От избори на избори у нас социологията се превръща в едно от най-екстремните изживявания. Вече едва ли е останал българин, който да се доверява напълно на спусканите от телевизионния екран проучвания, особено, когато са гарнирани от анализатори, които с поглед блеснал от любов към властта се опитват да се слагат на управляващата партия по начин досадно напомнящ на методите на кралица на нощта да си хване повече клиенти. Вероятно тази интелектуална и политическа лакейщина е причината почти никой да не е в състояние да визуализира в главата си какво ще представлява следващото управление. Ние живеем в свят, който има всички признаци на разпад. ГЕРБ управляват три мандата, но последният беше толкова безидеен, импотентен, изнасилен и безсмислен, че ще бъде запомнен най-вече с разходките с джипа и подтискащото усещане за липса на ясно бъдеще и перспектива. Упрявляващата партия е в първата фаза на класическата депресия, когато човек все още се опитва да си самовнуши, че всичко е наред и, че нищо драматично не се е случило и животът ще продължи по старому. Коалиционните им партньори в управлението пък напълниха листите си "граждански квоти", събрани от бунищата на други партии вероятно като форма на щит пред себе си и като бягство от отговор на тежките въпроси за престоя им във властта. Изобщо месец преди изборите страната си намира в особено политическо състояние в което има много въпроси, много терзания и съвсем малко отговори. Вероятно това е причината все по-често на бял свят да излиза идеята за експертен кабинет като форма на решение на целият този пъзел. Все по-често свободни граждани и малкото останали свести анализатори се впускат в тази тема с нарастваща смелост. Последният, който озвучи тази идея се оказа Иван Гранитски, който като гражданска квота влезе листите на БСП и се нареди втори след Корнелия Нинова в 25-ти МИР. В едно програмно интервю той възкреси идеята за програмно правителство. Много хейтъри целенасочено и зложелателно видяха в него певец на бъдещата коалиция между БСП и ГЕРБ, но дори и разсеян полет върху интервюто показва налудничавостта на подобно интерпретация. Грантиски изразява нещо съвсем различно, а вероятно и утопично - надеждата, че е възможно да се постигне политически консенсус в името на конкретни цели. Че диалогът не е мъртва величина в българското общество, което е натровено от интириги и манипулации. Това съвсем не означава коалиция между БСП и ГЕРБ, а може да се разчете като точно обратното - като постигането на съюз анти-ГЕРБ, обединение на опозицията в името на общата цел. Точно на такава територия се появява идеята за експертно правителство.
В подобен тип изявления има една очевидна слабост. България има горчив опит с експертните кабинети или поне с кабинетите, които не бяха представяни и рекламирани като такива. Започвайки от правителството на Димитър Попов българите сериозно се опариха с идеята за експерти, които трябва да решават политически въпроси. При Попов в едно бяха събрани и партийци и експерти, но дори и най-паметливите не си го спомнят с нищо друго освен с освобождаването на цените и с култовата реплика на Попов "За бога, братя, не купувайте". Няколко години по-късно страната се сдоби и с правителството на Любен Беров, което днес има легендарна слава. И левицата и десницата го обвиняват във всички възможни грехове. Десницата вижда в Беров отражение на собствения си провал да се задържи във властта, а левицата като несправедливо обвинение, че кабинет, който е изпълнявал почти дословно програмата на СДС днес й се приписва като някакъв сенчест театър на маските. Така или иначе никой не харесва кабинета "Беров", който съществуваше в политически вакуум и без реално парламентарно мнозинство, като реещ се в пространството компмромис до събирането на сили за провеждането на предсрочни избори. След това пропускаме доста години и стигаме до правителството на Пламен Орешарски, което също се опита да повтори донякъде формулата на експертен кабинет, макар че никой не повярва, че това е така. Животът на това управление беше твърде кратък, за да си струва да го помним с подробности, но злощастното и налудничаво назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС прогори като лава обществено съзнание.
Въпреки всичко описано идеята за експертен кабинет като решение на всички проблеми на страната остава да витае в пространството. Десетгодишната кубинка на партийната аристокрация на ГЕРБ върху черепа на страната допълнително убеди много хора, че трябва някаква спасителна надполитическа формула, която да даде алтернатива на цялото безвремие и срутище. Преди няколко години в темата по обичайния си начин успя да влезе дори и Бойко Борисов, който обяви, че всичките му правителства са били експертни, а самият той е най-големия експерт. Това се случи малко преди да корабокрушира второто му управление, защото очевидно фактът, че имаш фабрика за печелене на избори по никакъв начин не води след себе си успешни начини за задържане във властта.
Ще си призная нещо честно. Винаги съм предпочитал партийните управления, защото така поне е ясно кой носи политическата отговорност за конкретните решения. ГЕРБ обаче се подиграха напълно с тази идея. Създаването на плаващи мнозинства и покупко-продажбата на парламентарни съвести буквално торпилираха идеята за отговорност. Целенасоченото смазване на парламентарния авторитет беше също начин на размиването на отговорност, а в този процес депутатите от ГЕРБ съучастваха напълно на Бойко Борисов като криеха от опозицията все едно е свещен тотем. Безкрайната гавра със здравия разум, която представляваше последният мандат на правителството ме накара да се замисля дали наистина не е необходим експертен кабинет. Защото България със сигурност трябва да мине през преходен период през който да се възстанови институционалната култура и демократичното начало. Днес дори и да искаме е трудно да говорим за партийна отговорност и послания, защото след ГЕРБ всичко звучи цинично. Медийната среда е деградирала и развратена, публичната среда също е доведена до състояние на тиха лудост. И ако следващият парламент изкопира едно към едно обърканите български политически страсти, то може би създаването на експертен кабинет като едното нищо ще се окаже работеща формула. Не смятам, че тя може да е безкрайно дълга и проточена, но е възможност за успокояване на кипящите страсти и начертаването на приоритети за бъдещето. Не ме разбирайте погрешно - аз искам БСП да спечели вота и да състави собствено правителство. За мен това е единственият реален отговор на проблемите на България. Но ако разсъждаване по всички възможности и вероятности, то всяко правителство в което ГЕРБ отсъства ще е добро. Дотам ни докараха. Дотам срутиха държавата. Дотам заслужават своето наказание. Дотам заслужават точно такава съдба.
No comments:
Post a Comment