Партията на Слави Трифонов е най-дълго ражданият Франкенщайн в българското политическо пространство. От няколко години насам всички чакаха нейното появяване, а тя се формираше бавно, трудно и много телевизионно. Процесът на идването й на бял свят мина през много перипетии и мутации. Какво ли не видяхме - дълго рекламиран референдум с въпроси от които две трети се оказаха антиконституционни, кастинги, които се излъчваха директно в най-гледаното телевизионно време, размахани сценаристки пръсти от всеки екран, мелодраматични сценки и едно дълго четене на конско срещу всички за които се сетите. И, моля ви, не оставайте с впечатлението, че всичко описано е хейтърска критика. Всеки политически субект, който се пребори за доверие заслужава своето съществуване под слънцето, но през годините сме видели много такива проекти, които разцъфваха като кактус с ослепителни цветове и само след един мандат се спаружваха като зеленчук, оставен на слънцето. Именно това е интересното в партията на Слави Трифонов, която мина през две имена и доста съдебни изпитания - появява ли се пред очите ни траен политически субект или избуява поредният плевел, който само след няколко години ще е махмурлийска история за посветени и помнещи.
Днес, когато изборите вече потропват на вратата и всички се чудим какво точно ще се случи след тях и в каква посока ще поеме България вече можем да кажем няколко думи както за кадровия подбор на Слави, така и бъдещето на новата формация, чието съкращение ИТН, иронично може да означава Има такъв народ, но и "и така нататък". Слави Трифонов твърдо заложи на телевизионния облик на своята формация. Което се вижда от избора на водачи - всичките му сценаристи, които последователно и търпеливо бяха наложени като медийни лица са оглавили листи. Нещо повече - в подбора на експерти също е търсен медийния ефект. Само така можем да си обясним избирането на хора като доц. Андрей Чорбанов, финансовата експертка Мика Зайкова, шахматистката Антоанета Стефанова, професор Николай Радулов, международникът Димитър Гърдев. Това са хора, които не се нуждаят от политически инвестиция, защото са достатъчно популярни, за да дърпат електорат вместо тепърва да бъдат опознавани. Медийната популярност обаче е тежка дрога. Тя осигурява бърз старт, но проблемът в нея е, че страничните ефекти съвсем не са малко. Повечето от хората назаем са популярни като експерти, а тук вече ще трябва да се ангажират с политически позиции. И ако в първото си качество те са се радвали на одобрение, то във второто си ще трябва да понесат негативите на разделението, злобата, грубата партизация и постоянната виртуална истерия. Всъщност това е генералният проблем на ИТН. Тяхната критика беше съсредоточена върху политическият елит, в нея имаше ярки антисистемни моменти и голяма доза телевизионно пъшкане. Подобен тип критика винаги върви в отчаяно и ядосано общество като българското, където политическите граници са размити, а партията-държава ГЕРБ като октопод е засмукала повечето институции и ги е изопачила и извратила напълно. В този смисъл привличането на разпознаваеми лица е силен ход. Общество, което търси алтернатива така или иначе я е намирало в техните изразени мнения и позиции.
Но тук вече стигаме до интересния момент в антисистемността. Тя е прекрасна и поетична докато не я облечеш в партийна форма и не я повлечеш на изборите. Защото от момента в който се заявиш политически ти преставаш да бъдеш антисистемен. Защото изборите са системата. Така влизаш в един коловоз на политиката в който трябва да заемеш ниша. Тоест трябва да разбереш кого представляваш, коя е целевата ти група, да дефинираш нейните интереси и да впупснеш в тяхното отбраняване. Всичко останало прави партията ти твърде абстрактна, за да бъде избрана. И избутването на медийни лица напред е само временно решение, което не носи дългосрочна перспектива. Слави стъпи накриво още от момента на обявавенето на своята формация, защото повече от година той така и не извади реална програма за действие. И с това си отвори фронт за мощна атака срещу себе си, защото особено в безвремието на пандемията хората започнаха да търсят конкретика. Абстрактната критика срещу политиците е добър старт, но не може да бъде дълга игра. Рано или късно самият ти се превръщаш в политик и трябва да имаш решения. Това е големият смисъл на процеса. Останалото е риалити-шоу.
Още по-лошо стана, когато ИТН извади програма. Нейното представяне беше организирано като телевизионно предаване, но цялата стилистика на спектакъла остави лош вкус в устата. На всичкото отгоре програмата на партията се оказа еклектична смесица от идеи за която никой не е сигурен дали ще може да сработи в своето единство. Слави се е позиционирал някъде в илюзорния център и е привлякъл както десни, така и леви лица. Проблемът е, че това пространство е пренаселено с кандидати за кратка слава. Точно същата ниша се опитва да атакува и Мая Манолова с нейния коктейл от политици във всякакви разцветки и призраци от най-мрачните времена на прехода. Центърът носи измамно спокойствие, защото хората, които го обитават си мислят, че са защитени от крайни критики срещу себе си. Имахме случай на формация, която взе властта по този начин - НДСВ. Хората обаче още си спомнят за лъжата за 800-те дни, за юпитата, които врътнаха далаверка с властта. Когато се опитваш да се харесаш на всички обикновено губиш физиономия и очертания. И това е капанът, който щракна за ИТН - формулата "всички срещу политическия елит" може да сработи единствено, ако си наясно какво трябва да се промени наистина. Още от референдума насам обаче повечето от активните хора са наясно, че Слави знае, че промяната е необходима, но не е наясно какво точно да бъде.
Целият медиен спектакъл с популярните лица още един път като бумеранг удари новата партия. Защото за тях трябваше да бъдат намерени избираеми места. И по себе си знам колко трудно е да накараш местни структури да повярват в тебе, особено, ако си външен. Този процес е четири пъти по-сложен в нововъзникваща партия, защото основите на формацията и къртовския труд е бил полаган от хора, които бяха избутани назад или изобщо не попаднаха в списъка на кандидатите за депутати. Така Слави Трифонов още един път се вписа в системата, а това го унищожава много по-бързо от всичко останало. От него се очакваше нестандартен подход, различно действие, алтернативно мислене, а са оплете толкова традиционно в скандали и караници, че чак е страшно и нелепо. И всичко това в своята прелестна съвкупност е причината за най-голямото подозрение към Слави Трифонов и компания. Че един път оказали се в парламента те набързо ще забравят обещанията и клетвите и ще клекнат на Бойко Борисов. Не един път и два пъти сме виждали партии с ярка опозиционна реторика, които в Народното събрание бързо се гушваха под мускула на премиера и напълно забравяха програми, обещания, уверения и идеи. Точно тук сценаристите не могат да бъдат гаранция. Медийните лица не подпечатват сделката на честността. Дори самият Слави не може да бъде клетвата за непорочност. Защото истината за политиката и идеите се вижда в процес. Както казваше Робърт Пърсиг "истината се крие не в социологията, а в биографията". И тук стигаме до самия Слави. Антисистемникът, който обаче е олицетворение на целия преход. Той е лице от прехода. Неделима част от всичко, което ни се случи в последните 30 години. И никак ни ми ясно кои ще се избирателите, които ще повярват, че телевизионното лице на Прехода може днес да бъде неговото отрицание.
Това е голям скок на вярата, а балъците вече не са чак толкова много.
No comments:
Post a Comment