За повечето български партии не е чак толкова трудно да се пише. Само трябва да проумееш логиката на действията, да я съобразиш с апокалиптичния пейзаж на българските политически настроения и перманентно хейтърство и в повечето случаи картинката ще ти се изясни. За да разбереш ГЕРБ ти е необходим калкулатор и по математически път, следвайки пътя на парите всеки съвестен анализатор ще успее да изчисли кой, кога, къде и как ще изгори в ненаситната пещ на тази партия. В БСП трябва да си наясно с тежестта на историята, вините на прехода, заблатените отношения и вътрешната съпротива срещу всяка идея за реална промяна и горе-долу ще можеш да схванеш безкрайния екшън, който тече в левите редици. При патриотите също не е трудно. Човек просто трябва напълно да пренебрегне тяхното дрънкане, да го окачестви като бял шум и ще прогледне за истинската същност на тази формация. Но виж всички медии си трошат зъбите, когато трябва да анализират ДПС. И именно заради тази трудност е възникнал един от най-големите политически митове на прехода. Нека да го наречем "Митът за умонепостижимата политика, коварство и софистицирана увъртяност на ДПС". И всяка реч, послание, писмо или интервю на Доган презареждат този мит отново и отново, защото по телевизиите плъзват редица анализатори, които отказват да видят истината, да я произнесат и и поднесат на публиката. Ето защо днес сме в ситуация като се заговори за ДПС да се чувстваме като детектив в посредствен криминален роман - знаем, че истината е някъде под повърхността на това, което се говори, но никой не смее да бръкне до дъното, за да я извади пред очите на публиката.
Последните политически послания от лагера на ДПС вече ясно сочат, че движението иска да се върне във властта. Хората на Доган са глезените деца на прехода - свикнали са да въздигат и качват правителства, да започват и да унищожават политически кариери, дори и такива в други партии. Заради това посланието им повече от естествено. С една малка поправка обаче. ДПС никога не е излизало от властта. Вероятно автентичното им съобщение е, че искат официално да бъдат припознати като част от управлението, което вече задава различна политическа картина. За последен път официално ДПС бяха на власт в краткия промеждутък между началото на 2013 и средата на 2014 година по време на правителството на Пламен Орешарски, избрано с мандат на БСП. След серия от пиене на кафе между Бойко Борисов и тогавашния лидер на Движението Лютви Местан обаче кабинетът беше торпилиран зрелищно, а ДПС мина в управленска нелегалност. Ако трябва да преведем - на думи беше в опозиция, но всъщност запази солидното си присъствие във властта и политическо влияние при взимане на решения. Нещата станаха особено перверзни от 2017 година насам, когато официално ни обявиха, че ще ни управлява коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти. Патриотите дори тържествено обявиха, че са изпълнили основната си политическа цел - оставили са ДПС вън от властта и управлението. Което днес вече можем да окачествим като една от най-големите политически лъжи и измами на прехода. ДПС вън от властта? Тук всеки български гражданин вече е направил своя коментар, а в повечето случаи той е бил доста циничен и пиперлив.
Всъщност истината е, че оцеляването на ГЕРБ през третия им мандат (първият път, когато изобщо ще докарат до край свое управление) се дължи основно на ДПС и на тайното им съучастие на Бойко Борисов. Кабинетът "Борисов 3" можеше да е останал в историята още през 2019 година, когато левицата обяви бойкот на парламента, но силите й не стигнаха да прекърши кворума на мнозинството. Ключът към края на властта на ГЕРБ беше точно в ръцете на ДПС и те спасиха кожата на властта. Депутатите от движението отново и отново влизаха сутрин за регистрацията и така дадоха необходимия кислород на ГЕРБ за тяхното политическо оцеляване. Всъщност през последните четири години истинската коалиция беше между ГЕРБ и ДПС, а патриотите бяха адамовото листо, предназначено, за да прикрие срамотията от очите на ядосания и вбесен народ.
Днес обаче наистина сме изправени пред нов и непредсказуем сюжет. ДПС вече не искат да са в нелегалност, отказват да бъдат тайна държанка, изолирана далеч от очите на хората, а поискаха официално участие във властта. Може би така трябва да си обясним тяхната непоискана от никого и пусната публично позиция, че няма да подкрепят президента Румен Радев за втори мандат. Това от една страна е реверанс към ГЕРБ, макар и пълен с недомлъвки, а от друга е ясна заявка, че всеки, който иска промяна на токсичното статукво е заплаха за тях и няма да бъде търпян. Това е позиция на партия, която ясно заявява, че иска съвсем официално да се върне в ролята си на основен политически картоиграч, който определя управлението и легитимира всяка следваща власт. Пред Движението обаче стои един основен проблем, който е абсолютно нерешим към настоящия момент - политически то е аналога на радиоактивния отпадък към който никой не иска да се приближи. Опитите на телевизионната политология да изпере със сладникав шампоан тази ситуация са обречени на пълен провал. Българският народ, основната жертва на заблатената политика, наказва всеки, който си позволи съюз ДПС. Питайте БСП, питайте всеки социалист - той веднага ще има какво да ви каже и да се оплаче. Точно това прави заявката на Движението към настоящия момент или опит за опипване на почвата или началото на пореден политически рекет, който сведен до основните си принципи звучи така: "Ние казваме кой да управлява, ще се съобразявате с нас".
Умишлено не прибягвам до политическа терминология в този анализ, защото се опасявам, че от години ДПС прилича повече на бизнесформирование, отколкото на политическа партия. И заради това вместо идеи, програми и визии, тук трябва да се закопаем в скритите мотивите и патологичното желание за власт. Времето за тази заявка е избрано доста удачно - разцеплението на патриотите прави така, че тяхното оставане вън от парламента е изключително възможно, загряващите край тъч-линията извънпарламентарни партии така и не успяха да формулират ясна идея и послание за взимане на властта, особено, ако представяването им не е така добро, както си го представят. При толкова раздран от лични амбиции и страсти терен ДПС буквално дават заявката, че те отново ще държат ключа към следващото управление и този път не искат да са само в ролята на портиер, а на реален партньор. Апетитите на движението, нека да повтаря, се появиха, защото формациите, които кресливо искат мутрите да са вън, изобщо не успяха да кажат как си представят отстраняването на ГЕРБ от власт. В тази политическа мъгла най-добре се ловят шарани и заради това на хоризонта се появи ДПС. Отново. И отново. Вечният кошмар на тази страна, която е обречена да го преживява във всяка криза докато не успее да излезе от тази самозатворена реалност по радикален начин.
No comments:
Post a Comment