от избирателите. Именно заради това е важно дори и партиите, които нямат програми или се затрудняват да извадят такива, да обявят основната си червена линия. Приемат ли вида на България след 11 години ГЕРБ или ще участват в промяната? Ето това ще бъде основният разговор по време на кампанията и спрямо него ще можем да си говорим за коалиции и управления. Всичко останало към настоящия момент е просто импровизация, опит да се внуши на българите, че изборите ще бъдат така заплетени, оспорвани и драматични, че нищо не е ясно. С други думи - изберете старото зло, изберете познатите вампири, че не се знае какво може да дойде. И, да, никой не може да прогнозира бъдещето, особено след като се намираме в непредвидима ситуация, но според мен този вот има много ясна алтернатива. Тя е толкова очевидна, че дразни достатъчно на брой хора. Няма безкраен избор. Изборът е между БСП и ГЕРБ. Всеки глас даден встрани от БСП е глас за ГЕРБ. Изборът е очевиден. Шанс за промяна или безвремието на спарените чорапи и безкрайното дрънкане на едни и същи простотии. Та, едва след като пушилката слегне, едва след като се види как са гласували българите, ще може да си говорим за формулата на управлението. Дотогава това е просто холивудски пушек и е достатъчно безинтересен за всички, които чакат изборите, за да участват в промяната.
No comments:
Post a Comment