Българският политически модел би довел всеки екстремен постмодернист до екстаз. Тук зад всяка партия е скрита загадка и в повечето случаи нито една не отговаря на името си. Връзките между политическите формации и реалните избиратели са напълно торпилирани, което от своя страна ражда конспиративното подозрение, че чертожниците на тази схема сякаш умишлено са я направили така, че България вечно да стои в ролята на най-големия лузър в Европа и гласовете на недоволство веднага да бъдат потопявани в блатото на пълното безсмислие. Ето как страната ни си имаше десница, фетишизираща битката с паметници и залагаща на патологичен антикомунизъм, но без никакви реални икономически идеи. Бяхме се сдобили и с левица, която беше толкова идеологически гъвкава, че въведе плоския данък без да й мигне окото. Всичко това поръсено с либерали, които трябва да пазят идеологията си в тайна от своите избиратели, защото, ако те (избирателите) чуят нейните икономически принципи ще хванат сопите и ще се самопразправят с тези, които им я рекламират. А най-накрая като естествен отходен продукт от цялата мизерия получихме и ГЕРБ, които твърдят, че са дясна партия, но истината е, че те са партия-хермафродит. Партия, която съществува около властта в името на консумацията на властта и за която идеите буквално не съществуват. Заради това Бойко Борисов не трябва да бъде обясняван с политически термини. Той е извънполитическа фигура, преяло с власт чудовище, което може да бъде ляво, дясно, центристко, само и само да продължи да обслужва корпоративната си паяжина.
Всичко това е само необходимият увод преди за започнем да пишем за това каква промяна се опитва да извърши Корнелия Нинова в БСП. За да можем да я разберем по-добре е необходимо да обрисуваме и целият апокалиптичен фон на който се случва тя, което обяснява и съпротивата срещу нея. Откакто през 2016 година Корнелия Нинова стана лидер на БСП войната срещу нея не е спирала за нито една секунда. В бойните действия имаше мигове на по-големи затишия, но така или иначе медийната спецоперация срещу нея тече от мига в който стана ясно, че в левицата на власт не е дошла някаква марионетка, а жена с визия за принципна промяна и идейна чистота. Не бих нарекъл Нинова - идеолог, но е факт, че по пътя на опита тя започна да трансформира БСП в партия, която да е максимално близка до красивите леви документи, които иначе произвежда. И вероятно точно в това се оказа проблема. Изведнъж БСП рязко започна да се отличава в един политически пейзаж, рязко раздран от полуистини, интриги, постоянни измами и политически предателства. Всъщност точно в това е голямата ирония на ситуацията. Тази, която обвиняваха за десничарка, за седесарка, която изкарваха троянски кон на Първанов в БСП, всъщност първа в историята на прехода направи драматичното усилие да накара БСП да стане автентична лява партия. Не само на думи, но и на дела. А този комплект включваше - яростно опозиционно поведение, въвеждането на строги правила и мандатност в БСП и разчистване на фигурите с олигархични зависимости, които бяха на път напълно да удавят левицата. Най-яркия пример за това стана изключването на Георги Гергов, което продължава да оттеква из медиите. Вероятно, защото никой не вярваше, че Нинова ще има енергията, силите и решимостта да го направи. Но един път свършено - това дело като лакмус освети нивото на лицемерието в БСП. Хора, които само допреди няколко години се палеха в дъли тиради срещу бизнессоциалистите, сега се хвърлиха на амбразурата да защитават пловдивския бизнесмен. Това е част от процеса на общото лицемерие, което Нинова прекрати в БСП.
Написано на хартия това звучи прекрасно и ясно. Истината е, че осъществяването на тази реформа на практика се оказа изключително труден, болезнен и дълъг процес. На всеки един етап от провеждането й срещу Нинова се водеше патологична вътрешна война, която не признаваше никакви принципи и приличие. БСП удобно се бе вписала в статуквото и макар и недолюбвана буквално не пречеше на никого. Нинова извади левицата от тази зона на комфорт и беше съвсем естествено медийният ад да се изсипе над главата й. Едва ли някой може да посочи друг период от прехода в който политически лидер да е бил атакуван така подло, нечестно и последователно. Което от друга страна е знак за успех на реформата - БСП се отличи, БСП показа идейна здравина, БСП в продължение на години беше единствената опозиционна партия, а и досега е единствената формация, която нито за един момент не колаборира с ГЕРБ. Това може да си проличи и по резултати. В една страна в състояние на свободно падане, с похитени медии и подчинен бизнес, БСП бавно, но упорито не е спирала да повишава своите резултати. Първо на парламентарните, след това на европейските, а най-накрая и на местните избори. Реформата на Нинова никога не е обещавала чудеса, а само автентичност и последователност.
За бавната и неумолима промяна в БСП можем да съдим не само по медийната бомбардировка, но и по продължаващите вътрешни противоречия. Промяната е поетична, но винаги води след себе си хора, които не се съгласни с нея. Точно това раздираше БСП до тези избори. Мнозина не само не приеха, но и не спряха да се борят с всеки опит за промяна на БСП. И тези вътрешни войни можеха да са краят на партията, ако не беше един дребен, но незаобиколим факт. Всъщност започвайки своята реформа Нинова проумя, че номенклатурните мускули не струват нищо, ако партията е на твоя страна, ако мнозинството от хората те подкрепят. Ето как БСП стана поле не само на политически, но дори и на исторически страсти.
Днес променената БСП е изправена пред историческото предизвикателство да покаже, че е различна от другите и, че е по-добра от тях. И само забележете - всички, които не спираха да пречат, които не престанаха в нито един момент да работят срещу собствената си партия, сега пак са от грешната страна на историята, защото повечето си представят вече как левицата губи изборите. Все едно това ще е някакъв реванш за тях. А междувременно измислиха и стотици сюжети с които да забиват нож в гърба на партия. Какво ли не чух през това време? Любимият ми от тях, разбира се, е че Нинова искала след изборите да се коалира с ГЕРБ. И това всъщност е продукт на политическата лаборатория на статуквото, която всячески се опитва да си прибере обратно БСП в кошарата и надеждата за различен живот завинаги да изчезне от погледа на българите. Но истината е, че дали на тези или на следващите избори левицата ще тържествува, защото когато човек види мрачния пейзаж наоколо и какви политически орки бягат по терена, БСП наистина се превърща в автентична лява партия, която е способна да им се опълчи на всички, които си мсилят, че промяната е невъзможна. "Знаеш ли", каза ми наскоро един човек, "аз винаги съм бил социалист, но постоянно ми се налагаше да преглъщам определени неща, постоянно трябваше да правя компромиси със съвестта си и това ме влудавяше. В последно време не преглъщам. Нито правя компромиси. Прекрасно е". Завидях на човек за изказа, защото многократно съм си мислел същото.
А това винаги е повод за празник в политиката.
No comments:
Post a Comment